Р Е Ш Е Н И Е
Номер
ІІІ-325 15.02.2021 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА:
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, Трети въззивен граждански
състав
На
тринадесети октомври две хиляди и двадесета година
В отрито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
2.
ЙОРДАНКА МАЙСКА
Секретар:
Тодорка Стоянова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Парашкевов
въззивно
гражданско дело номер 1965 по описа за
2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод въззивна
жалба от ,ГРАНИТ-2002“ ООД, ЕИК102811401, със седалище и адрес на
управление: гр. ***,
представлявано от управителя Цветка Стоянова Иванова, чрез адв. Жени Събчева -
БАК със съдебен адрес: ***, против Решение № 122 от 23.04.2020 г., постановено
по гр. дело № 451/2019 г. по описа на Районен съд- Несебър, с което съдът е отхвърлил предявения
иск с правно основание чл.109 от ЗС от „Гранит-2002” ООД, ЕИК *********,
представлявано от Ц И, за осъждане на
„Цинтамани - България” ЕООД, ЕИК *********, представлявано понастоящем
от Я П , да прекрати
неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да осъществява правото си
на собственост върху поземлен имот с идентификатор 11538.502.171, находящ се в
гр. Свети Влас ул. „**, общ. Несебър, обл. Бургас, като премахне изградените в
собствения на ответника съседен поземлен имот с идентификатор 11538.502.381 по
КККР на гр. Свети Влас, обекти - магазин и зимна градина, оцветени в зелено и
синьо в скица Приложение № 1 към основното заключение на в.л. Бърза Кехайова по
СТЕ, находяща се на л.162 от делото; отхвърлен е предявеният от „Цинтамани България” ЕООД, ЕИК
*********, представлявано понастоящем от Януш Печиколян, насрещен иск с правно
основание чл.109 от ЗС, за осъждане на „Гранит- 2002” ООД, ЕИК *********,
представлявано от Ц И, да прекрати неоснователните си действия, с които пречи
на ищеца по този иск да осъществява правото си на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 11538.502.381 по КККР на гр. Свети Влас, като премахне
частта от построения от ищеца магазин в собствения му поземлен имот с
идентификатор 11538.502.171 по КККР на гр. Свети Влас, с която част обекта
излиза извън границите на поземления имот и навлиза в тротоара към улицата по
източната лицева граница на имота, която част е оцветена в жълто и навлиза в
улицата, изобразена на скица- Приложение № 1 към основното заключение на в.л.
Бърза Кехайова по СТЕ, находяща се на л.162 от делото.
Съдът е обявил за неразделна част от настоящото решение скица-
приложение № 1 към основното заключение на в.л. Бърза Кехайова по СТЕ, находяща
се на л.162 от делото. Страните са
осъдени да заплатят съдебно- деловодни разноски.
Недоволство от така постановеното съдебно решение, в частта с която е
отхвърлен предявеният от ,ГРАНИТ- 2002“ ООД, иск с правно основание чл.109 от
ЗС, изразява въззивникът. Излага се становище за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част.
Твърди се нарушение на процесуалните
правила. Направен е анализ на събраните по делото доказателства (писмени,
гласни, съдебно-техническа експертиза). Развиват се подробни съображения за
основателност и доказаност на исковата претенция. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и присъждане на разноски в пълния претендиран размер за двете
инстанции.
В
срока, предвиден в ГПК, е постъпил
отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Цинтамани България” ЕООД, ЕИК *********,
чрез адв. М. Манолов - БАК, с който същата се оспорва изцяло. Излагат се
аргументи за неоснователност на предявения иск. Иска се потвърждаване на решението
на районния съд като правилно и обосновано.
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Несебър са предявени искови претенции с правно
основание чл.109 от ЗС.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира
за установено следното:
Безспорно
е установено по делото, че въззивникът „Гранит-2002“ ЕООД е собственик на ПИ с
идентификатор 11538.502.171, находящ се в гр. Свети Влас, ул. „**, община
Несебър, а въззиваемото дружество „Цинтамани - България”
ЕООД е собственик на съседен ПИ с идентификатор 11538.502.381, като в имота на
въззиваемата страна са изградени магазин и
зимна градина, по отношение на които въззивникът-ищец е поискал
премахването им. Не се спори, че въззивникът е изградил в имота си комплекс от
затворен тип „Сирена“, като твърди, че с действията си другата страна му пречи
да упражнява правото си на собственост върху имота.
Пред първата
съдебна инстанция е извършена основна и допълнителна съдебно-технически
експертизи, разпитан е свидетел, събрани са писмени доказателства.
От представените
и събрани доказателства се установява, че процесната зимна градина е с метален
носещ скелет, състоящ се от колони с кутиобразно сечение, греди, покривни столици
и ребра. Ограждащата конструкция е от ПВЦ профил със стъклопакет, разположена
между носещите метални колони, а само в северната част дограмата е монтирана
над стоманобетоновата ограда. Вещото лице е установило, че покривното покритие
е от поликарбонатни плоскости, а покрива е двускатен в западната част и
едноскатен в източната част. Дограмата по южната фасада на градината е
плъзгаща, отваряема, а на север прозорците са отваряеми и неотваряеми.
Магазинът е изпълнен от ПВЦ дограма и остъкляване, като само част от южната му
страна е изградена с тухли. Вещото лице
е констатирало, че и двата обекта не са част от основното застрояване в имота.
В съдебно заседание вещото лице е дало обяснение, че зимната градина е обект на
допълващо застрояване и представлява постройка, но не и сграда. Според вещото
лице и магазинът и зимната градина представляват по естеството си строеж.
Посочено е в експертизата, че има изградени отделни отводнителни системи, като
част от отводнителната система на основното застрояване се поема от системата,
изградена за зимната градина и се влива във водосточната тръба на обекта.
Установено е от
представените писмени доказателства и заключението на вещото лице, че Община
Несебър е извършила проверка и е констатирала незаконно строителство, касаещо
зимната градина и магазина в имота на въззиваемото дружество. По делото е
представена кореспонденция между страната и общинската администрация с оглед
извършеното предписание за събаряне на незаконно построените обекти.
Основната
претенция на въззивника е свързана с обстоятелството, че незаконните постройки
пречат на слънчевата светлина в техния имот, върху изградения покрив от
въззиваемото дружество се събират боклуци, които при силен вятър падат в имота
на въззивника и в близост до басейна и по този начин пречат за упражняване на
правото на собственост в пълен обем. При силни валежи на покрива на изграденото
от въззиваемото дружество съоръжение се събира вода, която изтича в имота на
въззивника и го наводнява. Според въззивника покривното покритие изградено от въззиваемото
дружество е силно светлоотразяващо и заслепяващо, изградено с наклон към имота
на въззивника, което въздейства на изградената от него сграда, променя
температурата на комплекса от затворен тип на въззивника.
За да постанови
обжалвания резултат първоинстанционният съд е счел, че в случая не е налице
нарушение, което води до успешно осъществена защита по реда на чл.109 от ЗС. Разпоредбата
на чл.109 от ЗС предполага установяване на фактическо действие от страна на
ответника, което надхвърля ограниченията на собствеността и противоречи на
установения правен режим на имота, поради което накърнява правата на
собственост на другата страна. По делото няма данни незаконно изградената част
от постройката в имота на ответника да засяга имота на ищеца. Всичко изградено
е изцяло в имота на въззиваемата страна, макар и да не разполага със строителни
документи и санкция от общината.
По отношение на
твърдението за нанасяне на поражения в съседния имот, пред първата инстанция е
установено, че въззиваемото дружество разполага с изградена отводнителна
система, която обаче не може да поеме голям обем вода само в случаите на
проливни дъждове и други атмосферни проблеми, а иначе функционира нормално и
адекватно. Първоинстанционният съд е счел, че е недопустимо да се премахва цяла
постройка поради наличие на проблем с една от системите й, която може да бъде
поправена.
Настоящата
съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд решение за
правилно и законосъобразно и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на същото. Изложените във въззивната жалба оплаквания, касаещи неправилност на
решението, не се установиха от настоящия състав. Първоинстанционният съд е
обсъдил приложените по делото писмени и гласни доказателства и е стигнал до
извод за неоснователност на претенцията, поради което е отхвърлил същата с
правно основание чл.109 от ЗС.
Следва да се
отбележи, че нарушаването на създадените от благоустройствените закони
ограничения, свързани с изискването за извършване на законни и разрешени строежи
може да доведе до удовлетворяване на претенция по чл.109 ЗС, но претендираната
защита следва да съответства на нарушението, т.е. основателно е само това
искане за преустановяване на определени действия, които неправомерно
въздействат върху вещното право на ищеца. Възможността за попадане на боклуци в
съседен имот не е обусловена от законното, респективно незаконно изграждане на
определена постройка. Искът по чл.109 от ЗС цели защита на правото на
собственост, накърнено чрез незаконно строителство, но съдът във всеки
конкретен случай следва да установи дали твърдяното накърнение е пряко свързано
с нарушеното от ответника ограничение в благоустройствена правна норма и дали
отправеното искане съответства на нарушението, с оглед правото на защита на
ответника. В този смисъл съдът намира постановеното решение за правилно и
законосъобразно, което налага потвърждаването му. С оглед резултата по делото,
на въззиваемата страна не се дължат разноски, тъй като такива не са поискани.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 122 от 23.04.2020 г., постановено по гр. дело № 451/2019 г. по описа
на Районен съд - Несебър.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.