Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 13.09.2021 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Румяна Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2203 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск  с правно основание чл. чл. 227, ал. 1, б. «в»  от ЗЗД.

 

Искът първоначално е предявен от А.Д.К., ЕГН ********** и К.Д.К., ЕГН **********,***, срещу В.К.Д., ЕГН **********,***, за отмяна на дарение.

Твърди се в и.м., че с н.а. № 446, т. ІІІ, н.д. 1731/26.07.1996 год. на Нотариус при ЛРС П.Т., ищцата и нейният съпруг са дарили на ответника, техен син, собственият си недвижим имот, придобит  по време на брака в режим на СИО, находящ се в гр. Лом, под южната жилищна сграда на ******и представляващ магазинно помещение с кухня, мазе и други подобрения, заедно със съответните идеални части от сградата, както и 2467/8386 % идеални части от дворовото място, в което се намира сградата, което дворово място е сплощ от 420 кв.м. и е урегулирано в парцел VІІІ-1525,1524 в гв. 217по плана на града, тяхната на дарителите ½ ид.ч. от гореописания имот.

Съгласно КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, дворното място, с административен адрес: гр. Лом, ******е с площ от 425 кв.м., с трайно прадназначение: урбанизирана територия, предназначена за ниско застрояване представлява ПИ с идентификатор 44238.505.1525, при съседни ПИ: 44238.505.6155, 44238.505.6343, 44238.505.1524, 44238.505.1523. Сградата е с идентификатор 44238.505.1525.1.3 и представлява сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.1525, с площ от 78,80 кв.м., с трайно предназначение: за търговска дейност, разположена на едно ниво, с мазе с площ от 78,80 кв.м., разположено под магазина и съответните идеали части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 44238.505.1525.2, под обекта: няма, над обекта: 44238.505.1525.1.6, 44238.505.1525.1.5 и 44238.505.1525.1.4.

Твърди се, че ищцата е пенсионерка, с минимална месечна пенсия – общо 169 лв., с която едва успява да поддържа домакинството, но не и да си осигурява лекарствата и транспорта, които са й необходими. Твърди, че нуждата й от помощ е трайна.

За това, повече от година преди завеждането на иска потърсила неколкократно помощ от сина си, но той всеки път отказвал грубо. Това я убедило, че ответника не изпитва признателност за направеното му дарение и не може да се разчита на неговата подкрепа.

Иска се отмяна на дарение на недвижим имот.

Ответникът оспорва иска и обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира разноски.

Твърди, че ищците притежават просторно жилище на посочения от тях съдебен адрес. Твърди, че от придобиването на имота го е отдал под наем, който наем бил изплащан на родителите му. Отделно те имали и друг имот, който отдавали под наем, а също, че ищцата притежава 25 дка земеделска земя, от която получава граждански плодове – рентни плащания ежегодно.

На следващо място ответникът твърди, че покана да подпомага ищците не е получавал и съответно – не е отказвал да ги подпомогне според възможностите си, тъй като живее в Германия, където е закупил жилище, което изплаща, както и автомобил на лизинг. На 17.07.2017 год. му се родило дете, за което също се грижи.

С молба от 09.07.2019 год. първият ищец, К.К. е заявил  отказ от предявения иск, както и, че не е упълномощавал процесуален представител за предявяването му. Нещо повече, за времето от 25.10.2018 год. до м. Март, 2019 год. бил в чужбина – при ответника в Германия и не му е известно кой и как е подписал приложеното по делото адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. Посочил е съдебен адрес ***.

С определение от 17.09.2020 год., влязло в сила, производството по делото е прекарено частично – само по отношение на ответника К.Д.К. на осн. чл. 233 ГПК.

В съдебно заседание ищцата не се явява. Представлява се от адв. Н. Г., МАК, която поддържа иска така, както е предявен, като счита същият за основателен и доказан и моли да бъде уважен, като на ищцата се присъдят и направените по делото разноски. Съображенията си излага в писмена защита, в която се акцентира върху влошените отношения между страните и безпомощното положение, в което ищцата се намира.

Ответникът В.К.Д. се представлява от адв. П. П., МАК, който оспорва исковете. По същество твърди, че ищцата не е доказала нуждата си от издръжка, нито че ответникът е отказал издръжка. Съображенията си също излага в писмена защита.

Страните са ангажирали писмени и гласни доказателства.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

с н.а. № 446, т. ІІІ, н.д. 1731/26.07.1996 год. на Нотариус при ЛРС П.Т., ищцата и нейният съпруг са дарил на ответника, техен син, собственият си недвижим имот, придобит  по време на брака в режим на СИО, находящ се в гр. Лом, под южната жилищна сграда на ******и представляващ магазинно помещение с кухня, мазе и други подобрения, заедно със съответните идеални части от сградата, както и 2467/8386 % идеални части от дворовото място, в което се намира сградата, което дворово място е сплощ от 420 кв.м. и е урегулирано в парцел VІІІ-1525,1524 в гв. 217по плана на града, тяхната на дарителите ½ ид.ч. от гореописания имот.

Съгласно КККР на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК, дворното място, с административен адрес: гр. Лом, ******е с площ от 425 кв.м., с трайно прадназначение: урбанизирана територия, предназначена за ниско застрояване представлява ПИ с идентификатор 44238.505.1525, при съседни ПИ: 44238.505.6155, 44238.505.6343, 44238.505.1524, 44238.505.1523. Сградата е с идентификатор 44238.505.1525.1.3 и представлява сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.1525, с площ от 78,80 кв.м., с трайно предназначение: за търговска дейност, разположена на едно ниво, с мазе с площ от 78,80 кв.м., разположено под магазина и съответните идеали части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 44238.505.1525.2, под обекта: няма, над обекта: 44238.505.1525.1.6, 44238.505.1525.1.5 и 44238.505.1525.1.4.

Данъчната оценка на имота е 32 988,71 лв.

Съпругът на ищцата (първоначално също ищец) К.Д.К. получава пенсия в размер на 360 лв. За ищцата А.Д.К. няма актуални данни за размера на пенсията за възраст, но видно от представеното копие от Разпореждане на НОИ такава е отпусната, като към м. Март, 2015 год. е била в размер на 172 лв. месечно. 

От 2007 год. ответникът В.К.Д. живее и работи в Германия.

С Договор за наем, сключен на 01.11.2014 год., ответникът В.Д. е отдал под наем процесния търговски обект на юридическо лице – търговец, за срок от една година и срещу месечна наемна цена от 550 лв.

С Договор за наем от 11.04.2016 год. имотът е отдаден под наем на друг търговец, за срок от 20.09.2018 – 20.09.2019 год., за цена от 200 лв. месечно.

Ищцата е приложила покана без дата, за която липсват данни да е получена от ответника. Поканата изхожда от ищцата и нейния съпруг К.Д. К. с нея се приканва надареният да отделя по 200/300 лв. месечно за финансова подкрепа на родителите си. Въпреки, че в самата покана се сочи, че ответникът живее от години в Германия и не се прибира, същата е адресирана до адреса му в гр. Лом, съвпадащ с адреса на процесния имот и е върната като непотърсена на 06.11.2018 год. (видно от пощенското клеймо, въпреки, че в нея е отбелязана дата на връщане 06.10.2018 год. Искът е подаден на 05.11.2018 год. – т.е. предния ден.

Приложени са вносни бележки за получен от бащата на ответника, К.К. наем за процесния търговски обект за периода м. Януари, 2018 – м. Май, 2020 год., като следва: за месеците: май и юни, 2019 год. в размер на 500 лв., юли, 2019 год. – 250 лв., март и април, 2019 год. – 550 лв., февруари, 2019 год. – 500 лв., февруари и март, 2018 год. – 500 лв., януари, 2018 – 250 лв., април, май и юни, 2018 – 750 лв., юли, 2018 – 250 лв., август, 2018 год. – 250 лв., септември, 2018 год. – 250 лв., ноември, 2018 год. – 250 лв., декември, 2018 год. – 250 лв., септември, 2019 год. – 250 лв., август, 2019 год. – 250 лв., февруари, 2020 год. – 250 лв., януари, 2020 год. – 250 лв., октомври и ноември, 2019 год. – 500 лв., декември, 2019 год. – 2019 лв., юли, 2020 год. – 250 лв., август, 2020 год. – 201 лв., септември и октомври, 2020 год. – 401 лв., ноември, 2020 год. – 201 лв., юни, 2020 год. – 250 лв., май, 2020 год. – 2020 год.

По делото са представени доказателства, че на 10.08.2018 год., немската ТАРГОБАНК АД е одобрила на третото лице П.Д., вероятно съпруга на ответника, кредит в размер на 27 645 евро., със срок за връщане 01.10.2025 год.

СъбрА.са по искане на страните и гласни доказателства.

Свидетелят Й.П.Ж., допуснат до разпит по искане на ищцата я познава от дете, тъй като са израснали заедно. Веднъж (преди около 4-5 месеца, т.е. в хода на делото) я срещнал и тя му се оплакала, че синът й искал да я убие, защото искал тя да му прехвърли магазина си. Той искал да го продава. Знае, че синът на ищцата В. е в Германия от години. Не е разговарял със съпруга на ищцата К.К.. Не знае дали двамата живеят заедно или са разделени. Последно го е виждал преди да замине в Германия при сина си, но тогава  само се поздравили.

Със свид. Г.Т.П., допуснат до разпит по искане на ищцата били семейни приятели, гостували си до преди 4-5 години. Сега знае, че ищцата и нейния съпруг не живеят заедно. Той през зимата ходи при децата им в Германия, а тя се грижела за майка си, която наскоро починала. До преди 4-5 годии ищцата държала магазина, продавала там, но сега е даден под наем и свидетелят не знае кой го ползва.

От показанията на свид. Д.Ц., допуснат до разпит по искане на ответника се установява, че този свидетел търгува със стоки втора употреба, внос от Германия и гостува на ответника приблизително два пъти  седмично, като по него последният изпращал редовно на родителите си различни вещи – телевизори, косачки, храна. Сестра му, която също живеела в Германия също пращала подаръци. Майката на ответника живее в сградата на бившия пионерски дом в града, а бащата също живеел там, но в момента бил в Германия при сина им (ответника).

Свид. В.И.С., също допуснат до разпит по искане на ответника е баща на неговата съпруга. Според него, в началото след сватбата (през 2000 год.) отношенията между ответника и родителите му били добри. Младите заминали за Германия, първоначално си идвали всяко лято. Те мебелирали сградата на пионерския дом, в която живее и сега ищцата, помагали с пари, купували разни неща, но от както се родило детето им, на 09.06.2017 год. и те си купили къща в Германия, вече не можели да отделят предишните средства и започнали проблемите. Приходите от магазина ищцата получавала до раждането на детето, но не знае подробности. През последните 5-6 години се влошили отношенията между страните, от преди да се роди детето, но след това нещата станали още по-зле. Конфликтът бил между майката и сина. Свидетелят зае, че ищцата получава рента от земята си в с. Трайково, а наема от процесния магазин били разделили – половината получавал ответника, а другата половина – баща му.

От правна страна:

Искът е конститутивен, с правно основание чл. чл. 227, ал. 1, б. «в»  от ЗЗД.

Иска се отмяна на дарение на недвижим имот.

Претенцията е породена от отказ на надареният /след изрична покана/ да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

По допустимостта на исковата претенция:

Въпросът за срока по чл.227, ал. 3 ЗЗД е решен от трайната практика на ВКС - Р № 989/56г. и Р по гр. д. № 656/08 г. на ІV г.о., в които е посочено, че срокът е давностен /а не преклузивен, както го определя ответникът/, не се прилага служебно и не изтича, докато дарителят е в нужда от издръжка. При този характер на срока доводът на ответника за недопустимост на исковете е неоснователен. Дарителят може да поиска от надареният издръжка винаги при нужда. При всяко поискване на издръжка и отказ да се дава такава възниква основание за отменяване на дарението, независимо от това, колко време е изтекло от извършване на дарението, от предшестващите откази и независимо дали е било правено друго такова искане, съответно то било ли е или не, основателно. Поради това и едногодишният срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не може да изтече, докато съществува нуждата от издръжка. В този смисъл е и Определение № 571/24.07.2012г., постановено по гр. дело № 447/2012г. на ІV –то ГО на ВКС.

Разгледан по същество искът е неоснователен.

Доколкото процесният имот е бил СИО, ищцата може да претендира разваляне на дарението само до размер на ½ ид.ч. от прехвърленото, или ¼ ид.ч. от имота, каквато е била нейната част, поради което и за притежаваната от дарителя К.К. идеална част от имота претенцията е неоснователна изначално.

По отношение на другата половина от имота, притежавана от ищцата, претерцията е неоснователна поради нейната недоказаност и съображенията за това са следните:

В това производство в тежест на ищцата е да докаже, че между страните има сключен договор за дарение на недвижим имот, че се нуждае от издръжка и тази нужда е трайна, че е поискала издръжка от ответника и той е отказал такава.

В тежест на ответника е да докаже, че ищцата е имала доходи или възможност да получава такива.

В случая не е спорно, а и са ангажирА.писмени доказателства за наличието на договор за дарение между страните, както и за това, че ищцата е поискала от ответника издръжка. Тези факти не се нуждаят от доказване.

Останалите обстоятелства и фактически твърдения са спорни.

По начало дарението не създава за надарения задължение да издържа или да помага на дарителя си. Такова задължение обаче възниква, ако дарителят изпадне в нужда и доколкото поиска от дарения издръжка.

За уважаването на предявен иск по чл. 227 ал.1 б.”в” ЗЗД обаче е необходимо установяването на наличието на четири кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1./ валиден договор за дарение между страните; 2./ нужда на дарителя от издръжка; З./ дарителят да е поискал даването на издръжка от ответника като надарено лице и 4./ ответникът да е отказал даване на издръжката.

Доказването на нуждата от издръжка се извършва с всички доказателствени средства (писмени, гласни и експертни заключения), като в тежест на ищеца е да установи, че е изпаднал в трайна нужда от издръжка и материалните му възможности не позволят да покрива нуждите си (Решение № 420/24.08.2009 г., по гр.д. № 1795/2008 г. на II г.о.).

Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. “в” ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае. Наличието на покана се доказва с всички доказателствени средства (писмени и гласни), като отново в тежест на ищеца е да установи, че е отправил покана и че същата е достигнала до знанието на ответника. Формата на поканата е без значение, като същата може да бъде, както устна, така и писмена (Решение № 435/02.11.2011 г., по гр.д. № 1370/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Тя също така, може да касае цялостно подпомагане на издръжката на дарителя или само отделни негови нужди (за плащане на консумативи, за закупуване на лекарства – Решение № 293/14.07.2011 г., по гр.д. № 1302/2010 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и т.н.).

В случая безспорно е установен и доказан само първият елемент от фактическия състав на иска по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД.

По разбиране на този съдебен състав обаче, наличието на вторият елемент – нуждата на дарителя от издръжка не е доказана.

По реда на чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК съдът изрично е указал на ищцата, че тя трябва да докаже, че има трайна нужда от издръжка.

Това обстоятелство обаче не се установи по делото. От събраните по делото доказателства, включително неоспорените гласни доказателства е видно, че ищцата е възрастна жена, пенсионер, с пенсия вероятно около минималната (въпреки изричните указания и допълнително даваните в хода на делото възможности не се устонови конкретен размер на пенсията), с допълнителен доход от арендни плащания.

Живее в собствено жилище, за чиито ремонт и мебелиране е била подпомогната от ответника. Въпросното жилище е споменато в свидетелските показания като "бившия пионерски дом", което дава на съда основание да приеме широко известния факт, че се касае за луксозен имот с обширна жилищна и дворна площ.

Не се ангажират доказателства за здравословно състояние и необходими разходи за издръжка.

Липсват доказателства и за необходимата месечна сума за издръжка на ищцата. Когато издръжка се претендира от лице, което има право по закон или договор да я получава, размерът на необходимата сума не се преценява абстрактно, а според конкретните нужди на правоимащия, с оглед начина на живот, който обикновено води. В случая не се твърдят, нито доказват по делото някакви конкретни нужди, съобразно които да се прецени доколко е нужна издръжка на ищцата и доколко тази нужда е трайна.

Следователно, от установените по делото обстоятелства не може да се обоснове извод, че ищцата е доказала трайната си нужда от издръжка, поради което съдът приема, че втората кумулативна предпоставка за уважаването на иска не е налице в случая.

За пълнота на мотивите следва да се посочи, че макар да е налице третият кумулативно изискуем елемент от състава /издръжката е поискана/, в случая не е налице и четвъртата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно – отказ на надареното лице да дава издръжка. Напротив, установява се, че половината от месечния наем за процесния търговски обект се получава от съпругът на ищцата, с когото бракът й не е прекратен, както и, че ответникът е изпращал подаръци на родителите си, участвал е в ремонта и обзавеждането на дома им.

Ето защо, като неоснователен и недоказан искът подлежи на отхвърляне.

Относно разноските:

И двете стрА.претендират разноски. Никоя от страните не представя списък по чл. 80 ГПК.

Предвид изхода от делото и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сторените във връзка с делото разноски, в размер на 800 лв. за адвокатска защита.

Мотивиран от гореизложеното, съдът  

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от А.Д.К., ЕГН ********** срещу В.К.Д., ЕГН **********,***, иск с правно на основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, да бъде отменено дарението, обективирано в н.а. № 446, т. ІІІ, н.д. 1731/26.07.1996 год. на Нотариус при ЛРС П.Т., на ½ ид.ч. от недвижим имот, придобит в режим на СИО, находящ се в гр. Лом, под южната жилищна сграда на ******и представляващ магазинно помещение с кухня, мазе и други подобрения, заедно със съответните идеални части от сградата, както и 2467/8386 % идеални части от дворовото място, в което се намира сградата, което дворово място е сплощ от 420 кв.м. и е урегулирано в парцел VІІІ-1525,1524 в кв. 217по плана на града, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Лом, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на изп.директор на АГКК – от дворно място, с административен адрес: гр. Лом, ул. Хан Крум № 2, с площ от 425 кв.м., с трайно прадназначение: урбанизирана територия, предназначена за ниско застрояване представлява ПИ с идентификатор 44238.505.1525, при съседни ПИ: 44238.505.6155, 44238.505.6343, 44238.505.1524, 44238.505.1523, заедно с построената в него сграда с идентификатор 44238.505.1525.1.3 и представлява сграда № 1, разположена в ПИ с идентификатор 44238.505.1525, с площ от 78,80 кв.м., с трайно предназначение: за търговска дейност, разположена на едно ниво, с мазе с площ от 78,80 кв.м., разположено под магазина и съответните идеали части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 44238.505.1525.2, под обекта: няма, над обекта: 44238.505.1525.1.6, 44238.505.1525.1.5 и 44238.505.1525.1.4,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК,  А.Д.К., ЕГН **********  да заплати на В.К.Д., ЕГН **********,***, сумата от 800 /осемстотин/ лв., представляваща сторените пред тази инстанция и във връзка с делото разноски за адвокатска защита.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: