Решение по дело №1432/2023 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано въз основа на касационна жалба от Б.Е.Ч. чрез адв. П.В. срещу решение № 585/21.04.2023г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 20233110201173 по описа за 2023г., с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0445-000810/05.10.2022 г. на ВПД началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Варна РУ „Аксаково“, по пункт първи, с което на Б.Ч. е наложена глоба от 200 лева на основание чл. 179, ал. 2, пр.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а по пункт втори - глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от същия закон.

Касационният жалбоподател твърди, че решението на ВРС е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Счита, че въззивният съд в нарушение на съдопроизводствените правила е провел съдебно заседание на 05.04.2023г. без да са изтекли нормативно регламентираните 7 дни след получаване на призовката. Твърди, че обжалваното НП е нищожно, поради посочване на грешен адрес – ул. „Варненски път“, което води до неяснота относно вмененото противоправно деяние. Иска отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание чрез процесуален представител поддържа касационната жалба.

Ответникът ОД на МВР – Варна, по съображения подробно изложени в писмени бележки чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето  като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – ВОП, намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Варненският районен съд е потвърдил наказателното постановление като е приел за установено, че на 04.08.2022г. Б.Ч. е управлявал лек автомобил с ДК № В6302ВТ, като е допуснал пътнотранспортно произшествие с друг автомобил – поради неспазване на необходимата дистанция и е блъснал задната част движещия се пред него автомобил. Пътнотранспортното произшествие /ПТП/ е било с незначителни материални щети. Въззивната инстанция е извела извода, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН и двете нарушения са доказани по несъмнен начин. ВРС е изложил аргументи за установеност на административните нарушения, както и че административно-наказващият орган (АНО) правилно е определил квалификацията на деянията и приложимите санкционни норми. Счел е, че размерът на наложеното административно наказание за нарушението, описано в т.1 от НП е правилно определен, като не е налице основание случая да се счете за маловажен.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ВРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи.

Правилно районният съд е приел, че е изпълнен фактическият състав на визираните в т.1 и т.2 от оспореното пред него НП административни нарушения. От показанията на свидетеля А., който е актосъставител, по категоричен начин е установено, че именно управлявания от Б.Ч. лек автомобил е предизвикал процесното ПТП, неспазвайки необходимата дистанция спрямо движещия се пред него друг автомобил. С основание въззивната съдебна инстанция е преценила, че с тази деятелност е нарушена разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП, която вменят на водача на пътно превозно средство да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.

Неоснователно касационният жалбоподател възразява, че са нарушени процесуалните права на наказаното лице, тъй като последното не било своевременно призовано за съдебното заседание проведено пред Районен съд – Варна. Действително призовката за насроченото за 05.04.2023г. съдебно заседание по въззивното дело пред Районен съд – Варна е връчена на процесуалния представител на жалбоподателя на 30.03.2023г. Неоснователно е обаче оплакването за съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от въззивния съд поради несвоевременно призоваване за съдебното заседание на жалбоподателя пред въззивния съд и неправилно даден ход на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Поради това съдът правилно е приложил чл. 61, ал. 4 от ЗАНН и е дал ход на делото. Съгласно чл.84 от ЗАНН доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. В чл.328 от НПК, уреждащ призоваването във въззивното производство е предвидено, че страните и другите лица, които следва да вземат участие във въззивното производство, се призовават по реда на чл. 178 - 182 от НПК, като съгласно чл. 329, ал.2 от НПК неявяването на другите страни без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото. Съгласно чл. 178, ал.1 от НПК връчването на призовки, съобщения и книжа се извършва от служител при съответния съд, орган на досъдебното производство, община или кметство, като в ал.8 е предвидена възможността в бързи случаи призоваването да става по телефона, телекса или факса, което се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило. И в ЗАНН и в разпоредбите на НПК за въззивното производство липсва изискване да измине определен срок от призоваването до съдебното заседание, при неспазване на който лицата да се считат нередовно призовани.

Според регламентацията на чл. 348, ал. 3 от НПК, нарушение на процесуалните правила е съществено, само когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните. В случая правото на защита на санкционирания субект не е нарушено, защото той е узнал от описаните в АУАН и НП факти, че подлежи на санкция и е депозирал е жалба в преклузивния срок. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че връчването на призовката 5 дни преди съдебното заседание не представлява процесуално нарушение, още по-малко съществено, с което да е нарушено правото на защита на страната.

Не могат да бъдат споделени от касационния състав и доводите на касатора за нищожност на НП поради това, че в него неправилно е посочено мястото на извършване на нарушението. По своя характер наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, а има правораздавателен характер. За неговото обжалване е предвиден специален процесуален ред – по чл. 59 и сл. от ЗАНН, който не предвижда наличието на порока „нищожност“. Приложното поле на чл. 172, ал.2, пр.1 от АПК /обявяване нищожност на административен акт/ е ограничено до административните актове и е недопустимо по отношение на НП. Според разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, определяща процесуалните възможности на съда в административно-наказателния процес, не е предвидена процесуална възможност районния съд да прогласи нищожността на издадено наказателно постановление. Искането за прогласяване нищожността на издаденото наказателно постановление не подлежи на разглеждане и от Административния съд, доколкото не се касае за индивидуален административен акт, а и възможността за съдебна защита срещу наказателните постановления е регламентирана в ЗАНН, като към АПК чл.63в от ЗАНН препраща само относно правилата за касационното производство.

Отделно от изложеното, правилен е изводът на Районен съд – Варна, че конкретно посоченото място на възникване на ПТП е описано ясно. Видно и от самата въззивна жалба, Б.Ч. е напълно наясно и дори сам сочи името на улицата на която е възникнало ПТП. Предвид изложената фактическа обстановка, правилно е квалифицирано извършеното деяние като нарушение на нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, с което нарушителят осъществил диспозицията на санкционната норма посочена в НП, а именно – чл.179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП.

В останалата част, относно установеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, оспореното наказателно постановление правилно е потвърдено с атакувания съдебен акт. Срещу тази част на съдебното решение липсват конкретни доводи за отмяната му и доколкото е налице правилно приложение на материалния закон, касационната инстанция счита, че решението на ВРС в тази част също е правилно и трябва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение в цялост е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е дължимо оставянето му сила.

Предвид крайния изход на спора и изрично и своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът намира, че в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция, изчислени съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80 лева.

По изложените съображения, на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 585/21.04.2023 година на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20233110201173 по описа за 2023 година.

ОСЪЖДА Б.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

	Председател:
	Членове: