Номер 63505.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 02.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
Секретар:Петя П. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100501731 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Въззивната страна „ПРИСТАНИЩЕ ВАРНА“ ЕАД, редовно призована,
представлява се от адв.Г.С. - В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемият Л.С.К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.М.П., редовно
упълномощена и приета от съда от преди.
АДВ.С.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ.П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2562/21.08.2020 г.
АДВ.С.: Поддържам жалбата на изложени в нея твърдения за неправилност на
1
първоинстанционното решение.
АДВ.П.: Оспорваме жалбата. Считаме решението за правилно и законосъобразно.
АДВ.С.: Представям списък на разноските. Нямам доказателствени искания.
АДВ.П.: Представям списък на разноските.
АДВ.С.: Не правя възражение.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските и
доказателствата за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени искания,
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.С.: Моля след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно
и по отделно, да постановите съдебно решение с което да от отмените решението на ВРС
като неправилно. Моля да приемете, че осигуряването на средства за социално, битово и
културно обслужване не е изрично задължение на работодателя, а само възможност чиято
цел е допълнително да се мотивират, стимулират или да се подпомогнат работниците или
служителите. Средствата за СБКО не могат да се приравняват по своята същност на трудово
възнаграждение. Тези средства са целеви, не могат да се използват за други цели освен за
това за което са определени. В подкрепа на това твърдение е разпоредбата на чл.293, ал.2 от
КТ. Оглед на горното считам, че е налице хипотезата на чл.23 от Наредбата за
командировките в страната, където е указано, че не се заплащат дневни пари при ползване
на целодневна безплатна храна в мястото на командировката. В тази връзка считаме за
погрешен извода на първоинстанционния съд за заплащането на средства за безплатна
храна е обосновено единствено от фактическото полагане на труд, тъй като разпоредбата на
чл.100 от КТ се намира в глава „Социално битови и културно обслужване“ и при тълкуване
2
следва да се приеме, че последната няма задължителен характер за работодателя.
Претендираме да ни бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ.П.: Моля да оставите без уважение жалбата като неоснователна и недоказана.
Възраженията изложени в нея и в днешно съдебно заседание се свеждат до това дали
разположението на двата терминала на въззивното дружество, представляват всъщност едно
предприятие и с оглед на това, че не са налице основанията за извършване на
командироване на доверителят ми в друго населено място. Обстоятелството, че дружеството
разполага с терминали и производствени мощности на различни места не означава, че те са
някакво изключение от разпоредбите на Кодекса на труда. Видно е и е ноторен факт, че
Варна Запад се намира в община Девня, а Пристанище Варна като дружество и Варна Изток,
терминал към това дружество се намират в община Варна. Не подлежи на коментар в случая
дали е приложима Наредбата за командировките в страната и, че доверителят ми е следвало
да бъде командирован. В тази връзка изложените от първоинстанционния съд доводи и
съображения са напълно законосъобразни и относими към конкретния случай. Другият
въпрос, който се коментира в настоящото съдебно заседание е дали получаваните от
доверителят ми средства за храна, представляват някакво различно плащане от неговото
трудово възнаграждение. В случая се прилагане не само разпоредбата на Кодекса на труда, а
и на Наредбата по силата на която се формират трудовите възнаграждения на работниците и
служителите. Факт е, че определеното допълнително плащане за храна освен, че се позовава
на възможностите такова да бъде изплащано, то е залегнало и в разпоредбите на сключения
между страните трудов договор, видно от които е, че това възнаграждение е в зависимост и
само от отработеното време, а самата наредба, която се прилага в случая изисква за да се
причисли дадено плащане към обема на трудовото възнаграждение е необходимо то да има
постоянен характер, да се изплаща постоянно и зависимо от отработеното време. В случая
съгласно Кодекса на труда, съгласно вътрешните нормативни актове на дружеството, които
са упоменати в решението се установява, че всъщност получаваното възнаграждение е
ежемесечно, определено по размер и зависи от отработеното време и се прилага независимо
от това къде работникът или служителят упражнява своя труд. В случая обаче
неизпълнението на задължението на работодателя да командирова своя служител за някакъв
период от време, не означава, че на него не му се полагат средства за храна работейки извън
населеното място, където се намира предприятието в което той по договор упражнява своите
задължения. Считам, че изложените в тази връзка, както и във връзка с Наредбата за
командировките в страната доводи и съображения в мотивите на първоинстанционното
решение са законосъобразни, съобразени с нормативните актове и в тази връзка решението
на съда е правилно и законосъобразно. Моля същото да бъде потвърдено и да се присъдят
разноски в полза на доверителят ми за двете инстанции. В отношение на евентуалност
неговата претенция би могла да бъде уважена, в размера определен като командировъчни
дневни пари, плюс приспадане на ползваните болнични и съобразявайки броя на
отработените дни по време на командировката му във Варна Запад. Моля да съобразите и
3
доводите изложени в отговора на въззивната жалба и моля в този смисъл за вашето решение.
Съдът счете делото за изяснено от правна и фактическа страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:07 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4