№ 697
гр. София, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110210547 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. СТР. К., ЕГН **********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 21-4332-009022/29.04.2021г., издадено от
Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” - СДВР, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 (сто) лева за
нарушение на чл. 119, ал.1, от ЗДВП.
В жалбата се оспорва възприетата от актосъставителя и наказващия
орган фактическа обстановка, като се изнасят твърдения за липса на
съставомерно деяние. Излагат се възражения срещу достоверността на
констатацията на органите за наличието на стъпили и съответно преминаващи
по пешеходна пътека пешеходци. Твърди се лаконичност на описанието на
елементите от състава на административното нарушение, с което е
ограничено правото на защита на въззивника. Формулирана е молба за отмяна
на издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
От процесуалния му представител – адв. С., е постъпило допълнение към
жалбата, в което са доразвити доводите срещу издадения санкционен акт.
Въззиваемата страна – Отдел „Пътна полиция” - СДВР, редовно
призована, не изпраща процесуален представител, който да вземе отношение
по фактите и приложимия наказателен закон.
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално
1
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект,
поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 15.04.2021г., около 19:35 часа, в гр. София, по бул.„К.М.Л.“, с
посока на движение от ул. „К.“ към Ц.А. жалбоподателят Н. СТР. К.
управлявал лек автомобил „Ф.К.“, с рег. № ХХХХ. Когато достигнал
кръстовището с ул. „К.“, в който пътен участък била разположена пешеходна
пътека, обозначена с пътен знак „Д17“ и маркировка тип „зебра“ – „М8.1“,
той не пропуснал пресичащ по нея отляво надясно спрямо посоката му на
движение пешеходец. Последният бил стъпил на пътното платно, върху
обозначената маркировка и се придвижвал по очертанията на пътеката, като
почти бил достигнал до трамвайните линии, разположени в средата на
булеварда. Въпреки възприемането на пешеходеца водачът продължил своето
движение, без да съобрази неговото предимство. Поведението на К. било
забелязано от полицейските служители М. СТ. Д., заемащ длъжност „младши
автоконтрольор” към ОПП – СДВР и колегата му ЗДР. В. КР., които
изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване правилата за
движение по пътищата. Към този момент те се придвижвали непосредствено
зад автомобила на жалбоподателя и имали пряка видимост към пешеходната
пътека и върху обстановката на нарушението. Полицаите последвали К. с
патрулния си автомобил, като успели да го спрат за проверка на известно
разстояние след кръстовището, в близост до Ц.А. Пристъпили към проверка,
в хода на която изискали представянето на документи.
След като установил самоличността на водача и преценил, че е
извършено нарушение на правилата за движение по пътищата, свид. Д.
съставил акт за установяване на административно нарушение бл.
№371929/15.04.2021г., в присъствието на очевидеца З.К., в който били
изложени относими факти за простъпката. Като нарушена била посочена
разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от
актосъставителя и свидетеля по него и бил връчен на въззивника. Последният
го подписал, като вписал в съответната графа, че има възражения. Такива в
писмена форма постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН, като част от изложените
в тях доводи били идентични на тези, релевирани в иницииралата настоящото
производство жалба.
Въз основа на съставения АУАН било издадено от Началник Група към
СДВР, Отдел „Пътна полиция” - СДВР обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление № 21-4332-009022/29.04.2021г., с
което при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации в АУАН,
на К. на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лв. за нарушение
2
на чл. 119, ал. 1 от ЗДВП. Препис от този документ бил връчен лично на
въззивника на 30.06.2021г., съобразно отразеното в съпроводително писмо от
ОПП – СДВР, с което преписката е изпратена в съда. Жалбата срещу него
постъпила в законоустановения преклузивен срок на 02.07.2021г.
При проведения от съда непосредствен разпит на актосъставителя Д.
детерминираните в АУАН и НП фактически обстоятелства бяха доказани по
безспорен и несъмнен начин. Свидетелят пресъздава в детайли
наблюдаваните от него обстоятелства, свързани с нарушението, сред които
посоката на движение на въззивника, наличието на вече стъпил на пътното
платно и ясно демонстрирал намерението си да премине по обозначената
пешеходна пътека пешеходец към момента на регистрираното нарушение на
К., елементи от обстановката, в която е извършено то. Разпитваният заявява,
че видимостта за водачите в пътния участък е била добра. Споделя и съхранен
спомен за позицията на собственото си наблюдение, ведно с предприетото от
него и колегата му К. в насока спиране на водача, установяване на
самоличността му и реда за иницииране на административнонаказателно
производство. Показанията на Д. са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и отразяват адекватно личните му възприятия върху създалата се
пътна ситуация. Принадлежността му към йерархичната структура на
наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави под съмнение
достоверността на заявеното от него или да указва единствено неговото
предназначение формално да обслужи обвинителната теза. В този смисъл
обсъдените показания се явяват обективни и поради това годни
доказателствени източници за обосноваване изводите по съществото на
настоящия казус.
В потвърждение на фактологията, отразена в АУАН и пресъздадена
идентично в НП, са дадени и сведенията на свидетеля К., вписан в АУАН като
очевидец на нарушението. Те са подробни, отличаващи се с вътрешен
синхрон и кореспондиращи в цялост с изложението на актосъставителя, което
е доказателство за формирането на пресъздадените възприятия при
непосредствено наблюдение върху обстановката, в която е реализирано
нарушението. По изложените причини и доколкото не разкриват недопустимо
несъответствие с фактите, споделени от свид. Д., съдът се доверява на тези
гласни доказателствени източници и ги поставя в основата на своето
заключение по фактите.
Във връзка с анализа на свидетелските показания на двамата
полицейски служители, следва да се отбележи, че принципно е вярно, че
АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл.
189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84
ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима,
имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази
насока/, но при все това е необходимо да се подчертае, че в случая
показанията на свидетелите следва да се кредитират, тъй като по делото
липсват фактически данни, които да компрометират техния разказ. Изводи в
3
противната насока не биха могли да се формират и въз основа на писмените
възражения на самия жалбоподател. Споделеното от К. за особеностите на
пътната обстановка не може да се противопостави на заявеното от
полицейските служители, за които не са събрани сведения за тенденциозност
спрямо водача в поведението им и в техните изявления. Още повече, когато
самият жалбоподател споделя за формирани възприятия върху пешеходец,
който към момента на приближаването му към пешеходната пътека е бил „от
лявата му страна, през две трамвайни линии и едно насрещно платно“. Така
обективирани възраженията на жалбоподателя, с оглед смисъла, вложен в тях,
единствено потвърждават, че всъщност пешеходец е имало и движението му е
било достатъчно ясно обективирано, за да ангажира водача на МПС да се
съобрази с неговото присъствие на пътя и да намали или да спре движението
си с оглед осигуряване на неговото предимство.
В духа на горните аргументи съдът приема, че установената в нормата
на чл.189, ал.2 от ЗДвП презумпция за доказателствената стойност на
съставения АУАН и нейното значение за предмета на доказване по делото, не
е оборена.
При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото
гласни доказателствени средства, настоящият съдебен състав намира, че по
еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно
нарушение, времето, мястото, неговият механизъм и авторство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Този съд не споделя като основателни възраженията, релевирани от
жалбоподателя, за съществени процесуални нарушения, засегнали формата на
издадените актове. Описани са всички съставомерни признаци на
4
нарушението, включително е ангажирана и основната форма на
изпълнителното деяние, свързана с несъобразяване на изискването „да се
пропусне“ стъпил и преминаващ по пешеходната пътека пешеходец.
Последното е напълно достатъчно, за да се възприемат ясно обективните
параметри на предявената отговорност, като в случая е без значение дали
водачът не е спрял, или не е намалил скоростта. Несподеляеми са и доводите
за отсъствие на вписване на броя пешеходци, стъпили върху или подготвящи
се за пресичане по пешеходната пътека, или вече отминали по нея спрямо
момента на управлението на автомобила. Категорично съдържанието на
АУАН и НП насочва, че се касае само за един пешеходец, придвижващ се
вече по пътеката от лявата страна спрямо водача, което в достатъчна степен
очертава елементите на обстановката на нарушението. В резюме, дори и да се
приеме за лаконично, описанието на относимите към нарушението
обстоятелства не нарушава логическото единство на възпроизведените в
АУАН и НП факти и не препятства възприемането на всеки един от
изискуемите признаци на съответния състав от материална страна. Посочени
са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към
предявеното му нарушение. В духа на горните аргументи, настоящата съдебна
инстанция приема, че отразяването на относимата фактология напълно
удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание на акта за
установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок
от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на
нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е
постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени
без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално
основание.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Н. СТР. К. е
ангажирана, на първо място, на основание чл. 183, ал. 5, т.2 ЗДвП, като му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева
за нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин от събраните
гласни доказателства, че на посочените в НП дата и място жалбоподателят е
управлявал лек автомобил със съответни отличителни белези и
характеристики, като на пешеходна пътека, означена с пътен знак и
маркировка М 8.1, не е изпълнил задължението си да пропусне пресичащ
5
пешеходец. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като
нарушение на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение за
водачите на нерелсови пътни превозни средства при приближаване към
пешеходна пътека да пропуснат стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намалят скоростта или като спрат. В
конкретния случай без значение за административнонаказателната
отговорност се явява обстоятелството дали при наличие на пешеходци, дори и
такива, колебаещи са на тротоара до пешеходната пътека или до бордюра, но
вече върху нея, е било разчетено ясно като демонстрирано тяхното намерение
да пресекат булеварда, преминавайки по сигнализираната пешеходна пътека.
Ирелевантно е и конкретното им разположение върху пътеката, респ. тяхното
отстояние от движещото се превозното средство, за чийто водач се отнася
задължението по чл.119, ал.1 от ЗДвП. Още повече, когато дори в своето
възражение въззивникът се отразил както наблюдавано движение на
пешеходец върху очертанията на пътеката, от лявата си страна, което
единствено указва предприето пресичане. Подобни обстоятелства на още по-
силно основание задължават водачите да съсредоточат вниманието си върху
пътната обстановка и възможните опасности, а така също и да преустановят
движението си, като проявят внимание към уязвимите участници в
движението, каквито се явяват пешеходците.
От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 2
ЗДвП, която предвижда отговорност за водач, който не осигури предимство
при преминаване на пешеходна пътека. Налице е пълно съответствие между
словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана
чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е
приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието,
съзнавал е неговия общественоопасен характер, като във волево отношение
пряко е целял неговото извършване, на което указват установените в хода на
процеса факти.
По отношение на наложеното административно наказание „Глоба“ в
размер на 100,00 /сто/ лева съдът намира, че съгласно чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП
санкцията е абсолютно определена, поради което не съществува юридическа
възможност същата да бъде намалена /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН: “Не се
допуска определяне на наказание под най-ниския предел за наказание
глоба…”/.
Процесното нарушение не следва да се третира като маловажно по
смисъла на чл. 28, б.“А“ ЗАНН, доколкото то не разкрива значителни отлики
спрямо нарушенията от посочения вид.
6
Съобразно изложените фактически и правни доводи съдът констатира,
че така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на жалбоподателя е ангажирана
правилно. Ето защо, издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-
009022/29.04.2021г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” - СДВР, с което на Н. СТР. К., ЕГН **********, на основание чл.
183, ал. 5, т. 2 от ЗДВП, е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100,00 (сто) лева за нарушение на чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като
правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7