Р Е Ш Е Н И Е
№ 2325
гр. Пловдив, 18.12.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа, докладваното
от председателя Мариана Шотева, адм. дело № 2242 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на С.С.Р., ЕГН **********, чрез адв. К., срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21
за присъждане на сумата в размер общо на 22 800 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора Пловдив, както следва:
- 14 300 лева за
периода от 01.05.2015 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на преустановяване на незаконосъобразните бездействия,
а именно 31.12.2019 г. до крайното й изплащане;
- 8 500 лева за
периода от 01.01.2021 г. до 05.09.2023 г. (датата на предявяване на исковата
молба), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
исковата молба, а именно 05.09.2023 г. до крайното й изплащане.
Неимуществените
вреди се сочи, че се изразяват в здравословни проблеми като главоболие и чести
респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен
дискомфорт, огорчение, внушаване на чувство за малоценност.
Твърденията на
ищеца са за нарушени права по чл. 3 от ЗИНЗС във всеки един от двата искови
периода, както следва:
1) липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – падат се под 3 кв.м. нетна
площ);
2) липса на
вентилация, следствие от което не е имало достатъчно свеж въздух;
3) лошо
състояние на тоалетните – с неработещи казанчета, липса на прегради, липса на
работещи чешми или умивалници, а и същите не са шумоизолирани, което го лишава
от уединение;
4) лошо
състояние на банята – л.св. се къпят заедно по 30-40 човека при налични само
5-6 душа, от които тече или гореща или ледено студена вода, като се е налагало,
отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да се минава само по хавлия
през карето, а и водата не е ставала за пиене, тъй като е с лошо качество;
5) нарушени
права по чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като е липсвало достатъчно слънчева
светлина и свеж въздух, което е създало на ищеца дихателни проблеми, кашлица и
предразположеност към респираторни заболявания;
6) липса на
вътрешна и външна изолация на стените, следствие от което отоплението е
затруднено и имало случаи, в които ищецът не може да заспи от студ;
непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на молбите за предоставяне на
такива, надзирателите са отговаряли, че не разполагат с такива;
7) спалното и
постелъчно бельо се сменяло изключително рядко, което създава предпоставки за
развъждане на дървеници и бълхи; непредоставяне на препарати за почистване на
тоалетните и спалните помещения;
8) липса на
водена индивидуална и корекционна работа с ищеца и непредоставяна възможност да
участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което е
довело до поведенческа и личностна криза;
9) липса на
достатъчно мебели, а малкото налични били счупени.
Претендираните
суми, вредите, както и твърдените нарушения, първоначално са заявени в исковата
молба, впоследствие уточнени с молба от 26.10.2023 г. (л. 98), в каквато насока
е допуснато и изменение на исковете в последното по делото о.с.з. Претендира се
от адв. К. присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите
претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност,
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
По отношение на първия исков период:
От Становище к.
рег. № 8275/26.10.2023 г. от 27.10.2023 г., изготвено от ИСДВР инсп. Д. Б. (л.
105) и Справка рег. № 495/27.10.2023 г., изготвена от Началник ЗООТ „Смолян“
(л. 106), се установява, че ищецът С.С.Р. ***15 г. (т.е. към 01.05.2015 г. –
началната дата на първия исков период, вече е пребивавал на територията на
Затвора Пловдив), където е пребивавал до 05.10.2016 г. вкл., след което с
протокол на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС № 2421 от 06.10.2016 г. режимът му е
сменен от строг на общ и е разпределен в ЗО „Хеброс“ от 06.10.2016 г., след
което е преразпределен в ЗО „Смолян“ на 01.02.2017 г., като е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в ЗО „Смолян“ от 03.02.2017 г. до 06.03.2017 г.,
след което отново е върнат на територията на ЗО „Хеброс“ със Заповед №
348/14.03.2017 г. и със Заповед № 694/09.05.2018 г. режимът му е върнат до
първоначално определения от съда, а именно строг и е настанен в корпуса на
Затвора Пловдив.
При тези данни,
настоящият съдебен състав приема, че през първия исков период, ищецът е
пребивавал, както следва: от 01.05.2015 г. до 05.10.2016 г. вкл. в Затвора
Пловдив; от 06.10.2016 г. до 02.02.2017 г. вкл. в ЗО „Хеброс“; от 03.02.2017 г.
до 06.03.2017 г. вкл. в ЗО „Смолян“; от 07.03.2017 г. до 14.05.2018 г. вкл. в
ЗО „Хеброс“; от 15.05.2018 г. до 04.11.2019 г. (когато е бил освободен) в
Затвора Пловдив.
А от Справка към
рег. № 7010/15.09.2023 г. от 19.09.2023 г., изготвена от ИСДВР Е. Е. (л. 71-72)
се установява, че по време на пребиваването си в Затвора Пловдив (от 01.05.2015
г. до 05.10.2016 г. вкл. и от 15.05.2018 г. до 04.11.2019 г.) Р. е бил настанен
на Шести пост в стая № 7, която е с площ от 28,78 кв.м. с два отваряеми
прозореца с размери 1,00/1,15 м. и 0,40/1,15 м., разполага със санитарен възел
с площ от 2,94 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,40/1,15 м. Не са
представени данни за това с колко други л.св. ищецът е пребивавал в това спално
помещение. Посочено е единствено, че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН,
единственият меродавен документ, от който може да се направи справка за броя на
л.св. по спални помещения, е „Сведение за разпределение и движение на лишените
от свобода“, което пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за
съхраняване на ГДИН и териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със
Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от
Държавната агенция „Архиви“, се съхранява за срок от три години.
По отношение на втория исков период:
От справка на
вх. № 7010/15.09.2023 г. от 27.09.2023 г., изготвена от Г. А. – инспектор СДВР
(л. 88-89) се установява, че ищецът е постъпил в Затвора Пловдив от ОЗСА
Пловдив на 07.05.2021 г., т.е. от 01.01.2021 г. (началната дата на втория исков
период) до 06.05.2021 г. вкл. няма данни да е бил на територията на Затвора
Пловдив.
От 07.05.2021 г.
до 13.05.2021 г. вкл. е бил настанен в Приемно отделение, стая ОП-2, която е с
площ от 26,28 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като през целия престой на лицето
в това спално помещение са били настанявани между 8 и 10 л.св. Стаята разполага
с два прозореца с размери 0,44/1,18 м. и 0,98/1,18 м., санитарен възел с площ
от 2,7 кв.м. с един прозорец с размери 0,35/1,18 м., разполага с течаща студена
вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стаята разполага с
две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отоплява се с централно
парно отопление. Санитарната обработка против дървеници, бълхи, гризачи и др.
се извършва редовно от външна лицензирана фирма. В стаята никога не е имало мухъл.
Няма данни какви маси, столове и шкафчета е имало в стаята през този период и с
какви размери са били. При постъпването в затвора на всички л.св. се
предоставят за ползване дюшек, възглавница и спално бельо. Осигурява се
възможност л.св. да ползват и лично спално бельо. Хигиената в спалните
помещения, в т.ч. и на спалното бельо е задължение на самите л.св. При престоя
си в Приемно отделение л.св. С.Р. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши
битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт.
От 14.05.2021 г.
до 01.07.2021 г. вкл., съгласно Справка на вх. № 7010/15.09.2023 г. от
20.09.2023 г., изготвена от Инспектор СДВР С. Пачеджиева (л. 80-81), ищецът е
бил настанен на Пети пост в спално помещение № 65, което е с площ от 27,24 кв.м.
и с капацитет до 6 л.св., като през целия период на пребиваване в това спално
помещение, са били настанявани до 6 л.св. Стаята разполага с два отваряеми
прозореца с размери 0,99/1,17 м. и 0,50/1,17 м., санитарен възел с площ от 2,65
кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,34/1,17 м. За всеки л.св. е
осигурено легло с размери 90/180 см., дюшек и постелъчен инвентар, шкафовете са
с размери 45/50 см. При желание от страна на настанените лица могат да получат
от близките си чаршафи, одеяла и други, съгласно списък на разрешените вещи,
предмети и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и
държат при себе си. На всички л.св. е осигурен достъп до течаща топла вода,
съгласно графика за разпределение на времето на л.св. от съответната група, а
работещите имат достъп до баня всеки работен ден, в подкрепа на което твърдение
е представен График за разпределение на времето на лишените от свобода от Пети
пост (л. 82). Във всеки санитарен възел всеки л.св. има достъп до течаща
студена вода. Водата в Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за
града с качество, от което се ползват всички граждани в условията на свободен
живот. Отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на л.св. и могат да
правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се
осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори,
както и могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат
донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе
си, съгласно Заповед № ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Министъра на правосъдието. Редовно
се извършва дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми. След ремонта в Пета
група са подменени изцяло подовата настилка, боя и дограма в спалните
помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, били са поставени и маси, столове
и шкафчета, но заради умишлени злонамерени действия в нарушение на чл. 96, т. 2
от ЗИНЗС всичко това е било увредено или напълно унищожено, което е наложило
няколко допълнителни ремонта и осигуряване на нов инвентар.
От 02.07.2021 г.
до 05.09.2023 г. (датата на депозиране на исковата молба), съгласно цитираната
по-горе справка от 19.09.2023 г. (л. 71-72) ищецът е бил настанен в Шести пост
в стая № 13, която е с площ от 27,44 кв.м. и с капацитет до 6 л.св., като в
периода от 02.07.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл., от 05.10.2021 г. до 30.11.2021
г. вкл., от 17.12.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл., от 04.02.2022 г. до 06.02.2022
г. вкл. и от 11.02.2022 г. до 27.02.2022 г. вкл. в това спално помещение са
пребивавали между 7 и 9 л.св., а в останалите периоди – до 6 л.св. Стаята
разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,45/1,10 м. и 1,00/1,00 м.,
санитарен възел с площ от 2,60 кв.м. и един прозорец с размери 0,36/1,10 м. За
периода на този си престой ищецът е бил устройван на работа в „Обособено
производство“, където за три месеца има отработени общо 29 дни и е спрян,
поради несправяне с възложените му задължения, няма и желание да продължи да
работи на тази трудова позиция. Не е награждаван, наказван е двукратно – веднъж
за притежание на котлон, който не е негов и втори път – за отправяне на закани
към различни л.св. Провеждани са индивидуални беседи и разговори по различна
тематика, но планът на присъдата не се изпълнява, поради липса на ангажираност
от страна на Р.. В подкрепа на тези твърдения са представени Дневник за индивидуална
работа и Препланиране на присъдата на л.св. С.Р. (л. 78-79). На всеки подсъдим
или л.св. се осигурява легло, дюшек и постелъчен инвентар. При желание от
страна на настанените лица, могат да получат от близките си чаршафи, одеяла и
други съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти,
които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе си. На всички л.св. е
осигурен достъп до течаща топла вода (график баня) съгласно графика за
разпределение на времето на л.св. от съответната група, в подкрепа на което е
представен График за разпределение на времето на лишени от свобода от Шести
пост (л. 73). Пералнята се ползва по утвърден график (л. 77). Във всеки
санитарен възел, всеки л.св. има достъп до течаща студена вода. Водата в
Затвора Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество, от
което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се
осъществява чрез централно локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Тоалетните във всяка една упомената стая са
обособени помещения с отделен вход. Хигиената в спалните помещения се
осъществява от настанените в съответното помещение, като за целта получават
съответните прибори, но могат да ги закупуват от лавката на Затвора Пловдив или
да им бъдат донесени от близките съгласно списък на разрешените вещи, предмети
и хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при
себе си.
По отношение на двата искови периода:
Съгласно
Становище към рег. № 7010/15.09.2023 г. от 09.10.2023 г., изготвено от ИФЗ НС
„ФЛКР“ ст. инсп. П. В. (л. 58-59), спалните помещения, в които е пребивавал
ищецът, са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Извършват се текущи ремонти, като се сменят течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела и др. и не се допуска да има счупени прозорци
(същите се подменят своевременно). За 2021 г. между ГДИН и ДЗЗД „Фаворит
Мениджънт“ е сключен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и
общежитията към тях. Дезинсекцията и дератизацията на помещенията се извършва
по утвърден график. Посочва се, че съгласно цитирания договор, годишно на
помещенията са извършени 8 пъти дезинсекция и 2 пъти дератизация, като
дезинсекцията е за хлебарки, бълхи и дървеници, а дератизацията за сив плъх и
домашна мишка, в подкрепа на което твърдение са приложени протоколи за
извършена обработка и Договор за ДДД (л. 21 и сл., л. 60 и сл. и л. 84-87). Във
всяко спално помещение има течаща вода и отделен санитарен възел, като л.св.
имат неограничен достъп до тях. Л.св. имат право да притежават и нагреватели, с
които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно преградени от
спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Банята е обща за л.св.,
подът е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи, ползва се от л.св. по
утвърден график. Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен
ден да използват баня след приключването му.
Като доказателства
по делото са приети, освен цитираните по-горе доказателства, така и Таблица № 6
за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за
лишаване от свобода за един месец, утвърдена от Министъра на правосъдието (л. 20),
График за ползване на библиотеката към Затвора Пловдив (л. 74) и Работно време
с клиенти на „Магазин лишени от свобода“ към ДП ФЗД – ТП Пловдив от 18.11.2019
г. (л. 75-76).
Като свидетел по
делото е разпитан Ф.К.П.. Същият заявява, че познава ищеца от Затвора Пловдив –
от 4-5 години, където са били заедно. Твърди, че през годините ищецът е пребивавал
в килии №№ 13, 14, 16 и 7. Вътре в килиите имало мухъл, дървеници и хлебарки,
имало тоалетна, но нямало вода – в някои от стаите имало, но в някои от стаите
нямало врата на тоалетната, като за килия № 13 твърди, че е нямало врата на
тоалетната, когато ищецът е бил там – никаква преграда е нямало на тази
тоалетна. Чешмите понякога „вървяли“, но понякога не „вървяли“, в повечето
време не „вървяли“, защото нямало вода, топла вода нямало, къпели се, когато по
график отиват на баня, понякога обаче нямало топла вода в банята. В стаите, в
които е бил ищецът, е имало осветление, с прозореца се проветрявали, който
прозорец се отварял. Твърди, че през зимата било студено в стаите, защото
парното не работело, пускали го в определени часове, но стаите не можели да се
стоплят, чаршафите сами си ги носили, те си ги перяли сами, простирали ги в
стаите. Не знае дали с ищеца някой е работел по корекционна работа. Пръскали за
дървеници и хлебарки, но по-често пръскали с вода. В килиите, в които е бил
ищецът, е нямало мебели, имало само легла, а шкафовете били изпочупени. Съдът
приема показанията на разпитания по делото свидетел за логични, последователни
и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще
бъдат обсъдени и преценявани от съда, с оглед на всички други данни по делото.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх,
незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти
и последиците от недоказването.
По отношение на първия исков период:
От събраните и
неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в
Затвора Пловдив от 01.05.2015 г. до 05.10.2016 г. вкл. и от 15.05.2018 г. до
04.11.2019 г. – когато е бил освободен.
Или, няма данни
да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив в периодите от 06.10.2016 г.
до 14.05.2018 г. вкл. (доколкото в тези периоди е бил в ЗО „Хеброс“ и ЗО
„Смолян“) и от 05.11.2019 г. до 31.12.2019 г. вкл. (доколкото за този период
няма данни да е изтърпявал наказание лишаване от свобода). Това от своя страна
е самостоятелно основание исковата молба в тези й части да бъде отхвърлена, без
да се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи,
че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената
част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на
съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл.
214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено в тази насока),
същият да бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в
исковата молба.
С оглед
направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна
давност, следва да се посочи, че погасителната давност се свързва с изтичането
на предвиден в закона период от време, през който субектът на правото
бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в
ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание, както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ,
във връзка с чл. 203, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така
и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове
(ЗНА), следва да намерят приложение правилата на чл. 110 - 120 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), уреждащи института на погасителната давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен
срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо
(така чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). В случаи на непозволено увреждане, какъвто е
настоящият случай, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или
от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е
следствие от бездействие. В Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по
т. гр. д. № 3/2004 г. от ОСГК са обсъдени противоречията в практиката на
съдилищата относно началния момент на погасителната давност на иска за
обезщетение за вреди на пострадали лица, като в т. 4 от тълкувателното решение
е прието, че обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да
се иска след тяхната отмяна с решение на съда като унищожаеми, а при нищожните
– с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите.
Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на
администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за
незаконни, което се установява в производството по обезщетяването – чл. 1, ал.
2 от ЗОДВПГ (загл. изм.). В първия случай вземането за обезщетение за вреди
става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконният административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт
– от момента на неговото издаване. А при незаконни фактически действия/бездействия
на администрацията (каквито се твърди да са налице в конкретния случай), този
момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост
започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. Това
тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал.2 от
Закона за съдебната власт (ЗСВ) и въз основа на него следва да се приеме за
безспорно, че погасителната давност в случая започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия/бездействия на администрацията
да поставят ищеца в неблагоприятни условия на лишаване от свобода, а именно от
05.10.2016 г., датата, на която Р. *** и е бил преместен в ЗО „Хеброс“, следователно,
иск за периода от 01.05.2015 г. до 05.10.2016 г. вкл. може да бъде предявен
най-късно до 05.10.2021 г. Исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, е депозирана на 05.09.2023 г., т.е. след изтичане на
предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок, поради което и
вземането следва да се счита погасено и в тази част искът подлежи на отхвърляне
като погасен по давност.
Не така стои
въпросът със следващия престой на ищеца в Затвора Пловдив, а именно от
15.05.2018 г. до 04.11.2019 г., доколкото в този случай следва да се приеме, че
твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив са били преустановени на
04.11.2019 г., доколкото на тази дата ищецът е бил освободен, следователно,
искът за периода от 15.05.2018 г. до 04.11.2019 г. може да бъде предявен
най-късно до 04.11.2024 г. Исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство, както вече се посочи и по-горе, е депозирана на 05.09.2023
г., т.е. преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен
срок. Следователно, искът за този период не е погасен по давност.
Установява се на
следващо място, че на Р. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м.
в този период на пребиваване в Затвора Пловдив, а именно от 15.05.2018 г. до
03.11.2019 г. вкл. (доколкото на 04.11.2019 г. вече е бил освободен) – общо 538
дни, с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на
ответника не са представени доказателства с колко други л.св. е пребивавал в
едно спално помещение.
Не се
установяват обаче останалите твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС за този исков
период, като подробни съображения за това ще бъдат изложени по-долу в
решението.
По отношение на втория исков период:
От събраните и неоспорени
от страните доказателства, се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив от 07.05.2021 г. до 05.09.2023 г. вкл. – датата на депозиране на
исковата молба.
Или, няма данни
да е пребивавал на територията на Затвора Пловдив в периода от 01.01.2021 г. до
06.05.2021 г. вкл. (доколкото за този период няма данни да е изтърпявал
наказание лишаване от свобода). Това от своя страна е самостоятелно основание
исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да се обсъждат наведените
твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от органите по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС. Като и тук следва да бъде съобразено, че именно фактическите
твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба,
определят предмета на доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако
не е било предприето изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК (каквото не е
спорно между страните, че не е сторено в тази насока), същият да бъде разгледан
на фактически основания – различни от посочените в исковата молба.
Установява се на
следващо място, че искът в тази му част не е погасен по давност. Установява се
също така и че на Р. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в
периодите от 07.05.2021 г. до 13.05.2021 г. вкл. (общо 7 дни), когато ищецът е
пребивавал в Приемно отделение, стая ОП-2, която е с площ от 26,28 кв.м. и с
капацитет до 6 л.св., а в нея са пребивавали повече от 6 л.св., както и от
02.07.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл., от 05.10.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл., от
17.12.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл., от 04.02.2022 г. до 06.02.2022 г. вкл. и
от 11.02.2022 г. до 27.02.2022 г. вкл. (общо 171 дни), когато е пребивавал на
Шести пост в стая № 13, която е с площ от 27,44 кв.м. и с капацитет до 6 л.св.,
а в нея са пребивавали между 7 и 9 л.св. В останалите периоди не се установява
нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се
установяват и останалите твърдени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС за този исков
период, като подробни съображения за това ще бъдат изложени по-долу в
решението.
По отношение на двата искови периода:
Не се установява
нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички помещения на Затвора
Пловдив, в т.ч. и тези, в които е пребивавал Р., е осигурен достъп до санитарен
възел и течаща студена вода. Не се установява и тоалетната да е в много лошо
състояние – с неработещи казанчета, липса на прегради и липса на работещи чешми
или умивалници, доколкото е налице нарочно изявление в тази насока, че в
спалните помещения в Затвора Пловдив се извършват текущи ремонти, като се
сменят течащи кранчета и се отстраняват течове (така становище на л. 58). До
извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото
свидетел и които са в насока, че в някои от стаите няма врата на тоалетната,
както и че в килия № 13 е нямало врата на тоалетната, когато ищецът е бил там,
доколкото от една страна свидетелят не твърди, че е пребивавал заедно с ищеца в
това спално помещение, а от друга – на съда е служебно известно, че свидетелят Ф.К.П.
е инициирал производство по реда на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС против ГДИН със
сходни на оплакванията на ищеца, поради което за него е налице и личен интерес
да твърди конкретни обстоятелства, с оглед на което показанията му следва да
бъдат кредитирани само в частта, в която кореспондират на останалите
доказателства, предвид разпоредбите на чл. 164 и чл. 172 от ГПК. Що се касае до
твърдението, че тоалетната не е шумоизолирана, съдът намира, че неосигуряването
на шумоизолация в тоалетната не може да се тълкува като нечовешко и унизително
отношение, доколкото поставянето на шумоизолация е над средното ниво на битови
условия. Все в тази насока следва да се посочи, че дори разпитаният по делото
свидетел не посочва на л.св. да е било ограничено правото на уединение.
А по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника становища се
установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, като видно от представените такива – за л.св. от Пети пост, в който
ищецът е пребивавал в периода от 14.05.2021 г. до 01.07.2021 г. вкл. баня е
предвидена всяка сряда от 09,30 часа до 11,30 часа и всеки петък от 09,30 часа
до 11,30 часа, а за л.св. от Приемно отделение, в което ищецът е пребивавал от
07.05.2021 г. до 13.05.2021 г. вкл. баня е предвидена всеки вторник от 09,30
часа до 10,30 часа и всеки четвъртък от 09,30 часа до 10,30 часа (така график
на л. 82), съответно за л.св. от Шести пост, в който ищецът е пребивавал в
останалите периоди на пребиваването си в Затвора Пловдив, баня е предвидена
всеки понеделник от 13,30 часа до 16,30 часа и всеки петък от 13,30 часа до
16,30 часа (така график на л. 73). Освен това, за част от пребиваването си в
затвора се установява, че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до
баня всеки работен ден. Л.св. се установява и че имат право да притежават
нагреватели, с които могат да си топлят вода. Не се установява и банята да е в
лошо състояние, доколкото се установява, че подът на същата е с мозайка, а
стените – с фаянсови плочи и независимо, че не е правен основен ремонт,
своевременно са сменяни течащи кранчета и са отстранявани течове, т.е. не може
да се приеме за вярно твърдението на ищеца, че са работели само 5-6 душа, както
и че банята е била в лошо състояние. А що се касае до твърдението, че на л.св.
се налага, отивайки и връщайки се от помещението за къпане, да преминават през открита
площ, наречена „карето“, както и че през зимата е студено и често води до
различни заболявания, настоящият съдебен състав намира, че от събраните по
делото доказателства не се установява от страна на затворническата
администрация да са налице допуснати нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Това е така,
защото от една страна не се установява по безспорен начин къде точно се намира
помещението за къпане, къде са се намирали стаите, в които ищецът е бил
настанен и дали на него лично му се е налагало да преминава през зимните месеци
през открита площ. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания
по делото свидетел, доколкото и той също не потвърждава това твърдение на ищеца.
Няма данни също така и от душовете да е текла или само ледено студена вода или
гореща такава. Действително, от показанията на разпитания по делото свидетел е
възможно да се приеме, че водоподаването в някои периоди е било нарушено, но
тук е мястото да се посочи, че в случаи на ВиК повреди, когато има режим на
водата, не само лишените от свобода нямат вода, но и всички граждани, засегнати
от ВиК повредата, а понякога и цели населени места нямат вода, което означава,
че липсата на вода при ВиК повреда и/или ниско налягане на подаваната такава,
съответно лошото качество на водата след отстраняване на аварията, не поставя
лишените от свобода, в частност ищеца в по-неблагоприятно положение от всеки
друг гражданин. Не се доказаха и твърденията за лошо качество на питейната
вода. Нещо повече, прави впечатление, че това си оплакване ищецът е изложил в
частта, в която се оплаква от лошото състояние на банята, който факт навежда на
мисълта, че твърденията са за лошо качеството на водата от душовете, която
вода, дори и да е ставала за пиене, след като мине през отоплителния уред –
бойлер или друго подобно съоръжение (котел), е напълно естествено да промени
своите качества.
Не се установява
и нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, доколкото от представените по делото
данни от Затвора Пловдив се установява, че всички помещения, в които е бил
настанен ищецът, са добре осветени и с по два отваряеми прозореца, противно на
заявеното в исковата молба („...през този малък прозорец...“, т.е. ищецът
говори за наличие само на един прозорец), в т.ч. прозорци са налични и в
обособените санитарни възли. Отделно от това, проветряването и наличието на
свеж въздух в килиите зависи изцяло от самите лишени от свобода, които избират
кога и колко време да проветряват помещението, а и по делото няма нито данни,
нито са представени доказателства ищецът да е имал дихателни проблеми, кашлица
и предразположеност към респираторни проблеми. За пълнота е необходимо да се
посочи, че в зависимост от броя и размера на прозорците, формата на помещенията
и разположението на мебелите в тях, достъпът до естествена светлина в килиите е
различен. Няма нормативно определени стандарти за минималните нива на
осветеност в спалните помещения в местата за лишаване от свобода. В случая
обаче, доколкото се констатира, че всяка една от стаите, в които е бил настанен
ищецът е разполагала с по два отваряеми прозореца с размери 1,00/1,15 м. и
0,40/1,15 м. в стая № 7, 0,44/1,18 м. и 0,98/1,18 м. в стая ОП-2, 0,99/1,17 м.
и 0,50/1,17 м. в стая № 65 и 0,45/1,10 и 1,00/1,00 м. в стая № 13, като прозорец
е бил наличен и в санитарния възел и с оглед безспорно установеното, че
изкуственото осветление в килиите се осигурява от едно или повече осветителни
тела, най-често луминисцентни лампи, тип пура, следва да се приеме, че няма
нарушение на чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС. Що се отнася до твърдението на ищеца, че
стаите не отговарят на изискванията на чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на видове територии и устройствени зони, е
необходимо да се посочи, че с оглед размера на стаите, съпоставен с размерите
на прозорците, би могло да се приеме, че е налице известно несъответствие с
широко популярните строителни стандарти, касателно нивото на проникване на
дневна светлина в помещенията, но следва да се има предвид типът на сградата,
която не е типична жилищна сграда, а вид обществена и то такава, при която е
нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и
изискванията относно осветеността с дневна светлина, утвърдени по отношение на
жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на
дървеници и бълхи в Затвора Пловдив, като от страна на затворническата
администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично
дезинфекция, дезинсекция и дератизация, които се установи, че касаят целите
искови периоди. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват
ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в
Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти. По отношение на твърдението,
че спалното и постелъчното бельо се сменя изключително рядко, е необходимо да
бъде съобразено, че от представените по делото данни се установява, че при
постъпването на л.св. се раздава такова, като задължението за неговата смяна и
изпиране, е на самите л.св., на които е осигурена възможност, както да ползват
лично такова, така и да го предоставят за изпиране на своите близки, или да го
изпират лично в пералнята, т.е. не може да бъде вменено в задължение на
ответника спазването на личната хигиена на л.св. Недоказано е и следващото
твърдение, а именно, че не се раздават препарати за почистване на тоалетните и
спалните помещения, доколкото от представена Таблица № 6 за перилни, миещи,
дезинфекциращи препарати и хигиенни консумативи в местата за лишаване от свобода
за един месец (л. 20), се установява, че такива е предвидено да се раздават на
л.св., като няма данни това задължение да не е било спазвано, отделно от това,
на л.св. е предоставена възможност и да закупуват такива от лавката на затвора.
Съдът намира за
неоснователни и недоказани твърденията досежно липсата на индивидуална и
корекционна работа с ищеца, както и че не му е дадена възможност да участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа, което е довело до
поведенческа и личностна криза. В тази връзка следва да бъде съобразено, че съгласно
чл. 152, ал. 1 от ЗИНЗС, социалната дейност и възпитателната работа са основни
средства за ресоциализация на лишените от свобода и са насочени към подпомагане
на личностната промяна на осъдените и изграждане на умения и способности за
законосъобразен начин на живот в обществото. А съгласно ал. 2 социалната
дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода включват: 1.
диагностична и индивидуална корекционна дейност; 2. програми за въздействие, за
намаляване на риска от рецидив и риска от вреди; 3. образование, обучение и
квалификация на лишените от свобода; 4. творчески, културни и спортни дейности
и религиозна подкрепа. Според ал. 3 на същата разпоредба с лишените от свобода
се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа. От
събраните по делото доказателства не може да бъде установено по безспорен начин
дали с ищеца е водена индивидуална и корекционна работа през първия исков
период, но доколкото същият се е явил на комисия по чл. 73 от ЗИНЗС (в
приложимата редакция) и режимът му е бил сменен от строг на общ и е разпределен
в затворническо общежитие, като е бил назначен и на работа, очевидно при
постъпването му в Затвора Пловдив му е бил разяснен правният и социален статус,
запознат е с правата и задълженията, които има. По идентичен начин следва и да
се приеме, че са му разяснени възможностите и условията за започване на работа,
щом като е започнал такава. Друг е въпросът, че поради утежнената му дисциплинарна
практика, е бил преразпределен в друго затворническо общежитие, откъдето е
върнат отново поради характеровите му особености, а така също и по негова молба
и в крайна сметка режимът му е бил върнат до първоначално определения и
настанен в корпуса на Затвора Пловдив (така становище на л. 105). Като тук е мястото
да се посочи, че с оглед изричното уведомяване на съда относно съответната
утвърдена номенклатура по съхраняване на архив и краткия срок на съхранение на
същата, съдът не намира, че в случая са налице условията на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС за приемане за доказан твърдения от ищеца факт, доколкото тази разпоредба
дава само възможност, но не задължава съда да признае за доказани съответните
факти и то само, ако специализираната администрация откаже да предостави
информация. В случая не е налице отказ от представяне на такава от
администрацията, а невъзможност за предоставянето й поради изтекъл срок на
съхранение. Що се касае до втория исков период, установява се, че ищецът е бил
устройван на работа в „Обособено производство“, където за три месеца има отработени
общо 29 дни и е спрян, поради несправяне с възложените задължения, като няма и
желание да продължи да работи на тази трудова позиция. Установява се също така
и че не е награждаван, но е наказван два пъти. С него са провеждани
индивидуални беседи и разговори по различна тематика, но планът на присъдата не
се изпълнява, поради липса на ангажираност от негова страна, в подкрепа на
което са представени и съответните доказателства (л. 71-72, л. 78-79). В този
смисъл не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от социални дейности и от
възможности за ресоциализация и личностна промяна. Друг е въпросът, че не се
установява и Р. да е имал поведенческа и личностна кризи, каквито се твърди да
са налични у него и към момента на депозиране на исковата молба.
По отношение на
останалите, наведени от ищеца твърдения, свързани с лошите битови условия в Затвора
Пловдив, а именно: липса на вентилация, следствие от което не е имало
достатъчно свеж въздух; липса на вътрешна и външна изолация на стените,
следствие от което отоплението е затруднено и имало случаи, в които ищецът не
може да заспи от студ; непредоставяне на достатъчно дебели завивки, като на
молбите за предоставяне на такива, надзирателите са отговаряли, че не
разполагат с такива; липса на достатъчно мебели, а малкото налични били счупени,
на първо място следва да се посочи, че липсват ангажирани каквито и да било
доказателства, поради което и с оглед доказателствената тежест, следва да се
приеме, че същите са недоказани. Действително, от показанията на разпитания
свидетел, който по същото време е пребивавал на територията на Затвора Пловдив,
е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал Р., са с лоши
хигиенни условия, но хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях
санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното
няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни
условия в спалното помещение, в което е бил настанен ищецът.
С оглед на
всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените
бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в
неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив, както следва:
- по отношение
на първия исков период - от 15.05.2018 г. до 03.11.2019 г. вкл. (общо 538 дни);
- по отношение на втория исков период - от
07.05.2021 г. до 13.05.2021 г. вкл., от 02.07.2021 г. до 12.09.2021 г. вкл., от
05.10.2021 г. до 30.11.2021 г. вкл., от 17.12.2021 г. до 06.01.2022 г. вкл., от
04.02.2022 г. до 06.02.2022 г. вкл. и от 11.02.2022 г. до 27.02.2022 г. вкл.
(общо 178 дни).
Това от своя
страна води до извода, че битовите условия в това затворническо заведение за
тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на
лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме,
че Р. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието
„справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между
деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен
еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.
С оглед
характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици
от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане
икономическия стандарт на страната (за първия исков период 2018 г. - 2019 г.,
съответно за втория исков период 2021 г. – 2022 г.), според настоящия състав,
обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер на
2 200 лева за първия исков период, съответно 800 лева за втория исков период, съобразявайки
актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ
приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е
адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и
Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8
юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение
по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера
на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia,
жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs
Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е
определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария,
при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото
според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в
България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки
жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които,
както вече се посочи и по-горе, са в рамките на 2018 г. - 2019 г. за първия
исков период, съответно 2021 г. – 2022 г. за втория исков период), би следвало
да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно
нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно
нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за
период от 538 дни през първия исков период и 178 дни през втория исков период е
налице едно единствено нарушение (наличие на пренаселеност на помещенията, в
които е пребивавал ищецът), именно посоченият размер най-точно и съответно ще
овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
В останалата
част исковите претенции следва да бъдат отхвърлени.
Съответно,
спрямо тези размери на главните искове, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата. Тук е мястото да се
посочи, че според общото правило на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като за действително претърпените вреди в по-висок размер
може да иска обезщетение съобразно общите правила. Законната (мораторна) лихва
е форма на договорна отговорност, специфична за паричните задължения независимо
от техния произход. В тази връзка трайно установената съдебна практика е в
смисъл, че правилото на чл. 86 от ЗЗД се прилага, без да се провежда
разграничение между юридическите факти, които пораждат неизпълненото парично
задължение и субектите на правоотношението - независимо дали се касае за
търговска сделка или такава между граждани, непозволено увреждане,
неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие, трудови
правоотношения и др. Достатъчно е наличието на парично задължение и забава.
Кредиторът винаги има право на законната (мораторна) лихва, без да е необходимо
тя да е изрично уговорена. Спорният в случая въпрос е кога длъжникът е изпаднал
в забава, с оглед обстоятелството, че се касае за обезщетение по специалния
закон - ЗИНЗС и за вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на
администрацията. В т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005
г. на ОСГК на ВКС дословно е посочено, че при незаконни актове на
администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на
законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на
погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане, е влизане в
сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а
при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия
или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването
им.
В случая по
отношение на първия исков период е доказано незаконосъобразно бездействие от
страна на служители на ГДИН в периода от 15.05.2018 г. до 03.11.2019 г. вкл., доколкото
на 04.11.2019 г. ищецът е бил освободен, следователно към тази дата е налице
преустановяване на въпросните незаконни действия и от тази дата се дължат
лихви, но доколкото ищецът претендира такива от 31.12.2019 г., същите ще следва
да присъдени така, както са заявени, а именно от 31.12.2019 г. до окончателното
изплащане на главницата.
По отношение на
втория исков период лихвите следва да бъдат присъдени считано от датата на
депозиране на исковата молба, а именно 05.09.2023 г. до окончателното изплащане
на главницата.
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС и претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. К. адвокатско възнаграждение, което съдът определя на такова в размер
на 322,63 лева, съразмерно на уважената част от иска, изчислена на основание чл.
8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на С.С.Р.,
ЕГН **********, сумата от 2 200 (две хиляди и двеста) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3
от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 15.05.2018 г. до
03.11.2019 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 538 дни в
посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.12.2019
г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от 14 300 лева и за
останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на
частта от заявения исков период от 01.05.2015 г. до 14.05.2018 г. вкл. и от 04.11.2019
г. до 31.12.2019 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на С.С.Р.,
ЕГН **********, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по
време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 07.05.2021 г. до 05.09.2023
г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 178 дни в посочения
период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 05.09.2023 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за разликата до пълния й предявен размер от 8 500 лева и за
останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение на
частта от заявения исков период от 01.01.2021 г. до 06.05.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на адвокат А.В.К.
с адрес ***, партер, сумата в размер на 322,63 (триста двадесет и два лева и
шестдесет и три стотинки) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: