Р
Е Ш Е Н И Е
№
392/14.6.2019г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на
четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСКО НАНЕВ
при секретаря Димитрина Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Нанев административно дело № 1209 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХIХ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на „ЛЕО ГАЗ 80“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., ул. „Д. и п.“ №
.., против Ревизионен акт № Р-16001318000670-091-001/27.08.2018 г., потвърден с
Решение № 651/16.11.2018 г. на директора
на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
В жалбата се развиват подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се от
съда да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание дружеството
жалбоподател се представлява от процесуалния си представител адв. Б., който
поддържа жалбата и моли ревизионният акт да бъде отменен. Претендира сторените
по делото разноски.
Ответникът по производството – директорът на Дирекция
ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Я.,
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да я остави без
уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като се запозна със становищата на страните и с
приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
На „Лео Газ 80“ ЕООД е извършена ревизия за
установяване на задължения по ЗДДС от 01.01.2014 г. до 29.02.2016 г. Ревизията
е за установяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения по ДДС за
извършени доставки от „Зива Газ“ ЕООД, ЕИК по ЗТР *********, документирани с
Фактури №№ 252/12.11.2014 г., 254/13.11.2014 г., 291/07.01.2015 г.,
296/26.01.2015 г., 345/01.04.2015 г., 356/23.04.2014 г., 387/25.05.2015 г.,
388/16.05.2015 г. и 192/08.02.2016 г. За месеците ноември 2014 г., януари,
април и май 2015 г., и февруари 2016 г., на основание чл. 177 от ЗДДС, на
ревизираното лице е определено данъчно задължение в размер на 30 810 лева
главница и 10 535,14 лева лихви.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на
ревизия № Р16001318000670-020-01/05.02.2018 г., изменяна със Заповеди №
Р16001318000670-020-02/11.05.2018 г. и № Р16001318000670-020-03/11.06.2018 г. Pа
резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад на 13.07.2018 г., връчен
лично на управителя на дружеството В. Й. Б. на 01.08.2018 г. По реда на чл.
117, ал. 5 от ДОПК, срещу доклада не е подадено възражение с доказателства.
Производството е приключило с издаването на оспорения ревизионен акт от органа,
възложил ревизията и от главен инспектор по приходите, определен за ръководител
на същата. Ревизионният акт е връчен на „Лео Газ 80“ ЕООД по електронен път,
съгласно приложеното удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС
„Контрол“ (том І, л. 62).
Ревизионният акт е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК с
жалба с вх. № 20-12-59/19.09.2018 г. Към жалбата по административен ред е
представено като ново доказателство извлечение от хронологична ведомост на
сметка 401 на „Лео Газ 80“ ЕООД за доставчик „Зива Газ“ ЕООД.
Директорът на Дирекция ОДОП гр. Пловдив е преценил
жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло оспорения ревизионен акт, издаден
на „Лео Газ 80“ ЕООД за определеното задължение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, в размер на 30 810 лева главница и 10 535,14 лева лихви.
Решението е връчено на ревизираното лице по пощата, на
30.11.2018 г., видно от известие за доставяне на лист 907, том ІV от делото.
Жалбата срещу ревизионния акт е изпратена на решаващия орган на 13.12.2018 г.,
видно от системен бон на „Български пощи“ ЕАД (л. 906).
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно
обжалване пред директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив и е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът установява, че оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган.
Предмет на настоящото производство е Ревизионен акт №
Р-16001318000670-091-001/27.08.2018 г., потвърден с Решение № 651/16.11.2018
г., с който е определено данъчно задължение по ЗДДС в размер на 30 810
лева главница и 10 535,14 лева лихви.
С ревизионния акт са определени задължения за периода
и на лицето, на което е възложена ревизията, поради което същият не страда от
пороци, засягащи неговата валидност. Ревизията е приключила в срока, установен
от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно
определен от органа, който я е възложил. Ревизионният доклад е съставен в срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.
Ревизионният акт е издаден в определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок,
в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма
и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му,
с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад. Изложение на
фактическите основания за установяване на процесните задължения се съдържа и в
ревизионния доклад, който е неразделна част от ревизионният акт (чл. 120, ал. 2 от ДОПК), а
съгласно константната съдебна практика, мотивите на ревизионният доклад, когато
са възприети от компетентните органи, се явяват и такива на приключващия
ревизията акт. На задълженото лице е била предоставена възможност да подаде
възражение срещу съобщения му ревизионен доклад от 13.07.2018 г., но такова не
е постъпило до приключване на ревизионното производство. На жалбоподателя е
била предоставена възможност да представи изисканите му документи и сведения в
хода на извършваната му ревизия, същото е било редовно уведомявано за
откриването на ревизионното производство и за всички последващи действия на
органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства от значение за
установяване на публичните му задължения. В хода на ревизията органите по
приходите са попълнили преписката с необходимите според тях доказателства, на
база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на
жалбоподателя обстоятелства.
Предвид горното, съдът намира, че процедурата по
издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите процесуални
норми на ДОПК и не
са налице процесуални нарушения.
Ревизираното лице „Лео Газ 80“ ЕООД е вписано в
Агенцията по вписванията на 06.12.2012 г., като представляващ дружеството от
03.05.2016 г. и едноличен собственик на капитала е В. Й. Б.
На дружеството са определени данъчни задължения във
връзка с отговорността по чл. 177 от ЗДДС в посочения в акта и в ревизионния
доклад размер. Същността на отговорността се състои, според ревизионния доклад,
във възникване на задължение за едно регистрирано лице да заплати задължението
по ДДС на друго регистрирано лице. В хода на ревизията е изготвено искане за
представяне на следните документи: Фактури №№ 252/12.11.2014 г., 254/13.11.2014
г., 291/07.01.2015 г., 296/26.01.2015 г., 345/01.04.2015 г., 356/23.04.2014 г.,
387/25.05.2015 г., 388/16.05.2015 г. и 192/08.02.2016 г., издадени от „Зива
Газ“ ЕООД на „Лео Газ 80“ ЕООД, документи за извършени плащания по доставките,
договори и анекси към тях, сключени със „Зива Газ“ ЕООД, имащи отношение към
доставките, оборотните ведомости, главни книги и всички счетоводни регистри за
периодите, през които са издадени фактурите, счетоводното отразяване на
доставките от „Зива Газ“ ЕООД и декларация за ликвидни и изискуеми задължения
към доставчика „Зива Газ“ ЕООД към датата на попълване на декларацията. Същите
документи не са представени от „Лео Газ 80“ ЕООД. Законният представител на
ревизираното дружество е отказал и да подпише съгласие за разкриване на данъчна
и осигурителна информация по смисъла на чл. 74, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В хода на
ревизията е установено, че през месец май и юли 2015 г., и февруари 2016 г.
„Лео Газ 80“ ЕООД е приспаднало данъчен кредит общо в размер на 30 810
лева по описаните фактури, издадени от „Зива Газ“ ЕООД. Предмет на доставките
са следните видове ДМА: полуремарке – 6 броя, ремарке, челен товарач, товарни
автомобили – 9 броя, цистерни – 3 броя, влекач, бетоновоз, компютърна система и
система за наблюдение. В хода на предходна ревизия е установено, че доставките
на ДМА от „Зива Газ“ ЕООД са реално извършени. Установено е, че „Лео Газ 80“
ЕООД е получател по доставки на описаните ДМА. „Лео Газ 80“ ЕООД и „Зива Газ“
ЕООД се явяват съответно получател и доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 2 и
ал. 1 от ЗДДС. Предвид чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, разглежданите доставки
представляват облагаеми такива с 20 % ставка на данъка, като извършени от
регистрирано по ЗДДС лице към друго такова лице на територията на страната.
Процесните фактури са отразени в дневниците за продажби на издателя за
цитираните данъчни периоди, предмет на ревизията и за тях той е начислил ДДС.
Същите са участвали при формиране на резултата за съответния период. Съответно
получателят – жалбоподател в настоящото производство, е упражнил правото си на
приспадане на данъчен кредит по същите фактури по периоди и в размер, посочени
подробно в ревизионния доклад. Издадените фактури на ревизираното дружество са
за продажба на стоки, в които доставчикът е посочил на отделен ред ДДС, като от
своя страна по същите фактури „Лео Газ 80“ ЕООД е упражнило правото си на
приспадане на данъчен кредит. В същото време, в резултат от начисления данък по
тези и други фактури за данъчен период месец февруари 2016 г. издателят им
„Зива Газ“ ЕООД е декларирало данък за внасяне, който ДДС не е внесен от същото
дружество. За периодите месец ноември 2014 г., януари, април и май 2015 г. е
установен ДДС за внасяне с Ревизионен акт № 16001315009416-091-001/16.06.2016
г., издаден на „Зива Газ“ ЕООД, който данък също не е внесен.
Освен това, в ревизионното производство е прието, че
ревизираното дружество, в качеството си на получател, е знаело, че данъкът по
описаните фактури няма да бъде внесен от доставчика – „Зива Газ“ ЕООД. В
ревизионния доклад се твърди, че лицата доставчик – получател са свързани по
начин, който налага извода, че същите неизбежно са знаели за това
обстоятелство. Твърди се, че е налице документация, която показва друг особен
характер на търговските взаимоотношения на двете търговски дружества и че на
страните им е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен.
Според ревизиращият екип, получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да
бъде внесен.
За да приеме, че е налице свързаност между „Лео Газ
80“ ЕООД и „Зива Газ“ ЕООД, екипът от ревизори е посочил, че данъчният кредит е
ползван по фактури от месеците ноември 2014 г. до месец февруари 2016 г.
Представляващ „Лео Газ 80“ ЕООД от 24.04.2015 г. до 30.05.2016 г. е Е. Й. К..
Посоченият представляващ е подавал счетоводни отчетни регистри за периодите, в т. ч. и тези по ЗДДС
(СД и Дневник-продажби). Представляващ „Зива Газ“ ЕООД от 07.05.2014 г. до
25.05.2015 г. е В. А. П.. Същата е майка на Е. Й. К., представляваща „Лео Газ
80“ ЕООД. Представляващ „Зива Газ“ ЕООД е бил Пламен Димитров Бояджийски,
съпруг на Владимира Й.Б., която е настоящ представляващ на „Лео Газ 80“ ЕООД.
Освен това е посочено, че СД по ЗДДС на двете дружества „Лео Газ 80“ ЕООД и
„Зива Газ“ ЕООД се подават от един и същи IP-адрес.
В производството по обжалване на ревизионния акт по
административен ред решаващият орган е посочил, че въпреки отразеното от
органите по приходите, че ревизираното лице е било длъжно да знае, че данъкът
по посочените фактури, издадени от „Зива Газ“ ЕООД не е внесен, не са развити и
доказани хипотезите по т. 2 на чл. 177, ал. 3, предл. второ от ЗДДС. Наведените
мотиви в ревизионния акт сочат, според горестоящия административен орган, за
наличие на другата хипотеза – първото предложение по чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, а
именно наличие на предварително знание у получателя „Лео Газ 80“ ЕООД, че
данъкът по процесните фактури, по които то е упражнило правото си на приспадане
на данъчен кредит, няма да бъде внесен от „Зива Газ“ ЕООД.
В заключението си вещото лице по допуснатата
съдебносчетоводна експертиза е посочило следното. Получаването на закупените
ДМА по процесните девет фактури правилно е заведено в счетоводството на „Лео
Газ 80“ ЕООД като задължение към доставчици по кредитна сметка 401 със стойност
на задължението – обща стойност на описаните фактури и придобити ДМА със
счетоводни записвания по сметка от група 20 със стойност – цената на закупуване
без ДДС. Изброените ДМА по цитираните фактури са заведени в инвентарната книга
на „Лео Газ 80“ ЕООД с отчетна стойност – цената на придобиване на съответния
актив, съгласно посочените фактури. Общото салдо по фактурите към 31.12.2018 г.
и към момента е дължима сума 184 860 лева, изплатена сума 179 775,25
лева, остатък за плащане 5084,75 лева. Размерът на декларирания ДДС за внасяне
към 30.06.2015 г. по подадените от „Зива Газ“ ЕООД СД по ДДС до месец май 2015
г. е в размер на 5517,99 лева, като задължението е било погасено на 28.07.2015
г. с банков превод на същата стойност.
Съдът, след като обсъди събраните в ревизионното
производство и в съдебното производство доказателства, прави следните изводи:
Разпоредбата на чл. 177, а. 1 от ЗДДС регламентира
солидарна отговорност на регистрираното лице – получател по облагаема доставка
за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото първият е
ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с
дължимия и невнесен данък. Нормата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС сочи, че
отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е
било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен и това е доказано от
ревизиращия орган по реда на чл. 117 – чл. 120 от ДОПК. По аргумент от ал. 3 на
чл. 177 от ЗДДС, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае,
когато са изпълнени едновременно следните изисквания: дължимият данък по ал. 1
не е ефективно внесен, като резултат за данъчния период, от който и да е
предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга,
независимо дали в същия, изменен или преработен вид и облагаемата доставка е
привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от
пазарната. За да се вмени на получателя солидарната отговорност по чл. 177, ал.
2, предл. второ от ЗДДС, следва да се установят главно и пълно всяка една от
предвидените във визираната разпоредба предпоставки и то към момента на
извършване на сделката. Доказателствената тежест за това лежи върху органа по
приходите, а дължимата преценка е конкретна и е обусловена от добросъвестността
на получателя, анализирана въз основа на обективните данни, относно
предприетите от него разумни стъпки, във връзка с предотвратяване на риска от
злоупотреби. Пълно е доказването, при което се създава сигурно убеждение за
истинността на фактическото твърдение, а в случая ангажираните в хода на
ревизионното и съдебното производство доказателства не са годни да мотивират
такъв категоричен извод. Правилно горестоящият административен орган е приел,
че не е доказана по безспорен начин хипотезата на чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.
Налице е неустановеност на хипотезата на чл. 177, ал. 2, предл. второ от ЗДДС,
във връзка с ал. 3. Нормата на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС въвежда оборима
презумпция за задължение за знание по смисъла на ал. 2 от същата разпоредба,
като в тежест на органите по приходите е да докажат осъществяването на един от
регламентираните фактически състави за приложението й – привидност на сделката,
заобикаляне на закона или осъществяването й на цена, която значително се
отличава от пазарната. Не е налице заобикаляне на закона. Заобикаляне на закона
е налице тогава, когато е извършена сделка или поредица от сделки, която води
до неправомерен резултат, т.е. посредством предвидените от закона способи се
постига неправомерен резултат. В ревизионният акт тази хипотеза е недоказана,
като същото е и становището на ответника в контролното административно решение.
Пряк извод за знание на получателя не следва от
обстоятелството, че двете търговски дружества са обслужвани счетоводно от едно
и също лице и че СД по ЗДДС са подавани от един и същи IP-адрес. Не следва и от
обстоятелството, че представляващата „Лео Газ 80“ ЕООД за периода от 24.04.2015
г. до 03.05.2016 г. Е. Й. К., е дъщеря на В. А. П., която за периода от
07.05.2014 г. до 25.05.2015 г. е управлявала „Зива Газ“ ЕООД. Такъв извод не
може да се направи и от обстоятелството, че представляващия „Зива Газ“ ЕООД до
07.05.2014 г. П. Д. Б. е съпруг на В. Й. , която е представляваща „Лео Газ 80“
ЕООД към датата на извършване на ревизията. Определено доставчикът и
получателят на доставките не са свързани лица, при тези данни, по смисъла на
§1, т.3 от ДР на ДОПК. Събраните
доказателства за „свързаност“ между двете търговски дружество, извън легалното
определение по §1, т.3 от ДР на ДОПК, не могат да обусловят категоричен извод
за „знание“, а само субективно предположение в тази насока.
С оглед на всичко посочено дотук съдът счита, че
неправилно с ревизията са определени задълженията за ДДС за всички посочени в
ревизионния акт данъчни периоди. Ревизионният акт е незаконосъобразен и следва
да бъде отменен.
При този изход на делото в полза на дружеството
жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представените
доказателства за извършването на такива – държавна такса в размер на 50 лева,
депозит за съдебна експертиза – 400 лева и възнаграждение за един адвокат в
размер на 1500 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие, или общо
1950 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от
страна на процесуалния представител на ответника е неоснователно, тъй като
материалният интерес, съобразно посочената в ревизионния акт сума, определена
като данъчно задължение по ЗДДС, ведно със следващата се лихва, е
40 959,97 лева. С оглед този материален интерес, платеният адвокатски
хонорар не се явява прекомерен и е в съответствие с предвиденото минимално
възнаграждение за една инстанция в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.
Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик, ІV-ти състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ЛЕО ГАЗ 80“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. К., ул. „Д. и п.“ № .., Ревизионен акт №
Р-16001318000670-091-001/27.08.2018 г., потвърден с Решение № 651/16.11.2018 г.
на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, град Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „ЛЕО ГАЗ 80“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. К., ул. „Д. и п.“ №
.., разноски
по делото в размер на 1950 (хиляда деветстотин и петдесет) лева.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд, в 14-дневен
срок от съобщението.
СЪДИЯ:/П/
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 392 на Административен
съд – гр.Пазарджик, IV - ти състав, от 14.06.2019г., постановено по адм.д. №
1209/18г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на „Лео Газ 80“ ЕООД , ЕИК *********, с.К., общ.Септември,ул.
„Д. и п.“ № ..,представлявано от управителя В. Б., против ревизионен акт № Р –
16001318000670 – 091 – 001 от 27.08.2018г. на орган по приходите в ТД на НАП –
Пловдив, потвърден с решение № 651 от 16.11.2018г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.Пловдив, в частта, в която на
дружеството е вменена солидарна отговорност по чл.177,ал.1 и 2 ЗДДС за сумата
30 810лв., съставляваща ползвано право на данъчен кредит по фактури, издадени
от „Зива Газ “ ЕООД, дължимия данък по които не е внесен и лихви за забава в
размер на 10 535,14лв.
ОСЪЖДА „Лео Газ 80“ ЕООД , ЕИК *********, с.К., общ.Септември,ул. „Д. и п.“ №
..,представлявано от управителя В. Б., да заплати на Национална агенция по приходите
разноски по делото за двете инстанции в размер на 3 871,00 /три хиляди
осемстотин седемдесет и един/лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Особено мнение на съдия Бисер Цветков
Не съм съгласен с мнозинството на съдебния състав само по спора за
съществуването на установеното с РА задължение за лихви.
Незаконосъобразно е определянето с РА на задължение за лихви за забава. С РА е
осъществена отговорност за данъчен деликт по чл. 177 ЗДДС. Субектът на
отговорността по чл.177 ЗДДС не е отговорно трето лице по смисъла на чл. 14, т.
3 и чл. 16 ДОПК, на което настоява в решението си съда, тъй като няма
задължение за внасяне на данъка на носител на задължението или на лице
задължено да удържа и внася данъци. Затова и отговорността на делинквента не е
солидарна. Законът не създава солидарна отговорност /арг. чл. 121 ЗЗД/, а и
задължението на получателя по облагаемата доставка е различно от това на
платеца на невнесения данък /вж. чл. 122, ал. 1 ЗЗД/ - отговорността му е
доколкото е ползвал право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или
косвено с дължимия и невнесен данък. Затова и отговорността по чл. 177 ЗДДС в
отлика от тази по чл. 16, ал. 3 ДОПК не обхваща по необходимост лихвите.
Дължима е отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта му за
отхвърляне на оспорването срещу РА относно определените задължения за лихва,
като