№ 17804
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110110412 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу ..........
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Ищецът твърди, че на 27.07.2021 г. в гр. Варна на бул. „Владислав
Варненчик“, на кръговото под автогарата, е настъпило ПТП с участието на
т.а. „МАН“ с рег. № ..........., управляван от .........., и л.а. „Дачия Докер“ с рег.
№ ..........., управляван от М. С., при следния механизъм: т.а. „МАН“ навлиза в
кръговото движение, отнема предимството на навлезлия вече л.а. „Дачия
Докер“ и го удря, в причинна връзка с което на последния са причинени щети.
Твърди, че към датата на ПТП л.а. „Дачия Докер“ е застрахован при ищеца
по силата на имуществена застраховка „Каско“, полица № ........... г. със срок
на валидност: 31.07.2020 г. – 31.07.2021 г. Твърди, че в качеството на
застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от
1 324, 56 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение е
встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на
застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската
отговорност на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1 324, 56 лв. и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или
общо за сумата от 1 339, 56 лв. Ответникът е погасил задължението до
размера на сумата 1 037, 66 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък
от 301, 90 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 301, 90 лв., представляваща неизплатен остатък от регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни
1
разноски, ведно със законна лихва от исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ........., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва
настъпването на ПТП със сочения в исковата молба механизъм. Оспорва да е
налице виновно противоправно поведение от страна на водача на т.а. „МАН“,
чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Оспорва
настъпването на твърдените вреди в причинна връзка с виновно и
противоправно поведение на водача на т.а. „МАН“. Моли съда да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните, че на 27.07.2021 г. в гр. Варна на бул.
„Владислав Варненчик“, на кръговото под автогарата, е настъпило ПТП с
участието на т.а. „МАН“ с рег. № ..........., управляван от .........., и л.а. „Дачия
Докер“ с рег. № ..........., управляван от М. С..
От ангажираните писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП и заключението на АТЕ, се установява, че произшествието е
настъпило при следния механизъм: на 27.07.2021 г. около 16:20 часа т.а.
„МАН“ с рег. № ..........., управляван от .........., се движи по бул. „Владислав
Варненчик“ и в района на кръговото кръстовище до Автогара Варна водачът
навлиза частично в съседната лява пътна лента, при което реализира ПТП с
движещия се в крайна лява вътрешна лента „Дачия Докер“ с рег. № ...........,
управляван от М. С.. Всички увреждания по автомобил „Дачия Докер“ с рег.
№ ........... са в причинна връзка с произшествието.
Безспорно е между страните, че към 27.07.2021 г. л.а. „Дачия Докер“ с
рег. № ........... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“, полица № ........... г. със срок на валидност: 31.07.2020 г.
– 31.07.2021 г.
С искане за завеждане на претенция от 29.07.2021 г. ищецът е уведомен
за настъпване на застрахователното събитие, във връзка с което е образувана
щета № .......... г.
Безспорно е между страните, че към 27.07.2021 г. гражданската
отговорност на водача на т.а. „МАН“ с рег. № ........... е била застрахована при
ответника.
Според заключението на АТЕ стойността, необходима за
възстановяване щетите, по средни пазарни цени възлиза на сумата 1 324, 56
лв., а по цени на алтернативни доставчици – в размер на сумата 1 469, 68 лв.
Вещото лице е посочило, че след справка при алтернативни доставчици е
установило, че за процесния автомобил не се предлагат алтернативни части.
Обичайните ликвидационни разноски са между 15 и 25 лв.
2
Пред СРС е разпитан свидетелят М. С. С., който заявява, че си спомня
да е участвал в ПТП през 2021 г. на кръговото под автогарата на бул.
„Владислав Варненчик“ в гр. Варна при управление на л.а. „Дачия Докер“ със
софийска регистрация. Заявява, че се е движел в лява лента в кръговото, а в
дясна лента също в кръговото се е движел т.а. „МАН“ – на „Хидрострой“.
Заявява, че товарният автомобил му е сякъл пътя, тръгнал е да навлиза в
неговата лента, при което е настъпил удар, който за свидетеля е причинил
щети в предна дясна част на автомобила, най-вече предна врата, а за другия
автомобил не е имало щети. Депозира показания, че когато камионът е
тръгнал да навлиза в неговата лента, се е намирал някъде по средата му,
свирнал е, но другият водач не го е видял и не е реагирал. Заявява, че
предявеният му протокол за ПТП на л.23 от делото е съставеният за
произшествието такъв, както и че съставената схема отговаря на механизма на
ПТП. Заявява, че след като са се ударили, е говорил с другия водач, който е
казал, че не го е видял.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 1 324, 56 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил задължението до
размера на сумата 1 037, 66 лв.
Въз основа на така установеното съдът намира от правна страна
следното:
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск
на това основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице
/в т.ч. и по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение
по нея; осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1
ЗЗД – деяние, вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка
между това деяние и претърпени от застрахования по имуществената
застраховка вреди, и наличие на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ между делинквента и ответника по спора – изисквания, които в
дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорни между
страните обстоятелства, ангажираните писмени и гласни доказателства и
3
заключението на АТЕ.
От представените по делото писмени доказателства и заключението на
АТЕ и показанията на свидетеля С. се установи механизмът на
произшествието. Като е започнал престрояване в съседната му лява лента за
движение в кръговото кръстовище, без да се увери, че няма да създаде
опасност за другите участници в движението, в случая – движещия се в
същата л.а. „Дачия Докер“ с рег. № ..........., водачът на т.а. „МАН“ с рег. №
........... е осъществил противоправно деяния, в причинна връзка с което са
нанесени щети на застрахования при ищеца по силата на имуществена
застраховка „Каско“ л.а. „Дачия Докер“.
По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която се носи от ответника, каквото
доказване в случая не е проведено.
Неоснователно е възражението, че не се установява настъпването на
щети по застрахования автомобил в причинна връзка с произшествието – с
оглед ангажираните по делото писмени доказателства, заключението на АТЕ
и показанията на свидетеля.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по имуществена застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 1 324, 56 лв.
Не се спори и че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на т.а. „МАН“ с рег. № ........... е била застрахована при ответника.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение
ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в
качеството му на застраховател, при когото е застрахована гражданската
отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното
вземане на застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия
причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона, съгласно който
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото
застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянетото му. Размерът на застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с
клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата към
деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване
подлежи действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. При пълно или частично унищожаване на вещта,
действителната стойност се определя от пазарната цена, по която
застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде купено.
Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
4
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от
своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му
стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на
сумата от 1 324, 56 лв., а ликвидационните разноски са в размер на 15 лв.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството на застраховател
по имуществена застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 1 324, 56 лв.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована
гражданската му отговорност, не може да бъде задължено да заплати на
застрахователя повече, от колкото дължи на застрахования. В този смисъл
регресното право е в размер, който е равен на по-малката сума между
платеното застрахователно обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на застрахователя е възникнало регресно
вземането за сумата 1 324, 56 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски,
установени от заключението на АТЕ, или общо за сумата 1 339, 56 лв.
Безспорно е между страните, че ответникът е погасил задължението до
размера на сумата 1 037, 66 лв., с оглед на което е налице непогасен остатък в
размер на сумата 301, 90 лв.
По изложените съображения искът следва да се уважи в пълния му
предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 567 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ........., ЕИК ............ да заплати на .........., ЕИК ............, на
основание чл.411 КЗ, сумата от 301, 90 лв., представляваща неизплатен
остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по образувана при ищеца щета № .......... г. във
връзка с ПТП, настъпило на 27.07.2021 г. в гр. Варна, на бул. „Владислав
Варненчик“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
28.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ............ да заплати на .........., ЕИК ............, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 567 лв. разноски по делото.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6