№ 185
гр. Плевен , 20.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Частно наказателно
дело № 20214430200852 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 243, АЛ. V ОТ НПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с жалби по реда на чл. 243 ал. ІV
от НПК от Н. Г. И. от гр. Плевен и от И. В. И. от **, Плевенска област против
Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 14.04.2021 година по ДП
№ ЗМ 533/2020г. по описа на 2-ро РУП-Плевен, преписка №476/2020г. по
описа на РП-Плевен, с което е прекратено наказателното производство за
престъпление по чл144, ал.3 от НК.
В жалбите, депозирани по реда на чл. 243 ал. 3 НПК жалбоподателите
изразяват становище за незаконосъобразността на така посоченото по горе
постановление на наблюдаващият прокурор, като считат, че същото е
постановено при липса на осъществен задълбочен анализ на доказателствения
материал по делото.
СЪДЪТ, като съобрази изложеното в жалбите, събраните по
предварителното производство доказателства, подложи на преценка изводите
на Районна прокуратура - Плевен, приема за установено следното:
По делото не са представени доказателства, меродавни да установят
датата на която жалбоподателят И. В. И. е уведомен за изготвяне на
обжалваното постановление, а видно от поставения върху жалбата щемпел е
че същата е депозирана пред РП-Плевен на 23.04.2021г., поради което съдът
1
приема, че е подадена в законоустановения 7-дневен срок и следва да бъде
разгледана по същество.
Видно от съдържащото се в кориците на досъдебното производство
известие за доставяне е че жалбоподателката Н. Г. И. е уведомена за
изготвянето на обжалваното постановление на 20.04.2021г., а от поставения
върху жалбата печат е видно, че същата е депозирана пред РП-Плевен на
23.04.2021г., поради което се явява допустима като подадена в
законоустановения 7-дневен срок.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата СЪДЪТ съобрази следното:
Досъдебното производство е образувано на 29.09.2020 година с първото
действие по разследването, обективирано в Протокол за образуване на ДП от
29.09.2020 година на Прокурор в РП-Плевен за това, че на 22.12.2019г. в **,
Плевенска област е отправена закана с убийство спрямо И. В. И. от гр.
Плевен, която закана е от естество да възбуди основателен страх от
евентуалното и осъществяване - престъпление по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от
НК.
В хода на проведеното разследване в качеството на свидетели са
разпитани лицата: И. В. И. /на когото в хода на досъдебното производство са
разяснени правата на пострадало лице/, * И. И., Н. Г. И. /на която в хода на
досъдебното производство са разяснени правата на пострадало лице/, ***, **
И., назначени и изготвени са 3 броя съдебно-писихиатрични експертизи, 1 бр.
съдебна видео-техническа експертиза, приобщено е писмено доказателство:
Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР от 14.01.2020 година.
С писмено мнение от 18.02.2021г. на Разсл. полицай при 2-ро РУП-
Плевен –Милен Маринов досъдебното производство е изпратено на РП-
Плевен с мнение за прекратяване на основание чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, тъй
като деянието не съставлява престъпление.
С Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 14.04.2021г. по по
ДП № ЗМ 533/2020г. по описа на 2-ро РУП-Плевен, преписка №476/2020г. по
описа на РП-Плевен на основание чл. 243, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл. 24,
ал.1, т.1, пр.2 от НПК е прекратено посоченото досъдебно производство,
образувано за престъпление по чл. 244, ал.3 вр. с ал.1 от НК.
2
След преценка на събраните гласни и писмени доказателства в хода на
проведеното разследване наблюдаващият прокурор е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелите * И. И. и съпругата му Н. Г. И. живеят в град Плевен на ***.
На 22.12.2019 година вечерта семейство И.и били в дома си на горепосочения
адрес. Около 23.00 часа чули силен шум и решили, че някой ритал
ламарината на входната врата. Свидетелката И. отворила леко входната врата
на апартамента и погледнала в посоката, откъдето идвал шума. Видяла, че
пред врата стоял **, когото познавала от малък като познат на сина й *.
Разпознала го, тъй като същият бил до лампата на входа. * започнал да вика,
като питал къде бил *. След това ударил с ръка по стъклото на входната врата
и го счупил. ** бил много агресивен, продължавал да вика и да пита за *, като
отправил закана. „Къде е този * да го убия, ще ви убия всичките“. *
многократно отправил обидни и нецензурни думи, заплахи и закани.
Свидетелката И. му заявила, че * не бил в дома си, като опитвала всячески да
го успокои и да си тръгне. * обаче продължавал със заканите. Свидетелката И.
му заявила, че ще се обади на тел. 112. Той отново отправил обидни и
нецензурни думи, след което си тръгнал, като заявил, че отново ще се върне.
Свидетелката И. видяла през прозореца, че * се качил в един автомобил „**“,
който бил спрян успоредно на гаража. * се качил на шофьорското място и
потеглил. Свидетелката И. своевременно сигнализирала на тел. 112 и
обяснила случилото се. След това звъннала на сина си * и му съобщила, че *
идвал да го търси, като се заканвал с убийство. Свидетелката И. слязла пред
жилищната сграда, където на място пристигнали и полицейски служители.
Показанията на свидетеля * И. във връзка с инцидента кореспондират с тези
на съпругата му Н.И.. В разпита си свидетелката Н.И. обяснява, че възприела
заплахите на * съвсем сериозно, защото бил дошъл късно вечерта, държал се
агресивно, опитвал да влезе във входа и бил пиян или дрогиран. На
23.12.2019 година около 00.10 часа свидетелят И. В. И. се намирал в дома си в
**, обл. Плевен заедно с приятелката си – свидетелката ** и детето им /на 3г./.
В стая на къщата имало монитор, на който наблюдавал постоянно камерите,
монтирани на къщата. В един момент видял на монитора, че пред дома му
пристигнал един автомобил марда **“, който спрял на около пет метра преди
вратата на къщата, от предната дясна страна на автомобила слязъл мъж, който
дошъл пред вратата. На светлините на фаровете и на лампите на врата,
3
свидетелят И. разпознал мъжа и видял, че това бил ** * по прякор „*“ от
гр.Плевен. Свидетелят И. отворил входната врата на къщата и видял, че *
идва към тях. Портата на двора обаче била затворена. Тогава * започнал да
крещи. „Излезте бе, излезте да ви избия всичките“. * заплашил *, че ще дойде
с друг човек, като заплахите му за убийство и други подобни били във връзка
с дело, водено срещу тях. Тъй като свидетелят И. познавал * и знаел, че
същият имал психични отклонения, се почувствал заплашен. В показанията
си свидетелят И.И. твърди, че възприел заплахите на *, че ще го убие, съвсем
сериозно, тъй като * имал психични проблеми, ставал агресивен и се
дрогирал. Познавали се от петнадесет години, но към момента отношенията
им били влошени покрай делото, в което били съпроцесници.
Свидетелката ** потвърждава изложеното от И.И., за отправените
заплахи за убийство към тях. Сочи, че от виковете на *, детето им много е
уплашило, събудило се и започнало да пищи. Сведетелката * заявява, че от
страх вече не ползвала автомобила си, не смеела да ходи сама до магазина,
почти вече не се виждала с *. Обяснява, че познавала този „*“ от * и знаела,
че бил неуравновесен. Страхувала се, че може да направи нещо, както на нея,
така и на детето. Притеснявала се и за родителите си. Била сигурна, че той ще
напри нещо, но не можела да каже какво. С оглед данните по делото за
психични проблеми при ** *, е изискана информация от ОДНБПЗ при „***“
ЕАД Плевен. Видно от предоставеният отговор /л. 102/, лицето ** * не се
води на диспансерно наблюдение към ОДНБПЗ - Плевен. Еднократно е
лекуван в Първа психиатрична клиника /жени и мъже/ - Отделение за остри
психотични разстройства към „***“ ЕАД Плевен от 10.10.2017г. до
13.10.2017г. с диагноза: Остро полиморфно психично разстройство
/приложена епикриза/.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична
експертиза /л.57/ е видно следното: След психиатрично изследване на осв.И.
В. И., ЕГН **********, при същия не се установили данни за умствена
недоразвитост и/или за психично разстройство в тесния смисъл на думата. И
към времето на криминализираното деяние и понастоящем при осв. липсват
данни за качествени нарушения във възприятия, мислене и паметови
функции. От медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема,
да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на
4
обективната истина при разследването. Но би следвало да се съобразят
когнитивни изкривявания при конфликти с предубеденост в отношението към
другата страна, което може да бъде пусков механизъм за агресия с вербални
обвинения и субективни съждения относно намеренията на опонента с
изтъкване на фантазмени опасности и изживявания в ролята на жертва в
опити да изисква от опонента в спора да се съобразява с претенциите му.
Нервната напрегнатост при осв. от конфликта помежду им с лицето, чиито
действия са обект на разследването отразява ниските степени на
тревожността, за които не са характерни неподвластните на контрол
неприятни мисли и негативни предчувствия за неблагоприятни събития, както
и увереността за контрол над ситуацията не е загубена. Цялостният анализ на
данните за оценката му на ситуацията, гледните му точки и как го е преживял
насочва, че не може да бъде обоснована хипотеза, че отправените му закани
за убийство, за което се води разследването ги е преживял болезнено с
опасения за осъществяването им с действия. Типично при конфликти е
преднамерен в отношението си към опонента в сблъсъка на интереси, но в
недоверието си към него подозира продължаващ тормоз, а не конкретно
убийство. Мотиватор да се ангажира в разследването е по-скоро
възмущението и недоволството му от засягане на правото му да се чувства в
безопасност, както и това на най - близките му хора и не на последно място
противопоставянето на интересите му в наказателно производство, в което е
обвиняем чрез манипулативни подходи, целящи да го уязвят, преживяващ го
с негативни чувства. Цялостният анализ на данните за оценката й на
ситуацията, гледните и точки и как го е преживяла насочва, че не може да
бъде обоснована хипотеза, че действително при вербалната агресивност от
страна на лицето, от чиито действия се жалва е посегнато на правото й да се
чувства в безопасност и въпреки сигналите при невербалната комуникация,
водещо при нея е било чувството на обида, а не на страх. Типично при
конфликти е преднамерена в отношението си към опонента в спора, но в
недоверието си към него подозира неуравновесеност без конкретика на
негативни опасения. По делото е изготвена съдебно-психиатрична
експертиза, от чието заключение /л.78/ се установяване следното: При
психиатричното изследване на осв. * И. И., ЕГН ***, при същия не се
установили данни за умствена недоразвитост и/или за психично разстройство
в тесния смисъл на думата. И към времето на криминализираното деяние и
5
понастоящем при осв. липсват данни за качествени нарушения във
възприятия, мислене и паметови функции. От медицинска гледна точка е в
състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от
значение за разкриване на обективната истина при разследването. Но би
следвало да се съобразят когнитивни изкривявания при конфликти с
предубеденост в отношението към другата страна, което може да бъде пусков
механизъм за агресия с вербални обвинения, изтъкване на фантазмени
опасности и влизане в ролята на жертва в опити да изисква от
противоречащия да не му се противопоставя. В клиничен аспект предвид
емоционалните, когнитивните и поведенческите реакции при осв., както и
отсъствието на убедителни физически симптоми на интензивна тревожност в
криминализираната ситуация, не може да се диагностицира реакция на тежък
стрес при него тогава. Водещото в психологичния отговор на стресора
/криминализираните действия/ при осв. се очертава нервна напрегнатост с
неудовлетвореност, отразяващи по-ниските степени на тревожност, при което
не е загубена увереността за контрол над ситуацията и над себе си. При осв.
не може да се обоснове хипотезата, че действително е преживял уплаха за
значима ценност като живота, провокирано от закани с убийство.
По делото е изготвена също така видео-техническа експертиза, от чието
заключение /л.95/ е видно следното: 1.3а изследване е представен 1 бр.
компактдиск, марка „*** с фабричен номер ***. В основната си директория
компактдискът съдържа два броя видеофайла, записани в специализиран за
файлове, съдържащи видеозапис формат „*“ и четири броя файла, съдържащи
растерни изображения /цифрови фотоснимки/ във формат PNG.
Видеофайловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани
върху твърдия диск на компютърна система за видеонаблюдение. При
прегледа на съдържанието им с помощта на специализиран софтуерен видео-
плеър се установило, че съдържат в себе си видеозаписи, заснети от две
заснемащи устройства /камери/, обозначени във видео-охранителната система
като „*“ и „**“. Записаните изображения са черно-бели с размери, съответно
960x1080 и 1920x1080 с вкопирана в кадъра информация за дата и час /тайм
код/, според тази информация видеозаписите са заснети за времето от
23.59.57 часа на 22.12.2020г. до 00:15:37 часа на 23.12.2020г. — системно
време. Не се установили следи от манипулация/намеса върху записаната
информация. При прегледа на съдържанието на видеозаписите се установило,
6
че е заснето лице, отговарящо на задачите на експертизата - „лице от мъжки
пол със светли дрехи на улица пред порта“. Действията на лицето са
илюстрирани с кадри експортирани от видеозаписа, подредени в
хронологичен ред във фото-приложение в изследователската част на
протокола. Изображенията на заснетото лице се определят като негодни за
провеждане на лицево-идентификационна изследване. 2.При прегледа на
съдържанието на дигиталните растерни изображения /цифрови фотоснимки/
се установило, че те са черно-бели на цвят, създадени са на 28.05.2020 год. и
съдържат четири кадъра от видеофайла с наименование ,,***“. Не се
установили следи от манипулация/намеса върху записаната информация. При
прегледа на съдържанието на цифрови фотоснимки се установило, че на тях е
заснето същото лице от мъжки пол. Фотоснимките са илюстрирани в
изследователската част на протокола. Изображенията на заснетото лице се
определят като негодни за провеждане на лицево-идентификационна
изследване.
Така възприетата от наблюдаващия прокурор фактическа обстановка
изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са анилизирайни детайлно и всеобхватно.
С оглед установената фактическа обстановка и при спазване на
принципа за всестранност, обективност и безпристрастност, наблюдаващият
прокурор е приел, че в случая не са налице достатъчно доказателства за
извършено престъпно посегателство по смисъла на чл.144, ал.Ш във вр. с ал.1
или друго посегателство от общ характер по смисъла на Наказателния кодекс
на Република България, който извод се споделя и от настоящия съдебен
състав.
Правилно и законосъобразно наблюдаващият прокурор е счел, че за да е
налице престъпление по смисъла на чл.144, ал.Ш във вр. с ал.1 от НК, от
обективна страна се изисква обективиране чрез думи или действия на закана
именно с убийство спрямо определено лице или лица, която да е възприета от
последния/те и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването й,
а от субективна страна деецът да съзнава съдържанието на заканата и, че тя е
възприета от заплашения като действителна /по арг. на Тълкувателно
решение № 53 от 18.09.1989 год. по н.д. № 47/89 год. на ОСНК; Решение №
7
37 от 31.01.91 год. по н.д.№876/90г., I н.отделение на ВКС и др./. Видно от
заключението на назначените и изготвени съдебно психиатрични експертизи
е, че не се констатира отправените закани да се преживени болезнено, а по-
скоро междуличностни отношения по повод това, че лицата /И.И. и * * / са
съпроцесници в съдебен спор. Прецизно и обосновано наблюдаващият
прокурор е направил разлика между свада, основана на междуличностни
отношения и престъплението в изследване на съдържанието на умисъла,
вложен в думите и действията на ** спрямо И.И. и Н.И., в които се
обективира интелектуалния момент – включвал ли е съзнание у дееца, че
отправя към пострадалите закани с престъпление и волевият момент –
отправя ли се закана с цел да бъде възприета от жертвата и тя обективно да е
в състояние да предизвика страх от нейното осъществяване. Съгласно
установената съдебна практика при заканата думите и действията със
застрашителна насоченост срещу волята на потърпевшия се използват
съзнателно и със съдържанието, което имат, а при скарването същите изрази и
действия се използват импулсивно, механично и имат единствено
емоционален заряд, изразяват яд, гняв, но в действителност не целят чрез
реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното
протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като
предизвика страх от осъществяване на заканата.
Правилно наблюдаващият прокурор е посочил, че дори действително
събитията да са се развили по описания от свидетелите, начин и спрямо тях
действително да са били отправени закани за убийство, то същите, за да се
коментират в рамката на престъпен състав, който да налага намеса на
прокуратурата, следва да осъществява предпоставките единствено на
деянието визирано в чл.144, ал.З от НК - закана с убийство, която би могла да
възбуди основателен страх от осъществяването й. Правилно наблюдаващият
прокурор и посочил, че за това деяние законодателят е предвидил
необходимост от конкретни и кумулативно дадени предпоставки и че според
съдебната практика от обективна страна се изисква обективиране на заканата
освен чрез думи и чрез външно проявени действия, както и че в същото
време, тази закана следва да е възприета от лицето, като реална и с конкретна
възможност, деянието да бъде осъществено. От друга страна, заканата трябва
да е от такова естество, че да възбуди основателен страх за осъществяване на
убийството. За да е осъществено това деяние от субективна страна, деецът
8
следва да е съзнавал съдържанието на заканата и че тя е възприета от
заплашения като действителна заплаха и в същото време, самият деец следва
да е в такова психическо състояние, при което има вероятност, действително
да реализира заканата. За да бъдат отправените думи възприети като закана за
убийство по см. на чл.144, ал.З от НК, е необходимо те да са могли да
възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, т.е. да е
съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. С оглед събраните
гласни доказателства в тази насока, правилно и законосъобразно в
обжалваното постановление е възприето, че процесиите думи, сочени от
свидетелите, дори и да са били изречени, както се твърди, че са били
възприети от тях, по своя характер не са били в състояние да възбудят
основателен страх у заплашените, че ще реализира заканата за убийство.
Именно в този смисъл са и заключенията на съдебно психиатричните
експертизи по делото. Видно от установеното в хода на разследването, в
настоящия случай се касае до чисто битов конфликт, който е на
междуличностна основа. Действията на участниците в конфликта са били
провокирани от влошените помежду им отношения.
По изложените по горе правни и фактически съображения съдът прие,
че Постановление на Районна прокуратура – Плевен от 14.04.2021 година по
ДП № ЗМ 533/2020г. по описа на 2-ро РУП-Плевен, преписка №476/2020г. по
описа на РП-Плевен, с което е прекратено наказателното производство за
престъпление по чл144, ал.3 от НК поради липса на извършено престъпление
от общ характер е постановено при наличие на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства, имащи значение за делото.
При така изложените правни и фактически съображения съдът счита, че
така депозираната по реда на чл. 243 ал.4 от НПК жалба от Н. Г. И. от гр.
Плевен и от И. В. И. от **, Плевенска област против Постановление на
Районна прокуратура – Плевен от 14.04.2021 година по ДП № ЗМ 533/2020г.
по описа на 2-ро РУП-Плевен, преписка №476/2020г. по описа на РП-Плевен,
с което е прекратено наказателното производство за престъпление по чл.144,
ал.3 от НК е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал.VІ, т. 1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
9
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – Плевен от
14.04.2021 година по ДП № ЗМ 533/2020г. по описа на 2-ро РУП-Плевен,
преписка №476/2020г. по описа на РП-Плевен, с което е прекратено
наказателното производство за престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на жалба и протест по реда на чл. 243, ал.
VІІ от НПК пред Плевенски окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10