Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 10.07.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 с-в, в публично съдебно заседание на тридесети май през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Мариана Георгиева
при секретаря Анелия Груева, разгледа търговско дело №
4157 по описа за 2011г. на СГС и взе предвид следното:
ПРЕДЯВЕНИ са искове от
синдика на „Т. ЕООД /в несъстоятелност/ - А.Г.К.
с правно основание чл. 647, т. 1 от ТЗ за обявяване недействителността
на сключеното на 02.04.2008 г. споразумение, както и осъдителни искове на основание
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД против ответника
„ОББ” АД, както и против „И.”
ЕАД, като осъдителните искове са
предявени от „Т.-П.” ЕООД, представлявано
от синдика.
Ищецът – синдикът на „Т.“
ЕООД – А.Г.К. твърди, че по отношение на „Т.-П.” ЕООД е открито производство по несъстоятелност, като на 02.04.2008 г. между дружеството от една страна
и „ОББ” АД,
„ИНГ Б.Н.В. – клон София”,
„С.И.С.” АД и „И.” ЕАД, от друга страна, е сключено
споразумение за уреждане начина на удовлетворяване на кредиторите, съгласно, което „Т.-П.” ЕООД се е задължило след продажбата на собствените си недвижими имоти,
индивидуализирани в споразумението,
да погаси всички свои задължения
към кредиторите - страни по споразумението,
както и всички задължения на „Т.-Х.” ЕООД /понастоящем „П.Х.” ЕООД/ и „Т.-С.И.” ЕООД, които тези дружества
имат към кредиторите. Твърди, че
„Т.-П.” ЕАД се е задължило да поеме чужди
задължения, тъй като става дума
за заместване в дълг и благоприятните последици от това
заместване настъпват в правната сфера на ответниците „П.Х.” ЕООД и „Т.-С.И.”
ЕООД. Твърди, че дружеството е поело чужди задължения без уговорена насрещна
престация, поради което сделката е безвъзмездна, а също така „Т.-П.” ЕАД и дружествата, чиито задължения е поел, са свързани
лица, поради което счита, че
са налице предпоставките на чл. 647, т. 1 от ТЗ. Ищецът „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/ твърди, че
в изпълнение на споразумението „Т.-П.” ЕАД е извършило
вместо заместваните длъжници, плащания на посочени в исковата
молба суми към „ОББ” АД и „И.” ЕАД, поради което с оглед недействителността
на споразумението за поемане на
дълга, ответниците следва да върнат
в имуществото на несъстоятелния длъжник платените суми.
Ответникът „И.” ЕАД изразява становище, че исковете са
неоснователни. Не оспорва факта на
сключването на споразумението, но твърди, че „Т.-П.” ЕАД е солидарен длъжник заедно с „Т.-Х.” ЕООД и в това си качество е сключил
това споразумение. Счита, че не
са налице предпоставките на чл. 647, т. 1 от ТЗ. Моли съдът да
отхвърли исковете.
Ответникът „ОББ” АД изразява становище, че исковете са
неоснователни. Не оспорва факта на
сключването на споразумението,
но твърди, че „Т.-П.” ЕООД е имал качеството на ипотекарен
и заложен длъжник спрямо Б.та и с подписаното споразумение е уредил начина на
погасяване на собствените си, а не на чужди
задължения, поради което не са
налице предпоставките на чл. 647, т. 1 от ТЗ. Ответникът счита, че
не е налице свързаност между длъжника и ответници № 2 и
№ 3, чиито задължения са обезпечени от
„Т.-П.” ЕООД. Счита, че сключеното споразумение не представлява заместване в дълг, защото с него не
са освободени от задълженията си към Б.та
останалите длъжници и съответно не са
заместени от длъжника „Т.-П.” ЕООД. Твърди, че сключеното споразумение
в атакуваната
негова част не представлява безвъзмездна сделка. Прави искане за
отхвърляне и на предявените осъдителни искове, тъй като основателността на
същите е обусловена от изхода на спора по предявения конститутивен
иск.
Ответникът „П.Х.” ЕООД изразява становище, че исковете са
неоснователни с оглед обстоятелството, че дружеството не е страна по посоченото
споразумение. Твърди, че търговските взаимоотношения между „Т.-П.” ЕАД
и дружеството имат дълга история, като „П.Х.” ЕООД е кредитор на „Т.-П.” ЕООД към 02.04.2008 г.
Твърди, че подобно заместване в дълг е осъществено от страна на
„П.Х.” ЕООД спрямо трето лице, което е кредитор
на „Т.-П.” ЕАД, като дружеството е платило по нареждане на
„Т.-П.” ЕАД сумата от
320 000 лева.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
твърденията и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа страна:
С
решение от 12.10.2010г., постановено по т.д. № 677/2010г. по описа на СГС, ТО,
VІ-13 състав, е открито производство по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД, обявена е
неплатежоспособност на дружеството и е определена началната й дата, като е
постановена обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството. Молбата по
чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност е подадена в
СГС на 04.03.2010г. Видно от вписванията по партидата на дружеството в
публичния Търговски регистър за синдик на дружеството е назначен А.Г.К..
От
представеното по делото споразумение от 02.04.2008г. се установява, че „ОББ“
АД, „ИНГ Б.Н.В. – клон София“, „С.И.С.“ АД, „И.“ ЕАД /от една страна като
кредитори/ и „Т.-П.“ ЕАД /от друга страна като длъжник/, са уредили начин за
удовлетворяване на задълженията на длъжника към кредиторите. Според т.1.10. от процесното споразумение, „Т.-П.“ ЕАД се е задължило да
продаде конкретно посочени недвижими имоти, негова собственост, с продажната
цена от които да погаси всички свои задължения към кредиторите, както и
задължения на „Т.-Х.“ ЕООД /предишно наименование на „П.Х.“ ЕООД/ и „Т.-С.И.“
ЕООД, които трите дружества имат към кредиторите.
Ищецът
поддържа, че така сключеното споразумение представлява безвъзмездна сделка –
заместване в дълг по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ЗЗД, като „Т.-П.“ ЕАД
замества „Т.-Х.“ ЕООД и „Т.-С.И.“ ЕООД като длъжници
по предшестващи правоотношения между тези две дружества с кредиторите по споразумението,
като правните последици на това заместване е освобождаването на стария длъжник
от задълженията – предмет на заместване в дълг. По тези съображения счита, че
благоприятни правни последици настъпват в правната сфера на заместените длъжници. Твърди, че „Т.-П.“ ЕАД поема чужди задължения без
да бъде уговорена насрещна престация, както и че
страни по тази безвъзмездна сделка са свързани с длъжника лица – конкретно поддържа,
че е налице свързаност на „Т.-П.“ ЕАД и заместените длъжници
Т.-Х.“ ЕООД /предишно наименование на „П.Х.“ ЕООД/ и „Т.-С.И.“ ЕООД. Тези
фактически обстоятелства са поддържани и в молба от 16.02.2016г., депозирана
във връзка с уточнение на предявените искове предвид настъпилата законодателна
промяна в нормата на чл. 647 от ТЗ.
Със
ЗИДТЗ /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г. /, §9, е
изменен ТЗ и в частта, уреждаща правото на отменителни
искове по чл. 647, ал. 1 от ТЗ като в т. 1 относно безвъзмездна сделка, с
изключение на обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника,
извършена в тригодишен срок, законодателят е въвел изискването сделката да е
извършена в тригодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, вместо тригодишен преди откриване на самото
производство, каквато е била редакцията на закона до последното изменение – чл.
647, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В новата редакция на чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ е
направено и друго изменение, като е въведено изискване страна по сделката да е
свързано с длъжника лице, за разлика от редакцията на нормата преди изменението
от ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г., според която безвъзмездната сделка следва да е в
полза на свързано лице с длъжника. Съгласно § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013г./ новата разпоредба се
прилага и за заварените производства по искове за попълване масата на
несъстоятелността. Следователно, след като към датата на провеждане на открито
съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания /30.05.2017г./ е
налице действаща нова правна норма, приложима към спора, то съдът следва да
квалифицира и разгледа спора, съобразно с тази нова редакция на закона, при
положение, че законодателят изрично е предвидил действието й за заварени случаи
и висящи дела.
При
съобразяване на изложеното, както и с оглед поддържаните от ищеца фактически
твърдения, обосноваващи основанието на предявения иск, се налага извод, че
претенцията следва да се квалифицира по чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ /ред. ДВ,
бр. 20 от 2013г./.
Съгласно
нормата на чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ /ред. ДВ, бр. 20 от 2013г./ могат да
бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността следните действия и сделки, ако са извършени от длъжника в
посочените в т. 1 - 6 срокове преди подаване на молбата по чл. 625, а именно: /т.1/.
- безвъзмездна сделка, с изключение на
обичайното дарение, по която страна е свързано лице с длъжника, извършена в
тригодишен срок.
Отменителните искове по чл. 647 от ТЗ са средство за обявяване за относително недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелния длъжник на определени правни
сделки с имуществени права от масата на несъстоятелността, които увреждат тези
кредитори при наличие на съответните специфични за отделните фактически състави
хипотези. С тези, конститутивни по своя характер
искове, правното положение настъпило като последица от атакуваните сделки се
възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в
състоянието, което е било преди тяхното извършване и следователно всяка от
страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание - аргумент от чл.
55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.
При
съобразяване на характера на процесното споразумение
съдът счита, че същото представлява безвъзмездна сделка. И това е така, тъй
като възмездност е налице при еквивалентно
имуществено разместване, т. е. когато на едната престация
съответства насрещна, дори и тази еквивалентност да се постига не чрез една
сделка, а чрез комплекс от правоотношения. В случая не е налице такава насрещност между страните по сделката, тъй като ако се
приеме, че „Т.“ ЕООД е осигурил съдействие от своите обезпечени кредитори /към
които е бил лично задължен като кредитополучател, учредил обезпечения за своите
задължения, или е бил реално задължен като ипотекарен
или заложен длъжник за чужди задължения – тези на „П.Х.“ ЕООД/ и „Т.-С.И.“
ЕООД/, то неговите евентуалните регресни права за
плащането на чужд дълг не могат да бъдат определени нито като насрещна престация по процесната сделка,
съответстваща на встъпването в чуждия дълг, нито като нещо, получено от трето
лице.
Не
е налице обаче другата кумулативна предпоставка на предявения иск, а именно
свързаност на страна по сделката с длъжника. Съгласно нормата на чл. 647, ал.
1, т. 1 от ТЗ свързани лица следва да бъдат насрещните страни по атакуваната
сделка. Когато свързаните лица, едно от които е длъжникът в несъстоятелност, са
на едната страна на съответното правоотношение, сделката не може да бъде
обявена за недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Такава
недействителност не може да бъде обявена и в случай, че лицето, за което се
твърди да е свързано с длъжника, не е страна по сделката, какъвто е
разглеждания случай. Предвид акцесорния характер на процесното споразумение към основното правоотношение по
договорите за банков кредит и договорите за финансов лизинг, насрещна страна се
явяват кредиторите „ОББ“ АД и „И.“ ЕАД, спрямо които не е налице свързаност с „Т.“
ЕООД. А свързаността между длъжниците „Т.“ ЕООД, „П.Х.“
ЕООД/ и „Т.-С.И.“ ЕООД, дори и да е налице, не може да обоснове
недействителност на това основание, а само недействителност на евентуално
сключени между самите тях договори във връзка с изпълнението на задълженията по
договора за кредит и договора за финансов лизинг съобразно вътрешните им
отношения.
По
тези съображения предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора по конститутивния иск
неоснователни се явяват предявените обусловени искове по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността
на получените по процесното
споразумение от „ОББ“ АД и „И.“ ЕАД суми, тъй като се установи, че ответниците имат основание да задържат получените по валидно
сключеното споразумение парични суми.
По
отношение на разноските:
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ в тежест на масата на
несъстоятелността следва да се възложи дължимата държавната такса за образуване
на делото в размер на 134 703, 79 лева.
В
полза на ответниците следва да се присъдят сторените
по делото разноски, както следва:
В
полза на „И.“ ЕАД – сумата от 8 956 лева, от която 8 676 лева
адвокатско възнаграждение и 280 лева възнатраждение
за вещо лице.
В
полза на „ОББ“ АД – сумата от общо 48 100 лева, от която 48 000 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 100 лева възнаграждение за вещо лице.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдика на „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/,
с ЕИК ******- А.Г.К., ЕГН **********,*** срещу „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с
ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***, „П.Х.“ ЕООД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, „О.Б.Б.“ АД, с
ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** и „И.“ ЕАД, с ЕИК ******,
седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 1
от ТЗ за обявяване за недействително спрямо кредиторите на „Т.“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК ******, на споразумение от 02.04.2008г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** срещу „И.“ ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от
ЗЗД за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 339 111, 58
лева, изплатени на 30.04.2008г. в полза на ответника въз основа на сключеното
споразумение от 02.04.2008г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** срещу „О.Б.БАНКА“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление *** искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.
3-то от ЗЗД за връщане на получените от ответника въз основа на сключеното
споразумение от 02.04.2008г. суми, както следва:
на сумата от
1 106 734, 45 лева, изплатени в полза на ответника на 30.11.2008г.;
на сумата от 852 853,
05 лева, изплатени в полза на ответника на 30.04.2008г.;
на сумата от
260 280, 82 лева, изплатени в полза на ответника на 30.04.2008г.;
на сумата от
453 084, 82 лева, изплатени в полза на ответника на 30.04.2008г.;
на сумата от
109 138, 93 лева, изплатени в полза на ответника на 30.04.2008г.;
на сумата от
197 173, 62 лева, изплатени в полза на ответника на 30.04.2008г.;
на сумата от
49 217, 43 лева, изплатени в полза на ответника на 30.04.2008г.
ОСЪЖДА
„Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***
да заплати на „И.“ ЕАД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
сумата от 8 956 /осем хиляди деветстотин петдесет и шест/ лева – съдебни
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“
ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** да
заплати на „О.Б.БАНКА“ АД, с ЕИК ******, седалище и адрес на управление ***,
сумата от 48 100 /четиридесет и осем хиляди и сто/ лева – съдебни разноски
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление ***, да заплати от масата на несъстоятелността по сметка на Софийски
градски съд на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ държавна такса в размер на
134 703, 79 /сто тридесет и четири хиляди седемстотин и три лева и 79 ст./
лева.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
СЪДИЯ: