Р Е Ш Е Н И Е
№…………./……….10.2015 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и
четвърти септември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Х.Х.,
като разгледа докладваното от съдията,
т.д. № 347/2015 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С.А.С., ЕГН **********,
с местожителство *** срещу „ЕВРОИНС” ЗАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб”, №
43, представлявано от А.Й.П. и Й.Ц. Х., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове, с правно осн. чл. 208,
ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата 52000.00 лв., остатък от
застрахователно обезщетение дължимо за настъпило на 19.03.2013 г.,
застрахователно събитие – кражба на ППС – колесен
товарач „Катерпилар 428Е“, рама № CAT0428EESNL00699,
по силата на застрахователна полица № **********/21.03.2012 г., сумата 8902.88 лева, обезщетение за забава за
периода 28.06.2013 г. – 04.03.2015 г., ведно със законна лихва от предявяване
на иска 04.03.2015 г., до окончателното изплащане, както и сторените по делото
разноски.
Твърди се в исковата молба, че между страните е било налице
застрахователно правоотношение за имуществена застраховка „Каско”,
с клауза „Мега каско”, за собственото на ищеца ППС с
„Интерамерикан България" ЕАД, чийто
правоприемник е ответника, обективирано в полица №
**********/2012 г. със срок на действие 31.03.2012 г. - 30.03.2013 г., за
сумата 68000.00 лв. Сочи, че е заплатил изцяло определената премия. Сочи, че на
19.03.2013 г. установил, че застрахованото превозно средство е откраднато.
Уведомил Трето РУП - гр. Варна и ответника, като на последния предоставил
всички необходими документи. Въпреки това на 08.07.2013 г. получил уведомление
от застрахователя, че изплащането на обезщетение е
отказано, т.к. застраховката покривала кражба с взлом по смисъла на чл. 195, т.
З НК, а не описаното от Прокуратурата, противозаконно
отнемане по чл. 346, ал. 1 НК, както и че в случая бил налице изключен риск
съгласно чл. 2, т. 4 от ОУ, тъй като МПС е било без регистрация към датата на
настъпване на събитието. Счита, отказът за неоснователен, доколкото фактът на
липса на регистрация е бил известен на застрахователя
и отбелязан в полицата и въпреки това договор бил сключван в две поредни
години. Твърди, че регистрация не е необходима, тъй като ППС не се движи на
собствен ход, а се транспортира. Излага, че между страните е налице влязло в
сила решение постановено по гр.д. № 18359/2013 г., ВРС, IX с., по силата на
което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 11000.00 лв., част от
застрахователното обезщетение във връзка с настъпилото събитие, по силата на
същия договор, по предявен частичен иск. Моли за уважаване на предявения иск. В
с.з., чрез процесуален представител, поддържа предявените претенции, като в подробни
писмени бележки развива доводите си по съществото на спора.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът депозира писмен отговор,
с който оспорва иска. Твърди, че обектът на застрахователния договор не е
предоставен по надлежен ред на застрахователя за
оглед, както и не е съставен необходимия протокол за това, като се позовава на
чл. 2, т. 3 и т. 12 от ОУ. По тези причини счита, че към момента на събитието,
договорът не е породил действие между страните, поради което и не е налице
основание за изплащане на обезщетение. В условия на евентуалност сочи, че ППС
не е било регистрирано, което освобождава ответника от отговорност, предвид
разпоредбата на чл. 2, т. 4 от Клауза „Мега Каско“,
към ОУ и Специални условия „КАСКО” на автомобили. Твърди, че не е налице покрит
риск по застрахователния договор, доколкото образуваното наказателно
производство касае престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, а не чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, поради което застрахователят не дължи
обезщетение. Излага още, че застрахования не е взел нужните мерки за
предпазване на имуществото от вреди, поради липсата на монтирана сигнално –
охранителна система и имобилайзер, изискуеми съгласно
чл. 2, т. 5 ОУ. Позовава се на
показанията на ищеца, събрани в хода на досъдебното досежно не взимане на необходимите мерки – изправност на
заключващото устройство и оставяне на МПС на неохраняем
паркинг, с което обосновава отказа на застрахователя
за изплащане на процесната сума. Счита, че размерът
следва да се определи към момента на събитието при прилагане процент на
амортизация. Оспорва размера на претендираното
застрахователно обезщетение като сочи, че продажната цена при придобиването на колесния товарач е в размер на 24000.00 лв. Оспорва
претенцията за забава, поради неоснователност на главния иск. Моли за
отхвърляне на предявения иск. В с.з. не изпраща
представител.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от договор за покупко –
продажба от 03.02.2011 г., фактури и касови бележки към него, ищецът е придобил
собствеността върху колесен товарач „Катерпилар 428Е”, рама CAT0428EESNL00699.
Представена е застрахователна полица № **********/21.03.2012
г. и платежни нареждания към нея, от които се установява, че между ищеца и „Интерамерикан България” АД е подписан договор № **********/21.03.2012
г. за застраховка „Мега Каско” на МПС, с предмет колесен товарач „Катерпилар
428Е”, рама № CAT0428EESNL00699, собственост на ищеца, по който последният е
заплатил уговорената премия.
Не е спорно между страните, а при извършена служебна справка
в търговския регистър се установява, че ответникът „ЕВРОИНС” ЗАД, ЕИК *********
е правоприемник на „Интерамерикан България” АД.
Липсва спор и относно обстоятелството, че към момента на
сключване на полицата обектът на застраховката не е бил с регистрационен номер.
Видно от приобщените към делото писмени доказателства -
удостоверение за съответствие от 16.12.2010 г., към тази дата процесният колесен товарач,
придобит през 2011 г. от ищеца, е отговарял на законовите изисквания за
безопасност.
Представено е по делото удостоверение от МВР и уведомление,
от които е видно, че на 19.03.2013 г. ищецът е уведомил органите на МВР и застрахователя за това, че на 18.03.2013 г. е констатирал
липса на процесното МПС по неизяснени причини.
Представено е постановление от 17.05.2013 г., с което
образуваното досъдебно производство за престъпление
по чл. 346, ал. 1 НК срещу неизвестен извършител за противозаконно отнемане на колесен товарач „Катерпилар
428Е”, рама № CAT0428EESNL00699 без съгласието на собственика, е спряно поради
не разкриване на автора на деянието.
С писмо от 08.07.2013 г. „Интерамерикан
България” АД е уведомило ищеца, че отказва да заплати претендираното
обезщетение, тъй като застраховани рискове по полицата са кражба и грабеж, но
не и деяние по чл. 346, ал. 1 НК.
Видно от представения по делото протокол за разпит на
свидетел от 19.03.2013 г., пред органите на МВР, ищецът С.С. е обяснил, че на
17.03.2013 г. докарал на ход исковия колесен товарач
и го паркирал на неохраняем паркинг пред бл. 30 в кв.
Възраждане. На 19.03.2013 г. сутринта констатирал, че багерът е изчезнал.
Багерът е бил в движение и е бил поддържан от собственика му, но двете му задни
гуми са били износени и са подлежали на смяна.
От заключението на назначената допълнителна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и
прието от съда като компетентно и безпристрастно дадено, се установява, че средната пазарна
стойност на багер – челен товарач марка „CATERPILAR”, МОДЕЛ 428Е със стандартно
оборудване на 6000 моточаса към датата на
застрахователното събитие 19.03.2013 г. е била 63 000.00 лв. При
изчисляване на средната пазарна вещото лице съобразява данните по делото за
настъпили амортизации по процесното превозно средство
и евентуалните разходи за отстраняване на повредите. В о.с.з вещото лице сочи,
че след 12000 моточаса пълният моторесурс
на багера от този тип започва да се изчерпва, като разлика между 2600 и 6000 моточаса не биха се отразили съществено на неговата пазарна
стойност.
Представени са Общи условия и специално условие „Каско”
на автомобили.
При тази
фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд, достигна
до следните правни изводи:
Предявения иск
е с правно основание чл. 208 КЗ. Съгласно цитираната
разпоредба, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който се може
да бъде по-дълъг от 15-дни от момента, в който застрахования е изпълнил
задълженията си по чл. 206 и 207 КЗ.
Не е спорно между страните, а от представените по делото доказателства се
установява, че настоящото производство е инициирано след влизане в сила на
решение по частичен иск, предявен от С.А.С., по който е образувано гр.д.
№ 18359/2013 г., ВРС, IX с., с което ответникът застраховател е осъден да заплати на ищеца сумата
11000.00 лв., част от застрахователното обезщетение във връзка с настъпилото
събитие, по силата на същия договор.
Съдът намира,
че след като със силата на присъдено нещо между страните вече е признато, че
процесният договор е породил действие (присъщите му правни последици), то
въпросът за валидността на процесния договор, е недопустимо да бъде пререшаван
в настоящото исково производство, съгласно разпоредбите на чл. 297, чл. 298,
ал. 1 и чл. 299, ал. 1 от ГПК. Ответникът е следвало още по това първо
заведено срещу него исково производство по гр.д. № 18359/2013 г., ВРС, IX с., да изчерпи
всичките си правоизключващи и правоунищожаващи възражения, включително тези за
нищожност на процесния договор. Поради това, тези негови възражения са
преклудирани и е недопустимо да се разглеждат по настоящото дело. Освен това релевираните възражения по първоначално предявения частичен
иск по договора са обсъдени обстойно, а нови пред настоящия съдебен състав не
са релевирани (така Р № 104/13.03.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 1745/2010 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК и
съставляващо задължителна за съдилищата съдебна практика). Доколкото
обаче при частичен иск сила на пресъдено
нещо се формира само върху заявената му част от правото, а не върху пълния
размер, подлежат на доказване всички предпоставки от фактическия състав на
отговорността за реализирането й в пълен обем.
За пълнота
съдът намира, че твърдението за липса на валидно възникнала облигационна връзка
е неоснователно, доколкото от представените по делото доказателства се
установява двустранно подписан писмен договор за застраховка на МПС, неоспорен от страните и приемане на плащане на всички
дължими застрахователни премии, което предполага облигационна връзка между
страните – наличие на застрахователно правоотношение.
Възражението на ответника, че процесното МПС не е регистрирано като селскостопанска
техника в предвидените за целта специализирани регистри, е ирелевантно
за настоящия спор, доколкото липсва спор за идентичност на застрахованата вещ и
вещта, предмет на противоправното отнемане. Същата
индивидуализация е необходима за точно определяне на обекта на застраховане, а
в настоящия случай не са налице и данни за подобно несъответствие. Доколкото
застрахователната полица носи подписа на застрахователя
и същият е приел плащанията по нея, разпоредбата на чл. 2, т. 4 от специалните
условия „Мега каско” не може да препятства влизането
в сила на застрахователния договор.
Във връзка с възражението на ответника, не
може да бъде отречено, че противозаконното отнемане по смисъла на чл. 346 НК на
застрахованото МПС не фигурира изрично като покрит риск в ОУ във връзка с
Клауза „Мега каско” чл. 1А към застрахователната
полица. Това обаче не означава, че противозаконното отнемане е изключено от
рисковете обхванати от застрахователното покритие. Индиция
в тази насока е и липсата на изричното му изключване в раздел „Изключени
рискове”. След като в чл. 4, т. 14 от Специално условие „Каско” на автомобили е предвидено, че при противозаконно
отнето и впоследствие открито и върнато на собственика МПС, застрахователя
изплаща обезщетение за повредите, на още по силно основание би следвало да се
дължи застрахователно обезщетение в случай, че МПС не бъде открито и не бъде
върнато на собственика.
В случая обаче, настъпилото събитие следва да
бъде възприето именно като друг вид застрахователно събитие, а не като
противозаконно отнемане, предвид изтеклия продължителен период от време от
отнемането, през който МПС не е било открито, което води до извода за намерение
на своене у извършителя, а не за намерение да бъде
ползвано.
Обстоятелствата по самото събитие,
уведомяването на органите на МВР и застрахователя, в
границите на сроковете предвидени в ОУ по застраховката са установени от
представените по делото доказателства, както е посочено в приетата фактическа
обстановка.
От страна на ответното дружество е наведено и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат поради неспазване на
изискванията за поставяне на сигнално – охранителна система и имобилайзер. Съгласно чл. 5 /специални изключения/ от
Специално условие „Каско” на автомобили е предвидено
изключване на отговорността на застрахователя в
хипотезите на умишлени действия и проявена груба небрежност от страна на
застрахования. Грубата небрежност по смисъла на застрахователния договор е
дефинирана като проявено от страна на застрахования лекомислие и неполагане на дължимата грижа. В настоящия случай тези
обстоятелства не са установени по делото. Съдът приема, че застрахованият е
положил необходимата грижа за охраняване на собствената си вещ, като е заключил
процесния багер и го е паркирал на паркинг в квартал Възраждане, като след
установяване на настъпилото събитие уведомява незабавно компетентните органи и
ответника. По изложените съображения не могат да бъдат споделени твърденията за
съпричиняване, съответно редуциран размерът на претендираното обезщетение.
Следователно, налице са предпоставките за
възникване отговорността на застрахователя да заплати дължимото обезщетение. Съгласно
разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ, дължимото застрахователно обезщетение е
равно на размера на вредата към датата на настъпване на събитието. Ищецът претендира заплащане на обезщетение в размер на 52000.00 лв., която сума съответства на заключението на експерта по
назначената САТЕ при определен размер от 63000.00 лв., средна пазарна цена към
датата на застрахователното събитие. Предвид
това съответствие, исковата претенция е изцяло
основателна.
Основателно се явява искането за присъждане
на главницата, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 04.03.2015 г. до окончателното плащане.
Ищецът претендира осъждане на ответника да
заплати и сумата 8902.88 лева, обезщетение за забава за периода
28.06.2013 г. – 04.03.2015 г., на осн. чл. 86 ЗЗД. Свързва
началната дата на периода на забавата с изтичане на предвидения в КЗ 15-дневен
срок (чл. 208, ал. 1), в границите, на който застрахователя
е следвало да изплати дължимото застрахователно обезщетение. Ищецът твърди, че
на 12.06.2013 г. на застрахователя са били
представени всички изисквани от него документи. Съдът намира, тази претенция за
основателна. Видно от представения и неоспорен от
ответника по делото Приемателен протокол (л. 93), на 12.06.2013 г., са
представени необходимите документи съобразно изискванията на чл. 105, ал. 3 и
ал. 4 КЗ. При това положение срокът за изплащане на обезщетението е започнал да
тече от 12.06.2013 г. и е изтекъл на 27.06.2013 г. Не се спори между страните,
че обезщетение в границите на срока не е било заплатено, следователно от
28.06.2013 г. застрахователя е изпаднал в забава и
дължи обезщетение за това, което до датата на предявяване на иска – 04.03.2015
г., изчислено от съда с помощта на ПИС „Апис”,
възлиза на 8902.88 лв., поради което
искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява основателен и
подлежи на уважаване.
При този изход на спора на ищеца се следват направените в хода на
производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в
съответствие с направеното искане. В тази връзка, при разглеждане на
релевираното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възраграждение на процесуалния представител на ищеца, съдът констатира, че
претендирания размер от 14900.00 лв., се явява прекомерен, тъй като
надхвърля многократно минимума определен по реда на Наредба № 1/2004 г., чл.
7, ал. 2 – 2357.08 лв., поради което същото следва да бъде редуцирано. Съдът като
съобрази липсата на фактическата и правна сложност на делото, проведените две
открити съдебни заседания по делото, процесуалната активност на ответника,
намира, че претендираното възнаграждение следва да се
редуцира до 3000.00 лв. С оглед на което на ищеца се явяват дължими сторените
разноски в общ размер на 5820.36 лв. – държавна такса, депозит за вещи лица и
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” ЗАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Христофор Колумб”,
№ 43, представлявано от А.Й.П. и Й.Ц. Х. ДА ЗАПЛАТИ на
С.А.С., ЕГН **********,
с местожителство ***, сумата 52000.00 лв. (петдесет и двe хиляди лева), остатък от застрахователно
обезщетение дължимо за настъпило на 19.03.2013 г., застрахователно събитие –
кражба на ППС – колесен товарач „Катерпилар
428Е“, рама № CAT0428EESNL00699, по силата на застрахователна полица №
**********/21.03.2012 г., сумата 8902.88
лв. (осем хиляди деветстотин и два лева и 88 ст.), обезщетение за забава за
периода 28.06.2013 г. – 04.03.2015 г., ведно със законна лихва от предявяване
на иска 04.03.2015 година, до окончателното изплащане, както сумата 5820.36 лв. (пет хиляди осемстотин и
двадесет лева и 36 ст.), разноски по делото, на осн.
чл. 208, ал. 1 КЗ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от съобщаването му пред ВАпС.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: