РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. С., 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20241870200125 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №810/31.01.2024г., издадено
от Заместник-Директор на РДГ-С., с което на „Л. л.“ ЕООД с ЕИК *********,
с адрес с.Д., ул.Т. №3 е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 300/триста/ лева на основание чл.270 от Закона за горите
(ЗГ) за нарушение на чл.148, ал.12 от ЗГ вр. с чл.14б, ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/.
Жалбоподателят, оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли да бъде отменено.В съдебно заседание се
представлява от адв.Карабонева, която излага доводи по същество защо
следва да се отмени наказателното постановление.Моли за разноски.
Въззиваемата страна Заместник-Директор на РДГ-С. не изпраща
представител и в придружително писмо изпращащо преписката в случай на
прекомерност моли възнаграждението за защитник да бъде намалено.Взема
становище по същество, както с писмото, така и с впоследствие изпратена
писмена защита в която излага съображения защо следва НП да бъде
потвърдено.
1
С.ския районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено от фактическа страна следното:
На 06.12.2023г. при извършена проверка от служители на
Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ в информационната система на ИАГ
се установило, че на 22.11.2023г. фирма „Л. л.“ ЕООД в качеството на
собственик на превозно средство т.а. И., модел ****** с рег. номер ********
упражнява транспорт на дървесина с подотдел 614 „з“ в землището на с.К.,
общ.С., с издаден превозен билет №6582/00120 от 22.11.2023г. като същото е
снабдено с устройство за позициониране и проследвяване на движението
/GPS/, което обаче не
осигурява непрекъснат запис на данните от местоположението и маршрутите
на товарното превозно средство, съответно с дата и час с възможност за
последващо разглеждане на записите.Така установеното било възпроизводено
в констативен протокол серия Р014 с номер 014738 от 06.12.2023г.Съгласно
горните констатации свидетеля по делото инж.Д. Х. съставила на
дружеството „Л. л.“ ЕООД с ЕИК ********* АУАН със серия Р014 с номер
101716 на 06.12.2023г. в присъствието на представляващия дружеството и
негов управител Н. Л..Същия подписал акта без възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН не били
депозирани възражения и впоследствие въз основа на съставения АУАН е
издадено процесното наказателно постановление.
За да приеме тази фактическа обстановка съдът кредитира показанията
на разпитаният свидетел Д. Х., както и писмените доказателства по делото-
АУАН, Констативен протокол, докладна, извлечение от информационна
система ИАГ, снимков материал, два броя заповеди, които са неоспорени от
страните.Гласните доказателства от свидетеля Х. са ясни, логични и
безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи с писмените доказателства и
съдът ги кредитира изцяло.Писмените доказателства, както вече съда
отбеляза са неоспорени от страните относно тяхната истинност и
достоверност и също са кредитирани от съда изцяло.
При така установената фактическа обстановка, Съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
2
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна, само досежно размера на наложената имуществена
санкция. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Съдът възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и
намира, че същата се подкрепя по недвусмислен начин от събраните по
делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя.Спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН и двата акта са
издадени от компетентни лица, видно от приложените заповеди.Акта е
съставен в присъствие на представител на нарушителя и му е връчен
незабавно.Двата акта съдържат необходимите съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН реквизити.Нарушението е ясно и недвусмислено описано и правилно
са приложени както санкционната така и нарушената норма.
Не е съществено нарушението от естеството да доведе до
незаконсъобразност НП за това че акта не е съставен в присъствие на
свидетел, който е установил нарушението.
Правилно нарушението е квалифицирано по чл.148, ал.12 от ЗГ
съгласно който товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и
недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл. 206 трябва да
бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и
проследяване на движението им (GPS). Редът за предоставяне на достъп до
информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата
по ал. 11.Правилно тази норма е обвързана с чл.14б, ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно който
GPS устройството по ал. 1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните
за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и
мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за
последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните
90 дни.Съгласно чл.14б, ал.1 от Наредбата товарните превозни средства,
транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните
обекти по чл. 206 ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи
устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS
устройства).
3
Съгласно санкционната норма по чл.270 от ЗГ за други нарушения на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба
от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание.В случая гореописаното нарушение
не е квалифицирано под друга санкционна норма от ЗГ, поради което именно
чл.270 от същия закон следва да намери приложение.
С оглед гореизложеното наказателното постановление относно
наличието на нарушение се явява законосъобразно.
Предви всичко съдът намира, че случая не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност от подобни нарушения, доколкото не са
изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на
обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е
неприложим.
Както съда вече отбеляза съгласно чл. 270 от ЗГ, за други нарушения на
този закон и на подзаконовите актове по прилагането му наказанието е глоба
от 50 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 100 до 1000 лв.,
ако не е предвидено по-тежко наказание. Налице е относително определена
санкция, в която предвиденото наказание не е точно фиксирано по размер,
поради което същото може да бъде индивидуализирано по размер, съобразно
конретните особености на случая. Видно от наказателното постановление, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция над минималния размер, а
именно 300. 00 лева, което по принцип попада в рамките на посочените от
законодателя размери.
Същевременно не са изложени никакви отегчаващи вината
обстоятелства, няма доказателства нарушението да е продължило прекалено
дълго.Няма доказателства нарушителя друг път да е бил санкциониран по ЗГ.
При съобразяване разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН съдът намира,
че така определеното наказание следва да бъде намалено на законовия
минимум и дружеството да бъде наказано с имуществена санкция на
миминума предвиден в закона, а именно в размер на 100/сто/ лева.Ето защо
наказателното постановление следва да бъде изменено досежно размера на
наложената санцкия.Това е така тъй като са налице единствено смекчаващи
вината обстоятелства и липсата на каквито и да е отегчаващи.
При този изход на спора на основание новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят има право на разноски.Такива са заявени преди края на
съдебните прания.В случая видно от договора за правна помощ и съдействие
4
в графата договорено възнаграждение е вписана сумата от 200лева.
Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Действително с оглед решение от 25.01.2024г. на Съдът на
Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е
обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери.В настоящия случай обаче като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела, вида на осъществената адвокатска защита и съдействие, а
именно не само изготвяне на жалбата, но и реално представителство в открито
заседание съдът намира, че заплатения размер на адвокатския хонорар от
200лева в никой случай не е прекомерен и не подлежи на допълнително
намаляване.
В случая обаче тъй като съдът не отмени изцяло наказателното
постановление разноски се дължът съразмерно.Като се вземе предвид
изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 300лв. на 100
лв., съдът достигна до извод, че съразмерно със своеобразно потвърдената
част от НП /оставащата санкция/ на жалбоподателя следва да се присъди част
от изплатеното адвокатско възнаграждение, а именно: 135 лв. (около
две/трети тъй като именно с толкова се намалява наложената санкция).
Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в
съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на
които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63
ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020 г. по адм. дело
№ 607/2018 г. на ВАС.Ето защо и РДГ-С. следва да бъде осъдена да заплати
на жалбоподателя разноски до размера от 135лева.
Предвид изложеното и на основание 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №810/31.01.2024г., издадено от
Заместник-Директор на РДГ-С., с което на „Л. л.“ ЕООД с ЕИК *********, с
адрес с.Д., ул.Т. №3 е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 300/триста/ лева на основание чл.270 от Закона за горите
(ЗГ) за нарушение на чл.148, ал.12 от ЗГ вр. с чл.14б, ал.2 от Наредба №1 от
30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии /Наредбата/ като
намалява размера на наложента имуществена санцкия на 100/сто/лева.
ОСЪЖДА РДГ-С., гр.С., ул.А. №14 да заплати на „Л. л.“ ЕООД с
ЕИК *********, с адрес с.Д., ул.Т. №3, сумата от 135/сто тридесет и пет/
5
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване по
реда на АПК пред АС-С. обл. в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6