Решение по дело №916/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Н.К.А. против Решение № 11327/21.07.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), с което е отказано да му се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут.

В жалба са развити доводи за незаконосъобразност на оспорвания административен акт, като се твърди на първо място, че липсвала каквато и да е обосновка на изводите на административния орган, че жалбоподателят не бил обект на преследване в *., въпреки че това обстоятелство било недвусмислено заявено от него. При анализа на ситуацията в страната му на произход било подходено напълно формалистично, а в практиката си ЕСПЧ многократно обръщал внимание върху предвидимите последици от принудителното извеждане на лицето в предложената държава на връщане, разглеждайки както личните обстоятелства на лицето, както и общите условия в съответната държава, например дали имало обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт и дали имало нарушаване за правата на човека. Съдът приемал, че не било възможно да се изисква от жалбоподателя да посочи наличието на други допълнителни специфични характеристики, които го отличават, за да докаже, че бил и продължавал да бъде лично изложен на риск. Освен това, в случая органът по никакъв начин не отчел приложението на чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут по други хуманитарни причини, с оглед обстоятелството, че вследствие на напредналата си възраст бил трудно подвижен и болен към момента, а при евентуално завръщане в * нямало да получи никаква подкрепа от държавата и семейство, защото бил съвсем сам.

Предвид изложеното се иска да се отмени оспореното Решение № 11327/21.07.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС и да се върне преписката на административния орган с указания за постановяване на решение, с което да се предостави закрила.

Ответникът по жалбата – Председател на ДАБ при МС, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С 2 бр. Молби от 07.03.2023 г. и от 14.03.2023 г. до ДАБ при МС Н.К.А. е поискал закрила от Република България.

На 14.03.2022 г. той е регистриран с Регистрационен лист рег. № УП26542/15.03.2023 г. с горепосочените имена, гражданство - *, етническа принадлежност - арабин, роден на *** г. в *, *, със същия постоянен адрес, професия – без, образование - начално, религия -*, *, семейно положение - *.

На същата дата жалбоподателят е подал декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, както и за даване на съгласие ДАБ при МС да събира информация за него и за обработване на пръстови отпечатъци, получил е Информация за обработване на лични данни за чужденци, търсещи международна закрила и за задълженията на чужденците, настанени в центрове на ДАБ; Указания относно компетентния орган по предоставяне на убежище, статут на бежанец и хуманитарен статут, пребиваване в Република България; относно правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България във връзка с чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗУБ; относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, ведно със Списък на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молби за статут с приемни в ДАБ при МС, съставена му е ЕВРОДАК дактилоскопна карта, и е настанен в РПЦ – гр. Харманли.

Oт Протокол с рег. № УП26542/10.05.2023 г. се установява, че на същата дата е проведено интервю с Н.К.А., с цел да се изяснят причините, поради които той е напуснал страната си и е подал молба за закрила в Република България, в което е посочил, че потвърждава всички данни, заявени от него при регистрацията Споделил е, че има роднини в държава-членка на ЕС, а именно трима братя и една сестра в * и двама сина в *. На 20.02.2023 г. напуснал * нелегално за * и я преминал транзит. На 23.02.2023 г., влизайки с автобус в Република България, граничните власти го задържали със шведски паспорт. Заявява и че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, и освен в България, не бил подавал молба за закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава, нямал и проблеми заради принадлежността си към арабската етническа група, нито заради изповядваната религия. Не му било оказвано насилие нито лично, нито на член на семейството, не бил получавал лични заплахи, не членувал в политически партии или организации. Напуснал *, защото там нямал никого и останал сам, а никога не бил работел и сега нямало как да се издържа, поради което решил да тръгне нелегално към Швеция при децата си. Подал молба за закрила в Република България, именно защото искал да отиде при децата си в *.

Протоколът от проведеното интервю с Н.К.А. е подписан от него, от интервюиращ орган и от присъствалия преводач, като накрая е отразено и че текстът му е проведен на разбираем за чужденеца арабски език, без да са съществували комуникативни пречки, добре разбира смисъла му и няма възражения по него.

В писмо с рег. № М-10601/20.06.2023 г. на Директора на Специализирана дирекция „М“ на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на лицето, регистрирано в РПЦ гр. Харманли към ДАБ-МС като Н.К.А., в случай че отговаря на условията по ЗУБ.

В административната преписка по издаването на оспорения акт е приобщена като доказателство и Справка вх. № ЦУ – 652/17.05.2023 г. на Директора на Дирекция „Международна дейност“ ДАБ при МС относно Република *.

Със становище рег. № УП26542/04.07.2023 г. на младши експерт в РПЦ – Харманли, след преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на Н.К.А. да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 11327/21.07.2023 г. на Председателя на ДАБ при МС, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Н.К.А..

На 07.08.2023 г. оспореното решение е връчено на жалбоподателя срещу подпис и с отбелязване, че е запознат с неговото съдържание на език, който разбира, а жалбата срещу решението е подадена чрез органа на 14.08.2023 г.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежнo легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това по чл. 84, ал. 3 ЗУБ и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентния орган, а именно Председателя на ДАБ при МС, който съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗУБ има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Същият се е произнесъл в изискуемата писмена форма, като Решение № 11327/21.07.2023 г. съдържа фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка е уместно да се отбележи, че административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на жалбоподателя не следва да бъде предоставен нито статут на бежанец, нито хуманитарен статут, като задълбочено е обсъдил както сочените от чужденеца данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход - *. Обективираните в решението му мотиви са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на лицето да разбере защо му се отказва международна закрила.

Съдът не констатира при издаване на оспореното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Oт приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, събрани редовно в производството пред административния орган, се установява, че производството по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗУБ е образувано с регистрирането на Н.К.А. като чужденец по подадена от него молба за международна закрила. Същият е регистриран в ДАБ при МС и е информиран писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ при МС, както и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Спазено е и изискването на чл. 58, ал. 10 ЗУБ за изискване на писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност". На следващо място, установява се и че е проведено интервю от компетентен интервюиращ орган, отразено в нарочен протокол, преведен на интервюираното лице от преводач на разбираем за него арабски език и подписан от всички участници. В законоустановените срокове интервюиращият орган обективно и безпристрастно е изготвил становище, представено на Председателя на ДАБ при МС, който от своя страна в съответствие с чл. 73 ЗУБ също обективно и безпристрастно е разгледал молбата, като първо е извършил преценка за предоставяне на статут на бежанец, а след това и преценка за предоставяне на хуманитарен статут, обективирани в процесното Решение № 11327/21.07.2023 г. От съдържанието му не се установява административният орган да е пропуснал да изследва заявените от молителя факти от бежанската му история, свързани с неговото лично положение. Напротив, всички те, както и ситуацията в държавата му по произход, са подробно обсъдени и анализирани, поради което няма допуснато нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК и на чл. 75, ал. 2 ЗУБ.

Според настоящия състав оспореното решение не противоречи на материалноправни разпоредби на закона и е в съответствие с неговата цел.

Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Понятието "преследване" е дефинирано в чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от с.з., като нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като съгласно ал. 5 действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, включително наказания за отклонение от военна служба, която би довела до извършване на деяния по чл. 12, ал. 1, т. 1-3. Наличието и основателността на опасенията следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали то води до нарушаване на основни права на човека, както и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, а и самият той не е заявил конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Няма данни за реални заплахи, насочени лично срещу него или към семейството му, както и за предприето преследване, които да го препятстват да живее в страната си по произход. Не се установяват и обстоятелства, от които да се направи извод, че същият ще бъде преследван, ако се завърне в *. Установява се и че не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти, в т.ч. и по етнически или религиозни причини. Ето защо преценката на административния орган, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсената защита, са напълно обосновани. Поради това и предвид изложената и установена хронология на събитията в бежанската му история следва обоснованият извод, че той е влезнал в Република България само поради лични причини, и по-конкретно поради търсене на по-добър живот, което е напълно оправдана житейска реакция, но не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Освен това, член на неговото семейство няма признат в Република България статут на бежанец, което изключва възможността да му се предостави деривативен такъв статут съгласно чл. 8, ал. 9 ЗУБ. При това положение изводът на административния орган за неоснователност на искането на Н.К.А. за предоставяне на статут на бежанец се явява законосъобразен.

На следващо място, правилно е прието, че в случая не са налице и материалноправните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Това е така, защото както вече се посочи по-горе в настоящата хипотеза не се установява от събраните по делото доказателства, в държавата си по произход жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, а тава е сериозна индиция, че няма да понесе такива посегателства и при завръщането си там. От друга страна, липсват твърдения и данни за наличието на обстоятелствата, предвидени в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ. Във връзка с последната разпоредба изрично следва да се посочи, че както в административното производство, така и в настоящото съдебно такова жалбоподателят не ангажира каквито и да е било доказателства за соченото от него заболяване и за невъзможността същото да бъде лекувано адекватно в държавата му по произход, поради което не би могло да се приеме, че в случая съществуват причини от хуманитарен характер за предоставяне на хуманитарен статут. Накрая административният орган е извършил правилна преценка и относно предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, които са приложими при по-обща опасност, а именно тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Същите са формулирани като условия за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно задължителното му тълкуване с Решение от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 на СЕС съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Такова съществуване може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Тази концепция за "пълзящата скала" кореспондира с позицията на ЕСПЧ, че само в изключителни случаи е възможно общата ситуация на насилие в мястото, където трябва да бъде върнато лицето, да е с такъв интензитет, че връщането там би било в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, без да е необходимо да се доказва, че то се намира и в специфичен риск.

В съответствие с информацията относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Ирак, съдържаща се в представената по делото справка вх. № 652/17.05.2023 г., административният орган е приел, че * не се намира в състояние на вътрешен или международен конфликт до степен, която да обуславя наличие на заплаха спрямо кандидата за статут поради самия факт на пребиваването му там, както и че няма данни насилието в тази държава да е достигнало изключителна степен, което да налага предоставяне на статут. От същата не се установява и Н.К.А. да е в състояние на заплаха, определено с Решение от 30.01.2014 г. на СЕС по дело С-285/2012 г., според което съществуването на въоръжен конфликт трябва да бъде признато с оглед прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като въоръжен конфликт, който няма международен характер по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили и продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. В тази връзка е уместно да се отбележи, че съгласно чл. 21, т. 6 и т. 7 от Устройствения правилник на ДАБ при МС Дирекция "Международна дейност" събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, което включва обща географска, политическа, икономическа и културна информация, както и информация за правната уредба и за спазването на правата на човека, и изготвя и актуализира аналитични доклади и справки за сигурните държави по произход, за третите сигурни държави, за кризисните райони и за бежанските потоци. Следователно, приетата по делото справка е издадена от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила, т.е. тя обвързва съдът да приеме, че при извършената от издателя й проверка са установени именно фактите, които са удостоверени в нея, като в случая тя не е оборена, доколкото от страна на оспорващия не са представени никакви насрещни доказателства в защита на неговата теза.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи и че в този смисъл е и формираната практика на ВАС по сходни случаи, която се възприема и от настоящия състав, а именно – вж. напр. Решение № 7769 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 10150/2022 г., IV о.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Н.К.А. е неоснователна, респ. обжалваното от него решение е законосъобразно, поради което направеното оспорване следва да бъде отхвърлено.

Страните по делото не претендират разноски, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 92 ЗУБ съдът не следва да се произнася по тяхната дължимост в настоящото производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.К.А., гражданин на *, роден на *** г., адрес: гр. Харманли, ж. к. „Дружба“ № 23, против Решение № 11327/21.07.2023 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

	Председател: