№ 24934
гр. София, 15.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110166740 по описа за 2022 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е М. Ц. П. срещу „У Л“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ за признаване за установено съществуването на договорно
правоотношение между М. П., в качеството й на лизингополучател и „У Л“ ЕАД, в
качеството му на лизингодател, породено от договор за финансов лизинг № 133263 от
25.02.2019 г. съгласно изменението му с Анекс № 1 от 05.05.2020 г. поради ненадлежно
упражнено от ответника право на разваляне на договора- при липсата на предпоставките за
това.
Ищцата М. П. твърди, че на 25.02.2019 г. между нея, в качеството й на
лизингополучател и ответника, в качеството му на лизингодател, бил сключен договор за
финансов лизинг № 133263 за отдаване за възмездно ползване на лек автомобил марка
„Мерцедес“ модел „GLC“ за периода от 25.02.2019 г. до 25.02.2024 г. с включено право на
изкупуване на автомобила от страна на лизингополучателя. Посочва, че съгласно договора
за ползването на лизинговия автомобил е дължима доставна цена в размер на сумата от 102
211,68 лева с вкл. ДДС, включваща сумата от 91 990,51 лева с вкл. ДДС – главница и сумата
от 10 221,17 лева – остатъчна стойност. Посочва се, че лизинговата цена на автомобила,
формирана от доставната цена и и оскъпяването – възнаградителната лихва по договора
възлиза на 108 700,53 лева с вкл. ДДС, която М. П. се задължила да заплати на „У Л“ ЕАД
чрез 60 лизингови вноски съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 към
договора за лизинг. В исковата молба се излага, че в изпълнение на договорните си
задължения, ищцата заплатила на ответното дружество първоначалната встъпителна вноска
в размер от 8 517,64 лева без ДДС, а дружеството – лизингодател предало на П. лекия
автомобил, предмет на договора за лизинг, от който момент същата започнала да го ползва.
Посочва се, че на 05.05.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 1 към договора,
съгласно който страните постигат съгласие, че към този момент общият размер на
задълженията на ищцата възлизат на сумата от 67 318,06 лева. По силата на изменението на
договора били променени структурата и изискуемостта на общия дълг при остатъчна
стойност от 67 318,06 лева, платима на 52 вноски, последната от които на 25.08.2024 г. М. П.
заявява, че с писмено предупреждение от 18.02.2022 г. „У Л“ ЕАД я уведомило, че е налице
допусната от нея забава в заплащането на сумата от 8 120,22 лева – главница по договора
,която следва да бъде заплатена в 7-дневен срок, в противен случай договорът ще се счита за
развален. В отговор, ищцата заявила, че поради отсъствие от страната за изпълнение на
неотложен служебен ангажимент, същата ще заплати просрочената сума и целия дълг с цел
1
придобиване на автомобила веднага след връщането си в страната. Посочва се, че съгласно
клаузите на чл. 16.5 от договора за лизинг лизингополучателят има правото да придобие
лизинговия обект преди изтичане на срока на договора, като заплати дължимите до момента
вноски и предсрочно цялата непадежирала главница. Изяснява се, че ищцата е направила
опити да упражни това свое право, но ответното дружество е възпрепятствало това, в т.ч.
чрез посочване на различни суми, които ищцата следва да заплати с цел придобиване на
собствеността върху лизинговата вещ. П. твърди, че ответното дружество счита договорът
за финансов лизинг за развален с едностранното му изявление в писмото от 18.02.2022 г.
поради допуснато от ищцата неизпълнение на договорното й задължение за заплащане на
съответната парична сума, като на това основание претендира и връщане на владението
върху автомобила. С исковата молба се оспорва надлежното упражняване на правото на
ответника, като лизингополучател, да развали договора, тъй като от една страна същото не е
оказало необходимото съдействие на ищцата да изпълни задълженията си, а от друга страна
– доколкото неизпълнената част се явява незначителна по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД спрямо
общо дължимата сума, за да послужи като основание за разваляне на договора. Ето защо,
ищцата намира, че страните продължават да са валидно обвързани от договора за лизинг,
поради което отправя искане за признаване за установено съществуването на породеното от
него правоотношение, съгласно изменението му с Анекс № 1 от 05.05.2020 г. поради
ненадлежно упражнено от ответника право на разваляне на договора - при липсата на
предпоставките за това. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „У Л“ ЕАД,
чрез пълномощника си адв. Н Д, оспорва предявения иск като неоснователен с доводи, че в
качеството си на лизингодател по договора за финансов лизинг дружеството
законосъобразно е упражнило правото си по чл. 87 ЗЗД и по чл. 22.1.11 от договора за
финансов лизинг за разваляне на договора между страните. Конкретно посочва, че ищцата, в
качеството си на лизингополучател е в трайно и системно неизпълнение на задълженията си
по договора за заплащане на дължимите суми, като считано от месец август 2021 г. и до
разваляне на договора с писмо от 18.02.2022 г. същата изцяло е спряла плащанията по
договора. Поддържа, че към 11.02.2022 г. изискуемата и непогасена главница възлиза на
сумата от 8 120,22 лева и представлява сбор от погасителни вноски с падежи на 25.08.2021
г. ,25.09.2021 г., 25.10.2021 г., 25.11.2021 г., 25.12.2021 г. и 25.01.2022 г. Заявява, че с
уведомително писмо от 18.02.2022 г. „У Л“ ЕАД на М. П. е дадена последна възможност за
заплащане на дължимите суми и за доброволно уреждане на договорните отношения между
страните. Писмото е получено лично от нея на 22.02.2022 г., а с това и седмици преди
служебните й ангажименти, с предупреждение, че при неплащане на сумата в 7-дневен срок
договорът ще се счита за развален по вина на лизингополучателя. П. не изпълнила
задължението в срок – до 01.03.2022 г., поради което договорът е развален. В отговора „У
Л“ ЕАД оспорва неизпълнената част от задълженията по договора да е незначителна с оглед
интересите му, още повече, че се касае за продължително неизпълнение, което е
предхождано от друго такова, довело до подписване на анекса между страните. Оспорва
твърдението на ищцата, че същото не е оказало необходимото съдействие за изпълнение на
задълженията й, тъй като на последната е дадена достатъчна възможност за заплащане на
просрочената сума. Ето защо, лизингодателя надлежно е упражнил правото си да развали
договора, поради което и на основание чл. 12.2 от Анекс № 1 към договора за финансов
лизинг № 133263/25.02.2019 г. лизингополучателят дължи незабавно връщане на лизинговия
обект. В случая това не е сторено от ищцата, поради което от ответника са предприети
действия за връщане на собствената му вещ. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне
на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. 342, ал. 2 ТЗ, както следва:
2
В тежест на ищцата е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
възникването на валидно правоотношение между страните по договор за финансов лизинг,
изменено с анекс № 1 с твърдените предмет и съдържание; 2). качеството си на изправна
страна по договора към момента на изявлението на ищеца за прекратяването му, респ., че е
била готова да изпълни и съответно е предложила изпълнение за реализиране на дължимата
престация; 3). неизпълнената част да е незначителна с оглед интересите на кредитора.
В тежест на ответника е да установи, пълно и главно: надлежно упражняване на
правото на разваляне на договора, а именно: качеството си на изправна страна по договора
чрез изпълнение на насрещното си договорно задължение, да е бил готов да изпълни и
съответно да е предложил изпълнение, респ. да е оказал необходимото съдействие за
реализиране на дължимата престация, наличието на твърдяната форма на виновно
неизпълнение на задължението от страна на ищцата, за което последната носи отговорност и
отправяне на едностранно волеизявление до ищцата за разваляне на договора с предоставяне
на подходящ срок за изпълнение.
С оглед твърденията на двете страни, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
отделя като безспорни обстоятелствата: че между страните е сключен договор за финансов
лизинг № 133263 от 25.02.2019 г., изменен с Анекс № 1 от 05.05.2020 г., по силата на който
на М. П., в качеството й на лизингополучател, е предоставен за временно и възмездно
ползване лек автомобил с марка „Мерцедес“, модел „GLC“ и рама WDC2539251F494793
срещу задължението й да заплаща на ответника, в качеството му на лизингодател, на
съответните лизингови вноски, с размер и падеж, определени с договора и анекса към него;
че ответникът „У Л“ ЕАД е изпратил уведомително писмо до ищцата от 18.02.2022 г., с
което я уведомява за размера на незаплатената главница по договора, със срок за
заплащането й от 7-дни и с предупреждение, че при липсата на изпълнение в посочения срок
договорът ще се счита за развален, както и, че сумата от 8 120,22 лева не е била заплатена от
ищцата в предоставения срок.
По доказателствата:
Представените от страните писмени материали следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото, като въпрос по същество е как същите ще бъдат ценени от съда – с
оглед конкретната им относимост към предмета на спора, както и с оглед конкретното им
доказателствено значение, при съвкупна преценка с всички събрани доказателства по
делото, при постановяване на крайния съдебен акт.
Следва да бъде уважено искането на ищцата за допускане изслушването на
съдебносчетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, като относимо
към предмета на спора, предвид разпределената доказателствена тежест и конкретните
оспорвания от страните и необходимо за разрешаване на правния спор, като вещото лице
отговори и на въпроса относно средният размер на лизинговите вноски, съгласно
изменението с анекс № 1 от 05.05.2020 г. с вкл. ДДС, за една година.
На ищцата следва да бъде допуснат поискания един свидетел при режим на довеждане,
за изясняване на сочените обстоятелства – проведени от същата неформални разговори с
представители на ответното дружество, във връзка с твърденията й за изразена от нейна
страна готовност да изпълни задълженията си по договора, за които обстоятелства не е
налице ограничение в доказването чрез свидетелски показания съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ДОКЛАДВА делото съобразно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
12:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и към отговора писмени материали.
ДОПУСКА по искане на ищцата събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел, при режим на довеждане, за установяване на обстоятелствата съгласно
мотивите на настоящото определение.
ДОПУСКА по искане на ищцата изготвяне на съдебносчетоводна експертиза със
задачи, формулирани в исковата молба, като вещото лице определи и средният размер на
лизинговите вноски, съгласно изменението на договора за финансов лизинг с анекс № 1 от
05.05.2020 г. и погасителния план към същия, с вкл. ДДС, за период от една година.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 400 лева,
вносими от ищцата в двуседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И Л Д – специалност „финанси“, включен в Списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица за съдебния район на СГС за 2023 г.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на
материалите по делото и след проверка в счетоводството на ответното дружество, както и да
представи същото в писмен вид най-късно една седмица преди датата на съдебното
заседание
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебното
заседание, след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и
проекто – доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5