№ 3627
гр. Варна, 14.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.ова
и прокурора И. Б. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Валя Цуцакова Частно наказателно
дело № 20253110202825 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ЗА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, уведомени, като представител се явява
прокурор И. Б..
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. М., уведомен, води се от органите на РД „Охрана – Варна“
от Ареста – Варна, явява се лично.
В залата се явява адв. С. В. В. от АК – Варна, определена от Председателя на АК –
Варна за осъществяване на правна помощ на обв. А. М. М. във фазата на досъдебното
производство.
ОБВ. М.: Съгласен съм адв. В. да ми бъде назначена за служебен защитник по делото.
СЪДЪТ, като взе предвид наличието на основанията по чл.94 ал.1 т.6 от НПК,
съгласно разпоредбите на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 вр. чл.21 т.3 от ЗПрП, счита, че на
обвиняемия следва да се назначи за процесуално представителство по делото адвокат от
списъка, предоставен от АК – Варна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за процесуално представителство на обв. А. М. М. по делото адв. С. В.
В. от АК – Варна.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ОБВ. М.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.64 от НПК
във връзка с внесено искане от страна на РП – Варна за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обв. М..
СЪДЪТ снема самоличността на обвиняемия /по данни на лицето и от материалите
по делото/.
ОБВИНЯЕМИЯТ А. М. М., роден на ***, българин, български гражданин, неженен,
осъждан, образование – завършен трети клас, безработен, ЕГН **********, с разяснени
права по НПК.
АДВ. В.: Потвърждавам, че това е лицето А. М., когото защитавам в хода на
досъдебното производство и това е неговата самоличност.
На основание чл.274 от НПК Председателят на състава разясни на страните правото
им на отвод. Искания в тази насока не бяха направени.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам така внесеното искане. Няма да соча нови
доказателства.
АДВ. В.: Считам искането за неоснователно. Няма да соча нови доказателства.
Нови искания по чл.275 от НПК не бяха направени.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Държавното обвинение поддържа направеното искане за вземане по
отношение на М. най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като считаме,
че са налице предпоставките на чл.63 и чл.64 от НПК за вземането й, а именно от събраните
до настоящия момент доказателства, макар на този ранен етап, най-вече на гласните
показания може да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил двете
деяние в условията на съвкупност, за което му е възведено настоящото обвинение. Следва да
се има предвид, че М. е привлечен по две престъпления от НК, като едното от тях се явява
тежко по смисъла на чл.93 т.7 и деянието е извършено при утежнена предходна съдимост.
Следва да се има предвид, че от данните по делото на 08.07.2025 г. е бил освободен от
затвора, на същата дата е извършил деянието. Следва да се има предвид, че при извършване
2
на двете деяния в условията на домашно насилие, са присъствали малолетни и
непълнолетни деца на обвиняемия, които са разпитани в хода на досъдебното производство.
На този ранен етап са назначени съдебно медицинска и съдебно психиатрична експертиза,
видно от двете постановления, които са в материалите по делото, като все още не е
изготвено заключение, предвид кратките срокове. За предходната съдимост няма да се
спирам, тя е ясна, представена е по делото. С оглед изложеното, считам, че е налице реална
опасност обвиняемият на първо място да извърши ново престъпление в условията на
домашно насилие и на следващо място да се отклони и да се укрие, с оглед на което считам,
че е резонно по отношение на него да бъде взета най-тежката мярка, а именно „Задържане
под стража“.
АДВ. В.: Оспорвам изложеното от представителя на държавното обвинение, още
повече в хипотезата, която пропуска презумпцията за невинност. Считам, че досъдебното
производство до настоящия момент не са събрани каквито и да е било доказателства, такива,
които биха могли да доведат до обосновано предположение евентуално подзащитният ми да
има каквото и да е било касателство с инкриминираните деяния, за които е привлечен в
качеството на обвиняем. Такива наведени твърдения са единствено и само от неговата
съпруга, явно същата не желае да живеят заедно, поне това е моето разбиране от прочита на
доказателствата, но в никакъв случай не може да направим извод, че подзащитният ми е
извършил инкриминираните деяния. Още повече децата им не са присъствали на
извършване на тези инкриминирани деяния, напротив същите твърдят, че са били извън
дома, че някой съсед им бил казал да потърсят полиция или да се приберат, но никой не
навежда твърдения нито че е присъствал на инкриминираното деяние, нито че обективно е
станал свидетел евентуално на състоянието на пострадалото лице непосредствено след
извършване на тези инкриминирани деяния. Лека телесна повреда в условията на домашно
насилие и при наличие на свидетели, включително деца, съседи, биха могли най-малкото да
наведат твърдения в какво състояние е била дамата Севда – такива данни няма по делото.
По отношение на назначената експертиза, заключение във връзка с лека телесна повреда
обективно се случва в рамките на не повече от половин час – такава не е извършена до
настоящия момент, няма резултат от същата. Да, действително подзащитният ми има налице
съдимост, действително ефективно е търпял присъда, но считам, че по производството не са
събрани доказателства, които могат да доведат до обосновано предположение, че
подзащитният ми има касателство с инкриминираните деяния, за които е привлечен в
качеството на обвиняем, че ще се укрие или че би възпрепятствал събирането на други
доказателства, или че ще извърши друго престъпление. В този смисъл считам, че най-
тежката мярка, която желае представителят на държавното обвинение да бъде наложена на
подзащитния ми, няма да изпълни и целите на НПК. В тази връзка моля да се произнесете и
моля да оставите искането на прокуратурата без уважение. Алтернативно моля да
определите по-лека мярка такава.
ПРОКУРОРЪТ /реплика/: На първо място, както казах, на този ранен етап няма как
да бъде приложена по делото съдебно медицинска експертиза, а телесната повреда се
3
установява именно с експертиза, а не с гласни доказателства, както беше посочено от
защитата. На следващо място, по делото видно от разпита на пострадалата, се сочат
системност на извършените престъпления в условията на домашно насилие, било закана с
убийство, било телесна повреда в условията на домашно насилие още години назад. Така, че
считам, че най-адекватната мярка на този етап е именно „Задържане под стража“.
АДВ. В. /дуплика/: Действително подзащитният ми има предходна съдимост за
такива деяния, но ми прави впечатление, че той не се е възползвал адекватно от правото си
на защита в предходното наказателно производство, по което е произнесена осъдителна
присъда. Напротив, той явно не е знаел, явно не му е било разяснено, явно по-скоро е от
незнание според мен, е решил да сключи споразумение с прокуратурата и да се признае за
виновен. Да, знам, че е влязла в сила присъда такава със споразумение, тя подлежи на
изпълнение, не подлежи на обжалване, но мисля, че в предходното производство ако този
човек се беше възползвал в пълен обем от възможността да упражни правото си на защита,
би могло да не е била налице осъдителна присъда.
ПРОКУРОРЪТ: А какво му е попречило да упражни правото си на защита, нали е
имал адвокат? Само риторичен въпрос към колегата.
ОБВ. М.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът.
СЪДЪТ, на основание чл.297 ал.1 от НПК, даде на обвиняемия
П О С Л Е Д Н А Д У М А:
ОБВ. М.: Последно казване. Ей къде Господ е пред мене. Аз додах вкъщи, излязох от
колата, викам й на малката „Небе, Небе!“ Той кат ме видя, целите очи станаха кат … /не се
разбира/ и ще припадне. Викам „Какво стана, що си насочила тез деца против мене? Какво
съм направил?“ Не мина 15 – 20 минути, кой звънна, доде полицая и вика „Какво стана,
А.е?“ – „Нищо, тъкмо си додах.“ Излязоха комшиите „А бе човекът тъкмо доде, не пиян, не
е нищо“ вика. Мина един час, не мина, доде полицая. Без проблеми качих се и вика на
полицая „Аз няма да стоя, вземайте го. По-хубаво дето ще ме вкара в затвора.“ Вземаха ме
от там „А.е, ще те пускаме.“ – вика – „само един разпит“ – „Добре, няма проблеми.“ До сега,
до днеска. Нито сина ми прегърна мене, нито Донесе ме прегърна, нито той ме прегърна,
никой не ме прегърна.
АДВ. В.: Жена ти ли имаш предвид?
ОБВ. М.: Да, жена ми. Никой не ми е казал добре дошъл, как си, що. Едни комшии,
от Германия дошъл, прегръщаш го, на мене никой не вика добре дошъл /обвиняемият плаче/.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното искане от РП – Варна за вземане на мярка за
неотклонение „Задържане под стража” по отношение на обв. А. М. М. по досъдебно
производство № 3096/2025 г. по описа на Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Варна, както и
предвид събраните до настоящия момент доказателства и становищата на страните, изразени
в съдебно заседание, направи следните изводи.
4
Искането на РП – Варна е допустимо, поради което е прието от съда за разглеждане.
В съдебно заседание представителят на РП – Варна изцяло поддържа така
депозираното искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ по отношение на обв. М., като излага аргументи в подкрепа на становището си, че
от събраните до настоящия момент доказателства, въпреки началния етап на разследването,
би могло да се направи разумно предположение относно авторството на деянията, в
извършването на които е обвинен М., едно от които се явява тежко умишлено престъпление,
като и за двете деяния законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода. Освен
горното, прокурорът излага аргументи, че е налице реална опасност обвиняемият да се укрие
и да извърши престъпление на първо място предвид обстоятелството, че на 08.07.2025 г.
същият е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода и на същата дата, незабавно
след завръщането в дома си, е извършил процесните две престъпления по чл.131 ал.1 т.5а вр.
чл.130 ал.1 от НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, поради което счита, че
предходно наложените наказания не са оказали необходимото въздействие, като тези две
деяния се твърди, че са извършени в присъствието на две от децата на обвиняемия, едно от
които малолетно, а второто непълнолетно. Прокурорът счита, че доколкото се касае за
деяние, извършено при условията на домашно насилие, има и реална опасност обвиняемият
да се отклони от дома си, с оглед избягване на наказателна репресия.
От своя страна защитникът на обвиняемия не оспорва предходната съдимост на М.,
но счита, че от събраните по делото доказателства липсват такива, които да мотивират извод
за наличие на обосновано предположение относно авторството на деянията, в извършването
на които М. е бил обвинен. Самият М. също твърди, че не е извършил деянията, за които е
обвинен, като се иска от съда да бъде определена по-лека мярка за неотклонение от най-
тежката такава.
В конкретния случай производството по делото е образувано и водено за
престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.1 от НК, като с постановление от 09.07.2025 г.
А. М. М. е привлечен в качеството на обвиняем за две деяния, едно по чл.131 ал.1 т.5а вр.
чл.130 ал.1 от НК и второ деяние по чл.144 ал.3 т.1 и т.3 от НК, извършени по отношение на
едно и също лице С.Ш. М.а, като в хода на проведения непосредствено след привличането в
качеството на обвиняем разпит М. се е възползвал от правото си да откаже да даде
обяснения.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ се взема, когато е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и
доказателствата по делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление.
В конкретния случай М. е привлечен в качеството на обвиняем за две умишлени
престъпления от общ характер, едно от тях тежко умишлено, за които законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода. Въпреки началния етап по разследването по
5
досъдебното производство от извършените до момента действия по разследването, основно
разпити на свидетели, съдът счита, че са събрани достатъчно данни, въз основа на които би
могло разумно да се подозира евентуалното участие на М. в извършването на деянията, за
които е обвинен, като следва да се отбележи, че в производството по чл.64 от НПК законът
не изисква предявените обвинения да са доказани по категоричен и несъмнен начин, а
изисква съгласно разпоредбата на чл.63 от НПК единствено обосновано предположение
относно авторството на деянието.
Както е отразено по-горе, разследването е в изключително начален етап, по делото са
назначени съответните експертизи, очевидно предстоят и други процесуално следствени
действия за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото,
поради което съдът не споделя становището на защитата, че липсват достатъчно
доказателства, които да формират извод за обосновано предположение за авторството на
деянията. Предвид горното, съдът счита, че първата предпоставка за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в действителност е налице.
По отношение на реалната опасност обвиняемият да извърши престъпление и да се
укрие, съдът споделя становището на представителя на РП – Варна, тъй като видно от
доказателствата по делото и основно от справката за съдимост, до настоящия момент на М.
многократно са били налагани наказания лишаване от свобода за различни престъпления,
макар по отношение на тях да е прилагана разпоредбата на чл.25 вр. чл.23 от НК, търпял е
ефективно наказание лишаване от свобода, като в действителност е освободен от затвора на
08.07.2025 г., като именно тази дата фигурира като дата на извършване на процесните две
деяния в диспозитива на постановлението за привличане в качеството на обвиняем.
Съобразно характеристичната справка, по отношение на М. има общо 12 броя
криминалистически регистрации, има данни за престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК
спрямо други лица, видно от справката за съдимост, на М. вече са налагани наказания за
престъпления по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.1 от НК и чл.144 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от
НК, извършени спрямо същото лице, фигуриращо в диспозитива на постановлението за
привличане в качеството на обвиняем С.Ш. М.а, поради което съдът намира, че се касае за
деец с изключително висока степен на обществена опасност и че опасността същият да
извърши престъпления е реална.
Съдът споделя също така и становището на представителя на РП – Варна, че
доколкото се касае за престъпление по чл.131 ал.1 т.5а вр. чл.130 ал.1 от НК, извършено по
отношение на лицето С.Ш. М.а, живуща на адреса, на който живее и обв. А. М. М., и за
такова по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК отново по отношение на същото лице, е реална и
опасността обвиняемият да се отклони от постоянния си адрес, с оглед избягване на
евентуална бъдеща наказателна репресия.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че се касае за деец с изключително висока
степен на обществена опасност, трайно установени престъпни навици, спрямо когото една
по-лека мярка за неотклонение от задържане под стража не би постигнала целите, визирани
от закона, а мярка за неотклонение „Домашен арест“, предвид обстоятелствата по делото,
6
няма как да бъде определена и да бъде изпълнявана, предвид естеството на престъпленията,
в извършването на които е обвинен.
Предвид всичко гореизложено, съдът счита, че единствената адекватна мярка, която
би постигнали целите, предвидени в НПК, е най-тежката такава, а именно „Задържане под
стража“, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА” по отношение на
обв. А. М. М., ЕГН **********, по досъдебно производство № 3096/2025 г. по описа на
Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 3 дневен срок от днес пред
състав на Окръжен съд – Варна.
В случай на жалба или протест насрочва въззивното производство за разглеждане
пред Окръжен съд – Варна в съдебно заседание на 16.07.2025 г. от 13:00 часа, за която дата и
час страните са редовно уведомени, като следва да се призове обвиняемият чрез
администрацията на сектор „Арести“ – Варна.
ПРЕПИС от определението да се връчи на служител от РД „Охрана – Варна“ за
сведение и незабавно изпълнение.
ПРОТОКОЛЪТ, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:01 часа.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
7