РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. ЛЕВСКИ, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20244410200068 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдебното производство е образувано по постъпила жалба от В. К. В. от
гр. Троян, чрез адв. Г.,
срещу НП №24-0293-000054/15.02.2024г. на началник РУ Левски при
ОДМВР–Плевен.
Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно е
незаконосъобразно и необосновано.
Жалбоподателят твърди, че на 25.01.2024г. на път ІІІ + 303 при км. 0+317
между селата Малчика и Българене около 15:19 ч. управлявал лек автомобил
*** с рег.№***, собственост на „***” ЕАД В., но оспорва да е извършил
описаните в АУАН и в издаденото НП нарушения. Твърди, че по време на
управлението на автомобила е бил с поставен предпазен колан и се е разминал
с полицейския автомобил, който се е движел в насрещната лента в посока с.
Българене. По време на разминаването на двата автомобила шофьорът на
полицейския автомобил отворил прозореца и му подал знак с полицейска
палка да спре автомобила. Поради наличието на трафик и липсата на
обособено място за спиране, жалбоподателят спрял на около 30 метра след
подадения сигнал, за да не създава опасност за движението по пътя. Няколко
минути след това пристигнали полицейските служители и извършили
съответната проверка. Не отговаряло на действителното правно положение, че
1
не бил спрял на подадения сигнал, че не се е движел с включени светлини и че
не е бил поставил обезопасителен колан.
Твърди, че в предвидения в закона срок подал възражение срещу
съставения АУАН с направени искания за събиране на доказателства, но
същото не било разгледано и нямало произнасяне от страна на АНО.
Искането е съдът да го отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява в съдебно заседание и се представлява от
пълномощника, който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган началник РУ Левски не се явява и
не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Административнонаказателното производство е започнало с издаване на
25.01.2024г. АУАН, за това че на същата дата, около 15:19 часа, на път ІІІ–303,
км. 0+317, между село Малчика и Българене жалбоподателят управлява МПС
лек автомобил марка *** с посочен регистрационен номер, собственост на
„***”, като е извършил следните нарушения: управлява МПС без включени
светлини за движение през деня или къси светлини; управлява без поставен
обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван
автомобилът; при подаден ясен и видим сигнал със стоп палка по образец, с
включени светлинен сигнал от описания полицейски автомобил, водачът не
спира и продължава посоката си на движение към село Българене, като е
последван с полицейския автомобил и е спрян за извършване на проверка на
път ІІІ-303, при км 0+169. Отбелязано е, че водачът пътува сам в автомобила.
Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 70, ал.3, чл. 137а, ал.1 и
чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП №24-0293-
000054/15.02.2024 год. от началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ – Левски, с
което на жалбоподателя за извършеното нарушение по чл. 70, ал.3 от ЗДвП, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. ;
За нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв.;
За нарушението по чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал.1, т. 4, от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец.
В съдебно заседание са разпитани актосъставителят К. Л. Л. и
свидетелят М. А. А..
От показанията им се установява, че се прибирали от с. Българене към
гр. Левски. На пътя между селата Малчика и Българене срещу тях
приближавал лек автомобил без включени дневни светлини. Свидетелят М. А.
подал сигнал със стоп - палка през прозореца на патрулния автомобил, а Л.
2
включил светлинната сигнализация. Автомобилът срещу тях намалил, тогава
актосъставителят установил, че водачът няма поставен обезопасителен колан,
след което увеличил скоростта и продължил по пътя си. Св. А. направил
обратен завой и последвал лекия автомобил, който не спрял на подадения
сигнал. Впоследствие водачът отбил вдясно и спрял в дясната част на пътното
платно. Извършена била проверка и на жалбоподателят бил уведомен, че ще
му бъде съставен акт за извършеното нарушение.
Актосъставителят е категоричен, че по това време по пътното платно не
са се движели други автомобили.
И свидетелят М. А. е възприел жалбоподателя без поставен
обезопасителен колан и без включени светлини. Сигналът за спиране е бил
подаден от А. със стоп-палка по образец през отворения прозорец на
служебния автомобил. Водачът е продължил да управлява и спрял преди с.
Българене. Според свидетеля А. той е успял да направи обратен завой със
служебния автомобил, от което следвал изводът, че е имало достатъчно място,
където да спре жалбоподателят.
Показанията на свидетелите са логични, последователни, и
непротиворечиви, дадени въз основа на техните лични възприятия, и
подкрепени от представените писмени доказателства, поради което съдът ги
кредитира като достоверни.
Не се оспорва от жалбоподателя, че той е управлявал моторното
превозно средство.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че при
съставяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до отмяна на АУАН и НП. Същите съдържат
изискуемите реквизити, посочени са дата, място и обстоятелства на
нарушението, нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е
нарушителят. Издадени са от компетентни органи в рамките на техните
правомощия, в предвидения от закона срок.
Във връзка с наведените доводи в жалбата, че АНО не е разгледал
подаденото възражение.
Депозирането на възражения в 7-дневния срок, установен в чл.44, ал1.
ЗАНН, е възможност, но не и задължение за лицето, посочено в акта като
нарушител. Доктрината приема, че непроизнасянето на наказващия орган по
депозираните възражения не опорочава производството до степен, че да
обуслови отмяна на издаденото наказателно постановление. И това е така, тъй
като неизпълнението на тези правни предписания не би могло да се приравни
на съществено нарушение на процесуалните правила по причина, че във всеки
един момент, от съставянето на акта до приключване на съдебното следствие
пред районния съд, нарушителят, а по-късно и санкционираното лице, е
свободно да сочи и иска събирането на доказателства в негова полза.
Действително, от съда са изискани записите от монтираните камери на
служебния патрулен автомобил, относими към извършената от Л. и А.
полицейска проверка, в отговор на което е получена информация, че записите
3
не се съхраняват.
Съдът счита, че това обстоятелство не може да се разглежда като
съществено нарушение на процесуалните правила в
административнонаказателното производство, нито пък че прави
недостоверни показанията на свидетелите Л. и А., които са очевидци и са
извършили полицейската проверка на водача В. в процесната ситуация.
Жалбоподателят не оспорва, че от полицейския автомобил е бил подаден
сигнал със стоп - палка да спре и че той е възприел сигнала. Съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че не е спрял веднага, с цел да потърси място
да спре, за да не създава опасност за движението по пътя. В тази част
обяснението противоречи изложеното в докладната записка и на показанията
на разпитаните служители на РУ – Левски, на чиито показания съдът дава
вяра. Изрично се посочва, че е подаден ясен и разбираем сигнал за спиране,
без да съществува съмнение към кого е отправен, с оглед липсата на други
движещи се моторни превозни средства по пътното платно и след като е
възприел сигнала, водачът е намалил скоростта на движение, но е продължил
движението си към с. Българене.
От изложеното става ясно, че са налице доказателства в подкрепа на
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като не са налице
доказателства в нейно опровержение. В този смисъл, както бе посочено,
възраженията на жалбоподателя се явяват неподкрепени с доказателства и не
са налице причини, поради които съдът да не ги кредитира като достоверни и
приема същите и изложената в АУАН и НП фактическа обстановка за
доказана, като счита, че презумпцията по чл. 189, ал.2 ЗДвП не се явява
опровергана.
Съобразно чл. 103 от ЗДвП „При подаден сигнал за спиране от
контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите
указания.“.
Налице е задължение за действие на водачите на ППС – при подаден
сигнал за спиране от контролен орган да спрат плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото място и да изпълняват указанията на
същия орган. При положение, че В. В. не е спрял при подадения му сигнал със
стоп-палка от служител на РУ-Левски, а е продължил управлението на МПС,
отдалечавайки се от мястото на проверката при описаните вече условия на
време, място, обстановка, е нарушил цитираното задължение по чл.103 ЗДвП,
и това нарушение се явява доказано по несъмнен начин.
Ето защо правилно, административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на административно наказание на основание чл.175 ал.1 т.4 от
Закона за движението по пътищата – лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200лв.
Видно е, че административнонаказващият орган е наложил
кумулативните наказания в техния минимум, поради което, няма възможност
4
за намаляване на размера на наложеното наказание.
Съдът приема за безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал
моторното превозно средство без поставен обезопасителен колан, възприето
от свидетелите – очевидци и без включени дневни светлини, което В. В. не
оспорва.
Съдът приема за безспорно установено, че моторното превозно
средство, управлявано от жалбоподателя се е движело без включени дневни
светлини. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
нарушението е описано със съставомерните му белези, посочени са и
обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е безспорно
установено и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради
което и в тази му част НП следва да бъде потвърдено.
Разпоредбата на чл. 183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП установява наказание –
глоба в размер на 50 лв. водач, който не полза обезопасителен колан, с което
МПС е оборудвано, каквото нарушение е извършено в процесния случай.
С оглед на изложеното съдът приема, че нарушителят е осъществил
съставите на вменените му нарушения, поради което крайният извод е, че
наказателното постановление е както правилно, така и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0293-000054/15.02.2024г. на началник РУ
Левски при ОДМВР–Плевен, с което на В. К. В., ЕГН**********, с адрес: гр.
***
на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за
извършено нарушение по чл. 70, ал.3 от ЗДвП, ;
на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв., за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП;
на основание чл. 175, ал.1, т. 4, от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, за
нарушението по чл. 103 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
5