МОТИВИ
към присъда № 48/22.03.2016
г. по НОХД № 1272/2012 г. на СлРС.
Гр. Сливен,12.04.2016г.
РП-Сливен
е внесла обвинителен акт срещу Р.С.М. и И.П.И. с обвинение за престъпление по чл. 211 пр. І-во, вр. чл. 210 ал.1 т. 2, вр. чл. 209 ал.1, вр.
чл. 26 ал.1 от НК, срещу К.И.Н. с обвинение за престъпление по чл. 211 пр. 1, вр. чл. 210 ал.1 т. 2, вр. чл.
209 ал.1 от НК, срещу Д.П.Д. с обвинение за престъпление по чл. 211 пр. 1-во, вр. чл. 210 ал.1 т. 2, вр. чл. 209 ал.1 от НК и срещу И.И.П. с обвинение за престъпление по чл. 211 пр. 1-во, вр. чл. 210 ал.1 т. 2, вр. чл. 209 ал.1, вр. чл. 18 ал.1 от НК.
По
делото е предявен граждански иск лично от пострадалата С.Д. срещу подсъдимите
Р.С.М., И.П.И., К.И.Н. и Д.П.Д.
солидарно да й заплатят сумата от 90 000 лв., представляваща имуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението, така както е предявено. Иска на
подсъдимите Р.М. и И.И. за извършеното от тях престъпление да им бъдат наложени
наказания на всеки по отделно в размер на по 4 г. и 6 м. „Лишаване от свобода”,
които да търпят при първоначален общ режим, затворническо общежитие открит тип;
На подс. К.Н. предлага да му бъде наложено наказание в размер на 1 г. и 6 м. „Лишаване от свобода” при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип; На подс. Д.Д.
предлага да му бъде наложено наказание в размер на 2 г. „Лишаване от свобода”,
което да се отложи за изпитателен срок от 5 г.; На подс. И.П. предлага да му бъде
наложено наказание в размер на 2
г. „Лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален
общ режим. По отношение на гр.иск предоставя на съда.
В с.з. гр. ищец поддържа гр. иск, моли да бъде уважен в пълния му размер като основателен и доказан.
В
с.з. подсъдимия Р.М. се признава за
виновен за обвинението по отношение на измамата за апартамента на С.Д. и не се признава за измамата в с.
Панаретовци, общ. Сливен. Дава подробни обяснения. Иска да му бъде наложено
минимално наказание.
В
с.з. подсъдимите К.Н. и Д.Д. се признават за виновни и дават подробни обяснения.
Искат да им бъдат наложени минимални наказания.
В
с.з. подс. И.И. не се признава за виновен, дава подробни обяснения. Иска да
бъде оправдан.
В
с.з. подс. И.П. не се признава за виновен,дава подробни обяснения, иска да бъде
оправдан.
Съдът
прие за установена и доказана фактическата обстановка, която е идентична с фактическата
обстановка констатирана от предходния първоинстанционен съд:
Подсъдимите Р.М., И.И., Д.Д. и И.П. *** , ж. к. „Даме Груев" и се познавали добре
помежду си , а поде. М. и И. били в приятелски отношения.
Подс. К.Н. също познавал останалите обвиняеми
макар по бегло, тъй като съпругата му
била от същия жилищен квартал.
Подсъдимите И.И. и И.П.
били баща и син.
Пострадалата
С.Д. и лицето В.А. имали проблеми свързани със
злоупотреба с алкохол. Д. *** и
била собственичка на недвижим имот находящ се в Сливен, бул. „Цар Освободител” 34-Д-5, който била наследила от починалия си съпруг И. П. Д., а свид. А. *** където притежавала различни недвижимости.
През 2009 г. пострадалата Д. останала без работа и
започнала да изпитва финансови затруднения. За да си
осигури средства за препитания свидетелката продавала покъщнината си, а през
лятото на 2009 г.
било прекъснато електрозахранването на дома й в с.К., тъй като нямала пари да
покрие дължимите суми за електроенергия. Притисната от безпаричието свид. С.Д.
решила да обяви за продан находящия се в гр. Сливен апартамент и през м.октомври 2009 г. посетила офиса на „Ротира груп"
ООД в гр.Сливен, където обявила
жилището за продан. Пред свид. В.М. -служител
в дружеството заявила желанието си като посочила, че желае да продаде имота си срещу сумата от 42 500 евро. Свид. М.
публикувала обява за продажбата на
апартамента собственост на Д. в брой 92/24-26.11/2009 г. на вестник „Контакт" .
През 2009 година подс. Р.М. работил във фирма за събиране на дългове и по
повод на служебните си задължения разбрал за продажбата
на апартамент, находящ се в идеалния център на града на бул. „Цар Освободител” 34-Д-5 както и, че собственичка на апартамента
е лицето С.Д.. Разбрал, че
последната има финансови проблеми, както и че злоупотребява с алкохол и
решил да се възползва от това и да я измами, като придобие жилището й без да
заплати дължимата за това сума. Разказал за намеренията си на подс. И.И. и му
предложил да извършат измамата заедно.
Последния се съгласил и през м.ноември 2009 г. двамата заедно отпътували за с.К., където разпитали за адреса на
свид. С.Д.. Пътували с микробус собственост
на подс. И. и след като разпитали из селото разбрали къде живее. Една вечер в началото на м. декември 2009 г. подс. Р.М. и подс. И.И. с автомобила на последния отишли
до дома на св.С.Д. ***, където подс.
Р.М. се представил за кандидат
купувач на апартамента й. Представил и подс. И.И. като негов шофьор. Подс. Р.М.
заявил, че е разбрал от негова позната, която работила в „Ротира Груп" ООД гр.Сливен, за продажбата на
апартамента, но за да спести пари
иска да го купи директно от собственика, а не чрез агенция. Пострадалата се съгласила и се уговорили
на 05.12.2009 г. (събота) да отидат
до апартамента и да го огледат.
За да не е сама свид. С.Д. помолила свид. С.Г. -
нейна позната да я придружи. На 05.12.2009 г.
подсъдимите Р.М. и И.И. отишли отново с белия микробус до с.К., откъдето взели свид. С.Д. и свид. С.Г., която била с едното си
дете и с единия си племенник.
Собственичката завела лицата до апартамента и двамата подсъдими го харесали. Казала им, че иска сумата от 52 хил.
евро и подс. Р.М. се съгласил
веднага. За да си осигури достъп до жилището подсъдимия М. й казал, че
патрона на бравата на входната врата заяжда и и предложил да го сменят. Всички
заедно с микробуса отишли до кооперативния пазар, където подс. И.И. купил нов патрон. После всички се
върнали в апартамента, подс. И.И. сменил патрона, а след това отишъл до
намиращия се в близост хранителен магазин, откъдето закупил различни
хранителни продукти, а от автомобила си взел голямо пластмасово шише, пълно с
ракия, което двамата с М. били приготвили
специално за огледа на жилището. Започнали да се черпят с алкохол като наливали и на свид.С.Д., която се напила много.
Междувременно свид. М.В. - дъщеря на пострадалата С.Д. отишла със съпруга си в с.К., за да види майка си. Като не открили С. в селото и тя не се върнала в следващите
няколко часа, свид. М.В. и съпругът й отишли до апартамента в гр.Сливен,
където я заварили заедно с двамата подсъдими,
свид. С.Г. и двете малки деца. На масата имало чаши с алкохол и всички били видимо развеселени. Свид. В. помолила майка
си да поговорят в другата стая,
където свид.Д., която била пияна и обяснила, че това са купувачите на апартамента, които ще го закупят за около 50
хил.евро. Свид. В. била против
извършването на продажбата, но майка й и казала, че тя нямала право да има претенции, тъй като жилището
не било нейно и я изгонила. По-късно
вечерта подс. И.И. върнал свид. Д., която била силно повлияна от алкохола и свид. Г. *** без да даде
на Д. ключ от жилището. По време на почерпката подс. Р.М. се уговорил със свид.
С.Д. да се срещнат през следващите дни и тя да му подпише пълномощно, за да има право да подготви документите за
сделката.
На 08.12.2009 г. подсъдимите Р.М. и И.И. отново
отишли до с.К.. Този път
помолили свид. С.Д. да вземе нотариалния акт за жилището
и скица за същото и да отидат до адвокат в гр.Сливен, за да изготви пълномощно,
което да дава право на подс. Р.М. да се снабди с актуални документи за предстоящата продажба на апартамента. За да не е
сама, свид. С.Д. отново помолила свид. С.Г. да я придружи. Подс. И.И. качил всички в микробуса си и всички
заедно със сина на свид. Г. *** в
сградата на СМК, където подс. Р.М. и
свид. С.Д. слезли, а останалите ги изчакали в микробуса. Подсъдимият завел Д. в офис №18, находящ се на
втория етаж на сградата, където се
помещавала фирма „КИМ 01”
ЕООД, гр.Сливен с управител свид. К.К..
Последният изготвил пълномощно, което давало право на подс. Р.М. да представлява свид. С.Д. пред
нотариус, при продажба на
наследствения недвижим имот, включително
да продава същия и сам на себе си, да
представлява свидетелката пред държавните и общински органи, във връзка със снабдяването с необходимите документи
по продажбата на имота. За
изготвянето на документа подс. Р.М. заплатил
на свид. К.К. сумата от 10 лв. и оттам подс. Р.М. и свид. С.Д. отишли до нотариалната кантора на нотариус Е.Ш.. Там свид. Е.Ш. заверила нотариално подписа
на свид. С.Д. върху изготвеното пълномощно, като преди това прочела текста на същото. Собственичката на апартамента
подписала и 2 броя декларации по
чл.264 от ДОПК и декларация за семейно положение, подписите на които също били
заверени от нотариус Ш.. Последната настояла за съставяне на документ
удостоверяващ, че към настоящия момент свид. Д. не е получила дължимата сума за
апартамента, поради което поде. М. собственоръчно написал такъв без обаче да го
завери нотариално като свид. Ш. не видяла вписаната
в него сума.
След като напуснали нотариалната кантора подс. Р.М. и свид. С.Д. отишли в копирно бюро, където
направили копие на пълномощното, като подсъдимият взел оригинала, заедно
с нотариалния акт на имота и скицата, а на
свидетелката оставил копието. След като всички необходими документи били изготвени подс. И.И. върнал свид. С.Д.
и свид. С.Г. ***.
На следващия ден 09.12.2009 г. двамата подсъдими
отново отишли в с.К., взели свид. С.Д. и
тримата посетили Кметството на селото, от където се снабдили с оригинално удостоверение за наследници,
като подс. Р.М. платил таксата за
издаването на документа.
След като успели да се снабдят с необходимите
документи двамата подсъдими решили да
намерят още две лица, на който подсъдимия М. в качеството си на пълномощник на свид. Д. да прехвърли по 1/ 2 части от апартамента
й.
Междувременно в началото на м.декември 2009 г. подс. К.Н. имал нужда от пари, тъй като приятелката му била бременна в осмия месец.
Поискал пари назаем от свид. Н.Т., но той нямал и го насочил към подс. Р.М.. Подс. Р.М. също казал на подс. К.Н.,
че нямал пари, но му предложил да му даде 3000 лв., ако закупи 1/2 идеална част от едно жилище, което в
последствие продаде. Другата 1/2 от
същото жилище щяло да закупи друго лице, отново посочено от подс. Р.М.. Подс. К.Н. приел предложението и се уговорили
да уредят необходимите документи и да
прехвърлят апартамента според уговорката.
По същото време подс. И.И. срещнал в кв. „Даме Груев”
подс. Д.Д., който бил приятел със синовете му. Д. бил в тежко
материално състояние, освен това се
възстановявал от претърпяна катастрофа, при която загубил единия си
крак. При срещата си с подс. Д., подс. И.И.
му предложил да изкара някой лев, като се съгласи да закупи на негово име
апартамент и след продажбата на същия да вземе 3000 лв. Подс.Д. попитал, защо
той трябвало да закупи жилището, на което подс. И. му отвърнал, че му трябва купувач с чисто съдебно минало. Подс. Д.Д. си помислил и приел офертата.
Междувременно подс. Р.М. се снабдил с нужните за продажбата на апартамента документи, като лично в
качеството си на надлежно упълномощено
от свид. Д. лице подал Заявление вх.№94-7322/10.12.2009 г., като с вносна бележка платил и дължимата държавната
такса.
На 11.12.2009 г. след снабдяването с всички документи от страна на подс. М. той и останалите подсъдими И.И., К.Н. и Д.Д.
*** и решили още същия ден да прехвърлят
апартамента на името на подс. К.Н. и подс. Д.Д.. По време на този
разговор подс. М. им обяснил, че ако бъдат извикани
на разпит в полицията трябва да твърдят, че апартаментът е закупен от тях със техни средства като всеки е дал по 35000 лв.
на св.С.Д.. Подс. К.Н. трябвало да
твърди, че има средства от получен кредит от „Райфайзенбанк"-Сливен, а подс. Д.Д., че е взел сумата от 35 хил.лв. на заем от свид. П.П..
След това с автомобила на подс. И.И. всички отишли
до сградата на СМК където свид. К.К.
изготвил пълномощно, с което подс.
Р.М. преупълномощил подс. К.Н. с правото да продава апартамента на свид. С.Д..
Оттам двамата подсъдими отишли при
нотариус Ш., която заверила подписа на преупълномощителя подс. Р.М. и се върнали при свид. К.К.. Последния изготвил проект на нотариален акт, с който подс. К.Н. в качеството си на пълномощник на свид.
С.Д. продавал на себе си 1/2 ид.част
от апартамента , а другата 1/2 ид.част продава на подс. Д.Д.. Всички
такси за изготвянето на документите заплатил отново
подс. Р.М..
След изготвянето на проекта на нотариалния акт четиримата подсъдими отишли
до нотариалната кантора на нотариус Е.Ш., където влезли подс. К.Н. и подс. Д.Д., придружавани от свид. К.К., а
съучастниците им ги изчакали отпред. Нотариалните такси били платени от подс. К.Н.
като средствата му били дадени от подс. М..
След нотариалната заверка на пълномощното бил
изповядан и нотариален акт №61, том VII, рег.№ 12901, дело №1153 от 2009 г, видно от който С.Д.,
чрез пълномощника си К.Н. продала на Д.Д. и К.Н.
апартамент №5, находящ се в гр.Сливен, ул."Цар Освободител" вход "Д", етаж №4 за сумата от 67 500
лв.
След като извършили прехвърлянето на апартамента,
четиримата подсъдими се събрали на кафе в
кв. „Даме Груев" и решили да отидат в кантори за недвижими имоти и да пуснат апартамента за продажба. С това
се заели подсъдимите Р.М., И.И. и К.Н., като
предупредили подс. Д.Д., че ще го потърсят веднага когато
намерят купувач за да прехвърли своята 1/2 и.ч. от апартамента. Той се съгласил
и си тръгнал , а останалите трима подсъдими
с микробуса на подс. И.И. отишли до СМК, откъдето взели свид. К.К. и го
завели до апартамента, за да извърши оглед
на същия. Тогава за първи път апартамента видял и подс К.Н., въпреки че вече бил собственик на
жилището.
Освен в агенция „КИМ 01” ЕООД гр.Сливен, подсъдимите обявили жилището и в агенции за продажба на недвижими
имоти „Юра и дом" и „Явлена".
На 16.12.2009 г. надвечер подс. Р.М. се обадил по
мобилния телефон на свид. С.Д. и
й казал, че подс. И.И. щял да отиде да я вземе и да я закара до гр. Сливен, за да се срещнат, като тя трябвало да
вземе и декларацията, написана
от подс. Р.М. в нотариалната кантора, при изготвяне на пълномощното от свид. С.Д..
Подс. И.И. отишъл отново с белия бус, взел пострадалата и я
завел до находящото се в сградата на автогара
Сливен питейно заведение, където на една маса седели подс. Р.М. и подс. К.Н..
След като оставил свидетелката при съучастниците
си подс. И.И. напуснал заведението.
В заведението подс. Р.М. поръчал алкохол на свид. С.Д.
й след известно време и
съобщил, че имал финансови затруднения и не може да купи апартамента. Представил и подс. К.Н. като
евентуален купувач, което било потвърдено
и от Н.. Той обаче заявил, че сумата от
52 хил. евро е висока и предложил сума
в размер на 90 хил. лв., като разноските щели да бъдат за негова сметка. Свидетелката се съгласила.
По предварително подготвения план от четиримата подс. К.Н. предложил на
свидетелката да й даде капаро в размер на 680лв. под претекст да и помогне финансово до сключване на сделката. За целта подс. К.Н. написал на лист хартия декларация, в
която посочил, че е дал на С.Д.
сумата от 680 лв., като я посочил само с цифри и оставил повече разстояние между сумата и имената си. Свидетелката
се подписала, след което подс. Н.
взел декларацията и помолил свид. Д. да скъса декларацията, написана от подс. Р.М.,
че й дължал сумата от 52 хил. евро
пред нотариуса, след което си тръгнала с капарото, като се уговорили до края на годината да получи остатъка от парите за
апартамента и да финализират сделката.
Когато свид. Д. напуснала заведението подс. К.Н. собственоръчно добавил в декларацията още две нули след сумата от 680 лв. и
написал словом думите „ шейсет и осем хиляди
лв.".
Няколко дни по-късно подсъдимите Р.М. и И.И. взели с автомобила на подс. И. свид. С.Д. и заедно
с нея отишли до гр.Ямбол, завели я в
едно от питейните заведения в града, където започнали да я черпят с храна и алкохол без обаче да и кажат, че апартаментът й вече е прехвърлен. След като се върнала в дома си свид. С.Д.
се почувствала зле и няколко дни била на легло като за нея се грижили свид. Е.И.
и съпруга и посочен с малкото име
Петко. Подс. Р.М. също разбрал за състоянието
й и предложил да и купи и донесе лекарства, но тя отказала, тъй като се страхувала да не я отровят.
Междувременно собственичката на агенция „Юра и дом" се свързала със свид. Ц.К., която търсила да закупи апартамент за
сина си свид. П.К. и бил насрочен
оглед на жилището. На огледа се явил подс. К.Н., който отключил жилището и свид. Ц.К. го огледала. Подсъдимият
заявил, че апартамента се продава с мебелите, а свид. К., че харесва имота и двамата постигнали съгласие за
продажбата му на стойност 85 хил.лева.
Подс. Н. съобщил за сделката на останалите подсъдими и с тяхното съгласие на 19.12.2009 г. бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на апартамента между подсъдимите К.Н. и Д.Д. от една страна и свид. Ц.К. от друга. Последната
предложила да преведе дължимата сума
по банков път но подсъдимите Н. и Д. настояли да получат парите в брой като се уговорили това да стане на няколко
вноски. Свидетелката желаела сключването
на договора за покупко-продажба да бъде отложено във времето, тъй като
се налагало да развали срочния си депозит за да осигури необходимите средства, но подсъдимите настояли за финализиране
на сделката, като обещали да поемат
разходите й по разваляне на депозита, което в последствие не сторили.
На 29.12.2009 г. сделката за продажбата на
жилището била изповядана пред нотариус Катя Т. като свид. К. заплатила част от
дължимата сума, а за сумата от 14 000 лв. бил
сключен договор за паричен заем като подписите на страните били заверени нотариално.
На 11.01.2010 г. свид. Ц.К. изплатила сумата от 14 хил. лв. на подсъдимите К.Н.
и Д.Д., с което им изплатила в пълен размер
уговорената продажна цена от 85000лв.
След получаване на парите от продажбата на апартамента подс. Н. дал
получената сума на подс. М., като за него останала сумата от 8000 или 10000лв.
Подс. Д. Д. дал другата половина от продадения апартамент сума на подс. И.,
като за участието му в „сделката” получил 3000 лв.
Въпреки, че апартаментът вече бил препродаден
подсъдимите продължили да поддържат заблуждение у свид.С.Д. като в
един от проведените разговори подс. К.Н. и
заявил, че сделката ще бъде изповядана на 29 или 30.12.2009 г.След този разговор свид. Д. направила няколко опита
да се свърже с него, но той спрял да
отговаря на повикванията й.
С цел да поддържат заблуждението у свид. Д. в началото на 2010 г. подс. К.Н. и подс. И.И. отишли в дома й в с.К. където
подс. К.Н. и заявил, че преди
10-януари не трябва да тегли парите си,
за да не загуби лихвата по депозита и се уговорили сделката да се сключи след тази дата като уточнили, че ще преведат дължимата
сума по банков път в сметка в „Райфайзенбанк”. За целта на 13.01.2010 г. подс. К.Н.
и подс. Д.Д. отишли до с. Камен, взели свид. С.Д. и я закарали в гр.Ямбол,
където й дали пари да си открие разплащателна сметка в офиса на местния клон на „Райфайзенбанк”. Преди това
двамата подсъдими били инструктирани
от съучастниците си Р.М. и И.И. да не издават
пред свид. С.Д., че жилището й вече било прехвърлено на трети лица и те разговаряли с нея на други теми без да
я уведомят за случилото се.
След 13.01.2010 г. подс. К.Н. спрял да си вдига
телефона и тогава свид. С.Д. започнала да се съмнява в
достоверността на случващото се. На
03.02.2010 г. дошла в гр.Сливен и след проверка в „Службата по
вписванията” разбрала, че апартаментът й е бил продаден първо на подс. К.Н. и подс. Д.Д., а след това на трето
лице, като всички сделки били
извършени още през м.декември 2009
г. Тогава разбрала, че е станала жертва на измама, тъй като за жилището, находящо се в идеалния
център на гр.Сливен получила
единствено сумата от 680 лв. и веднага депозирала жалба в ОД-МВР-Сливен.
След проведени ОИМ било установено, че извършители
на деянието са подс. М., И., Н. и Д., поради което всеки от тях бил
извикан в ОД на МВР - Сливен за разпит.
Няколко месеца след първото деяние и въпреки
обстоятелството, че вече е викан за разпит по повод на
извършената измама, в периода м. септември -м.
октомври 2010 г.,
подс. Р.М. разбрал, че свид. В.А. ***
, която познавал като клиентка на офис за събиране на задължения, където
подсъдимия работил преди този период, живее сама и е собственичка на земеделска
земя и на част от бившия стопански двор в селото.
Сподели това с подс. И.И. и двамата решили да
повторят схемата, по която измамили свид. С.Д.,
още повече, че свид. В.А. също злоупотребявала
с алкохол.
В началото на м. октомври 2010 г. подс. Р.М. се обадил
на подс. К.Н. и му
предложил отново да му направи пълномощно, като дори го завел в с. П., за да му покаже къщата на новата жертва, но подс. К.Н. отказал, тъй като вече бил викан в полицията за апартамента на свид. С.Д..
След като не можал да убеди подс. К.Н. да се включи, подс. Р.М. и подс. И.И. въпреки обстоятелството, че
срещу тях е бил пуснат сигнал за
извършена измама предложили на подс. И.И. - син на подс. И. да участва в
„закупуването" на имота на свид. В.А..
Той се съгласил и в началото на м. октомври 2010 г. заедно с подс. Р.М. отишъл до дома на свид. А.. При
разговора с нея подс. И.И. заявил, че
желае да закупи микробуса спрян пред дома й и се заинтересувал за цената му. Свидетелката поискала сумата от 1500
лв., която кандидат купувачите не
оспорили. Тогава подс. Р.М. представил
подс. И.И. като собственик на много земя в ямболския район и заявил,че
работи по програма САПАРД откъдето имал приведени субсидии в размер на 500 000 хил. лв. Подс. И.И. потвърдил думите на
съучастника си и казал, че желаел да закупи от жената 20-30 дка. земеделска земя на цена 700 лв. за декар. Свидетелката се
изненадала от предложената цена, тъй
като знаела, че варира около 200-300 лв. за декар и понеже не желаела да продава отказала. Казала обаче, че притежава част от бившия
стопански двор в селото с площ 8 400
дка., ведно с два големи навеса и желае да продаде навесите за сумата от 100 хил. лв. Още при този разговор
двамата подсъдими се съгласили да закупят частта й от селскостопанския
двор на поисканата от нея цена, като допълнили,
че ще донесат парите в дома й. Свид. В.А., която била запозната с
процедурата по продажба на недвижим имот по повод предходна сделка им заявила, че парите и документите ще
бъдат съставени пред нотариус и
подсъдимите си тръгнали.
През следващите дни подсъдимите Р.М. и И.И. посетили отново дома на свид. В.А. като занесли и й оставили пластмасово шише с ракия. По време на
посещението всички употребили алкохол
и говорили за предстоящата сделка.
Няколко дни по-късно свид.В.А. се разболяла и
постъпила на лечение в МБАЛ „И. ***.
Двамата подсъдими разбрали за това и започнали да я посещават там и да и носят
храна и сокове. От нея разбрали, че на 10.10.2010 г.
ще бъде изписана от болницата и решили да я пресрещнат и да я закарат до дома й
в с.П.. Когато А. излязла от лечебното заведение подс. Р.М. я пресрещнал и й
предложил заедно с подс. И.И. да я закарат до селото. Тя се съгласила и по
време на пътуването те й заявили, че на 12.10.2010 г. ще
дойдат в дома й, за да финализират сделката. Тя не
била съгласна и предложила да изчакат няколко дни да се възстанови, след което
да се срещнат пред нотариус в гр.Сливен, но двамата подсъдими не се съобразили
с желанието й и на 12.10.2010 г. към 10.00 часа сутринта отишли в дома й. Там двамата й предложили капаро в размер на
1000 лв., но след като тя се
съгласила с претенцията за 100лв., а не за 1000лв. и заявили,че ще се върнат по късно на същия ден за да
донесат парите.
Така разговора приключил и двамата подсъдими си
тръгнали. След това се свързали подс. И.И. и
към 15.00 часа на същия ден се върнали в дома на свид. А.. При пристигането си запознали А. с подс. И.И.,
който носел със себе си
дипломатическо куфарче и го представили на А. ***. В този
момент в двора бил и свид. А.А. неин братовчед, а по късно пристигнала и свид. С.К.
също роднина на А.. Подсъдимите поискали да
се запознаят с документите за собственост върху имотите, за да ги
прегледа „нотариусът" и да прецени дали наистина
тя е собственичката. Свид. С.К. - първа братовчедка на пострадала, която по
това време била в дома на последната, извадила от къщата папката, в която били документите и ги дала на подсъдимите.
Те ги прегледали и установили, че в действителност свид. В.А. е собственичка.
Тогава отново предложили да й оставят
капаро в размер на 1000 лв., като А. пак отхвърлила предложението и поискала само 100 лв. Подсъдимите били
заведени от свид. А.А., братовчед на
пострадалата, който се грижел за нея, до
стопанския двор, където направили снимки.
Междувременно в сектор „ИП" при ОД-МВР-Сливен
бил получен сигнал, че в момента се извършва
измама от лица, които се разследват за вече извършена имотна измама и се движат с лек автомобил м.
„Мерцедес” комби, черен на цвят. Незабавно била
създадена организация и дома на пострадалата бил посетен от служители при
сектор „ИП” при ОДП-Сливен, между които свид. Б.Б.. Полицаите заварили в
пристройка към къщата, обособена като лятна кухня свидетелките В.А., С.К. и тримата подсъдими. По-късно от постройките в двора се показал и свид. А.А..
Свид. В.А. била във видимо нетрезво
състояние. Тримата подсъдими заявили пред служителите на ОДП -Сливен, че са в дома на А., защото желаят да закупят
част от стопанския двор в селото.
Полицаите се обадили в ОДЧ при ОД-МВР-Сливен,
откъдето била изпратена дежурна следствено-оперативна
група и започнато досъдебно производство, материалите по
което в последствие били присъединени към настоящото дело. Досъдебното производство било започнато в
условията на неотложност с протокол за обиск на лице - подс. Р.М., при
който в портфейла на подсъдимия била
открита банкнота №АД 3248340 с номинал 1000 лв., извадена от обръщение. В
подсъдимия не били открити други пари .
Били извършени обиски и на другите двама подс. И.И. и И.И., след което било извършено претърсване и
изземване на лекия автомобил м. „Мерцедес"
с рег.№ СН 95 79 СА, в който измежду иззетите вещи била установена и пластмасова бутилка с вместимост
2 л с
жълтеникава течност. Всички
протоколи за извършените следствено-оперативни действия били представени
пред съда в 24-срок и одобрени. Тъй като пострадалата била във видимо нетрезво състояние от същата била взета
кръв за изследване.
Видно от заключението на изготвената по делото комплексна - съдебна
графико-техническа експертиза е установено, че ръкописният текст на Декларация от 16.12.2009 г. и подписът след текста
„К.И.Н." е изписан и положен от подс. К.Н.. Ръкописният текст „С.И.Д. ЕГН **********" в същата Декларация
и подписът след този текст е изписан и положен от свид. С.Д..
По делото е изготвената тройна комплексна съдебна графико-техническа експертиза, от която е видно, че
ръкописният текст на Декларация от 16.12.2009
г. намираща се на л.24 от досъдебното производство е изписан в цялото си
съдържание с химикалка паста или пасти еднакви оптически характеристики във видимия УВ и ИЧ-спектри. Последните две цифри „0"
от числото „68 000" и ръкописният текст
„шейсет и осем хиляди лева" не са изписани последователно с останалия текст на Декларация от 16.12.2009 г., а в
последствие са дописани. Заключението е категорично ,че не е установено
различие в повърхностите /подложките/,
върху които са изпълнени текстовете на декларацията.
Видно от приложеното по делото копие на
амбулаторен лист № 000454/11.02.2010 г. свид.С.Д. страда от
синдром на Алкохолна зависимост в неговия разгънат към хроничен стадий със
изразена трудова и социална дезадаптация.
От изготвената по делото съдебна строително-оценителна експертиза, от която
е видно, че справедливата пазарна стойност на апартамент № 5, находящ се на бул. „Цар Освободител” №
34, вх."Д", ет.З към месец декември 2009 г. е 67 875.00 лв.
Видно от протокол за химическа експертиза
№482/14.10.2010 г. в представените за изследване проби кръв,
взети от свид. В.А. на 12.10.2010 г. е установена концентрация на етилов алкохол в количество 3,77 промила.
По делото е изготвена и съдебномедицинска експертиза на живо лице №9/2011
г., от която се установява ,че посочената по горе концентрация на алкохол отговаря на смъртоносна степен на остро алкохолно
отравяне.
Видно от приложеното по делото писмо изх.№ 02-1115/4 от 31.01.2011
г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие", подс. И.П. не е участвал в програми за
получаване на субсидии.
Подс. Р.С.М. е роден на *** ***,
жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, основно образование, не женен, не
работи, неосъждан – реабилитиран към момента на извършване на деянието.
Подс. И.П.И. е роден на *** ***,
жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, гражданин, с основно образование,
женен, не работи, осъждан.
Подс. К.И.Н. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин,
средно образование, не женен, не работи, осъждан с
Присъда №8/14.03.2001 г. на ОС-Сливен, постановена по НОХД №312/1999 г., влязла
в сила на 13.04.2001 г .като му е наложено наказание „Лишаване от свобода"
за срок от пет години, което да изтърпи при
първоначален строг режим за извършено деяние по чл. 199 ал. 1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК. Подсъдимият е изтърпял
присъдата си на 14.08.2006 г., поради което деянието му, предмет на
настоящото наказателно производство, се явява извършено
в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б."А" от НК.
Подс. Д.П.Д.
роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, средно
образование, не женен, пенсионер по болест, неосъждан.
Подс. И.И.П.
роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, с основно
образование, не женен, не работи, осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели С.И.Д., М.Д.В., С.А.Г., П.И.Т., Е.А.И., В.Г.Г., В.Ф.М., К.И.К., Е.В.Ш., П.И.П., Н.К.Т., Ц.П.К., П.К.К., А.Й.А., и Б.С.Б.. Даде вяра на заключенията на вещите
лица.
Съдът прие, че показанията на всеки един от
посочените по - горе свидетели са достоверни, логични и безпротиворечиви. Те са
последователни и взаимно допълващи се като помежду си, така и с останалия
събран и приобщен по реда на НПК доказателствен материал.
В настоящото производство са налице две групи
свидетелски показания, а именно тия относно
извършената спрямо С.Д. измама и тия за негодния опит за такава спрямо лицето В.А. .
На първо място съдът обсъди дадените от първата
група свидетели показания, при което
кредитира напълно показанията на свид. П.К. - купувач на жилището собственост на свид. С.Д.. Този
свидетел е категоричен, че е
закупил апартамента от подс. К.Н. и подс. Д.Д., както и, че лично майка му е заплатила на двамата подсъдими в присъствието на служител от агенцията за продажба
на недвижими имоти уговорената сума . Твърди, че купувачите са бързали за сключване
на сделката като заявява, че са
обещали да платят неустойка за разваляне на депозита им с цел сделката да бъде сключена по - рано, което обаче в
последствие не са направили.
Съдът кредитира и показанията на свид. К. -майка на свид. К., които напълно съответствуват на дадените от последния и
кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал. Свидетелката е категорична, че е изплатила цялата дължима сума по сделката като
заявява, че същата е била 82000 лв.
като уточняване размера на дадените на части суми , а именно първоначално капаро от 8000 лв., в последствие 52 000 лв., 15
000 лв. и последна вноска в размер на
6000 лв. Заявява, че лично е поела всички разноски по сделката както и, че я е впечатлило нетърпението на продавачите,
които са държали за бързо сключване на сделката като са обещали включително да покрият разходите й по
разваляне на банков депозит и в
последствие не са изпълнили задължението си. За прецизност съда следва да
посочи, че при математичното сборуване на сумата се получава не 82000лв. а
81000 лв., това равенство се получава след сборуването на сумите както са
обяснени от свид. К.. Между другото следва да се посочи, че тази свид. при
разпита и на ДП е посочила, че крайната сума, която е дала за апартамента е
82000лв. а в разпита и по настоящото дело заяви, че стойността на апартамента е
83000лв. Сумите, които тя заявява, че е дала са различни, както помежду си така
и с описаната по НА сума и се дължи на изминалия продължителен период от време,
все пак сделката е станала декември 2009г. а последните и показания са от
декември 2012г., освен това в общата сума възлизат и разноските по
прехвърлянето на имота.
Кредитира показанията на свид. В.Г. — продавачка в
магазин за хранителни стоки в с. К.и
съседка по двор на пострадалата С., пред която последната е заявила желанието си да продаде жилището. Свидетелката е
категорична, че лично е виждала
двама мъже да посещават С. като ги описва подробно по външни белези наподобяващи подс. М. и И. и твърди ,че са се движели с автомобил. Свидетелката твърди, че
същите многократно са спирали пред двора на къщата на Д.
обстоятелство, което се отрича категорично
от подс. И., който твърди, че никога не е слизал от автомобила си и не е говорил с нея в селото.
Съдът кредитира и показанията на свид. П.П. дадени на
досъдебната фаза на делото. Показанията му бяха четени по реда на НПК и със
съгласието на страните. В тях той заявява, че е бил потърсен от подс. Д.Д. и последния го е помолил при
евентуално питане от органите на
полицията да твърди, че лично му е дал сумата от 35 000 лв. на заем. Свидетеля е категоричен, че не е
предоставял такава или каквато и да е друга сума на подсъдимия Д., което обстоятелство подкрепя дадените от последния обяснения, че е бил уговарян от подс. М. как да оправдае притежаването на сума от 35000 лв. при евентуално
разкриване на измамата.
Съдът кредитира показанията на свид. М.В. - дъщеря на пострадалата Д., която свидетелствува категорично,
че при посещението си в жилището
станало предмет на измамата е заварила подсъдимите М. и И., които заедно
с майка й са употребявали алкохол. Свидетелката е категорична, че майка й не е
получила никакви средства от продажбата като заявява, че не е забелязала да е
разполагала със средства, напротив дори електрическото
захранване на дома и е било прекъснато. Кредитира показанията на свид. С.Г., която е присъствала на по-голяма
част от срещите между пострадалата и
подсъдимите. Нейните показания напълно съответстват на тия на пострадалата Д. и
са напълно безпротиворечиви с нейните като пресъздават всички факти и
обстоятелства около срещите им, уговорките за сделката,
посещението в жилището, разговорите там,
идванията на подсъдимите в с. Камен и пътуванията до Сливен, включително
посещенията в сградата на СМК и
причината за това. Свидетелката е категорична, че познава подс. М. и И. както и, че двамата са посещавали пострадалата
в Камен и заедно с нея са пътували за гр. Сливен, където са посещавали
жилището й. Свидетелката е категорична, че
повод за посещенията и пътуванията е бил сключване на сделка за продажба на жилището на пострадалата на
подсъдимите както и, че последната е
упълномощила М. да я представлява. Категорична е, че при всички срещи подсъдимите са предлагали и заедно с
подстрадалата са употребявали големи
количества алкохол, което е довеждало до алкохолното й опиване.
Кредитира показанията на свид. П.Т., която свидетелства за многократните
посещения на двамата подсъдими в дома на Д., като уточнява, че са пътували с
бял микробус. Заявява, че лично от
пострадалата знае за желанието на поде. М. да закупи апартамента както и, че и е дал капаро в размер
на около 900 лв. без да получи каквато
и да е друга сума от продажбата на жилището.
Съдът кредитира показанията на свид. К.К. - управител на ЕООД „Ким 01” - гр.Сливен, който потвърждава показанията
на свид. Д., че е бил посетен от нея и подс. М. и лично е изготвил
пълномощно на последния с правото на продава жилището собственост на
свидетелката. Свидетеля е категоричен, че
няколко дни след изготвянето на първото пълномощно подсъдимия го е посетил отново и тогава е изготвил ново пълномощно, с което последния упълномощава подс. Н.
със същите права. Свидетеля е
категоричен, че в следващите дни лично е изготвил Нотариалния акт за продажба на жилището както и, че заедно с
подсъдимия М., Н. и непознато за
него лице е посетили нотариална кантора където е била изповядана сделката
по прехвърлянето му. Свидетеля заявява, че след първоначалното подписване на пълномощно от страна на Д. повече, че
я е виждал и тя не е присъствала при
следващите действия по изготвяне на документите и продажбата на жилището.
Съдът кредитира показанията на свид. Ш. относно
извършените при нея нотариални заверки
на пълномощното от страна на свид. Д. като уточнява, че последната е подписала и 2 бр. Декларации по
чл. 264 от ДОПК и Декларация за семейно и
материално положение.
Съдът даде вяра и кредитира и показанията на свид. Е.И. - съседка на пострадалата, която също свидетелства за посещенията на двамата подсъдими,
за уговорките между тях и Д., като уточнява, че лично от последната е
чула и уговорената сума за продажбата на
апартамента около 80 000 лв. В потвърждение на твърденията на самата
пострадала свидетелката заявява, че е получила капаро около 800 лв. Свидетелката е категорична, че е чувала
няколкократните телефонни разговори на Д., в които е разговаряла с подс.М.
и с лице, което наричала „Коце"/ подс. К.Н.
/, които завършвали с обещание, че на следващия ден ще я посетят и ще й платят обещаната сума за апартамента, както и че
това не се е случило. Тази
свидетелка лично е споделила с пострадалата, че се съмнява в честността им и в последствие опасенията и са се
оправдали. Свидетелката заявява, че пострадалата живеела много оскъдно,
без ток и средства за храна, което допълнително я е убедило, че не е получила
никакви пари от продажбата на жилището й.
Кредитира показанията на свид. Ф., която като служител
в ООД „Ротира Груп"
- Сливен е предлагала жилището за продажба до момента, в който по повод на работата си е разбрала, че
апартамента е бил продаден.
Съдът кредитира и показанията на свид. Н.Т. дадени
също на ДП и четени по реда на НПК. Този свидетел е присъствал на разговора проведен между подс. М. и
подс. Н., при който първия е
предложил на Н. сумата от 3000лв. за извършване на някаква услуга. Свидетеля заявя, че в последствие от Н. е
научил за извършената с негова помощ измама
както и, че в нея са взели участие подсъдимите
М., И. и Д..
Съдът кредитира напълно показанията на пострадалата
С.Д., която подробно и безпротиворечиво пресъздава всички факти и обстоятелства около запознанството
си с подсъдимите М., И., Н. и Д.. Свидетелката не отрича, че е
желаела да продаде наследственото й жилище като за целта е подписала пълномощно
на поде. М.. Същата обаче е категорична, че
първоначалната им уговорка е била той
да го закупи, а не да бъде упълномощен от нея да го продала от нейно име. Свидетелката
е категорична, че между тях са се водили разговори относно цената на жилището и начина на изплащането й
както и такива за подготвяне на необходимите
документи като тя е считала ,че с подписаното пълномощно дава право на М. да изготвя същите. Твърди , че през
цялото време се е надявала да продаде жилището си на М. или на лицето
доведено от него и впоследствие представянето
за евентуален купувач като не е знаела, че е жертва на измамлива схема целяща продажба на апартамента й
без нейно участие . Нейните показания
напълно съответстват на показанията на всички останали разпитани по делото свидетели, чийто разбор е направен по -
горе и като такива съдът ги приема
за достоверни .
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите К.Н. и
Д.Д., тъй като същите кореспондират с тия на останалите разпитани по делото свидетели, включително на показанията на пострадалата Д.. Двамата подсъдими разказват подробно за случилото се като
се признават за виновни и разказват за ролята на всеки един от участниците
в измамливата схема. Не отричат, че са
съзнавали характера на извършваните от тях действия както и, че са получили за това обещаните им от другите двама
подсъдими суми като подс. Н.
признава, че собственоръчно и след предварителна уговорка с останалите е допълнил текста „ шейсет и осем хиляди лева”,
както и втората и третата нула в Декларацията съставена на 16.12.2009 г. и
удостоверяваща получено от пострадалата
капаро в размер на 680 лв. Подс. Д. заявява, че от измамата е получил 3000лв.
от подс. И., на когото е дал половината от стойността на сделката сума,
т.е 41000лв.
Съдът частично кредитира обясненията на подс. М..
Поначало този посъдим през различните фази на процеса е давал най различни,
понякога противоречиви обяснения. Пред настоящия съд той изцяло призна
участието си в измамата с пост. Д., като подробно обясни механизма и, като
обясненията му в тачи част съда кредитира. Съдът не кредитира обясненията на
подс. М. в частта, където той заявява, че подс.Ив.И. не е знаел за готвената и
извършена измама. Подс. М. по неустановени по делото причини прикрива чрез
своите обяснения подс. И.. Между двамата има уговор относно избягване на
наказателната отговорност на подс. И. за извършеното от него престъпление. При
внимателния прочит на доказателствата по делото се установява, че подс. И. няма
как да не е знаел за измамата. Той многократно е присъствал при срещите на Д. и
М., негов е бил алкохола който са носели на Д. за да я напиват, с шофиран от
него автомобил са ходили до с.К. при Д.. При финалната сделка отново е чакал
заедно с М. другите двама подсъдими- Динков и Н. за да им донесат парите.
Съдът не кредитира дадените от подсъдимия И. обяснения, той не се признава за виновен и отрича категорично да е знаел за
измамата, както да е посещавал жилището на свид. Д.,*** като твърди, че само два пъти е бил помолен от подс. М. да
го откара до селото, но не е слизал от микробуса и не е разговарял с
пострадалата. Твърди, че дори не е бил запознат с поводите за посещение на подс. М., обстоятелство, което не е
вярно. Обясненията му противоречат със събрания по делото доказателствен
материал. Напр. подс. И. е мотивирал подс. Д. да участва в измамата и да се
съгласи да му бъде прехвърлена ½ ид. част от апартамента на Д., за която част по късно
е получил и съответно дадената на Динков сума. Неговите обяснения са голословни твърдения
чрез които се стреми да се оневини. Освен с обясненията на подс. М. те не са
подкрепени с никакви факти и обстоятелства събрани и приобщени по делото.
Относно второто деяние описано в
обв. акт съдът също следва да му направи кратък разбор на доказателствения
материал.
Съдът кредитира изцяло дадените в хода на съдебното
следствие показания от свидетелките А. и К. като отчете
и обстоятелството, че А. е алкохолно зависима и в деня на инцидента е била пияна. Съдът прие нейните показания за достоверни , тъй
като кореспондират в основната си
главна част с тия на свид. К. и на свид.
А., който почина по време на съдебното следствие и показанията му бяха четени
по реда на НПК. Свид. А. разказва
подробно за случилото се. Твърди, че
е била посетена първоначално от подс. М. и П. както и, че лично им е
съобщила желанието си да продаде част от притежаваните
от нея селскостопански постройки находящи се в стопанския двор на с. П. , общ. Сливен. Отрича твърдяното от тях
обстоятелство, че са се интересували от покупка на наличен пред двора и
микробус както и, че провежданите между тях
няколко разговори и уговорки са касаели микробуса. Нейните показания се
подкрепят от тия на свид. К., която е категорична, че свид. А. и е споделила, че подсъдимите са я
търсели именно за продажба на селскостопанските
постройки, а не на микробуса. Техните показания съответстват и относно обстоятелствата около участието на подс. И. и представянето
му за нотариус както и това,че преди залавянето на подсъдимите и по тяхно настояване двете свидетелки са им показали
документи удостоверяващи
собствеността на свид. А. върху земеделски земи и сгради в землището на с. П...
Показанията на двете свидетелки кореспондират
изцяло и с тия на свид. А. и свид. Б. и като
такива съдът ги прие за достоверни. Даде вяра и на показанията на свид. А. и Б.
Съдът не
кредитира показанията на подс. М., И. и Ив. П. - син на подс. И. относно обстоятелствата свързани с опита
им да измамят свид. А., тъй като същите
противоречат на свидетелските показания събрани в тази връзка. Действително подсъдимите твърдят, че
намерението им е било да обсъждат и сключат сделка за покупка на
микробус, което противоречи на твърдяното в повдигнатото спрямо тях обвинение
но обясненията им както и всички предприети
от тях действия противоречат на нормалната житейска логика относима към такъв вид сделка.
Съдът даде вяра на заключенията на вещите
лица, т.к. няма основание за съмнение в тяхната безпристрастност и
професионална компетентност.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подсъдимите Р.С.М. и И.П.И. са осъществил престъпния състав на чл.211 пр.1 вр.
чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК, като през периода м.декември 2009 г. до м. януари 2010 г. в гр.Сливен и с.К.,
общ.Сливен след предварителен сговор помежду си и с К.И.Н. и Д.П.Д., с цел да
набавят за себе си и за другиго имотна облага възбудили и поддържали у С.И.Д.
заблуждение и с това й причинили имотна вреда в размер в особено големи в
размер на 67875 лв., като деянието представлява особено тежък случай.
Тъй
като не се установи по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите Р.М. и И.И.
са извършили и второто деяние съдът ги ОПРАВДАВА по повдигнатото с прокурорския
акт обвинение, че описаното по-горе деяние е извършено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, както и за
причинената имотна вреда за разликата сумата от 67875 лева до 90 000 лева, както и за деянието по
чл. 211 предл. 1 вр. чл. 210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 от НК, за това, че на
12.10.2010 г. в с.П., общ.Сливен след предварителен сговор помежду си и
с И.И.П. с цел да набавят за себе си или за другиго имотна облага направили
опит да въведат в заблуждение В.С.А. и с това да й причинят имотна вреда в
размер на 100 000 лв., като деянието останало недовършено по независещи от
дейците причини, причинената имотна вреда е в особено големи размери и деянието
представлява особено тежък случай.
По
безспорен и категоричен начин се установи, че от обективна и субективна страна
подсъдимите К.И.Н. и Д.П.Д. са осъществил престъпния състав на чл. 211 пр.1 и
пр.2, вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209
ал.1 от НК - за подс.Н. и на осн. чл.211 пр.1 вр. чл.210 ал.1 т.2 вр. чл. 209
ал.1 от НК, като през периода м. декември 2009 г. – м. януари 2010 г. в гр.Сливен и с.К.,
общ.Сливен, подс.К.Н. в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор
помежду си и с Р.С.М. и И.П.И., с цел да набавят за себе си и за другиго имотна
облага възбудили и поддържали у С.И.Д. заблуждение и с това й причинили имотна
вреда в особено големи размери – 67875 лв., като деянието представлява особено
тежък случай, като ги призна за НЕВИНОВНИ
по повдигнатото по обвинителния акт обвинение за посоченото по-горе
престъпление за причинената имотна вреда за разликата за сумата от 67875
лева до 90 000 лева.
Не
се установи по безспорен и категоричен начин, че подс. И.И.П. е осъществил
престъпния състав на чл. 211 пр.1 вр.
чл.210 ал.1 т.2 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за това че на
12.10.2010 г. в с.П., общ.Сливен, след предварителен сговор с Р.С.М. и И.П.И.,
с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага направил опит да въведе в
заблуждение В.С.А. и с това да й причини имотна вреда в особено големи размери
– 100 000 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от
дейците причини и представлява особено тежък случай, като го ОПРАВДА по
повдигнатото му с обвинителния акт обвинение. В случая ако не се бяха намесили
полицейските служители най вероятно посочените по горе подсъдими щяха да
измамят свид. А.. Те са започнали приготовление за измама, а не опит, както е
повдигнато обвинението в прок. акт. Разликата между опита и приготовлението е в
осъществяването на елементите на фактическия състав да деянието. В случая имаме
предварително проучване на имотното състояние на свид. А. от страна на
подсъдимите. По принцип приготовлението към извършване на дадено престъпление е
наказуемо само в предвидените в закона случаи, като процесния не е измежду тях.
Ето защо съда прие, че деянието е несъставомерно
от обективна страна и оправда обвинените подсъдими.
Подсъдимите Р.С.М., И.П.И., К.И.Н. и Д.П.Д. са извършили
деянието с пряк умисъл, т.к. са съзнавали обществено опасният му характер,
предвиждали са и са искали настъпването на обществено опасните последици. През цялото време, от
началото на м. декември 2009г. до м. януари, четиримата подсъдими съвсем
съзнателно и целейки престъпния резултат са осъществили описания по горе състав на престъплението.
Четиримата са участвали дейно, разпределяйки си ролите, въвели са в заблуждение
постр. Д.,ползвали са се от алкохолната и зависимост и пораждащото се от него
лековерие и са придобили по престъпен начин имота и, който по късно са продали
с цел да набавят за себе си облага.
Вредата, която е елемент от състава на деянието
е в особено големи размери, т.к. гр.ищ. Д. е измамена от четиримата подсъдими и
стойността на сумата е над 140 пъти по-голяма от размера на минималната тогава
за страната работна заплата. Към момента на деянието – декември 2009г до януари
2010г., минималната работна заплата е била 240лв., този размер е от
01.01.2009г. до 31.08.2011г. /ПМС № 1/10.01.2009 и ПМС № 326/30.12.2009 г./ т.е. всяка сума над 33600лв.,/ 140 х 240лв.= 33600лв./, би
обуславяла квалификацията особено големи размери. В случая имотната вреда на
постр.Д. е в размер на 67875лв., много над посочената сума от 33600лв. Деянието
представлява и особено тежък случай, т.к. имаме безпротиворечиво единство на изключително високата степен на обществена
опасност на деянието и на дейците – изключително високата степен на обществена
опасност на деянието е кръгът на обществени отношения, които с извършеното деяние подсъдимите са засегнали, касае се за
имот със значителна стойност, както и начина по който е извършено то, в случая
прави впечатление особеният цинизъм, дързост и изключително наглия начин, по
който е извършено деянието. Подс. И. и М. са напивали постр. Д. и ползвайки се
от нейната зависимост от алкохола, от неосведомеността и а и от безпаричието и
и са я мотивирали да подпише необходимите документи за отчуждаване на имота. От
друга страна личностите на част от извършителите са също с изключително висока степен
на обществената опасност, напр.подс.Н. е извършил деянието при условията на
опасен рецидив, а подс. И. е бил осъждан към момента на извършване на деянието,
реабилитиран е на основание чл.88а от НК на 10.05.2014г. видно от приложената
справка за съдимост.
При определяне вида и размера на наказанията, съдът се
съобрази със смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива следва да се
посочат самопризнанията, които подсъдимите Р.С.М., К.И.Н. и Д.П.Д. дават във различните фази на
процеса, критичността им към извършеното от тях противоправно деяние, чистото
съдебно минало на подс. М. и подс. Д. към момента на извършване на деянието.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се посочат предишните
осъждания на подсъдимите И.И. и К.Н..
За прецизност съда следва да посочи, че производството по
делото бе спряно, т.к. подс. М. се укри, а по късно напусна и пределите на
Р.България и се наложи да му бъде промемена МНО в „Задържане под стража”, както
и да бъде обявен за международно издирване с ЕЗА по друго дело. По късно бе
задържан и търпя наказание в затвор в Р.Италия, едва след предаването му на
българските съдебни власти процеса бе възобновен.
Съдът
счита, че на подсъдимите Р.М. и И.И. следва да бъдат наложени ефективни наказания
при усл. на чл.54 ал.1 от НК, а именно наказания „Лишаване от свобода” в размер на по четири години
и шест месеца за всеки един от тях, които съгласно ЗИНСЗ определи да търпят при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – затвора
гр.Бургас. Посочените наказания съда наложи след като прие, че те са
справедливо възмездие за извършеното от двамата деяние. Съда отчете
обстоятелството, че тези двамата подсъдими са замислили, започнали и довършили
измамата, през цялото време те са били „мотора” на престъплението, те са
мотивирали останалите двама- Н. и Д. да участват, ползвайки се от наивността на
подс. Д. и от тежкото материално и семейно положение на двамата. По него време
подс. Н. е бил с малко дете а подс.Д. се е възстановявал след операция, при
която са му отрязали крак.
На
подсъдимите К.Н. и Д.Д., съдът счете следва да наложи наказания при условията
на чл. 55 ал. 1т. 1 от НК, предвид многобройните смекчаващи отговорността им
обстоятелства, като такива следва да се посочат самопризнанията, които дават от
началото на процеса, критичността им към извършеното от тях противоправно
деяние, тежкото материално и семейно положение на подс. Н., и чистото съдебно
минало на подс. Д.. Предвид посоченото съдът наложи на подс. К.Н. наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца, което съгласно ЗИНЗС определи
да търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип –
Затвора гр. Бургас; На подс. Д.Д. наложи наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години и тъй като няма пречки приложи института на условното
осъждане, като на осн. чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за изпитателен
срок от четири години.
Тези
наказания биха изпълнили своите специални цели предвидени в нормата на чл.36 от НК и биха били справедливо възмездие за извършеното от подсъдимите
противоправно деяние.
По гражданския иск:
Съдът прие, че
предявения от пострадалата С.Д. граждански иск за солидарно заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, причинени от непозволено увреждане вследствие на измамата е с правно основание
чл.45 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество и основателен, но е предявен в
завишен размер. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и причинената вреда и вина.
Следващият основен елемент на непозволеното увреждане е
вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено увреждане.
Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на
благата на човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и
здраве, душевност и психическо състояние. От доказателствата по делото се
установи по безспорен начин, че в резултат на деянието извършено от подсъдимите
Р.С.М., И.П.И., К.И.Н. и Д.П.Д., гр. ищца е претърпяла описаните по горе имуществени вреди. Следователно е налице вреда
под формата на извършеното спрямо нея престъпление против собствеността от което тя е претърпяла имотна загуба
изразяваща се в противоправно отнемане на имота и, т.е. налице е и причинно - следствена връзка между
противоправното деяние и вредата.
С оглед изложеното
съдът бе мотивиран и прие, че са налице всички предвидени в закона елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на
деликтната отговорност на четиримата подсъдими. За последните възниква
задължение да обезщетият причинените вреди. На обезщетение подлежат всички
преки и непосредствени вреди, в случая – имуществени.
Обезщетението
за имуществените вреди се определя от съда според оценката на пострадалата вещ.
Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем претърпените
имуществени вреди.
Съдът
взе предвид всички тези обстоятелства имащи влияние при определяне на дължимото
обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на причинената
имуществена вреда възлиза на сумата от 67 875 лв., каквато е стойността на
престъпно отнетия имот по експертиза, като иска в пълния му размер съответно до
сумата от 90 000 лв. отхвърли, като и неоснователен и недоказан.
С
оглед основателността на главните искови претенции, основателни се явяват и
акцесорните претенции за присъждане на обезщетения за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от датата, когато е довършено деянието
м. януари 2010 г.
с оглед претенцията на гр.ищца.
Съгласно
правилата на процеса подсъдимите Р.С.М., И.П.И., К.И.Н. и Д.П.Д. бяха осъдени да заплатят държавна такса в размер на 271 лв. върху
уважената част от гражданския иск, както и направените по делото разноски в размер 578.05 лв. по сметка на СлРС.
Мотивиран от посоченото по-горе съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: