Р
Е Ш Е
Н И Е №
29.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав в съдебно
заседание на 30 ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ
при секретаря НАТАЛИЯ ЕГОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №1556 по описа на съда за 2020 год.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, с която при
условията на кумулативно обективно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.124
от ГПК за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, за които срещу него е издадена
заповед за изпълнение по ЧГД №6824/19г. на Районен съд – Сливен, срещу която е
подадено възражение в срок. Твърди се, че между ответника и друго дружество е
подписан договор за кредит, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 700 лева, а
впоследствие вземането е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото дружество. Сочат
се сумите, за които се твърди, че се дължат от ответника и се иска установяване
на тяхната дължимост.
От съда се иска да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи
сумите, за които срещу него е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6824/2019г.
на СлРС. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответницата не е представен отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява.
Ответникът не се явява в съдебно заседание. Представлява
се от пълномощник, който оспорва исковете като неоснователни. В представена
писмена защита се излагат подробни съображения за неоснователност на исковете и
се претендират разноските по делото.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 01.07.2015г. в гр.Сливен
между ответника Р.Д. и „Аксес Файнанс“
ООД е сключен договор за кредит „бяла карта“. С договор за цесия вземането на
първоначалния кредитор е прехвърлено на друго дружество, а впоследствие и на ищцовото
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” АД.
Със заповед №3912/11.12.2019г.
по ч.г.д.№6824/2019г. на СлРС е разпоредено
ответникът като длъжник да заплати на ищцовото дружество като кредитор, както
следва:
-сумата 698,39 лева, представляваща главница по договор за кредит „бяла
карта“ , ведно със законната лихва върху нея, считано от 10.12.2019г. до
окончателното й изплащане;
- сумата 53,22 лева-договорна;
-сумата 202,52 лева-неустойка;
-сумата 77,50 лева- такса разходи;
-сумата 120 лева-такса разходи за дейност на служител;
-сумата 114,88 лева-обезщетение за забава, както и
разноски по делото в размер на 100,33 лева.
Заповедта е издадена на
основание чл. 410 и сл. от ГПК по подадено в съда на 10.12.2019г. заявление и срещу нея е подадено възражение от
ответницата.
Не се установява
действителния размер на задълженията на ответницата към ищцовото дружество.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото допустими, относими и необходими писмени доказателства,
както и въз основа на правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.415, ал.1 и чл.422 от ГПК са
допустими, а разгледани по същество са неоснователни.
Налице е валиден договор
за заем, подписан от ответника, както и последващи договори за цесия, но не е
доказан твърдения размер на процесните вземания. Събраният доказателствен материал не
позволява да се направи извод за съществуването на процесните вземания. В
тежест на ищцовото дружество е да установи при условията на пълно и пряко
доказване размерна на вземанията си, но в случая това не е сторено.
При това положение
исковите претенции по чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал.1 от ГПК следва да се отхвърлят
изцяло, предвид обстоятелството, че по делото не е установен действителния
размер на претендираните вземания.
По правилата на процеса на
ответницата следва да се присъдят претендираните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 ПРОТИВ Р.Д.Д. с ЕГН-**********
*** искови претенции за признаване за установено, че ответната страна ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата 698,39
лева, представляваща главница по договор за кредит „бяла карта“ , ведно със
законната лихва върху нея, считано от 10.12.2019г. до окончателното й
изплащане, сумата 53,22 лева-договорна, сумата 202,52 лева-неустойка,сумата
77,50 лева- такса разходи, сумата 120 лева-такса разходи за дейност на
служител, сумата 114,88 лева-обезщетение за забава, както и разноски в размер
на 100,33 лева, за които по ЧГД №6824/19г. на СлРС е издадена заповед за
изпълнение №3912 от 11.12.2019 година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев”
№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.Д.
с ЕГН-********** *** сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: