№ 14
гр. гр. Лом, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620100957 по описа за 2021 година
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове по чл. 124, ал.
1 ГПК и чл. 33, ал. 2 ЗС.
Съдебното производство е образувано по искова молба на П. В. М. с ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, срещу Г. Б. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****.
Предявен е установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ¼
ид. част от описаните имоти в Нотариален акт № 15/05.01.2021г., акт № 1, том 1/2021г.
на Съдия по вписванията при РС- Лом, а именно на: недвижим имот и построените в
него сгради: поземлен имот с кадастрален номер № ****, с площ 3645 кв. м, в квартал
193, за който са отредени ****, в квартал 193, с неприложени дворищна и улична
регулации по регулационния план па гр. Вълчедръм, утвърден със Заповед № 233 от
1988 год., при граници и съседи съгласно скицата: от две страни - улици, ПИ ****,
заедно с построените в УПИ ****: жилищна сграда със застроена площ 106,00 кв.м.,
лятна кухня със застроена площ 48,00 кв. м., второстепенна сграда със застроена площ
122.00 кв.м., второстепенна сграда със застроена площ 60,00 кв.м., второстепенна
сграда със застроена площ 30,00 кв.м. и всички подобрения в имота, като бъде
отменен същият нотариален акт; както и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС да бъде
допуснато изкупуването от ищеца на идеалните части - ¾ от имотите, които
продавачът по цитирания нотариален акт - В. М., е прехвърлил, без да е изпълнена
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС. Претендират се деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик, заедно с баща си В. П. М.,
1
при права на собственост: една четвърт идеална част за ищеца и 3/4 идеални части за
баща му на следния недвижим имот и построените в него сгради: поземлен имот с
кадастрален номер **** с площ 3645 кв. м. в квартал 193, за който са отредени УПИ
**** и УПИ **** в квартал 193, с неприложени дворищна и улична регулации по
регулационния план па гр. Вълчедръм, утвърден със Заповед № 233 от 1988 год., при
граници и съседи съгласно скицата: от две страни - улици, ПИ ****, заедно с
построените в УПИ ****: жилищна сграда със застроена площ 106,00 кв.м., лятна
кухня със застроена площ 48,00 кв. м., второстепенна сграда със застроена площ 122.00
кв.м., второстепенна сграда със застроена площ 60,00 кв.м., второстепенна сграда със
застроена площ 30,00 кв.м. и подобренията в имота. Твърди се, че тези имоти са
придобити от баща му В. П. М. и от майка му З. М. М. в режим на семейна
имуществена общност (СИО), при равни права, обективирани в Нотариален акт № ****
год. на районен съдия при Ломски районен съд. Своите права на собственост ищецът е
получил по наследство от покойната му майка З. М. М., която починала на 18.04.2019
год. На 05.01.2021 год. баща му В. П. М. продал гореописаните имот и сгради на
ответницата Г. Б. Л., която сделка е обективирана в Нотариален актс вx. per.N ****
год. на Служба по вписванията при РС-Лом. За тази сделка ищецът научил случайно на
10.04.2021 год. Единственото наследство, което оставила майка му, подлежащо на
делба между ищеца и баща му, е гореописаният имот с построените в него сгради, т.е.
реално баща му е продал цялото наследство, оставено от майката на ищеца.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника. В
отговора си ответникът заявява, че предявените искове са неоснователни. Сочи, че
ответницата е станала собственик на описания от ищеца поземлен имот, ведно с
построените сгради, по силата на Нотариален акт № **** год. на СлВп –Лом, за цена
от 6500 лв., която продавачът В. М. е заявил, че е получил напълно в деня на сделката,
запазвайки правото си на ползване безвъзмездно и пожизнено. Към деня на продажбата
на имота е налице индивидуална собственост на продавача В. М., като изискванията
на чл. 33, ал. 1 от ЗС са неприложими в случая. Отношенията между ищеца и баща му
не били добри, като ищецът живял извън гр. Вълчедръм. Оспорва се Нотариален акт №
**** от 1983 г. на П. Т. – районен съдия при ЛРС, издаден на основание чл. 79 ЗС и
чл. 483 ГПК. Процесният имот В. М. притежавал по наследство, а не въз основа на
давностно владение, като наследственото правоприемство идва от баща му П. М. М.,
починал на 11.12.1983 г. Съпругата на В. М. – З. М., не е придобила по давност
недвижимия имот на 21.12.1983 г. съгласно издадения нотариален акт. Бащата на В.
М. починал на 11.12.1983 г., а 10 дни след това се придобивал имота по давност от
сина В. П.. Нямало десет години от смъртта на праводателя П. М., от който черпи
права синът му В., за да е наследил последният владението на баща си. По тази
причина съпругата на В. не е собственик и не придобива права върху имота. Майката
на продавача В. М. - Ц. М., до смъртта си е живяла в този имот. Към момента на
2
продажбата продавачът е бил пълноправен собственик на имота и затова в сделката не
участва ищеца, тъй като последният не е придобил права от майка си З. М., защото тя
не е имала право на собственост върху имота. Ето защо ответницата правомерно е
закупила имота от продавача. Ответникът моли искът да бъде отхвърлен. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Н. В. от
МАК, като поддържа иска и излага съображения досежно неговата основателност в
писмена защита.
Ответникът Г. Б. Л. в съдебно заседание се явява лично и с адв. Н. А. от МАК,
която оспорва иска и излага съображения в писмена защита.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за наследници с изх. № **** на Община Вълчедръм
/л.100 – 101/ П. М. М. с ЕГН **********, е починал на 11.12.1983 г. съгласно Акт за
смърт № **** г., съставен в гр. Вълчедръм. Същият е оставил наследници: Ц. И. М. с
ЕГН ********** - съпруга, починала на 25.11.1990 г., Е. П. Ц. с ЕГН ********** –
дъщеря и В. П. М. с ЕГН ********** –син, починал на 27.07.2021 г., последният
оставил наследник син - П. В. М., ищеца.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак /л.8/ В. П. М., роден на
24.06.1947 г. , е сключил със З. М. Р., родена на 05.06.1953 г., приела след сключване
на брака фамилно име М., граждански брак на 08.02.1970 г.
С Нотариален акт № **** год. от 21.12.1983 г. на районен съдия при Ломски
районен съд – П. Т., вследствие извършена обстоятелствена проверка по реда на чл.483
от ГПК /отм./ В. П. М. от гр. Вълчедръм е признат за собственик на: 1.ДВОРНО
МЯСТО от 660 кв. метра, находящо се в гр. Вълчедръм, Монтанско, съставляващо
парцела № **** по плана на града, до съседи: от две страни - улица, от две страни:
собствени парцели, с построените в него масивна жилищна сграда и гараж; 2. ДВОРНО
МЯСТО от 800 кв. метра, находящо се в гр. Вълчедръм, съставляващо парцела **** по
плана на града, до съседи: улица от две страни, собствени парцели и наследници на П.
С., с построен в него кош; 3.ДВОРНО МЯСТО от 740 кв. метра, находящо се в гр.
Вълчедръм, съставляващо парцела **** по плана на града, до съседи: улица,
собствени парцели от две страни, и наследници на П. С., с построената в него
кошара; 4.ДВОРНО МЯСТО от 700 кв. метра, находящо се в гр. Вълчедръм,
съставляващо парцела **** по плана на града, до съседи: улица от две страни и от две
страни собствени парцели, същото е празно и незастроено; 5.ДВОРНО МЯСТО от 700
кв. метра, находящо се в гр. Вълчедръм, съставляващо парцела **** по плана на града,
до съседи: улица, от две страни собствен парцел на И. М., същото е празно и
незастроено.
3
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** г. на С. С. –
нотариус с район на действие ЛРС, вписан под № *** от РНК, който акт е вписан под
вх.рег. № **** год. на Служба по вписвания при РС-Лом, В. П. М. продава на Г. Б. Л.
правото на собственост върху недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО в гр. ****,
представляващо поземлен имот с кадастрален номер **** (****) с площ 3645 (три
хиляди шестстотин четиридесет и пет) кв. м в квартал 193 (сто деветдесет и трети), за
който са отредени УПИ **** (**** ****) и УПИ **** (**** ****) в квартал 193 (сто
деветдесет и трети), с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния
план па гр. Вълчедръм, утвърден със Заповед № 233 от 1988 год., при граници и съседи
на имота съгласно скицата: от две страни улици, ПИ ****, заедно с построените в УПИ
****: жилищна сграда със застроена площ 106,00 (сто и шест) кв.м, лятна кухня със
застроена площ 48,00 (четиридесет и осем) кв. м, второстепенна сграда със застроена
площ 122.00 (сто двадесет и два) кв.м, второстепенна сграда със застроена площ 60,00
(шестдесет) кв.м, второстепенна сграда със застроена площ 30,00 (тридесет) кв.м и
всички подобрения в имота, за цена 6500 /шест хиляди и петстотин/ лева, която сума
продавачът заявил, че е получил от купувача напълно в деня на сделката. Продавачът
запазил правото си на ползване върху този недвижим имот, безвъзмездно и докато е
жив. При съставянето на акта се представили, документи, сред които упоменатият по-
горе Нотариален акт № **** год. от 21.12.1983 г. на районен съдия при Ломски
районен съд – П. Т..
Видно от удостоверение за наследници с изх. № **** на Община Вълчедръм
/л.7/ З. М. М. с ЕГН **********, е починала на 18.04.2019 г. съгласно Акт за смърт №
**** г., съставен в гр. Вълчедръм. Същата е оставила наследници: В. П. М. с ЕГН
********** –съпруг и П. В. М. с ЕГН ********** - син, ищеца.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № **** на Община Вълчедръм
/л.40/ В. П. М. с ЕГН ********** е починал на 27.07.2021 г. съгласно Акт за смърт №
**** г., съставен в гр. Вълчедръм. Същият е оставил наследници: П. В. М. с ЕГН
********** - син, ищеца.
От показанията на св. М. Ц. В. се установява, че ищецът П. М. е плащал на
свидетелката, за да се грижи за баща му – В., докато последният бил болен. Сочи, че на
10.04.2021 г. В. я помолил да извика ищеца П., за да му съобщи, че прехвърлил къщата
на ответницата Г.. Свидетелката по телефона казала на П. да отиде да се разбере с баща
си. П. през това време живеел през една поляна от къщата на баща му В., у негови
близки, в гр.Вълчедръм. П. не живеел при баща си, защото имали дразги. Ищецът
работил в гр. Вършец, но когато не бил на работа, отсядал при своите близки – през
един двор, през поляната. Сочи още, че П. /М./ и жена му Ц. казвали, че имотът и
сградите в него са за З. и за В. /В. М./ и че всичко, което е направено, ще остане за В. и
за З., съпругата му. В., заедно с негови приятели, е правил ремонти в този имот,
откакто се оженил.
4
Св. Й. П. сочи, че родителите на В. казвали, че всичко ще бъде за З. и за В..
Заявява, че тази къща, която В. е продал, е направена още от дядото и бабата на В..
Когато свидетелката през 1963 г. се омъжила и заживяла на тази улица, тази къща била
построена, както и кошарата. Правени са впоследствие ремонти и подобрения – когато
се оженил П., В. и З. са направили стая до кошарата, с баня и тоалетна, а в самата къща
– вътрешен ремонт. Когато се разчуло, че В. е продал къщата, П. през това време
живял в съседна къща, на квартира. Сочи, че В. казал на св. М. да уведоми сина му П.
за продажбата на къщата, след което П. се върнал при баща си и го гледал до смъртта
му.
Св. Й. Л., бивш съпруг на ответницата Г. Л., сочи, че В. му предложил да закупи
къщата, но тъй като свидетелят имал изпълнителни дела и задължения за издръжка,
предложил купувач да бъде бившата му съпруга Г.. Сочи, че по онова време са били
/построени/ същите постройки в имота, без склада, който е направен по-късно. След
продажбата на къщата Л. веднага казал на св. М., която работела в кварталния магазин,
че имотът е продаден, като заявил това и пред всички /клиенти на магазина/. През това
време В. живял през една поляна, в близост до продадения имот, а също и във ферма на
около 700-800 м. от имота. С автомобила си свидетелят возил веднъж П., по-малко от
два месеца след продажбата на имота, до дома на баща му В., за да поговорят, и тогава
свидетелят лично съобщил на ищеца за продажбата на имота. Сочи обаче, че ищецът
знаел за продажбата още преди това.
Св. Ц. А. сочи, че познава родителите на В. – П. и Ц.. Когато е дошла тяхната
снаха, съпругата на В., гаражът, къщата и кошарите, където се гледат животни, били
построени, а кухнята не била изградена. Когато е построена кухнята, родителите на В.
не били живи. Свидетелят узнал за продажбата на къщата през месец януари, 2021 г.
при посещенията си в магазин, в който пазарувал. Тогава ищецът бил в селото по това
време и също ходел да пазарува в този магазин. В същия магазин работела и св. М.
през януари, 2021 г., където работи и до момента.
Съдът приема, че не е спорно между страните, че е извършена разпоредителна
сделка с имотите, изповядана на 05.01.2021 г. Спорно е ищецът бил ли е съсобственик
на продавача В. М. като наследник на своята майка З. М. и оттам – възникнало ли е
правото на изкупуване по чл. 33, ал. 1 ЗС в полза на ищеца.
Описаният имот в двата нотариални акта – този от 1983 г. и този от 2021 г., не се
спори, че е един и същ, находящ се в кв. 193 на гр. Вълчедръм, получил кадастрален №
**** по регулационния план на гр. Вълчедръм, утвърден със Заповед № 233 от 1988 г.,
с неприложени улична и дворищна регулация.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Съдът е указал на ищеца, че върху него е тежестта, при пълно и главно
доказване, да докаже, че е собственик на идеалната част, която претендира от имотите
5
– ¼ ид.ч., на твърдяното основание – наследствено правоприемство от своята майка З.
М., като следва да докаже и, че наследодателят му З. М. е придобила право на
собственост върху имота в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като този
факт – това, че наследодателката на ищеца е била собственик, се оспорва от
ответницата. Ответницата е оспорила констативния нотариален акт от 1983 г. с
отговора на исковата молба, като оспорването не се развива по реда на чл. 193 от ГПК.
Съдът намира, че Нотариален акт № **** год. от 21.12.1983 г. на районен съдия
при Ломски районен съд – П. Т., издаден вследствие извършена обстоятелствена
проверка по реда на чл.483 от ГПК /отм./, с който В. П. М. от гр. Вълчедръм е признат
за собственик на процесния недвижим имот, не обвързва съда с материална
доказателствена сила. По силата на Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 г. по
тълк.дело № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право
на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща
на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с
акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да
намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В случая посоченият констативен
нотариален акт - Нотариален акт № **** год. от 21.12.1983 г, не обвързва съда
досежно преценката на нотариуса за правото на собственост, притежавано от В. М.,
така, както е удостоверено в нотариалния акт.
В съдържанието на Нотариален акт № **** год. от 21.12.1983 г. на районен
съдия при Ломски районен съд – П. Т., е вписано, че предвид Постановление от
21.12.1983 г., постановено на основание обстоятелствена проверка, извършена по
нотариално дело № 756/1983 г., от което се вижда, че В. П. М., от гр. ****, е признат за
собственик по давностно владение, наследство и отказ от наследство на недвижимия
имот, описан в същото постановление, съгласно чл. 79 от ЗС и чл. 483 ГПК, е съставен
нотариалният акт. Този нотариален акт е издаден не само въз основа на посочено
давностно владение, но и на наследствено правоприемство, както и на направен отказ
от наследство. От всички свидетелски показания е видно, че процесният поземлен
имот, с построените в него сгради, се е владял от Ц. и П. М.. Впоследствие в имота са
правени и подобрения от тях двамата и от сина им В. и съпругата му З.. Именно те
двамата – Ц. М. и П. М., са били собственици на поземления имот, който са владеели с
начало на владението, започнало поне от 1963 г. съобразно показанията на св. Й. П.. П.
М. е починал на 11.12.1983 г., а Нотариален акт № **** год. е издаден след десет дни
– на 21.12.1983 г. До смъртта си П. М. и неговата съпруга Ц. са живели в имота и са
извършвали подобрения, казвали са пред свидетелите, че имота е за сина им В. и З., т.е.
те са назовавали бъдещите собственици на имота, считайки себе си за настоящи
такива собственици. Следователно, двамата – Ц. и П., своейки имота, са посочвали на
6
кого желаят да остане той, а именно - на сина В. и неговата съпруга З.. Т.е. те са били
собственици и са говорили за имота пред други хора в качеството на такива - на
собственици. Не се събраха доказателства в насока Ц. и П. М. да са твърдели, че
имотът е владян от сина им В., заедно със съпругата му З., а твърденията са били в
смисъл, че имотът ще остане за В. и З.. Установява се, че имотът е наследствен на В.
М., от неговите родители. От свидетелските показания се установи, че са го
притежавали Ц. и П. М., които говорили, че имотът е за В. и за З., а не на В. и на З.. В
този смисъл са показанията на св. М. В.: „Баба Ц. и дядо П. постоянно говореха, че
това всичко, което е направено, ще остане за В. и за З., съпругата му……. П. и жена
му постоянно казваха, че имотите и сградите в него са за З. и за В..“ Изразите „ще
остане за“ и използването на предлога „за“, вместо „на“ сочи на своително намерение
по отношение на имота от страна на Ц. и П., които за в бъдеще време смятали да
оставят своя имот за сина и снаха си. В същия смисъл са и показанията на св. Й. П.:
„Те, родителите на В., викаха, че всичко ще бъде за З. и за В.….Тук всичко, което
имаме и сме създали, е за тия деца, за З. и за В..“. Давностно владение, добросъвестно
или недобросъвестно, съответно пет или десетгодишно по смисъла на чл. 79 ЗС, към
датата на изповядване на Нотариален акт № **** год. от 21.12.1983 г. на районен съдия
при Ломски районен съд – П. Т., не бе установено да е упражнявано от В. М. и
неговата съпруга З., с която е имал сключен граждански брак още от 1970 г. Т.е. не се
установи, че В. и неговата съпруга са владели имота като свой, отричайки правото на
собственост на родителите на В. и демонстрирайки това си намерение, за да може да се
приеме, че именно В. и З. са придобили имота по давност, или някаква част от него. В
случая не се доказа наличие на анимус от страна на В. и съпругата му, а именно
намерението да се владее като субективен елемент на владението – В. и З. са живеели
в имота, правили са подобрения със съзнанието, че имотът е на родителите на В..
Родителите на В. са изразявали обич и възхищение спрямо сина си и са желаели
имотът да остане за него и съпругата му, но за в бъдеще, считайки имота приживе все
още за свой.
Видно е, че в КНА Нотариален акт № 149 се упоменава и отказ от наследство,
който вероятно е сторен от сестрата на В. М. – Е. Ц.. Сочи се още в нотариалния акт, че
при обстоятелствената проверка има позоваване на наследствено правоприемство, като
в този смисъл нотариалният акт не е издаден само въз основа на давностно владение.
Ако имотът бе владян като собствен от В. и съпругата му З., то не би бил необходим и
отказ от наследство, представен пред районния съдия Т., с който отказ вероятно
сестрата на В. – Е. Ц., се е отказала от наследствени права от своя баща П. М.. Поради
изложеното съдът намира, че процесният имот е бил собственост на П. и Ц. М., като
след тяхната смърт и вследствие направен отказ от наследство на дъщеря им Е. Ц.,
имотът е наследен от В. П. М.. В този смисъл същият не съставлява вещ, притежавана
в режим на СИО от В. М. и З. М., а лична собственост на съпруга В. М. по силата на
7
наследствено правоприемство. В този смисъл след смъртта на З. М. ищецът П. М. не е
наследил идеална част от поземления имот, тъй като неговата майка З. М. не е била
собственик на никаква част от имота.
Съображенията, изложени в писмената защита на ищеца, че приживе родителите
на В. М. са дали в собственост имота и сградите на сина им В. и неговата съпруга З.,
съдът не споделя. Не се доказа и от кога В. и съпругата му З., считано преди
обстоятелствената проверка през 1983 г., са владели имота със своително намерение, за
да се прецени изтекли ли са пет или десет години, необходими за придобиване имота
чрез владение, било то добросъвестно или не по смисъла на чл. 79 ЗС. Не може да се
презюмира автоматично, че този момент е бил от сключването на брака между В. и З.
през 1970 г., за да се твърди, че били изминали 13 години на владение. Друг е
въпросът, че според съда изобщо не се установява субективния елемент на владението
– анимуса у В. и З. М.. Освен това съпругата на П. М. – Ц. М., е починала през 1990 г.,
като е живяла в имота до смъртта си, и не се събраха данни да е отречено владението
на същата спрямо имота, респ. идеална част от него, за да се приеме, че В. и З.
самостоятелно, явно и необезпокоявано са упражнявали владение.
В писмената защита на ищеца, се твърди, че част от сградите, описани в
нотариалния акт за покупко-продажба от 2021 г., са построени от В. и З. след
възстановяване на собствеността върху земеделските земи и, че една от сградите, която
е била построена от родителите на В. и дадена в собственост на В. и З. от тях при
сключване на брака им през 1970 год., е преустроена в лятна кухня с баня и тоалетна и
стая, и кухня, в която лятна кухня напоследък са живеели В. и З.. Твърди се, че с
процесната прехвърлителна сделка В. М. е прехвърлил и сгради, които са построени и
преустроени по време на брака му със З., т.е имало сгради в имота, съставляващи
СИО. Съдът намира, че подобренията, доколкото са правени съвместно от В. М. и
съпругата му З., не съставляват самостоятелно изградена сграда, за да се приеме, че
част от сградите се явяват изградени по време на брака между В. и З., съответно
съставляващи СИО. Св. Й. П. сочи, че: „Когато дойдох 1963 г., тая къща си беше, и
то си беше къщата и кошарата…… Когато се ожени П., В. и З. това са правили –
стаичката до кошарата с банята и тоалетната. В самата къща са си правили
вътрешен ремонт. …..Ходила съм в кухничката, където са преправили на кошарата.“
Има гараж в имота, който е залепен за къщата /св. Й. Л., св. Ц. Ц./, но същият не е
самостоятелна сграда. Св. Л. сочи: „По онова време си бяха същите постройки в
имота, без склада“, но не може да посочи кога е построен складът. Св. Ц. Ц. сочи, че
не са били живи майка му и баща му на В., когато е построена кухнята. Посочва, че
когато е дошла снаха за В., самият той, свидетелят, е бил малък, а кухнята я нямало по
това време, като гаражът и къщата ги е имало, и кошарите, където се гледа стоката. Т.е.
може да се приеме, че е направена кухня по време на брака между В. и З., около 1989 -
1990 г., тъй като свидетелят бил около 15-16 годишен, но не и отделна нова
8
самостоятелна сграда. Свидетелят Ц. сочи, че кухнята е отделна сграда, но св. Й. П.
сочи, че лятната кухня е била кошара, която е преправена от В. и З. на кухня, като
сочи, че кошарата е съществувала още през 1963 г., когато свидетелката се омъжила и
заживяла на тази улица. Т.е. от свидетелските показания може да се заключи, че е
извършено подобрение на кошарата, за да се пригоди за кухня с баня, но не и че е
изпълнен изначално нов строеж, съставляващ нова сграда. Т.е. кухнята съставлява
всъщност само подобрение на съществуващата кошара. Следователно не се откриват в
свидетелските показания на разпитаните свидетели данни, че В. и З. са изградили
отделна нова сграда по време на брака, която да не е съществувала в имота. От
съдържанието на нотариалния акт от 1983 г. също се установява, че в имота е имало
построени сгради – масивна жилищна и гараж, кош и кошара, в съответните описани
парцели. А в тежест на съпруга, претендиращ, че построената върху земя на другия
съпруг сграда е съпружеска имуществена общност, е да докаже, че грубият строеж е
завършен по време на брака. В тази насока е и даденото разрешение с Решение №
1161/26.07.2002 г. по гр.д. Nо 732/ 2001 г. на IV отд, ВКС, че законовата презумпция е,
че собственикът на земята е собственик на сградите, оборването й е в тежест на този,
който твърди друго, а в случая – на ищеца. Когато построеното съставлява сграда, без
значение дали се изгражда от собственика на терена или трето лице - подобрител на
чужд имот, съдебната практика приема, че построеното, като нов обект на правото на
собственост, възниква от момента на изграждане на сградата в груб вид - т.е.
„карабина, в която насока съществува и установена от съдилищата практика, изразена
и в мотивите на Решение Nо 865/20.10.1993 г. по гр.д. Nо 408/93 г. на I отд. на ВС, в
смисъл, че „изградената по време на брака сграда на имот, индивидуална собственост
на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност, само ако е
довършена до определена степен на самостоятелност в груб строеж- карабина.“
Подобни данни от свидетелските показания първо досежно изграждане на нова сграда
след сключване на брака между В. и З. М. не се събраха, а единствено за правени
подобрения върху съществуващи сгради, и второ – няма доказателства досежно датата
на достигане на такива сгради до груб строеж, а именно, че това е станало след
сключване на брака. С доклада по делото е указано, че по иска с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК върху ищеца е тежестта, при пълно и главно доказване, да докаже, че е
собственик на идеалната част, която претендира от имотите – ¼ ид.ч., на твърдяното
основание – наследствено правоприемство от своята майка З. М., като следва да докаже
и, че наследодателят му З. М. е придобила право на собственост върху имота,
включително и сградите, в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като този
факт – това, че наследодателят на ищеца е бил собственик, се оспорва от ответника.
По въпроса допустимо ли е съдът да отмени констативен нотариален акт за
право на собственост на ищеца при отхвърляне на предявения от него
ревандикационен иск и при липсата на предявен насрещен иск за собственост от
9
ответника ВКС се е произнесъл отрицателно в решение № 49 от 18.05.2018 г. по гр.д.
№1957/2017 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС. Следователно констативния нотариален акт, посочен
по-горе, с който на В. М. е признато правото на собственост върху имотите по
наследство, давностно владение и отказ от наследство, от който ищецът желае да се
ползва, не следва да се отменя служебно. Трайната съдебна практика на ВКС се
придържа към становището, че претенцията по чл.537, ал.2 ГПК може да бъде
предявена само при условията на обективно съединяване с иск за собственост и никога
самостоятелно, тъй като в последната хипотеза се приема, че би липсвал правен
интерес от предявяването й. Тази претенция е несамостоятелна и тя представлява
изрично разпоредена законна последица от уважаването на предявен иск за защита на
засегнатото материално право с издаването на констативния нотариален акт, съгл. ТР
№ 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК. Насрещен иск за собственост в
случая от ответницата не е предявен.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не е собственик на идеална част от
процесния поземлен имот и от построените в него сгради на основание наследствено
правоприемство от З. М., поради което следва установителният иск по чл. 124, ал. 1
ГПК, предявен на това основание, да бъде отхвърлен изцяло.
По иска по чл. 33, ал. 2 ЗС:
Предявен е иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС - за изкупуване на дял от
съсобствен имот. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС съсобственик може да
продаде своята част от недвижим имот на трето лице само след като представи пред
нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят
тази част при същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е
приел това предложение. За да се защити това право на съсобствениците, законът в чл.
33, ал. 2 от ЗС е предвидил и специален конститутивен иск, с който съсобственика по
съдебен ред упражнява потестативното си право да изкупи частта, която е продадена,
без да са налице условията по ал. 1. Основната предпоставка за уважаване на иска по
чл. 33, ал. 2 ЗС е наличието на съсобственост между ищеца и продавача по договора
за продажба, по който ищецът може да встъпи, упражнявайки правото си на
изкупуване, ако го е предявил в двумесечен срок от узнаване на продажбата. В случая
ищецът следва да докаже, че е узнал за сделката на твърдяната дата – 10.04.2021 г., т.е.,
че е спазен двумесечният срок от узнаване на продажбата, с всички допустими по
ГПК доказателства; както и наличието на съсобственост между ищеца и продавача по
договора за продажба – В. М.. При установяване на тези обстоятелства от страна на
ищеца, в тежест на ответника е да докаже, че е отправено предложение до
съсобственика – ищец съгласно чл.33, ал.1 ЗС, както и, че това предложение е
достигнало до него. Тежестта да установи това е на ответника, тъй като съобразно чл.
154, ал. 1 ГПК, той извлича изгодни правни последици от този факт, а именно
валидност на извършената покупко-продажба.
10
В решение №72/02.06.2021 г. по гр.д. №3478/2020 г. на ВКС, I г.о., е посочено,
че ако съсобственикът, продал своята идеална част, не е предложил писмено на
останалите съсобственици да изкупят дела му, т.е. те не знаят за извършената
продажба, срокът за предявяване на иска за изкупуване и реализиране по съдебен ред
на потестативното субективно право тече от момента на узнаването за сделката. Когато
липсва отправено предложение, се предполага, че ищците - съсобственици не знаят за
продажбата и моментът, от който следва да се счита, че тече преклузивният срок, е
този на узнаването, т. е. моментът е твърденият от ищеца по делото. В тези хипотези
тежестта на доказване при възражение, че съсобствениците-ищци знаят за промяната
на титулярите в собствеността от един по-ранен момент и срокът от два месеца е
пропуснат, е на релевиралите възражението съсобственици - ответници. Узнаването
от ищеца за продажбата повече от два месеца преди предявяването на иска за
изкупуване е юридически факт, изгодна правна последица от чието доказване черпят
ответниците. Тази правна последица се състои в приемане за доказано на
противопоставеното от тях правопогасяващо възражение за пропуснат срок, в резултат
на което правото на изкупуване да бъде отречено. Доказването от ответника следва да
е главно и пълно. Ищецът може да проведе насрещно доказване, но не е длъжен да
доказва, че е узнал за сделката в твърдения от него по-късен момент, тъй като
съдебната практика приема, че при липса на каквито и да било доказателства по
делото, че ищците са били известени за продажбата, или при липсата на безспорни
данни за момента на узнаване на договора, приема се, че те са узнали преди да е
изтекъл двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС, т. е., че искът е предявен в
законоустановения преклузивен срок. В този смисъл съдът намира, че не се събраха
доказателства, оборващи твърдението на ищеца, че е узнал за извършената продажба
на по-ранна дата от 10.04.2021 г., а напротив – от показанията на св. М. В. се
установява, че датата на узнаването е именно тази. Поради това искът по чл. 33, ал. 2
ЗС е допустим.
Ищецът в случая не доказа наличието на съсобственост с продавача по
разпоредителната сделка от 2021 г. – В. М., като поради липсата на съсобствен
недвижим имот разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗС не следва да се прилага касателно
имота, предмет на сделката, изповядана с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № **** г. на С. С. – нотариус с район на действие ЛРС, вписан под №
*** от РНК. Т.е. само поради недоказаността на първата необходима предпоставка за
уважаване на иска - наличието на съсобственост по отношение на процесния имот,
ведно със сградите, между ищеца и продавача по сделката, конститутивният иск по чл.
33, ал. 2 от ЗС следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските: При този изход на спора ищецът, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да заплати разноски на ответника. Последният е сключил
Договор за правна защита от 15.07.2022 г. /л.88/, в който е договорено адвокатско
11
възнаграждение в размер на 800 лева, платимо до 31.08.2022 г. разсрочено, като
липсват доказателства за плащания по така договореното адв.възнаграждение.
Единственият доказан сторен разход от ответника е 5 лева за държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение, поради което само този разход следва да бъде
възложен в тежест на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, срещу
Г. Б. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК - за признаване
за установено спрямо ответника Г. Б. Л. с ЕГН **********, че ищецът П. В. М. с ЕГН
**********, е собственик на ¼ /една четвърт/ идеална част от описаните имоти в
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **** г. на С. С. – нотариус
с район на действие ЛРС, с рег. № *** от РНК, вписан под вх.рег. № **** год. на
Служба по вписвания - гр. Лом, а именно на: ДВОРНО МЯСТО в гр. ****,
представляващо поземлен имот с кадастрален номер **** (****) с площ 3645 (три
хиляди шестстотин четиридесет и пет) кв. м в квартал 193 (сто деветдесет и трети), за
който са отредени УПИ **** (**** ****) и УПИ **** (**** ****) в квартал 193 (сто
деветдесет и трети), с неприложени улична и дворищна регулации по регулационния
план па гр. Вълчедръм, утвърден със Заповед № 233 от 1988 год., при граници и съседи
на имота съгласно скицата: от две страни улици, ПИ ****, заедно с построените в УПИ
****: жилищна сграда със застроена площ 106,00 (сто и шест) кв.м, лятна кухня със
застроена площ 48,00 (четиридесет и осем) кв. м, второстепенна сграда със застроена
площ 122.00 (сто двадесет и два) кв.м, второстепенна сграда със застроена площ 60,00
(шестдесет) кв.м, второстепенна сграда със застроена площ 30,00 (тридесет) кв.м и
всички подобрения в имота, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, срещу
Г. Б. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, иск по чл. 33, ал. 2 от ЗС - за допускане
изкупуването от ищеца П. В. М., с ЕГН **********, на ¾ /три четвърти/ идеални
части от имотите, които продавачът В. П. М. е прехвърлил с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **** г. на С. С. – нотариус с район на
действие ЛРС, с рег. № *** от РНК, вписан под вх.рег. № **** год. на Служба по
вписвания-Лом, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, П. В. М. с ЕГН **********, с адрес:
гр. ****, за заплати на Г. Б. Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. ****, направените
деловодни разноски в размер на 5,00 /пет/ лева за издаване на съдебно удостоверение.
12
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
13