Р Е Ш Е Н И Е

 

№ІІІ-22                                            16.02.2021г.                               град Бургас

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски Окръжен съд                                                                   Трети състав

На девети февруари                                                                          година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Йорданка Майска

                                                                                       2.Радостина Петкова

                                                               

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Майска

в.гр.дело № 11 по описа за  2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на адв.Веселина Балбазанова от БАК, назначена за особен представител на Г.Н.Т. с ЕГН-**********, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, пл.Пиротска № 21, ет.1, офис 2  против Решение № 29/20.02.2020г., постановено по гр.д.№ 694/2019г. по описа на Районен съд - Поморие,  с което са уважени исковите претенции на въззиваемата Ж.-Н.Г.Т. с ЕГН-**********, действаща със съгласието на майка си В.З., издръжка за минало време в размер на 2160лв. за периода от 25.09.2018г. до 25.09.2019г. и издръжка за бъдеще време в размер на 180лв. месечно, считано от 25.09.2019г..

Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно, тъй като не е доказана нуждата на детето от месечна издръжка в присъдения размер, а представените доказателства за закупени вещи не установяват, че са закупени именно за детето. Представените медицински документи установяват, че детето има конкретен проблем с очите, но доколкото медицинската помощ в страната е безплатна за децата, то не се установява нужда от средства и в тази насока. Счита се, че определеният от съда размер на месечната издръжка е необосновано висок. Твърди, че не се установяват нуждите на детето за минал период от време, а от там и дали размера на издръжката за минало време е правилно определен, като при определяне на издръжката за минал период не е взет предвид МРЗ за съответния период.

Моли, обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде присъдена издръжка в намален размер, като за разликата до уважения решението бъде отменено. Не сочи доказателства. Няма направени доказателствени искания.

Въззиваемата Ж.-Н.Г.Т., действаща със съгласието на майка си В.Ж.З. е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, досежно възможностите на родителите. Моли за потвърждаване на решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Няма искания по доказателствата.

Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл.143  и чл.149 от СК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така  както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща своята към нея.

Производството пред БРС  е образувано по предявени  исковете на въззиваемата Ж.-Н.Г.Т., действаща със съгласието на майка си В.Ж.З. за осъждане на въззивника  да й заплаща месечна издръжка в размер на 200лв. месечно, считано от считано от 25.09.2019г. до настъпване на законни причини за нейното отменяване или изменяване, както и за издръжка за минало време в размер на 200лв. за периода от 25.09.2018г. до 25.09.2019г..

В законният срок е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който претенцията се оспорва по размер и се счита, че с оглед възрастта на детето и събраните доказателства не са налице основания за присъждане на издръжка, по-висока от минималната по закон.

С обжалваното решение така предявените претенции са частично уважени, както следва искът по чл.143 СК е уважен в размер от 180лв., считано от 25.09.2019г., като за горницата до претенираната сума от 200лв. искът за месечна издръжка за детето е отхвърлен; претенцията по чл.149 СК е уважена в размер на 2160лв. за периода от 25.09.2018г. до 25.09.2019г., като за горницата до претендираните 2400лв. е отхвърлен. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че Ж.- Н.Г.Т.,  родена на *** г.  е  дете на ответника Г.Н.Т.и В.Ж. М..  Живее с майка си в гр.Поморие. Записана е редовно обучение в *** клас в ПГРЕ “Г.С.Раковски“-Бургас за учебната 2019/2020г..; има извънкласни интереси, като е записана и посещава курс по китара в народно читалище „Светлина 1939“ гр.Поморие срещу месечна такса от 35лева. Представени са платежни документи, от които се установява, че месечната пътна абонаментна карта за транспорт Поморие-Бургас-Поморие е с цена от 98лева. Детето е в добро общо здравословно състояние, като от представените медицински документи се установява късогледство, налагащо носене на очила. От представения социален доклад  изготвен от Д”СП” –Поморие се установява, че  основните грижи за детето се осигуряват от майката с помощта на настоящия й съпруг, с който живеят в собствено жилище в гр.Поморие при добри битови условия. Сочи се, че майката си набавя доходи в размер около 600 лв. месечно от работата си като фризьор във собствен фризьорски салон, като семейството се подпомага със семейни помощи по чл.7 от ЗСПД. Ответника е призован по реда на чл.47, ал.6 ГПК и е с назначен особен представител. По тази причина за бащата не са налични данни по делото за трудова дейност и доходи. На са налице данни да е водено друго съдебно производство за издръжка за детето, като в исковата молба се твърди, че месечна такава не се изплаща от ответника. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че родителите на Ж. са се разделили когато тя е била още бебе, като баща й се е прибрал да живее в гр.Ямбол и се е дезинтересирал от детето, а грижата за нея е поела изцяло майка й в жилището им в гр.Поморие.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд правилно е преценил, че след като задължение и на двамата родители е да гледат и издържат детето си, а когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства не се установява размерът на получаваните от ответника доходи, но независимо от липсата на регистрирани трудови правоотношения, бащата е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи. Бащата не е ангажирал каквито и да било доказателства от раздялата на родителите да е участвал в грижите за детето/вкл. и издръжка/ под каквато и да било форма. С решението правилно е определен размера на месечната издръжка, като съдът е преценил потребностите съобразно неговата възраст от средства за прехрана, облекло, занимателни пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му отглеждане и възпитание. На тази база и след като правилно е отчетено, че издръжката за минало време обхваща период малко по-голям от един месец резонно е определен и размера на присъдената такава по чл.149 СК.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

При този изход на делото въззиваемата има право на разноски, като са представени доказателства за сторени такива в размер на 300лв. за адв.възнаграждение за въззивната инстанция, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

В тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от съда разходи за заплащане на възнаграждение от 300лв. за назначения му особен представител в настоящото производство и дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 129,60лв. общо за двете искови претенции.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Решение № 29/20.02.2020г., постановено по гр.д.№ 694/2019г. по описа на Районен съд – Поморие в обжалваната част.

ОСЪЖДА Г.Н.Т. с ЕГН-**********  да заплати на Ж.- Н.Г.Т. с ЕГН-********** сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер на 300лв./триста/лева.

ОСЪЖДА Г.Н.Т. с ЕГН-**********  да заплати по сметка на ОС-Бургас дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 129,60лв. общо за двете искови претенции, както и сумата от 300лв., представляваща изплатено от бюджета на БОС адв.възнаграждение на назначения на Г.Т. особен представител за въззивното производство.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: