РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 263
гр. Пловдив, 08.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, петнадесети състав в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г. разгледа докладваното от
съдията Л. Несторова
административно дело № 2842 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК във връзка с чл.27, ал.5 от ЗПЗП във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.В.Р. с ЕГН **********,
УРН 551355, адрес: ***, ***, срещу Акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 16/121/06032/3/
Според жалбоподателката процесният
АУПДВ е нищожен, респективно незаконосъобразен. Излага доводи, че размерът на
подлежащата на възстановяване сума е определен въз основа на невалиден акт , който
няма белезите на нормативен такъв по смисъла на ЗНА., както и в нарушение на
чл.51 от Наредба №8 от 03.04.2008г. Пак в тази насока е се сочи, че Правилата
са одобрени от ДФЗ-РА, който не е овластен от Конституцията или от друг закон
да издава подзаконови нормативни актове. Според жалбоподателката със Закона за
изменение и допълнение на ЗПЗП (ДВ, бр.51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г.,
т.е. в сила към датата на публикуване на Правилата) са изменени нормите на
чл.20а, ал.2-9 от ЗПЗП, но в същите не са предвидени правомощия за издаване на
подзаконови нормативни актове на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, нито за УС
на ДФЗ, като липсата на компетентност винаги води до нищожност. Позовава се на решения
на ВАС. Претендира за отмяната на АУПДВ.
В постъпила по
делото молба, процесуалния представител на жалбоподателката адв. Д., претендира
разноски по делото.
Ответникът –
Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" – София, чрез процесуалния
представител - юриск. Н., излага становище за недоказаност и неоснователност на
жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Видно
от приложеното на лист 525 по делото известие за доставяне, оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателката на 05.10.2020г., а жалбата е
подадена чрез органа на 19.10.2020г.(разписка на лист 530), т.е. същата е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на
правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
След
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа
страна следното:
Няма спор по делото, че Р.Р. е подала в ДФЗ
проект № 16/121/06032 (бизнес план – лист 11 и сл.), както и че по този проект
е сключен административен договор № 16/121/06032 от 12.08.2014 г. (лист 70-78)
с Държавен фонд "Земеделие" – София, съгласно който Фондът предоставя
на ползвателя безвъзмездна финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране на
земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г. за извършването на дейностите, заявени за финансиране с
проекта, а именно: „Създаване на 49 декара
сливова градина със система за капково напояване. Закупуване на специализирана
земеделска техника в землището на с.Горна махала, общ.Калояново, обл.Пловдив“. Помощта
е в размер на 60% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проекта (чл.1.1.2 от договора). Видно от
приложената на лист 79 по делото Таблица на одобрените разходи, одобрената
субсидия е в размер на 60 131.56 лв.
Съгласно
чл.1.2 от договора Фондът изплаща финансовата помощ при условие, че ползвателят
е извършил инвестицията, съобразно одобрения проект, условията и сроковете,
определени в договора, анексите към него и действащите в съответната област
нормативни актове.
Ползвателят се е
задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на договора до
15.09.2015 г. (т.4.18 във вр. с т.3.1 от договора) в съответствие с одобрения проект
и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
В глава VIII
"Отговорност" на договора в т.8.1 е предвидено, че ако ползвателя на
помощта не изпълнява нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, фондът може да поиска връщането на всички изплатени по
договора суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя при спазване на изискванията по чл.51 и чл.52
от Наредба №8 от 3.04.2008г.
В глава IХ
"Други условия" на договора, т.9.1. б."г" е предвидено, че
по смисъла на този договор "одобрен проект" е подаденото от
ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от фонда
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба №8 от
03.04.2008г. документи, включително и представения и одобрен бизнес план, както
и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 121.
По делото са
приложени Анекс I от 20.10.2014г. и
Анекс II от 27.11.2014г. към договор № 16/121/06032 от
12.08.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 121 "Модернизиране
на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2007-2013 г.
Във връзка с
подадена заявка за плащане (лист 54 и сл.) на жалбоподателката била изплатена
сумата от 59 832,39 лв. (лист 559- справка от СЕБРА за извършено плащане).
Със два броя Заповеди
№ 371250 от 29.11.2018г. (лист 355-356) е наредено извършването на проверка на
място на кандидат с УРН 551355, относно заявление с УИН 16/191211/10083. За
извършената проверка в периода 10.12.2018г. – 11.12.2018г. е съставен Контролен
лист за проверка на място – Развитие на селските райони – проверки след плащане
(лист 357 и сл.), в който изрично е отбелязано, че кандидатът е информиран за
предстоящата проверка на 30.11.2018г. в 15.00 ч.
В Приложение
Работен лист за проверка за реализиране на заложени параметри/показатели в
бизнес плана към КЛ (лист 383), в табличен вид подробно са описани приходите от
продажба на продукция по бизнес план и от проверката на място за 2015г.,
2016г., 2017г. и 2018г. Приложен е и работен лист „Проверка документи“ (лист
385-386), както и опис на приложените към досието документи, взети при
проверката на място (лист 395 и сл.). Р.Р. е подписала контролния лист и е
посочила, че е запозната с резултата от проверката, както и че прилага
обяснение.
С Уведомително
писмо изх.№ 01-162-6500/954 от 13.12.2018г. (лист 420) на Р.Р. е указана
възможността да направи своите забележки и възражения, във връзка с
констатираните несъответствия при проверката на място. По делото няма данни за
датата на връчване на уведомителното писмо.
С Уведомително
писмо за отстраняване на нередности след екс-пост проверка изх.№ 01-6500/324 от
23.01.2019г. (лист 425-426) на Р.Р. е указана възможността в срок да представи
на ДФЗ доказателства, че е отстранила забележките. Писмото е връчено на
25.01.2019г. (лист 427 – известие за доставяне). В отговор на това с писмо от
19.02.2019г. Р. е изложила доводи за спад на цената на сливите и недобри добиви
от лешници и орехи, и е посочила че от 2018г. е диагностицирана със онкологично
заболяване 3 степен. Към писмото Р. е приложила и писмени документи (лист 430 и
сл.).
С
писмо
с изх. № 01-6500/324#1 от 03.04.2019 г. (лист 452-454)
Р. е уведомена за откриване на производство по налагане на финансови корекции. Против
писмото са депозирани възражения (лист 459 и сл. и лист 462 и сл.). Със заповед
№ 03-РД/4357 от 15.10.2019г. на изпълнителния директор на ДФЗ, във вр. с
изменение на ЗПЗП (обн. ДВ бр.51, в сила от 28.06.2019г.) е прекратено
производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция на Р.В.Р..
С писмо изх. № 01-6500/9518 от 17.12.2019 г. (лист
508-511) на основание чл.26, ал.1 от АПК жалбоподателката била уведомена за
откриването на производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане. В писмото са изложени мотивите на
административния орган, поради които той счита, че следва да бъде издаден
посоченият административен акт. Посочени са заложените по бизнес план приходите
от продажба на продукция и установените от извършената проверка за 2015г.,
2016г. и 2017г. По отношение на 2018г. е посочено, че ДФ
„Земеделие" приема, че са представени документи за надлежно доказателство,
за не достигане на показателите предвидени в бизнес плана при независещи от
бенефициента обстоятелства за финансовата 2018г. и не се взима в предвид при
извършените изчисления за изпълнението на бизнес плана. Административния орган
е изложил, че за трите пълни финансови години - 2015г., 2016г. и 2017г. са
реализирани приходи в размер на 13 259.50лв., което представлява изпълнение в
размер на 33,35 % спрямо заложените в производствената програма 39 753,30лв. за
съответните години, както и че недостигането на финансовите показатели,
заложени в бизнес плана е с продължителност една финансова година. Според
органа установеното, представлява неизпълнение на одобрения бизнес план,
задължение вменено на ползвателя в т. 4.18 от договор № 17/121/07837 от
23.10.2015 г. С писмото Р. е информирана, че кандидатите за безвъзмездно
подпомагане по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“ от ПРСР
2007-2013г. сами изготвят и определят стойностите и показателите в бизнес
плана, които след одобрение и сключване на договора са поели ангажимент да
спазват. Направено е позоваване на т.9.1, буква „г" (раздел IX „Други
условия"), т.4.18 (раздел IV „Права и задължения на страните") и
т.8.1 (раздел VIII-ми „Отговорност") от договор №
16/121/06032 от 12.08.2014 г., както и на §1, т.12 от Допълнителните разпоредби
на Наредба № 8/03.04.2008г., чл.16 ал.2 и ал.5, чл.51 от Наредба №
8/03.04.2008г. Посочено е, че съгласно т. 30 от Приложение към раздел I „Общи
положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 -2013 г.", в които е
заложено, че когато ползвателят не изпълнява одобрения проект (не са постигнати
нивата на показатели, предвидени в бизнес плана), реализираните приходи от
подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни
финансови години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно
одобрения бизнес план, и времетраенето на неизпълнението е една финансова
година, се налага санкция в размер на 5% от предоставената финансова помощ по
договора. Направен е извод, че общият размер на задължението, за което ДФ
„Земеделие" ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане е в
размер 2 991.62 лева. Указана е възможността представяне на писмени възражения. Писмото
е връчено на 20.12.2019г. В указания
14-дневен срок е постъпило възражение с вх. № 02-160-6500/3 от 02.01.2020г.
Последвало е
издаването на процесния АУПДВ № 16/121/06032/3/
По делото е
допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза изготвена от вещото лице И.С.,
която в табличен вид е посочила заложените по бизнес план параметри за 2015г.,
2016г. и 2017г. и изрично е посочила, че за 2015г. и 2016г. няма заложени
приходи от продажби, а за 2017г. има заложени приходи в общ размер на
39 753.30 лв. Според заключението за 2015г. е реализиран приход само по
една фактура на стойност 2500 лв. без ДДС, за 2016г.са реализирани приходи в
общ размер 4479.50 лв., а за 2017г. – 6280 лв. (по подробно описани фактури). Според вещото лице неизпълнението
на бизнес плана е в размер на 33.35 %, т.е. над 20% и под 50 %. По четвърти
въпрос е изложено, че финансовата корекция е математически правилно изчислена.
Според експерта, всички изчисления, заложени в бизнес плана са без ДДС, всички
счетоводни приходи са също без ДДС.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, като компетентно и безпристрастно изготвено, в
съответствие с доказателствата по делото и неоспорено от страните.
По делото е
представено удостоверение от Национална стокова борса АД – гр.Пловдив, съгласно
което през 2017г. не са извършени борсови сделки със сини сливи сорт Стенлей, и
няма регистрирани и оферти
купува/продава на съответния продукт.
От страна на жалбоподателката
е предоставена разпечатка от официалния сайт на НСИ, видно от която цената на
сините сливи за тон през 2017г. е 399,80 лева.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – гр. Пловдив, намира следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се
произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента
на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуално правните и материално правните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Съгласно
разпоредбата на чл.162 ал.2 т. 8 ДОПК /в приложимата редакция/, публични
държавни са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за
неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти,
финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните
програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, европейските
земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и
Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално
съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и
в правото на Европейския съюз. В нормата на §1 т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено,
че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане
на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските
земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на
пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на
Европейския съюз. По силата на чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие"
е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за
прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз.
Съдът счита, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, с оглед изменението
в ДВ бр. 51/2019 г. на чл.20а ал.5 от ЗПЗП, според който Изпълнителният
директор издава актове за установяване на публични
държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно
чл.27 ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на
публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс. Именно в тази хипотеза попада процесния случай.
Обжалваният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 16-121/06032/3/01/04/02
изх.№ 01-6500/9518#1 от 23.09.2020 г. е постановен в изискуемата писмена форма.
Посочени са конкретните фактически обстоятелства, мотивирали административния
орган да издаде оспорения акт. Посочени са и правни основания, въз основа на
които при наличие на описаните факти е счетено, че са налице условия за
възстановяване на публично държавно вземане.
В
хода на развилото се административно производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията
на чл.26, чл.28 и чл.34 АПК за уведомяване на адресата за започване на
административното производство и предоставяне на възможност за участие в него.
Актът е издаден, след като са изяснени всички относими за случая факти и
обстоятелства, и след обсъждане на възраженията на ползвателя на помощта.
АУПДВ
е издаден и в съответствие с материалния закон. Административният орган е
приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
В АУПДВ е посочено, че при извършена проверка на място след
плащане е установено, че за трите пълни финансови години -
2015г., 2016г. и 2017г. са реализирани приходи в размер на 13 259.50лв., което
представлява изпълнение в размер на 33,35 % спрямо заложените в
производствената програма 39 753,30лв. за съответните години. В този смисъл са и
данните по назначената съдебно-счетоводна експертиза, приета в съдебно
заседание от 26.01.2021 г. Органът е посочил, че недостигането
на финансовите показатели, заложени в бизнес плана е с продължителност една
финансова година и че установеното, представлява неизпълнение на одобрения
бизнес план, задължение вменено на ползвателя в т. 4.18 от договор №
17/121/07837 от 23.10.2015 г. Т. е. налице е неизпълнение на одобрения
бизнес план, за чието изпълнение е предоставено финансовото подпомагане. Това според
органа води до неизпълнение на задължения по договора, а така също и на задължения,
предвидени в Наредба № 8 от 03.04.2008 г.
Без съмнение
ползвателят се е задължил да извърши изцяло одобрената инвестиция – предмет на
договора до 15.09.2015 г. (т.4.18 във вр. с т.3.1 от договора) в съответствие с
одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
В глава VIII
"Отговорност" на договора в т.8.1 е предвидено, че ако ползвателя на
помощта не изпълнява нормативни или договорни задължения след изплащане на
финансовата помощ, фондът може да поиска връщането на всички изплатени по
договора суми, заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя при спазване на изискванията по чл.51 и чл.52
от Наредба №8 от 3.04.2008г. Бизнес-планът със заложените в него предвиждания
за приходите от подпомогнатата дейност е неразделна част от проекта, с който
дружеството е кандидатствало и е одобрено за получаване на помощта /т. 9. 1, б.
"г" от договора/. Тук следва да се съобрази и дефиницията дадена в §1,
т.12 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 8/03.04.2008г., че "проект"
е заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР.
Както
правилно е посочил и органът, съгласно чл.16 от Наредба № 8/03.04.2008г., бизнес-планът по ал.
1 трябва да показва значително подобряване на цялостната дейност на
земеделското стопанство на кандидата или на земеделските стопанства на
членовете на организациите на производители чрез постигане на една или повече
цели съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 3 (ал.2), както и да доказва
икономическа жизнеспособност на стопанството (ал.5). А "икономическа
жизнеспособност" е генерирането на доходи от дейността,
гарантиращи устойчивост на земеделското стопанство за периода на бизнес плана (§1, т.17 от
ДР на Наредба № 8/03.04.2008г.). Разпоредбата на чл.51 ал.1 от
цитираната наредба гласи, че ако ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска
връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да
прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта (така т. 8. 1
от договора), като според ал.2, РА определя размера
на намалението на помощта, като взема предвид вида, степента и
продължителността на неизпълнението.
В тази връзка следва да се отбележи, че изчисленото от
ответния орган изпълнение на приходите е изцяло в полза на жалбоподателката,
тъй като за изчисляване на процента реализирани приходи за 2017г. са включени и
приходите от 2015г. и 2016г., за които в бизнес плана няма заложени приходи от
продукция. Т.е. органът е увеличил процента на изпълнение на бизнес плана за
2017г., включвайки приходите от продукция от предходните две години. Правилно
органът изобщо не е взел предвид процента на изпълнение на бизнес плана за
2018г., доколкото по преписката са налице множество доказателства за тежко заболяване
на Р.Р., което без съмнение препятства дейността на земеделския стопанин. Продължителната
професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта
представлява форсмажорно обстоятелство по смисъла на §1,
т.44 от ДР на Наредба № 8/03.04.2008г., а съгласно чл.55 ал.1 от Наредбата, страните по договора
не отговарят за неизпълнение на задълженията, в случай че неизпълнението се
дължи на форсмажорни обстоятелства.
Що се отнася до
доводите на жалбоподателката за спада на средната покупна цена на сините сливи
за 2017г., следва да се отбележи, че представената по делото разпечатка от
официалния сайт на НСИ, сочи цената на сините сливи за тон през 2017г., но не за сорт Стенлей, който отглежда
жалбоподателката. Т.е. доводите на Р.Р. за спад на цената за сливите останаха
недоказани. Отделно от това, следва да се подчертае, че в бизнес плана на
жалбоподателката за 2017г. са заложени приходи не само от сливи, но и от орехи
и лешници, съответно 1 165,80лв. и 22 050 лева. А жалбоподателката е
изпълнила частично финансовите показатели само за сините сливи. Няма данни по
делото Р. да е реализирала приходи от продажба на орехи и лешници за 2017г.
Нещо повече дори и да се приеме, че в действителност е имало спад на цената на
сините сливи, то съгласно т.4.22 от договор № 16/121/06032 от 12.08.2014г.,
ползвателят е длъжен писмено да уведоми фонда незабавно след настъпването на
обстоятелства от значение за изпълнението на настоящия договор. Спадът на
изкупната цена на сините сливи без съмнение е обстоятелство от значение за
изпълнението на договора, но жалбоподателката не твърди и не представя
доказателства да е уведомила фонда за това своевременно.
Ответният орган е
определил размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане на
жалбоподателката, позовавайки се на т.30 от Правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на
селските райони 2007 – 2013 г. За пълнота и с оглед възражението, че правилата
са невалиден акт, издадени от некомпетентен орган е
необходимо да се отбележи, че правилата са изготвени в съответствие с чл.
30 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне
на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по
отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване
по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Съгласно чл.43 от Регламент 640/2014 г., Регламенти
(ЕО) № 1122/2009 и (ЕС) № 65/2011 се отменят, считано от 1 януари 2015 г.
Регламент 640/2014, с който е отменен Р 65/2011 се прилага за заявления за
помощи или искания за плащане относно референтни години и премийни периоди,
започващи считано от 1 януари 2015 г., поради което се налага извода, че
Регламент 65/2011 урежда секторните правила за намаляване и изключване на
помощи по заявления, подадени преди 01.01.2015 г. и е материалноправната уредба
от правото на ЕС, относима към мерките от ПРСР 2007-2013 г. Регламентът е бил в
сила към момента на предоставяне на финансовата помощ по ПРСР 2007-2013г., а
това означава, че правоотношенията във връзка с предоставянето на помощта са
възникнали при неговото действие и продължават към датата на приемане на
Правилата. Съгласно Решение №3618 от 10.03.2020г. по адм.д. № 14154/2019г. на
ВАС (оставено в сила с Решение №15545 от 15.12.2020г. по адм.д. № 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС), правилата
определят само размера на санкциите, но видовете неспазвания на нормативни и
договорни отношения са уредени преди това в съответните Наредби по прилагане на
мерките от ПРСР 2007-2013 г., както и в сключените с всеки бенефициер договори
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Така съставът на върховен
административен съд е направил извод, че правилата са материалноправна
предпоставка за налагане на подлежащата на възстановяване сума, както и че
Правилата нямат обратно действие и не преуреждат развилите се вече
правоотношения и са приети през 2019 г., след прогласяване за нищожна по
съдебен ред на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по
ПРСР 2007-2013.
Оспорените Правила са издадени от изрично
овластен от закона орган в съответствие с разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от АПК.
Съгласно чл. 27, ал. 9 от ЗПЗП, изпълнителният директор на Разплащателната
агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат
степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение
на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор.
Заповедта и правилата се обнародват в "Държавен вестник". В случая
Правилата са одобрени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ - РА със
заповед № 03-РД/3218 от 8.08.2019 г. в изпълнение на законовата делегация по чл.
27, ал. 9 от ЗПЗП и са обнародвани в „Държавен вестник“ - бр. 69 от 30.08.2019
г. В този смисъл напълно неоснователно е възражението на жалбоподателката за
липса на компетентност.
Според цитираната
т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“
от Правилата, когато ползвателят
не изпълнява одобрения проект (не са постигнати нивата на показатели,
предвидени в бизнес плана), и когато реализираните приходи от подпомаганата
дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови
години, са под 50% и над 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес
план, изчислени средноаритметично за същия период, както и когато времетраенето
на неизпълнението е една финансова година, се налага санкция в размер на 5% от
предоставената финансова помощ по договора. Изрично в т.30 от правилата е
посочено, че нарушението се квалифицира със сравнително ниска тежест, тъй като
отклонението от заложените в бизнес плана финансови резултати не е изключително
голямо и целите на предоставеното подпомагане могат да бъдат постигнати.
Доколкото в случая изпълнението на бизнес плана е в размер на 33.35% (13 259,50
лв.) спрямо заложените 39 753,30 лв. приходи, то правилно органът е
определил и размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане
– 5% от 59 832,39 лв., която сума е предоставената финансова помощ по
договора (видно от приложената на лист 559 справка от СЕБРА).
По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че
оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона
форма и при спазване на административно-производствените правила, при правилно
приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Жалбата
като неоснователна, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски -
юрисконсултско възнаграждение, определено
в размер на 100лв., съгласно чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното Съдът, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.В.Р. с ЕГН **********, УРН 551355, адрес: ***, офис „Елана“, против Акт
за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/ № 16/121/06032/3/
ОСЪЖДА Р.В.Р., с ЕГН **********,***, *** да
заплати на Държавен фонд "Земеделие" гр.София сумата от 100.00 лв.
/сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/