Присъда по дело №3811/2023 на Софийски градски съд

Мотиви по в.н.о.х.д. № 3 811 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.334 т.2 вр чл.336 ал.1 т.2 НПК.

То е образувано въз основа на въззивен протест от СРП против Присъда от
07.12.2021 г по н.о.х.д. № 7 163/21 на СРС, 122 състав, с която подсъдимият М. А. С. е бил
признат за невиновен и оправдан по обвинението, че на 10.07.2020 г, около 20,30 ч, в
гр.София, на площад *******, да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като по време на протест
пред сградата на Министерски съвет да е обиждал А. С., полицай при ООР при СДВР,
изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред, като му е казвал думите:
„*******к“, „Т*******“, „Ще ******* – деца, жена и всички останали“ и без провокация от
страна на С. и без видима причина блъснал С. с двете си ръце в областта на гърдите и го
ритнал в коляното, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен
циницъм, предвид множеството вулгарни изрази и с изключителна дързост, доколкото е
извършено в центъра на столицата, пред множество граждани, по време на отразяване на
протестните действия от медии и в зона на видеонаблюдение, включвало е едновременно
обиди и различни форми на физическо насилие и е съпроводено със съпротива против орган
на властта – спрямо полицай С., изпълняващ задължения по опазване на обществения ред,
като го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл.325 ал.2 вр ал.1 НК.
В протеста се посочва, че неправилно и несправедливо съдът е ценил
доказателствата, като счита, че от събраните доказателства по категоричен начин се
установява вината на подсъдимия. Прави анализ на противоречивите свидетелски
показания, като излага доводи защо следва да се кредитират показанията на полицейските
служители, а не тези на приятелите на подсъдимия. Счита нелогично да бъде задържано
лице, което не е имало противоправно поведение. Счита, че важни фактически
обстоятелства не са установени, доколкото не са приобщени показанията от досъдебната
фаза. Счита анализа на доказателствата, направен от СРС, за непълен и изолиран, което е
довело до погрешен правен извод относно невинността на подсъдимия. Прави искане да се
отмени присъдата, като се постанови нова присъда, с която подс. С. да бъде признат за
виновен, като му се определи минимално наказание.
В съдебно заседание СГП посочва, че обвинението е доказано от събраните
доказателства; че той е бил на протеста; че е извършил хулигански действия, доколкото
многократно е повтарял цинични изрази и псувни към полицейския служител; не е бил
избутан от тълпата, а съзнателно движение и ритане на полицай. Това поведение е
престъпно, а не е проява на гражданска позиция. Предлага да бъде признат за виновен, като
му се определи условно наказание "лишаване от свобода".
Защитата посочва, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Посочва, че полицейските служители са имали намерение още
от самото начало на протеста да арестуват едно лице, за да отидат в районното управление и
повече да не се върнат на протеста. Счита, че не може да се кредитират показанията на св.Д.,
доколкото същият е бил зад кордона и не е можел да възприеме поведението на
подсъдимия. Относно показанията на св.Н. и С., посочва, че те са копие-пейст, като не е
възможно да са възприели по един и същи начин събитията. Но също така посочва, че св.Н.
не си спомня подсъдимият да е псувал св.С., който е бил в непосредствена близост до него.
Относно ритането посочва, че показания за това дава само св.С., като те са противоречиви
точно в коя част на крака му е бил нанесен ударът. Счита, че не е възможно осъдителна
присъда да бъде постановена само въз основа на техните свидетелски показания. Счита
обвинението за неясно, доколкото св.С. твърди, че е бил псуван от подсъдимия в
1

продължение на часове, а е повдигнато обвинение само за еднократно действие в 20,30 часа.
Отново акцентира, че след ареста полицаите не са се върнали на протеста. Моли да се
потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимият посочва, че нищо не е направил. Бил е избутан от тълпата, като не е
докоснал полицая. Твърденията за псувни са абсолютни неверни. Сигурен е в своите думи.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в протеста и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока, ако това е в полза на защитата.
Относно доводите в протеста.
За да достигне до извод за невиновност СРС е приел, че подсъдимият е имал напълно
правомерно поведение, като не е отправял словесните обиди към полицай С., не го е блъскал
и ритал, като полицай С. го е арестувал поради това, че е искал – под претекст, че оформя
документално ареста му – да дезертира от своите задължения по охрана на протестните
действия.
Този извод не почива на материалите по делото.
На първо място СРС се е задоволил единствено с показанията, които полицейските
служители са дали пред съда, без да прочете показанията им от досъдебната фаза. Предвид
естеството на работата им, свързана с множество еднотипни правонарушения, към които
може да се причисли и деянието по настоящето дело, тези показания са били по-скоро общи
и лишени от подробности. При прочитане на показанията от досъдебната фаза, което бе
сторено от въззивния съд, се установява в пълнота правнорелевантната фактическа
обстановка.
На второ място СРС е спекулирал без никаква доказателствена обезпеченост, че
полицейските служители са набедили невинно лице в противоправно деяние, движени от
мотива да бъдат освободени от своите задължения, свързани с възпиране на протестиращите
от хулигански прояви. Поради това са пристъпили към ареста на подсъдимия, единствено с
цел да напуснат мястото на протеста, дококото при оформяне на документите за ареста е
следвало да се върнат обратно в полицейското управление. Този подход е допълнително
развит от защитата пред въззивния съд, която посочва, че още от самото начало
полицейските служители са имали намерение да арестуват някого, за да имат основание да
напуснат кордона и да се приберат в РУ, а след това и по домовете си.
Подобен извод е напълно произволен.
Доводите в протеста, допълнени в съдебното заседание пред втората инстанция,
следва да се приемат за основателни. Действително, при един обективен и безпристрастен
анализ на всички събрани по делото доказателства, може да се достигне до един единствен
възможен извод – а именно, че подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
Това налага постановяване на отделни и самостоятелни мотиви.

Подсъдимият М. А. С. е с ЕГН **********, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, със средно образование и работещ в Б.Т. ЕООД като барман.
2

Св. С. бил встъпил на 01.08.2013 г в длъжност „старши полицай“ в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ Полиция при СДВР, а от
03.07.2015 г изпълнявал длъжността „старши полицай“ група „ООР“ при ОП 01 РУ на
СДВР.
---
На 10.07.2020 г следобеда подс. С. се намирал в гр.София, на площад *******, между
сградата на Народното събрание 2 (бившият Партиен дом) и Президентството, в близост до
шадравана, където взел активно участие в протестните действия против правителството. Той
бил в първата редица на протестиращите, придружен от своите приятели св. К.С. и В.В..
Срещу протестиращите имало полицейски кордон, състоящ се от застанали един до
друг полицейски служители. Те възпирали тълпата да преминава определена граница. В
близост се провеждал контрапротест, който бил охраняван по подобен начин. Целта била да
не се допусне сблъсък между участниците в двата протеста, респективно да не се допусне
участниците в някои от протестите да нахлуе в сградата на МС или Президентството.
Непосредствено пред подс. С. него бил св. А. С., полицай при ООР при СДВР,
изпълняващ задълженията си по опазване на обществения ред. Св.С. със св. И. Н., също така
полицейски служител, застанал до него, били част от полицейския кордон, ограничаващ
достъпа на протестиращите до сградите на Министерски съвет и Президентството,
респективно до участниците в контрапротеста. В близост до тях бил св.Д. Д., полицейски
служител, който ръководил останалите полицаи и се намирал зад гърбовете им. Той
обикалял полицаите, строени в кордон, и им оказвал подкрепа, ако възниквала
необходимост.
---
Подсъдимият С., докато стоял срещу св.С., многократно отправял към него следните
думи: „*******к“, „Т*******“, „Ще ******* – деца, жена и всички останали“. Това
продължило няколко часа. Св.С. не обръщал внимание на тези реплики.
Такива думи подс.С. оправял към св.С. и към 20,30 часа.
Към 20,30 часа енергията на протестиращите ескалирала във физическо насилие
(когато видели тогавашния премиер, Б.Б., да отива при контрапротестиращите от другата
страна на площада, където да им оказва подкрепа), като те нападнали стоящите пред тях
полицаи. Полицейските служители успели да удържат на напора и да не разкъсат кордона.
Конкретно подс.С. се втурнал напред, право срещу св.С., като блъснал С. с двете си ръце в
областта на гърдите и го ритнал в коляното. Поради натиска му св.С. залитнал назад, като
подс.С. успял да влезе между полицаите. В този момент св.С. успял да се съвземе след
нападението, като хванал за ръка подсъдимия. Неговият колега св.Н. му помогнал, като
също хванал подсъдимия. Двамата с общи усилия успели да му поставят белезници. Св.Д.
дал нареждане да бъде изведен настрани от св.С. и Н..
Подс.С. бил арестуван, заведен в 01 РУ и спрямо него започнало настоящето
производство.
Събитията били заснети от охранителните камери на площада, но поради
множеството хора, голямото разстояние и ниската разделителна способност конкретните
действия не може да се различат.

Тази фактическа обстановка се установи от обясненията на подсъдимия; от
показанията на св.С., Н., Д., полицейски служители, вкл и прочетените от досъдебната фаза,
направено от въззивния съд; от показанията на св. С. и В., приятели на подсъдимия, Заповед
3

за задържане, Протокол за личен обиск, Декларация при задържане, Документи, свързани с
полицейското качество на св.С., справка за съдимост.
По делото не е налице противоречие между доказателствата относно това, че всички
горепосочени лица са се намирали на 10.07.2020 г пред Президентството, като подс. С., а
също така св. С. и св. В., негови приятели, са били в първата линия на протестиращите, а св.
С., св. Н. и св. Д., полицейски служители, са били част от кордона, ограничаващ тези
протестиращи да нахлуят в сградите на намиращите се там държавни институции или да
влязат в ръкопашна схватка с контрапротестиращите. Не се спори и относно това, че всички
тези лица са били едни срещу други, лице в лице, като конкретно подс.С. е бил право срещу
св.С.. Не се спори и относно това, че е имало физически сблъсък между подс.С. и св.С., след
което първият бил арестуван.
Всички тези обстоятелства по ясен и несъмнен, непротиворечив и категоричен начин
са установени от събраните по делото доказателства.
Налице са противоречи доказателства кога точно това е станало; а също така – което
е по-важно – какво е било поведението на подс.С.; и по-конкретно дали то й е псувал св.С. и
дали го е ритнал.
На първо място, видно от Заповедта за задържане (л.20 от досъдебното производство,
представена като ксерокопие), тя посочва като час на съставянето 20 часа, като след това с
химикалка е дописано 30 – т.е. има се предвид 20,30 часа. Този час е посочен в обв.акт.
Протоколът за личен обиск (л.21), отново в ксерокопие, е посочен час на този обиск 21,00
часа. Декларацията при задържане (л.22) е от 20,30 ч. Свидетелите С., Н. и Д. посочват, че
около 20,30 часа подс.С. е предприел физическата атака.
Същевременно по делото е установено, че подс.С. и неговите приятели св.В. и С.
били на протеста от 17.00 – 18.00 часа, като към 20,30 часа той ескалирал във физическо
насилие.
При съвкупната преценка на тези доказателства съдът приема, че действително
описаните в обв.акт събития са станали около 20,30 часа. Използваната от СРП
формулировка („около 20,30 часа“) дава възможност за възприемане на един по-широк
времеви период. Поради което и неяснотата, породена от не съвсем ясното отразяване на
часа на ареста в Заповедта за арест, не може да доведе до извод, че точният час на деянието
не е установен и само поради това следва да бъде постановена оправдателна присъда. В
случаят този час не е от решаващо значение, доколкото несъмнено е установено, че подс.С.
се е намирал на мястото на протестите, на първата линия на протестиращите, като е останал
там един значителен период от време от пристигането си между 17,00 – 18,00 часа до ареста
си около 20,30 часа. Точният час, индивидуализиран с минути (преди или след 20,30 часа) , в
случая не от съществено значение.
На второ място е налице противоречие относно това дали подсъдимият е отправял
обиди към полицията и конкретно към св.С., а също така и на какво се дължи физическия
сблъсък между подс.С. и св.С..
Така полицейските служители посочват, че след като енергията на тълпата
ескалирала във физическо насилие, подс.С. нападнал св.С.. В този смисъл са еднопосочните
показания и на тримата свидетели – като най-подробни са показанията им от досъдебната
фаза, дадени непосредствено след събитията, предмет на настоящето дело. Отделно от това
св.С. посочва, че подс.С. е отправял конкретно обидни реплики и псувни към него (неговите
показания са поставени в основата на обвинението), като останалите двама свидетели дават
показания за по-общо агресивно словесно поведение на подсъдимия – доколкото са били на
разстояние от него и предвид общото агресивно поведение на останалите протестиращи.
Обратното, подсъдимият и св.С. и В. посочват, че тълпата е блъснала напред подс.С.
4

въпреки волята му, като той (а и тези двама свидетели) били повлачени напред, изблъскани в
гърба, като въпреки волята им пробили кордона и се оказали заобиколени от полицаи
(съставляващите кордона и новите полицаи, дошли на помощ, след като той бил пробит).
Подсъдимият посочва, че не е обиждал никого; не е казвал репликите, посочени в
обвинението; бил избутан от хората зад него, като си сложил ръцете на тила.
Така св.С. посочва, че той, подс.С. и см.В. били в първата редица на протестиращите,
викали против правителството и против Г., но не са псували полицаите; в един момент
тълпата тръгнала напред, като той бил изтласкан от хората зад него. Посочва, че
подсъдимият е вървял пред него, но той самият не го е блъскал в гърба; посочва, че ръцете
на подсъдимия били долу ниско и не е блъскал полицая, който е бил пред него.
Респективно св.В. посочва, че и тримата се били на първата редица на
протестиращите (подс.С. бил в дясно от него, а св.С. между тях двамата), непосредствено до
кордона полицаи, викали „Оставка“, „Мафия“ и други неща (не ги помни, но е сигурен, че
подс.С. не е псувал и ругал полицаите). Под напора на протестиращите зад тях тълпата се
втурнала напред – като успяла да разкъса кордона на полицията – и това станало в дясно от
него (където се намирал подс.С.); подс.С. бил понесен напред, като се опитвал да се задържи
на крака; докосвал е само останалите протестиращи, но не е докосвал полицаите.
Видно от техническата експертиза (под формата на експертна справка), не може да се
различи от видеозаписите какво се е случило. Тя не е била официално приета от СРС, като
предвид липсата на информативна стойност не се взима предвид и от въззивния съд.
Респекивно и въззивния съд не счете за нужно да разглежда и коментира самият видеозапис.
При обсъждане на тези противоречиви сведения съдът прие, че следва да достигне до
извод коя от двете противоречиви тези да кредитира като стъпи на сигурно установеното –
както относно поведението на подсъдимия, така и относно поведението на полицаите.
А именно относно поведението на подсъдимия. Подс.С. и двамата свидетели, негови
приятели, били в първата линия на протестиращите, непосредствено пред полицаите; те
били там по време на целия протест (подс.С. само до ареста си); те участвали в протеста от
самото му начало и взимали дейно участие в изразяване на възмущението на
протестиращите (с викове за „Оставка“ и други подобни); протестиращите били на
значителен брой – и при все това нито един от останалите не застанал между тях и
полицаите. Това сочи на тяхно упорство при изразяване на недоволство и активно в
участието в протеста – доколкото са били ангажирани с него няколко часа, като през цялото
време са имали активно поведение и през цялото време са стоели непосредствено пред
полицаите, без някой друг да заеме тяхното място.
Отново следва да се акцентира, че в нито един момент друг протестиращ, евентуално
проявяващ агресия, не е успял да мине пред тях и да се изправи против кордона полицаи,
където да вика „Оставка“ и други подобни. Това означава, че подс.С. и приятелите му са
били сред хората, обхваната от най-силна протестна енергия, сред най-активните
протестиращи. А това води до извода, че когато около 20,30 часа протестиращите разкъсали
кордона, това се дължи именно на тяхното собствено поведение. Не би могло да се приеме,
че неустановени лица зад тях са ги изблъскали напред – доколкото тези неустановени лица,
проявяващи агресия към полицаите, биха минали пред тях, за да се конфронтират с
полицаите, а не биха само блъскали в гърба стоящите пред тях съ-протестиращи. На този
фон е от второстепенно значение разликите в сведенията относно това къде са били ръцете
на подс.С. в момента, в който се е сблъскал с полицая св.С. – на тила му, както той самият
посочва; или долу ниско по тялото, както посочва св. С.; или пък дали е докосвал само
останалите протестиращи, но не и полицаите, както посочва св.В.. Или пък обективната
невъзможност подс.С. едновременно да бъде изблъскан в гърба да върви напред, както
посочва той самият и липсата на блъскане от страна на св.С., който е вървял непосредствено
5

зад него, както посочва св.С., когато тълпата е тръгнала напред. Налице е акумулиране на
агресия у протестиращите, като сред най-активни са били подс.С. и в по-малка степен
приятелите му св.С. и В.; тази агресия е избухнала при забелязването на обекта на протеста,
тогавашния Министър-председател при контрапротестиращите; тя се е проявила в
нападение над полицаите и опит да се разкъса кордона. Поради което, това несъмнено
установено нападение, е резултат именно на поведението на подс.С. и неговите приятели
(както и на десетки или дори стотици други хора). Не може да се приеме, че подс.С. е бил
един от малкото или дори единствен, който не е проявявал агресия и е бил повлечен от
тълпата против волята си. Това е напълно изключено от неговото активно и дълготрайно
протестно поведение, несъмнено установено от обясненията му и показанията на приятелите
му.
Отново следва да се посочи, че след като тълпата тръгнала напред и разкъсала
кордона, две от лицата на първата линия – подс.С. и стоящия до този момент до него св.С.,
са се озовали един зад друг – доколкото подс.С. е бил пред св.С., а последният зад него.
Очевидно е, че именно благодарение на инициативата на подс.С. тълпата протестиращи е
тръгнала напред, поради което и по-колебаещите се протестиращи са останали зад него.
Поради което съдът приема, че подс.С. е предприел съзнателно агресивни действия
срещу стоящия срещу него св.С., като го е нападнал, с блъскане и ритане, посочени по-горе.
Не е възможно да се приеме, че той е бил изблъскан от тълпата – доколкото той самият е
бил един от основните движещи сили на тази тълпа.
Респективно следва да се кредитират показанията на полицейските служители
относно нападението, което е осъществил подс.С. спрямо св.С.. Оттук и следва да се
кредитират показанията им (най-подробни у св.С.) за обидите и псувните, които подс.С. е
отправял към стоящия пред него св.С..
Извод за противното не може да се прави от доводите на защитата. Тя посочва, че
показанията от досъдебната фаза са копи-пейст. Това очевидно не е така. Напротив, макар и
да описват приблизително една и съща фактическа обстановка и действия на лица, все пак
тези показания са различни. Тези разлики са съществени – като всеки посочва само онова,
което сам той лично е възприел. Така конкретното съдържание на обидите и псувните,
отправени от подс.С. към св.С., са посочени само от последния. На това се дължи и вторият
аргумент на защитата – че конкретните обидни реплики са пресъздадени само от св.Сасов
(адресат на тези реплики), но не и от другите двама полицаи. Това обективно е не само
възможно, но и съвсем нормално, доколкото е нормално всеки полицай да обърне повече
внимание на лицето, което стои непосредствено пред него. Също така и виковете и
крясъците правят трудно отделянето на онези реплики, които са казани от разстояние.
Показателни са и показанията на св.Д., който говори най-вече за заливането му с
неустановена течност – т.е. за действие, насочено към него самия – което почти не се
споменава от останалите полицаи.
Следователно са налице достатъчно индивидуални белези в показанията на
полицаите, за да се приеме, че те отразяват техните собствени възприятия.
На второ място защитата посочва, че полицаите са имали намерение да арестуват
някого, за да се напуснат кордона, да се върнат в РУ, където да оформят документите за
ареста и след това да си ходят. Тази теза е възприета за първи път пред въззивния съд, като
отражение за решаващите мотиви на СРС за постановяване на оправдателна присъда.
Тези доводи не са основателни. Нищо не сочи за такова намерение. Обратното –
обстоятелството, че арестът на подс.С. е осъществен след като той разкъсал кордона на
полицаите, сочи на извода, че именно това негово действие е причина за този арест. В
противен случай, ако доводите на защитата са основателни, този арест би бил осъществен
много по-рано.
6

Специално внимание следва да се отдели и на въпроса относно поведението на
полицаите – и по-конкретно относно това дали са арестували и други лица, извън подс.С..
По делото е установено, че след разкъсване на кордона една група от протестиращите
навлезли всред полицаите; всред тях бил подс.С. и св.С., непосредствено зад него; те били
бързо заобиколени от полицаите. При все това по делото се установява, че само подс.С. е
бил арестуван; конкретно св.С. не е бил арестуван – напротив, казали са му да се върне
обратно. Макар и да няма данни дали и някой друг, пробил кордона, да е бил или да не е бил
арестуван, все пак е несъмнено, че никой не дава сведения за такъв арест. Оттук може да се
приеме, че сред протестиращите около подс.С. само той, но не и други, е бил арестуван.
Следователно поведението на подс.С. е било отличително, за да се вземе решение за ареста
му – и то само на него, но не и на останалите хора около него (в действителност той е бил
първия, разкъсал кордона, а останалите са вървели след него). А това е ново свидетелство,
че неговата агресия е надвишавала тази на останалите протестиращи. Следователно той е
автор на деянието, посочено от св.С. и подкрепено от другите двама полицаи, като не може
да се приеме, че е бил най-пасивен от всички протестиращи, както твърди той самият и
неговите приятели.
Поради което настоящият състав приема, че описаната в обв.акт фактическа
обстановка е доказана.
Относно доводите на защитата за времетраенето на обидите и псувните. Следва да се
посочи, че действителната фактическа обстановка е отправянето от страна на подс.С. на
обиди и псувни към св.С. в един продължителен период от време, в неустановен момент
след 18,00 часа до ареста му около 20,30 часа. При все това в обв.акт е посочено, че това е
станало само около 20,30 часа – като се визира еднократно изявление, последвано от
физическо нападение. Поради което и само онази част от деятелността на подс.С., която е
изрично посочена като инкриминирана, може да обуслови носене на наказателна
отговорност. Останалата може да се отчете при индивидуализиране на наказанието.

От правна страна
СГП е квалифицирала това деяние по чл.325 ал.2 ал.1 НК – а именно хулигански
действия (непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото), изразени в псувни и физическо насилие (изрично посочени),
съпроводено със съпротива на орган на власт (полицая св.С.), изпълняващ задълженията си
по опазване на обществения ред, съпроводени с изключителен цинизъм (множество
вулгарни изрази) и изключителна дързост (в центъра на столицата, пред множество
граждани, по време на отразяване на събитието от медии и в зона с видеонаблюдение),
използване едновременно на обиди и физическо насилие.
При обсъждане на тази квалификация прави впечатление, че едно и също деяние
(псувните и физическото насилие) определя както основния състав, така и
квалифициращото обстоятелство. Така псувните (изрично посочени в обв.акт) и
физическото насилие (блъскане с ръце по гърдите и ритане в коляното на св.С.), освен като
обосноваващи основния състав, определят и изключителната дързост на деянието (посочено
е и допълнително качество на псувните – а именно множеството им).
Съобразно становището на настоящия състав, няма пречка определено хулиганско
действие, по своите характеристики, да отговоря както на основното изискване по чл.325
ал.1 НК (непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото), така и – предвид интензитета си и високата си обществена
7

опасност, също така и на квалифициращото обстоятелство по ал.2 (изключителен цинизъм
или дързост). И по-конкретно, за да е налице условието на ал.2, не е необходимо да бъде
извършено друго, различно деяние – едно по ал.1 и второ по ал.2. Това е така предвид
законовата формулировка – „…деянието … по своето съдържание се отличава с
изключителна дързост и цинизъм“. Т.е. деянието по ал.1 може да има тези допълнителни
характеристики. Поради което няма пречка описаните деяния да се разглеждат не само като
обосноваващи приложението на ал.1, но и на ал.2 пр.2 НК.
Това, обаче, не е така относно квалифициращото обстоятелство по чл.325 ал.2 пр.1
НК – съпротивата против органа на власт, изпълняващ задълженията си по опазване на
обществения ред. Това е така предвид избора на законодателя да посочи, че тази съпротива е
нещо различно от деянието по ал.1. А именно е посочено: „Когато деянието е съпроводено
с…“ – а това означава, че първо има едно хулиганско деяние по ал.1 и след това друго
деяние, което го съпровожда и което по своето естество е съпротива против орган на власт,
изпълняващ своите задължения по опазване на обществения ред. Не е възможно едно и
също деяние по съпротива против органа на властта да е едновременно хулиганско и
квалифициращо обстоятелство на това хулиганство.
В случая, обаче, именно така СРП е квалифицирала деянието. Нападението над св.С.
е определено и като обосноваващо основния състав, и като обосноваващо квалифициращото
обстоятелство.
Поради което, с оглед невлошаване положението на подсъдимия, то следва да се
разгледа само като относимо към основния състав.
---
Следва да се приеме, че със своето деяние подс.С. е осъществил състава само на
чл.325 ал.1 НК. И по-конкретно, като е псувал, блъснал и ритнал св.С., е извършил
непристойни действия, грубо е нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към
обществото.
Неговите действия са непристойни, доколкото противоречат на морала, възприетото
за прилично, установеното като нормално поведение между хората, особено спрямо
полицейските служители.
Тези действия нарушават обществения ред по един груб начин, доколкото се
изразяват в псуване и физическо насилие върху полицай.
Те изразяват и явно неуважение към обществото и неговите порядки.
Извършени са умишлено с форма на вината пряк умисъл.
При все това не е налице квалифициращото обстоятелство по чл.325 ал.2 НК.
Както е посочено по-горе, физическото насилие не може да се приеме като такова.
Не е налице изключителен цинизъм поради използването на множество вулгарни
изрази. В действителност те са само три, като само един от тях действително е вулгарен
(„Ще *******, деца, жена и всички останали“), доколкото другите („Да *******, боклук“ и
„Т*******“), предвид многократната им употреба, вече са изгубили свойството си да
предизвикват изключително и силно възмущение.
Не е налице и изключителна дързост; несъмнено деянието е извършено в центъра на
столицата, пред множество граждани, по време на отразяване на събитието от медии и в
зона с видеонаблюдение, но следва да се отчита, че то е извършено в рамките на тълпа,
групово нарушаваща обществения ред, в резултат на постепенно набираща сила и в един
момент ескалирала агресия, което изключва тази изключителна дързост.
Не е налице и такава дързост предвид използване едновременно на обиди и
8

физическо насилие, доколкото те по своето естество не се отличават със съществена
интензивност, вкл и взети заедно.
Поради което са налице основания за оправдаване на подсъдимия по това
квалифициращо обстоятелство.

Относно наказанието.
Доколкото съдът прие, че следва да признае подс.С. за виновен по чл.325 ал.1 НК, то
са налице законовите основания да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на
чл.78а НК – за деянието се предвижда наказание до 2 години "лишаване от свобода" или
„пробация“, както и „обществено порицание“; подс.С. не е бил осъждан преди това, вкл с
прилагане на чл.78а НК; няма имуществени вреди.
Поради което съдът прие, че следва да освободи подс.С. от наказателна отговорност,
като вместо това ангажира неговата адм.наказателна отговорност.
Предвид изминалия значителен период от време, дължащ се най-вече на
прекомерното забавяне на мотивите на СРС, следва да се определи минималното възможно
наказание – глоба от 1 000 лв. В този аспект няколкочасовата словесна агресивност,
посочена по-горе като обстоятелство, което следва да се отчете при индивидуализиране на
наказанието, не може да има решаващо значение. Забавянето на делото, което е обективно
неоправдано, изключва възможността за налагане на наказание над минималното.

Въз основа на тези мотиви съдът постанови присъдата си.
9

Номер на акта:	196
Дата:	4 декември 2023 г. (в сила от 4 декември 2023 г.)
Съдия:	Иво Юриев Хинов

Дело:	20231100603811
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 юли 2023 г.

Присъда по дело №3811/2023 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите