Решение по дело №226/2016 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 33
Дата: 16 януари 2017 г. (в сила от 15 август 2017 г.)
Съдия: Мария Максимова Караджова
Дело: 20165310100226
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

                                                16.01.2017г.                                 гр. Асеновград

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА

 

секретар Й.А.

като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 226 по описа за 2016г. и като обсъди:

 

            Иск с правно основание 127 от СК и чл.127а от СК.

            Ищцата твърди, че с ответника са родители на детето А., което се родило на 23,04,2012г. До тогава те живеели заедно както в гр. Асеновград, така и в Холандия, където работили. Един месец след раждането на А., бащата заминал отново за Холандия, а грижите за отглеждането на детето са поети изцяло от майката. Първоначално се поддържали чести контакти по телефона, но с течение на времето той започнал да се обажда все по-рядко и накрая престанал да се интересува от съпругата и детето си. Към настоящия момент няма никаква връзка с ответника. Ето защо моли да бъде постановено решение, с което упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, както и да се определи местоживеенето на А. при нея, а за бащата да се определи режим на лични отношения в нейно присъствие, поради възрастта на детето и обстоятелството, че до сега не е имало контакт с баща си. Моли същият да бъде осъден да заплаща издръжка на А. в размер на 200 лева месечно, считано от една година преди датата на подаване на исковата молба. Освен това, тъй като желае да напусне пределите на България за определен период от време, моли да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата за издаване на паспорт на детето, както и за напускане на страната заедно с майка си в посока Република Турция и държавите от Европа.

Ответникът не оспорва предявените искове за предоставяне на родителските права, но счита, че режимът на лични отношения между него и детето не следва да се осъществява в негово присъствие, тъй като страните са в много лоши отношения. Оспорва твърденията, че не се интересува от детето, като твърди, че всеки месец изпраща 100 евро за издръжката му. Твърди също така, че никога не е отказвал да даде съгласие за издаване на паспорт на А., както и за напускане на страната.

След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

 

            От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0155/25,04,2012г., е видно, че страните по делото са родители на детето А.Н.Х., роден на ***г. Не е спорно между страните, че местоживеене на детето следва да бъде при майката, на която да се предоставено упражняването на родителските права, а за бащата да се определи режим на лични отношения. Спорно е дали същият да бъде осъществяван в присъствието на майката. Съдът намира, че направеното в този смисъл искане е основателно, тъй като от показанията на разпитаните по делото свидетели Алимоллов и Х. се установява, че няколко месеца след раждането на детето, бащата е заминал в Холандия, а след това го е посещавал в единични случаи. Без значение в случая са причините, поради които не е осъществяван контакт между родител и дете. Важното в случая е, че те практически не се познават и между тях не съществува емоционална връзка. Ето защо в интерес на детето е първоначално бащата да го вижда в присъствието на майката за времето от 10,00 часа до 12,00 часа през всяка първа и трета събота и неделя от месеца. Тъй като не е известно дали и кога ще има промяна на обстоятелствата, при които е определен, то и не може да се предвиди и съответно постанови промяна на ограничения режим на лични отношения.

            От показанията на свидетеля Х. се установява, че ответникът живее и работи в Холандия. Поради това съдът намира, че същия има възможност да заплаща претендираната издръжка от 200 лева месечно, чийто размер е съобразен с нуждите на детето от храна, дрехи и всички други разходи, характерни за възрастта му. Това важи и за периода от една година преди датата на подаване на исковата молба. В тежест на същия е да установи чрез пълно и пряко доказване, че е плащал по около 100 евро на месец за издръжка на детето. Такива доказателства не са събрани. Ето защо и тази претенция е основателна.

            Към отговора на исковата молба е приложена декларация, с която ответникът е дал съгласието си издаване на паспорт и за задгранични пътувания на детето. Въпреки това и с оглед изключително влошените отношения между родителите, както и поради обстоятелството, че това съгласие подлежи на оттегляне (като от показанията на свидетеля Алимоллов се установява, че ответникът един път вече е направил това и ищцата с детето са били върнати от границата) то следва да бъде разгледано и искането за  постановяване на съдебно решение, с което да бъдат дадени горните разрешения, заместващи съгласието на бащата.

Родителят, на когото е възложено да упражнява родителските права, не може самостоятелно да вземе тези решения, тъй като според закона е необходимо те да бъдат взети съвместно от двамата родители. Липсата на съдействие от бащата е пречка А. да упражнява правото си на свободно придвижване докато навърши пълнолетие. Поради това тези въпроси следва да бъдат решени от районния съд по местожителството на детето.    Възможността да пътува в други държави безспорно ще бъде в интерес на А., тъй като същият ще може да обогати своите впечатления и емоции. Съгласно практиката на ВКС при малолетните деца е необходимо разрешението да се даде до навършване на 10-годишна възраст, когато в ново производство по чл. 127а от СК да бъде взето и съобразено мнението на детето, дадено при изслушването му и да се извърши нова преценка на обстоятелствата от значение за интересите му. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде разрешено издаването на паспорт на А.Н.Х., което разрешение да замести съгласието на неговия баща, както и да бъда разрешено на детето да напуска пределите на Република България за неограничен брой пътувания до държави в Европа и до Република Турция за период до навършване на десетгодишна възраст на детето, което разрешение да замести съгласието на неговия баща.

            На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 692 лева съгласно представения списък.

            Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето А.Н.Х., ЕГН ********** при неговата майка Ф.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №3, ет.3, ап.3, като ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА върху А.Н.Х., ЕГН ********** на майката Ф.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №3, ет.3, ап.3.

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето А.Н.Х., ЕГН ********** и бащата Н.К.Х., ЕГН ********** *** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа до 12,00 часа в присъствието на майката Ф.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №3, ет.3, ап.3.

ОСЪЖДА Н.К.Х., ЕГН ********** *** да заплаща на детето си А.Н.Х., ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Ф.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №3, ет.3, ап.3 месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева, считано от датата на подаване на исковата молба 10,02,2016г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както и месечна издръжка в размер на 200 лева (двеста лева) за период от една година преди датата на подаване на исковата молба или от 10,02,2015г. до 10,02,2016г.

ДАВА разрешение, заместващо съгласието на бащата Н.К.Х., ЕГН ********** ***, да бъде издаден паспорт на А.Н.Х., ЕГН **********, както и разрешение А.Н.Х., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България за неограничен брой пътувания до държавите в Европа и до Република Турция за период до навършване на десетгодишна възраст, придружено от майка си Ф.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №3, ет.3, ап.3.

            ОСЪЖДА      Н.К.Х., ЕГН ********** *** да заплати на Ф.И.Х., ЕГН ********** ***, пл.“Акад. Николай Хайтов“ №3, ет.3, ап.3 сумата от 692 (шестстотин деветдесет и два) лева, направени по производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: