О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2013 Дупница
Номер Година Град
IV
Районен съд – Дупница състав
17.12. 2013
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гр. 2264 2013
дело № по описа за год.
Производството е образувано по молба от Р.И.Р., ЕГН **********,***, с която е предявила против В.А.В., иск с правно основание чл.132, ал.1, т. 2 СК за лишаването му от родителски права по отношение на малолетното дете на страните И.В.В. с ЕГН: **********, поради трайно неполагане на грижи и недаване на издръжка без основателна причина.
С определение на настоящия състав от 02.12.2013г. производството по делото е насрочено в открито съдебно заседание, като констатира, че е пропуснал да се произнесе по направеното в отговора на исковата молба възражение за неподсъдност на производството, доколкото ответникът е с постоянен адрес в гр. Пловдив.
С нарочна молба от 16.12.2013г. от процесуалния представител на ответника се прави искане за произнасяне по така направеното възражение за неподсъдност на производството, по което искане съдът намира следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 132, ал. 1 от СК и съобразно разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от СК производството се образува пред районния съд по настоящия адрес на детето. Според общото правило на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданска регистрация, настоящ адрес е адресът, на който лицето пребивава, като този адрес подлежи на регистрация, а за непълнолетните лица, както е в разглеждания случай, заявяването на настоящия адрес на детето се извършва от законните му представители (чл. 96, ал. 3 от същия закон). При липсата на данни за регистриран настоящ адрес на малолетно или непълнолетно дете, по аргумент на чл. 90, ал. 2 от ЗГР и чл. 126, ал.1 от СК следва да се приеме, че адресът на детето е същият, както на родителите му. От друга страна, определение за настоящ адрес се съдържа и в § 1, т. 15 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето, според който „настоящ адрес на дете" е адресът, на който детето пребивава.
Според настоящият съдебен състав тълкуването на посочената нормативна уредба обосновава извод, че понятието за „настоящ адрес на детето” по смисъла на чл. 133, ал.1 от СК е свързано именно с елемента на фактическото пребивававане на детето на определен адрес, като аргументите за това са следните: На първо място, общият и основен елемент в двете посочени по-горе законови разпоредби на чл.94 от ЗГР и §1, т.15 от ДР на ЗЗДет., определящи понятието за настоящ адрес, е именно мястото на пребиваване като фактическо състояние. На второ място, следва да се изходи от характера на производството за ограничаване и лишаване от родителски права, чиято основна цел е закрила на интересите на детето. Това е основната причина за създаване на специална подсъдност по чл. 133, ал. 1 от СК, различна от уредената с общата разпоредба на чл. 105 от ГПК. Необходимостта от закрила на детето изключва логически формалните изисквания на ЗГР за подаване на заявление за регистрация на настоящ адрес на детето от страна на родител, чиито родителски права се цели да бъдат отнети. Идеята за закрила на детето е залегнала и в разпоредбите на чл. 133, ал. 2 от СК вр. чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., изискващи уведомяване на Дирекция „Социално подпомагане” по настоящия адрес на детето, който според последния нормативен акт е адреса на пребивававането му. В този смисъл е и изискването на чл. 138 СК за изслушване на детето по реда на чл. 15 от ЗЗДет.
При горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че подсъдността по спора за лишаване от родителски права следва да бъде определена съобразно мястото на пребиваване на детето. От данните по делото и по-конкретно представената служебна бележка и от изготвения социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Дупница е видно, че малолетното дете И.В. е ученик в първи клас в ОУ „Христо Ботев” – с. Самораново към учебната година 2013/2014г. При това положение съдът намира, че при разрешаването на спора за подсъдността следва да изходи от последните по време данни, поради което настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по предявения иск с правно основание чл. 132, ал. 1 от СК е Районен съд - Дупница.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението за неподсъдност на производството по гр. дело № 2264/2013г., на РС – Дупница, направено от ответника по делото - В.А.В..
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Кюстендил в едноседмичен срок от съобщаването за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: