Решение по дело №2451/2015 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 №

гр. Плевен, 29.07.2015 г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД,  ІV граждански състав в  открито   заседание, на петнадесети юли през две хиляди и петнадесета година в състав :

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА

При секретаря : С.Ц.

като разгледа докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2451 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.

                В *** е постъпила искова молба от Р.Д.Д. с ЕГН **********,*** против ***, в която се твърди, че ищцата е работила при ответника на длъжност ***, като със *** трудовото й правоотношение било прекратено, на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Навеждат се следните доводи, за незаконосъобразност на заповедта за уволнение: - ищцата страдала от болести по чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба *** – исхемична болест на сърцето и онкологично заболяване, а не било искано предварително разрешение от Инспекцията по труда; - не бил извършен подбор; - не било връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор; - не била спазена разпоредбата на чл.333, ал.3 от КТ; не било закрито отделението, в което ищцата работела; не й било предложено друго работно място, като трудоустроена с експертно ***. С уточняваща молба от 03.06.2015г. ищцата е уточнила искането, което отправя до съда, а именно : 1.да се признае уволнението за незаконно и да се отмени атакуваната заповед; 2.да се възстанови ищцата на работа на длъжността, заемана преди уволнението; 3.да бъде осъден ответника да заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в размер на 3013,36лв., за период от шест месеца от датата на прекратяване на трудовия договор или за периода на разглеждане на делото; 4.да бъде постановена поправка на основанието за уволнение на ищцата, отразено в трудовата й книжка.

           На ответникът *** е връчен препис от исковата молба и приложенията и предоставен едномесечен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК. В указания срок е депозиран писмен отговор, с който исковите претенциии се оспорват като неоснователни.

          Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна и прие за установено следното :

          Безспорно е между страните, че ищцата е работила при ответника на длъжност  *** с място на работа: Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания с консултативно—диагностични кабинети и дневен стац. в ***. Безспорно е също така, че работодателя е прекратил трудовото правоотношение с атакуваната в настоящото производство ***, считано от 20.05.2015г.

          Спорни по делото се явяват въпросите – законосъобразна ли е атакуваната заповед за уволнение, ползвала ли се е ищцата от закрила по чл.333, т.3 от КТ, следва ли да бъде отменена заповедта и ищцата възстановена на работа.

          Установява се от приложения препис-извлечение от *** от заседание на Съвета на директорите на *** издадена от изп.директор на дружеството /на л.22 и л.33 от приложеното ЛТД/, че въз основа на дадено разрешение от СД е било наредено, считано от 19.05.2015г. да се съкрати и закрие в щатното разписание на болницата за 2015г. една щатна *** в Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания”.

           Видно е от приложените преписи на Поименно разписание на длъжностите в соченото отделение към 19.05. и 20.05.2015г. /на л.24 и л.25/, че до 19.05.2015г. е имало една щатна бройка за длъжността „санитар” в отделението и тя е била заемана от ищцата, а от 20.05.2015г. такава вече не съществувала по щатно разписание, в съответствие с издадената ***

           От приложените преписи на искане с ***  от изп.директор на ищцовото дружество до Председателя на Независимия синдикат при *** от Съвет на председателите на НС и писмо от този синдикат, входящо при *** /на л.17-л.19/ се установява, че е било поискано предварително писмено съгласие за прекратяване на трудовия договор с ищцата, в съответствие с разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ, във вр. с раздел II, чл.11 от Колективния трудов договор от 14.11.2012г. и такова съгласие е било получено   преди издаване на атакуваната заповед. Сочения КТД е бил вписан в специалния *** видно от приложеното писмо с ***

           Видно е от процесната  ***, че в нея е отразено, че на 19.05.2015г., в 09.30ч. ищцата Р.Д. е отказала да получи препис от нея. Отразено е също така, че този отказ е станал в присъствието на свидетелите К.Г.Й., ***, Л.З.Т., А.Н.К., ***, които са подписали заповедта в удостоверяване на заявения отказ. Отказът за получаване на заповедта от ищцата се установява и от показанията на свидетелите А.Н.К. и *** Г.Й., разпитани в о.с.з. на 15.07.2015г.  Заповедта е била връчена и по пощата на 28.05.2015г, видно от приложеното копие на обратна разписка /на л.4 от ЛТД/. Следва да се посочи, че ирелевантен за законосъобразността на уволнението е начина и датата на връчване на заповедта. Това би имало значение при спор дали е спазен срока по чл.358 от КТ за атакуване на заповедта, но в случая той безспорно е спазен.

           Съдът пристъпи към изследване на въпроса дали ищцата се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, по който е налице спор и отговора на който е от значение за произнасянето на съда по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.

           С разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ законодателят е предвидил, че в случаите по чл.228, ал.1, т.2 от  КТ работодателят може да уволни работника или служителя само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато последният боледува от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. *** за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от КТ, изрично конкретизира заболяванията, предпоставящи закрила – чл.1, ал.1, като с разпоредбата на ал.2 се вменява на работодателя да събере предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал.1.

           От представения от ищцата препис на ****** /на л.39 от делото/ е видно, че в този медицински документ е удостоверено, че Р.Д.Д. страда от исхемична болест на сърцето. От приложения препис на ехокардиография от 12.11.2004г., изд. от Център за функционална диагностика при *** /на л.41/ е видно, че в този документ също се съдържа заключение, че ищцата страда от ИБС.

           Представен е и медицински документ, издаден на 13.06.2013г. от лекуващ лекар на ищцата – *** /на л.40/, в който е отразено, че е било проведено лечение на същата от 10.06. до 13.06.2013г., като сред придружаващите заболявания е посочена исхемична болест на сърцето.

           Видно е от приложения препис на *** / 190, издадена за проведено на ищцата лечение от 23.02.2015г. до 01.03.2015г. в *** / на л.85/, че отново е посочено заболяването на ищцата Исхемична КМП.

           Заболяването *** е посочено и в издадено на ищцата Експертно *** на ищцата /на л.88 от делото и на л.289 от приложеното ЛТД/. При обжалване на това решение е постановено и представеното ***. на специализиран състав на НЕЛК по сърдечно-съдови болести /на л.13 от ЛТД/.Безспорно е между страните, че към момента на приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство соченото *** не е влязло в сила.          

           От приложения препис на писмо, изходящо от *** и адресирано до *** /на л.9-л.10 от ЛТД/ е видно, че работодателя е поискал даването на писмено мнение за здравословното състояние на служителя Р.Д., във връзка с предстоящото й уволнение по чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

           Във връзка с така исканото мнение е било издадено *** трети състав *** /приложено на л.12 от ЛТД/. В същото е отразено, че ищцата е била призована за преглед на 13.05.2015г., но не се е явила, поради което са били взети предвид изпратеното от работодателя *** и изискана служебно медицинска документация от ***, където лицето се лекувало. При това е било дадено мнение, че от тези документи било видно, че  ищцата не боледува от заболявания, включени в Наредба ***, даващи закрила по чл.333, ал.1 от КТ. Дадено е мнение, че евентуалната промяна на условията на труд и работното място на ищцата не биха се отразили неблагоприятно върху еволюцията на заболяванията й. Изложеното мнение има характер на такова по чл.333, ал.2 от КТ.

           С оглед обсъдените медицински документи, съдът приема, че ищцата се е ползвала от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ, като страдаща от исхемична болест на сърцето, която е предвидена в *** Това е така, т.к., както се установи, данни за това заболяване се съдържат в немалък брой медицински документи, издавани в рамките на един период от около  десет години -  *** „Проф. К.***, ***., *** / 01.03.2015г. Наличието на това заболяване е прието и с влязлото в законна сила на 24.06.2014г. решение по ***, постановено по спор, касаещ предходно уволнение на ищцата. Именно поради наличието на заболяването ИБС и липсата на предварително съгласие от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение е било отменено това предходно уволнение. При тези обстоятелства, не би могло само въз основа на представеното *** трети състав *** да се приеме, че към датата на уволнението на 20.05.2015г. ищцата вече не е страдала от исхемична болест на сърцето.

           Вярно е, че в случая не е налице влязло в сила ***, в което да е прието, че ищцата страда от ИБС, но както приема съдебната практика /***/, разпоредбата на чл.2 от *** на МЗ използва родовото понятие “медицински документ”, а изброяването на видовете медицински документи не е изчерпателно, а примерно. Това изброяване не включва като медицински документ дори ***, което означава, че законодателят не е имал предвид задължителното наличието на документ, който да има характера на индивидуален административен акт, какъвто се явява решението на ТЕЛК, респективно това на НЕЛК. Следователно законодателят не се е ограничил само с изрично визираните медицински документи, но е дал възможност за представянето и на други. Поради това достатъчно е да е налице какъвто и да е медицински документ, който да удостоверява наличието на някое от заболяванията по чл.1, ал.1 от цитираната наредба, за да е налице закрила по чл.333, ал.1 КТ.

           Вярно е също така, че за да бъде установено от работодателя, че работника страда от заболяване, предвидено в ***, последния трябва да окаже съдействие при предприетото събиране на информация преди уволнението и в  случай, че работникът или служителят съзнателно укрие заболяване по посочената наредба, той не може да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ /***/. В случая обаче работодателят е разполагал с документите, съдържащи данни за заболяването на ищцата, както и безспорно му е станало известно за това заболяване при воденото между страните ***.

           Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът е могъл да прекрати трудовия договор с ищцата при наличието на основанията по чл.328, ал.1, т.2 от КТ само с предварителното разрешение от Инспекцията по труда.

           Видно е от приложеното искане от ***, че работодателя  е подготвил искане до *** за вземане на съгласие за уволнението на ищцата.  Установи се обаче от показанията на свидетелката К.Г.Й., разпитана в о.с.з. на 15.06.2015г., че е ходила заедно с главния юрист в Инспекцията по труда с документите на ищцата и при проведен разговор с инспектор ***, тя им казала, че в случая не било необходимо искането на съгласие за уволнението на ищцата, с оглед наличието на ***, в което било посочено, че не страда от заболявания по ***, както и поради липсата на влязло в сила ***, което да сочи на такова заболяване. Както пояснява св.Й., разговора бил неформален и нямало нищо оформено писмено, т.к. служителя бил казал, че лицето не се ползва от закрила и нямало нужда да се внасят официално документите.

           Така установените факти от свидетелските показания за воден разговор със служител в Инспекцията по труда, който бил заявил, че в случая работника не се ползва от закрила, по никакъв начин не освобождават работодателя от задължението му по чл.333, ал.1 от КТ да внесе официално искането си в инспекцията по труда и да поиска даването на писмено разрешение. Не е в правомощията на служители при инспекцията да преценяват дали работника, който ще бъде уволняван страда от заболяване, даващо му такава закрила. В правомощията на Инспекцията по труда е единствено и само да даде съгласие или да откаже да даде разрешение за уволнението на работника и то писмено. Поради това съдът счита, че ирелевантни за спора биха били показанията на св.***, доколкото с гласни доказателства не би могло да се установи искането и даване на писмено разрешение за уволнението.

           Предвид изложеното, съдът счита, че е налице допуснато съществено нарушение от работодателя при уволнението на ищцата, доколкото не е налице взето предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Това обуславя извод за незаконност на атакуваната заповед и предпоставя отмяната й като такава по предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ. 

 

          По иска по чл.344, ал.1, т.2 от КТ.

          Изходът на спора по предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, сочи на основателност и на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от Кт, поради което и той следва да се уважи, като ищцата се възстанови на работа на длъжността, заемана от нея преди уволнението.

 

          По искът по чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225 ал.1 от КТ.

          Съдът обсъди и предявеният иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 във вр. с чл.225 ал.1 от КТ. Тази претенция за обезщетение предпоставя незаконно уволнение, а също така работникът или служителят да е останал без работа и да е претърпял вреди, изразяващи се в липса на трудово възнаграждение. Първата предпоставка е налице. Въз основа на представената от ищцата декларация и предвид липсата на спор в тази насока, съдът приема, че след прекратяване на трудовия договор между страните, тя не е работила по трудово правоотношение при друг работодател за периода от уволнението – 20.05.2015г. до проведеното пред първоинстанционния съд заседание, в което е приключено съдебното дирене.  От изслушаното в о.с.з. на 20.07.2015г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза се установи, че последния отработен пълен работен месец от ищцата е м.декември 2014г. и размерът на брутното трудово възнаграждение за този месец е било 474,64лв.  Налице е задължителна практика на ВКС, изразена в ***, според която брутното трудово възнаграждение по смисъла на чл.328, ал.1 от КТ за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. Както стана ясно от заключението на експерта, през месеците след декември 2014г., ищцата няма отработен пълен месец. При приетото като основа за изчислението брутно трудово възнаграждение от 474,64лв., за периода от датата на уволнението – 20.05.2015г. до датата на последното о.с.з. пред първоинстанционния съд – 15.07.2015г., размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ се изчислява на 925,51лв. С оглед на това, претенцията следва да бъде уважена до размера на тази сума, а до пълния размер на сумата от 3013,36лв. и за периода от 16.07.2015г. до 20.11.2015г. следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана.

           Ищцата е предявила и искова претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано  в трудовата й книжка. Съдът счита, че тази искова претенция се явява недопустима. Това е така, т.к. този иск може да бъде предявен, когато не се оспорва законосъобразността на уволнението, а само се твърди, че неправилно е вписано в трудовата книжка основанието за прекратяване на трудовия договор и се иска неговата промяна, в съответствие с действителното основание. А в настоящият случай се оспорва именно законосъобразността на уволнението. Поради това, съдът счита, че следва да се прекрати производството по делото по отношение на тази искова претенция. 

           С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 224лв. На основание чл.78, ал.6 от ГПК  ответника следва да заплати по сметка на *** държавна такса в размер на 150лв. /по 50лв. за всеки от неоценяемите искови и 50 лв. по оценяемия иск/, както и разноски за вещо лице в размер на 80лв.

 

           Воден от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ уволнението на Р.Д.Д. с ЕГН **********, извършено със *** на изп.директор на  *** на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.

           ВЪЗСТАНОВЯВА Р.Д.Д. с ЕГН **********, на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, на заеманата до уволнението *** в Отделение за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания с консултативно-диагностични кабинети и дневен стационар в ***.

           ОСЪЖДА, на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, във вр. с чл.225 ал.1 от ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 925,51лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, за периода от 20.05.2015г. до 15.07.2015г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до претендирания размер от 3013,36лв. и за периода от 16.07.2015г. до 20.11.2015г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ПРЕКРАТЯВА производството по делото по отношение на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, за поправка на основанието за уволнение на ищцата, вписано в трудовата й книжка, поради недопустимост на тази искова претенция.

           Осъжда на основание чл.78 ал.1 от ГПК  *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Р.Д.Д. с ЕГН **********  сумата от 224 лв., представляваща деловодни разноски.

           Осъжда на основание чл.78 ал.6 от ГПК  ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на *** държавна такса в размер на 150 лв. и разноски за вещо лице в размер на 80 лв.

           Решението подлежи на обжалване пред *** с въззивна жалба в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 29.07.2015г. В частта, в която е прекратено производството по делото по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ, решението има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалва в едноседмичен срок, считано от същата дата.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :