М О
Т И В И
Производството
е образувано по предложение на прокурор от Районна прокуратура Бургас, на
основание чл. 83б ал.1 т.1 ЗАНН, за налагане на имуществена санкция на „Иванови
Плюс“ ЕООД в размер не по малко от размера на облагата в резултат на
извършеното от управителя и собственик на капитала Т.Д.И., ЕГН **********
престъпление. Той е осъден за престъпление по чл. 172б ал.1 НК на първа
инстанция и присъдата не е влязла в сила, поради атакуването им пред надзорна
инстанция.
Прокурорът
поддържа предложението за налагане на имуществена санкция в размер на
13 232,02 лв., представляващи
стойността на стоките, предмет на престъплението по чл. 172б НК като имитация.
Делото против управителя и собственика И. е приключило с осъдителна присъда. С
нея се установява, че от името на „Иванови Плюс“ ЕООД извършва търговска
дейност – продажба на дребно на стоки от магазин и складово помещение в гр.
„Бургас, носещи марки, за които не е имал
разрешение. Притежателите на изключителни права на търговските марки, както и
техните представители в България, не са давали съгласие или сключвали
лицензионни договори, даващи право на това дружество в търговската си дейност
да ги ползва. Установено е виновно поведение у И. като физическо лице и
постановена осъдителна присъда за извършено престъпление по чл. 172б ал.1 НК.
Деянието по чл. 172б ал.1 НК е включено в чл. 83а ал.1 ЗАНН, основополагащ
административно наказателната отговорност на юридически лица. Пледира за
уважение на предложението и налагане на имуществена санкция в размер на
13 232,02 лв. сума, с която дружеството би се обогатило, ако би
реализирало намерената при проверката стока в магазина, ако би ги продало на
пазарни цени и стоките са в оригинална изработка, което е в съответствие с ТР
1/2013 год. на ВКС.
Ответната страна
„Иванови Плюс“ ЕООД, се представлява от упълномощено от управителя И.
процесуален представител в лицето на адвокат. Те не оспориха основанието за
налагане на имуществена санкция на уличеното дружество, но възразиха против
размера, поддържан от прокурора. От стойността на оценката следва да се извадят
разходите на търговеца за придобиването на стоката и което би представлявало
облагата, а не стойността, както се
предлага. В предложението липсва направените от търговеца разходи, които следва
да се приспаднат от размера на санкцията. В противен случай би се заплатило
нещо повече от един път.
След оценка на събраните по делото доказателства, съобразена
и с разпоредбата на чл. 413 НПК относно задължителната сила на постановената
присъда и мотивите към нея относно виновното лице и обективно установеното му
съставомерно поведение по чл. 172б ал.1 НК, връзката между деянието и
евентуалната облага за дееца и търговското дружество, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С присъда 45 по НОХД 1821 по описа за 2019 год., Районен съд
Бургас признал Т.Д.И., ЕГН **********, за виновен в това, че на 02.10.2017 год.
в гр. Бургас, в търговски обект- магазин и складово помещение към него в складова база „Пиргосплод“ в гр. Бургас, без
съгласието на притежателите на изключителните права, използва в търговската
дейност на представляваното и собствено „Иванови Плюс“ ЕООД с ЕИК *********,
търговски марки Teenage
mutant ninja turtles, Universal citi studios LLC, Mattel ing, Michael kors,
Chanel sars,Manchester united, Chelsea, Liverpool, L,oreal, Emporio Armani,
Gillete 2, Nike, Adidas, като предлагал за продажба, без правно основание стоки
– детски играчки, портмонета, портфейли, чанти,
раници, топки, парфюми, самобръсначки в различно количество и видове,
установени по делото, всичко на стойност 89 266 лв. като оригинал и
13 232,02 лв. като имитация и на основание чл. 172б ал. 1 и чл. 54 НК го
осъдил на три месеца лишаване от свобода, което отложил за изпълнение за срок
от три години на основание чл. 66 НК. Подсъдимият е осъден да заплати и
направените по делото разноски, както и отнети в полза на държавата
веществените доказателства – предмет на престъплението. И. е оправдан за част
от намерените вещи – парфюми на стойност 10 010 лв. като оригинал и
2 310 лв. като имитация; самобръсначки на стойност като оригинал
12 096 лв. и като имитация на стойност 1 728 лв.
Делото пред първа инстанция протекло по общия ред. Присъдата
е обжалвана и не е влязла в сила към момента на настоящото произнасяне.
На 23 октомври 2008 год. е регистрирано дружество „Иванови
Плюс“ ЕООД с управител и едноличен собственик на капитала от 5000 лв. Т.Д.И.
ЕГН **********, със седалище и адрес на управлението гр. Бургас, ул. „Шейново“№50.
Дружеството извършва търговска дейност в магазин и складово помещение в
складова база „Пиргосполд“ Бургас. След първоначалната си регистрация, не са
внасяни промени в дружеството, което е с актуална регистрация и към настоящия
момент с ЕИК *********.
На 2 октомври 2017 год. в търговския обект била извършена
проверка и установено, че са изложени различни стоки за продажба на дребно в
нарушение изискванията на ЗМГО. Без съгласието на притежателите на
изключителното право върху търговските марки Teenage mutant ninja turtles, Universal citi
studios LLC, Mattel ing, Michael kors, Chanel sars,Manchester united, Chelsea,
Liverpool, L,oreal, Emporio Armani, Gillete 2, Nike, Adidas, И. използвал в
търговската си дейност при продажбата на различни стоки със знаци, обект на
това изключително право в нарушение на чл. 13 ал.2 ЗМГО. Чрез експертно
заключение е установено, че съществува сходство между веществените
доказателства и изобразените на тях марки с регистрираните марки. Това води до
объркване на потребителите за произхода и качеството на предлаганата за
продажба стока. Общата стойност на стоките като оригинал към датата на деянието
възлиза на 111 372 лв., а като имитация 17 271,02 лв. по обвинителен акт.
Съдът намира, че предложението на прокурора от Районна
прокуратура Бургас е допустимо, като подадено от надлежна страна и по
предвидения в закона ред по чл. 83а ал.1 т.1 ЗАНН и отговаря на изискванията на
чл. 83б ал.2 ЗАНН. Внесено е от прокурор, компетентен да извърши това. Съгласно
чл. 83б ал.1 ЗАНН прокурор, компетентен да разгледа делото или преписката за
съответното престъпление, може да изготви мотивирано предложение до Окръжния
съд за налагане на имуществена санкция. Деянието по чл. 172б НК е от
компетентността на Районен прокурор – чл. 136 ал.1 ЗСВ вр. чл. 46 ал.1 вр. чл.
35 ал.1 НПК.
Разгледано по същество, предложението за налагане на
имуществена санкция на „Иванови Плюс“ ЕООД е основателно.
Имуществена санкция може да се наложи на юридическо лице,
което се е обогатило или би се обогатило от престъпление от посочените в
закона, извършено от кръга лица по т.1-4 чл. 83а ал.1 ЗАНН.
Деянието по чл. 172б ал.1 НК е на формално извършване. Т.И.
е едноличен собственик на капитала и управител на „Иванови Плюс“ ЕООД. По
смисъла на чл. 113 вр. чл. 63 ал.3 от Търговския закон, това дружество е
юридическо лице и може да носи имуществена отговорност по смисъла на чл. 83а ЗАНН. Престъплението на И. е осъществено при извършване на търговска дейност от
името дружеството и е от кръга, визирани в състава на чл. 83а ал.1 ЗАНН.
Присъдата не е влязла в законна сила. В резултат на извършеното престъпно
деяние, дружеството е могло да се обогати.
С оглед на изложеното, налице са всички предпоставки по чл.
83а ал.1 ЗАНН за налагане на имуществена санкция на „Иванови Плюс“ ЕООД.
Съдът може да наложи имуществена санкция в размер до 1 млн.
лв., но не по малко от равностойността на облагата. Деянието по чл. 172б НК е
на формално, просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква
настъпването на имуществени вреди. Възраженията на защитата относно размера на
санкцията, съдът оценя като неоснователни. Размера на облагата, която „Иванови
Плюс“ ЕООД би могла да получи, е от продажбата на всички вещи, установени в
магазина при претърсването му на 2.10.2017 год. Настоящият съд е обвързан с
постановената присъда по наказателното дело против Т.И. и по което е установена
стойността на тези вещи 89 266 лв. като оригинал и 13 232,02 лв. като
имитация. За част от вещите по първоначалното обвинение, е признат за невинен.
При придобиване на процесните вещи и преди излагането им за продажба, И. е
следвало да иска разрешение от носителите на изключителни права на посочените търговски марки, лично или чрез
техните представители в България. Заплащането на тези лицензионни такси не е
свързано с последваща реализация на стоките, в какъв обем и на каква цена и
дали дружеството ще реализира печалба. Посочено от вещо лице на ДП, размерът на
лицензионната такса е въпрос на търговска тайна и се договаря между собственик
и купувач на лицензията. Вещото лице е дало вероятностен размер на лицензията
от 6 496,70 лв. за всички стоки, предмет на престъплението по чл. 172б НК.
Дружеството е могло да получи облага в размер на 13 232,02 лв. Съдът прие,
че имуществената санкция следва да е 13 233 лв. съобразено с дадената легална
дефиниция за облага – пряка и непряка пар.1 т.2 и 3 от ДР ЗАНН. Обект на защита
според този текст на НК е интелектуалната собственост на създателите на
различни търговски марки и обозначения, свързани с тяхната дейност и поради
което с регистрацията им по определен от закона ред имат права над тях, които
другите са длъжни да спазват. Като деяние по чл. 172б ал.1 НК на формално
извършване, за разлика от ал.2 на същия текст, за съставомерността поведението
на И. като престъпление не се изисква настъпването на вреди. С реализиране
стоката, оценена към датата на установяването ѝ в склада, настоящата
инстанция приема, че дружеството би се обогатило с цената на дребно на
артикулите, определени от самия търговец. Това е недопустима по закон търговия.
Изхождайки от принципите на пазарната икономика, тясно погледнато от
реализацията на една стока не винаги е задължително печалба. Поради това
имуществената санкция по реда на ЗАНН е поставена на друга основа, свързана с
охраната на такива права. Крайната оценка на стоката като имитация съдържат в
себе си както пряка, така и непряка облага. ТР 1/2013 год. на ВКС не дава
отговор на този въпрос, как следва да се определят вредите и вредните последици
по чл. 172б ал.1 НК.
За представените от страните писмени доказателства. Част от
тях, копирани от ДП се отнасят до самобръсначки и тоалетна вода. Фактурите, ако
се приеме тяхната истинност за установена, са издадени през 2012 година, а
деянието е установено 2017 година. И за тях БРС е оправдал И. и тяхната
стойност не е част от осъдителния диспозитив.
Стоковите разписки от 8 юни, 15 юни и 18 юли 2017 год. за
доставка на уличеното дружество, в които са посочени стоки, предмет на
престъплението, не следва да бъдат взети под внимание и намален размера на
санкцията с оглед уважаване направените от дружеството разходи по придобиването
им. Обект на защита на това престъпление е интелектуалната собственост на
притежателите на търговските марки. И. като търговец не е следвало да закупува
стока, притежаването и търгуването на която е подчинена на правила, които не е
спазил. Не следва от недобросъвестно поведение да черпи права. Това е
неоправдан риск от него като търговец и разходите по придобиването на стока, подчинена
на определен правен режим, следва да останат за негова сметка. В оценката на
вещото лице по ДП са взети под внимание тези фактури.
Мотивиран от горното, съдът постанови своето решение.
16.06.2020 год. Съдия: