О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 386

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      гр. ПЛОВДИВ  25.09.2019 г .

 

Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание от 25.09.2019 г. в състав :

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

 

                   ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

 

                                                                                          РАДКА ЧОЛАКОВА

                                                                                                                                                                                                                                                

като разгледа  докладваното от съдия СПАСОВ,  ч. т. дело № 544 описа на  ПАС за 2019 г., установи следното:

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от Г.А.Д., ЕГН ********** частна жалба против постановеното по т. дело № 251/2018 г. на ПЗ ОС, определение № 402 от 21.06.2019 г. с което производството по т. дело № 251/2018 г. е прекратено поради недопустимост на предявените искове против Г. ф..

 В жалбата са изразени подробни съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

На 16.08.2019 г. в ПзОС е постъпила искова молба изходяща от Г.А.Д., ЕГН **********. В същата за ответник е била посочена ЗК „О-К.Б.“, гр. С..

В обстоятелствената й част са изложени доводи за настъпило ПТП, увреждане на ищцата, наличие на застраховка ГО в ответното застрахователно дружество и на предпоставки  увреденото лице спрямо, което застрахованият е отговорен да поиска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ.

По делото е осъществена пълна двойна размяна на книжа.

В представените отговори от страна на посочения в исковата молба ответник е изразено становище за неоснователност на исковете  Отправено е и искане за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т. 7 от ГПК с оглед започнало производство по ликвидация на чуждестранния търговец, чиито клон е бил регистриран в Б..

След размяната на книжа съдът на 29. 01.2019 г. е постановил разпореждане, в което е посочил, че условие за допустимост на всеки от исковете е да е предявен срещу процесуално правоспособен субект. В тази връзка е прието, че клоновете на ТД не са юридически лица и исковете би следвало да се предявят срещу търговеца ,чиято дейност се осъществява от клона. Това и фактът, че в случая искът е насочен срещу клон е дало основание на Пз ОС да остави делото без движение, до посочване на правоспособен ответник.

Във връзка с тези указания логичното поведение на ищеца би било да уточни, че  искът следва да се счита насочен срещу дружеството, чийто клон е регистриран в Б. на основание чл. 17а от ТЗ.

Вместо това ищецът е заявил, че искът следва да се счита предявен срещу съвсем друг правен субект - Г. ф. НА Р. Б. /ГФ/.

По този повод на първо место съдът е поискал тази молба уточнение да се подпише от пълномощника, а и да се представи надлежно пълномощно за предявяване на иск срещу новия ответник. В последствие съставът на Пз ОС е достигнал и до логичния извод за липса на изложени обстоятелства за причините, поради които се иска точно той да заплати претендираното с първоначалната искова молба обезщетение от застрахователното дружество.

 В тази връзка е било уточнение, че същото се търси от ГФ, защото той е титуляр на сметка  създадена да гарантира вземания на увредени лица при несъстоятелност на застраховател.

Пз ОС е приел, че с това уточнение нередовностите са отстранени и е изпратил препис от ИМ и уточненията към нея на ответника.

Той е подал отговор, в който първо е изложил доводи за недопустимост на извършените процесуални действия по избор на ответник. В тази връзка е споменато, че не били налице предвидените в чл. 565 от КЗ предпоставки даващи основание да се търси отговорност от ф., което пречело същият да се конституира като ответник. Възразено е и че искът е недопустим, защото ищцата не е отправяла претенция за заплащане на обезщетение пред ГФ, а наличието на такава е абсолютна процесуално предпоставка за претендиране на обезщетението по съдебен ред.

По повод на тези възражения, ПЗОС е постановил и определението предмет на обжалване. В него е прието, че съгласно чл. 558, ал.5 от КЗ увреденото лице може да търси заплащане на обезщетение от ГФ по съдебен ред само ако, той не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. Прието е, че в случая данни за наличие на тези предпоставки липсват, което прави и исковата претенция недопустима.

          Недоволна от това определение е останала ищцата и е подала жалбата довела до образуване на настоящето дело. В нея изложените доводи за неправилност и незаконосъобразност на акта на Пз ОС се свързват с това, че разпоредбата на чл. 585, ал. 5 от КЗ била приложима в случаите на претендирано обезщетение за вреди причинени от незастраховано МПС, а ищцата търсела плащане на такова с оглед на факта, че застрахователят бил обявен в несъстоятелност.

          По повод на така предявената жалба на първо место следва да се посочи, че в процедурата по отстраняване на нередовности започнала с оглед констатацията на първоинстанционният съд за неправосубектност на клона на ЮЛ се е достигнало замяна на един ответник с друг. Това е така, защото ищецът с молбата за отстраняване на нередовности вместо търговеца регистрирал клона е посочил за ответник съвсем друг правен субект. Това за ПАС обаче с оглед фазата на съдебното производство не е съществено процесуално нарушение, а просто следва да се приеме, че искът срещу новопосочения ответник е предявен от момента на подаване на молбата уточнение, а не от този на предявяване на първоначалния иск.

          По повод на конституирането на новия ответник следва също така да се спомене, че въпросите дали той дължи обезщетение на ищцата с оглед на това, че застрахователят дължащ и обезщетение е обявен в несъстоятелност са такива по същество, т.е. това дали този застраховател е от кръга субекти посочени в чл. 564, ал.1 от КЗ се преценява при постановяване на решението, а не при предявяване на иска.

          Що се отнася до това дали допустимостта на същия е обусловена от предвидените в чл. 558, ал.5 на КЗ условия следва да се посочи, че този текст се намира в глава 51 - ф. ЗА НЕЗАСТРАХОВАНИ МПС НА Г. ф.. Конкретно за самия чл. 558 от страна на законодателя е посочено, че урежда условията за плащане от този ф.. Всичко това води до извод, че предвидените в тази глава ред и правила, касаят претенциите за плащане на обезщетения от този ф.. В случая с исковата молба се търси плащане не от него, а от обезпечителния ф., т.е. допустимостта на иска се определя съгласно правилата за плащане от същия.

Те са определени в чл. 568 от КЗ. От съдържанието му е видно, че плащането е обусловено от наличието на влязло в сила решение за обявяване несъстоятелността на застрахователя и изготвяне на списък с приети вземания. Наличието на такъв от своя страня е основание в 15 дневен срок ГФ да оповести деня, от който ще се прави плащането и банката, чрез която то ще става. Съответно  същото ще следва да бъде извършено по отношение на всеки правоимащ в 45 дневен срок от датата на тази публикация.

Анализът на изложеното сочи, че правото да се иска осъждане на настоящия ответник да заплати такова обезщетение по съдебен ред ще е обусловено от неизвършване на плащане по предвидения в чл. 568 КЗ ред от страна на ф..

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 3а, ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ АВ осигурява незабавно получаване на информацията чрез системата за взаимно свързване на регистрите относно започването или прекратяването на производство по ликвидация, обявяването в несъстоятелност и относно заличаването на чуждестранно лице, регистрирало клон по ТЗ.  В случая в ТР по партидата на регистрирания клон на чуждестранно лице липсва обявена информация за утвърден списък с приети вземания, който да е основание за започване на действия по извършване на плащане от страна на настоящия ответник.

Това от своя страна води до извод, че все още не са налице основание за започване на процедура по чл. 568 от КЗ, неизпълнението, на която пък да обуславя интерес от предявяване  на настоящия иск.

Казаното прави същия недопустим. Такъв е и крайният извод на Пз ОС, което налага определението му да се потвърди, но с мотивите изложени в настоящия съдебен акт.

Водим от това съдът

 

 

 О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 251/2018 г. на ПЗ ОС, определение № 402 от 21.06.2019 г. с което производството по т. дело № 251/2018 г. е прекратено поради недопустимост на предявените искове против Г. ф..

Определението може да се обжалва в 1 седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               

                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                       

                                            2.