Решение по дело №871/2018 на Районен съд - Несебър

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№165                                           25.09.2018г.                               гр.Н.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Н.СКИ РАЙОНЕН СЪД                              ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на двадесет и пети септември                    две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

                                      Председател: Йорданка Майска-Иванова

секретар Красимира Любенова

като разгледа докладваното от съдия Й.Майска

Гражданско дело № 871 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 18, ал.1 от Закона за защита срещу домашното насилие и е образувано по повод молбата на В.Е.М. с ЕГН-**********, действаща лично за себе си и в качеството си на майка и законен представител на малолетното си дете Л.И.Т. с ЕГН-**********, двамата живущи на адрес *** против И.Ц.Т. с ЕГН-********** ***. Към молбата е приложена декларация за извършено насилие по чл.9, ал. 3 от ЗЗДН. В с.з. молбата се поддържа. Сочат се гласни доказателства.

Процесуалният представител на ответника оспорва молбата като неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена като такава. Счита, че не са налице основания за уважаване на молбата, тъй като от действията на молителката след инцидента, /а именно след детския рождения ден на  семейството е посетило втори рожден ден на бабата на ответника/, не би могло да се приеме, че самата тя е възприела проявеното отношение на ответника по време между двете тържества за акт на насилие. Сочат се гласни доказателства.

Депозираната молба е процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

Съд, като взе предвид молбата, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е надлежно сезиран, съгласно чл. 4, ал.2 от ЗЗДН за налагане на мярка за защита по реда на Закона за защита от домашното насилие. Молбата е подадена пред местно компетентен съд по смисъла на чл.7 от ЗЗДН и в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.

От изложението на обстоятелствата в молбата, събраните в с.з. гласни доказателства, включително и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, се установява, че страните са  живели на семейни начала от месец февруари 2018г. в апартамент в гр.София. На ***г.  се родило детето им Л.. От показанията на разпитаните по делото свидетели, а и не се спори между страните, че на 12.08.2018г. семейството е било поканено на две тържества, първото около обед на детски рожден ден, а вечерта на рожден ден на бабата на ответника. Твърди се в молбата, че на 12.08.2018г. без видима за молителката причина ответникът е упражнил в присъствието на детето акт на психическо и физическо насилие против нея, както на обществено място- пред голям хранителен магазин, на което е проявил грубо отношение и е отправил заплахи че ще я убие, така и  в домът, обитаван от семейството, където е упражнил с ръцете си силен натиск върху тялото на молителката, а в последствие е поставил двете си длани върху лицето й и е започнал да й извива врата, като тези действия са били придружени с отправени заплахи че ще я убие. Твърди се че това не е първата проява на насилие от страна на ответника, поради което и на 14.08.2018г. молителката заедно с детето е напуснала апартамента в гр.София/находящ се адреса на ответника/ и се е приютила в дома на майка си в гр.Н.. В подкрепа на твърденията си молителя представя декларация по чл.9 ЗЗДН и сочи гласни доказателства. Така от разпита на свидетелите Г.С.и А.П., се установява, че молителката им е съобщила в телефонен разговор с всеки по отделно, проведен ден след инцидента, описан в молбата, че с ответника са се скарали, а ответника й е посегнал физически, но и двамата свидетели не посочват конкретика нито по отношение причината за скарването, нито за естеството на разменените реплики, нито за естеството на физическото съприкосновение, като св.Стефанова посочва, че молителката й е съобщила по телефона, че при скарването ответникът я е бутнал в стената. Тези двама свидетели поради приятелски отношения с молителката знаят, че след този случай тя е напуснала ответника и се е преместила заедно с детето им при майка си в гр.Н. и че е получила заповед за незабавна защита от домашно насилие. Св.Г.Стефанова посочва, че е гостувала в дома на страните в гр.София за 2-3дни в края на юни-началото на юли 2018г., където е ставала свидетел на случаи при които страните си говорят на висок тон, но после всичко ставало нормално, не е чувала някой да отправя заплахи към другия. От показанията на св.В.Х.се установява, че на 12.08.2018г. детето му е имало рожден ден, навършвало е тригодишна възраст, като за отпразнуване на събитието, той и съпругата му поканили две други семейства с деца в дома си. Едно от тези семейства било на страните, които пристигнали заедно с бебето си и още в началото предупредили, че ще останат само 2-3часа, тъй като по-късно са поканени на рожден ден на бабата на ответника и искат да се приберат, за да си починат. Св.Х.твърди, че страните са се грижели да детето си, участвали в разговорите, смеели се заедно с останалите гости, не е забелязал нещо необичайно в поведението нито на молителката, нито на ответника. От показанията на св.С.Б.се установява, че той живее на семейни начала с майката на ответника от около 11 години, като от това съжителство има 7-годишно дете. Когато е заживял с майката на ответника И.Т., последният е бил на около 13 годишна възраст. Св.Б.твърди, че на рождения ден на бабата на ответника, който се е състоял на 12.08.2018г. в заведение в кв.Банкя, страните пристигнали около 18,00ч.-18,30ч., постояли на тържеството около два часа и тръгнали, защото трябвало да приспиват детето си. По време на престоя всички се забавлявали и свидетеля Б.не бил забелязал нищо необичайно в поведението или в емоционалното състояние на страните.

Страните не спорят, че след раздялата майката уведомява по телефона бащата/ответника/ за състоянието на детето им, както и че на 06.09.2018г. ответникът е пристигнал пред дома на молителката в гр.Н., като е донесъл дрехи за детето, но поради страх да не се наруши издадената съдебна заповед за незабавна защита и у двамата,  дрехите са предадени от посредник.

От изискано свидетелство на ответника се установява, че същият е неосъждан, а от постъпил отговор на РП-Н. се установява, че посочената в молбата пр.пр.№2830/2018г. не е приключила.

При така установената фактическа обстановка следва извод, че извършеното от И.Т., така както е описано в молбата и приложената декларация по чл.9 ЗЗДН представлява акт на физическо  и психическо насилие и е домашно такова по смисъла на чл. 2, ал.1 и ал.2 от  ЗЗДН, извършено от лице по чл.3, т. 2, предл.2-ро от ЗЗДН. В тази връзка, следва да се има предвид, че че декларацията по чл. 9, ал.3 от може да бъде използвана като самостоятелно доказателство, освен ако не бъде оборена от представени от ответника доказателства/в този смисъл са Решение № 500/ 13.04.2010 г. на ОС - Пловдив по гр.д.№ 641/ 2010 г. на 14 гр.с., Решение № 4396/ 14.07.2011 г. на СГС по гр.д.№ 6175/ 2011 г., ГО, ІІ в.брачен състав и Решение № 403/ 10.03.2009 г. на ОС- Пловдив по в. гр.д.№ 410/ 2009 г., ГК/. Така сочените от ответника гласни доказателства не оборват по никакъв начин фактите посочени в представената декларация за това, че на 12.08.2018г. е упражнил в присъствието на детето акт на психическо и физическо насилие против нея, както преди детския рожден ден на обществено място- пред голям хранителен магазин, на което е проявил грубо отношение и е отправил заплахи че ще я убие, така и  в семейното жилище, където е упражнил с ръцете си силен натиск върху тялото на молителката, а в последствие е поставил двете си длани върху лицето й и е започнал да й извива врата, като тези действия са били придружени с отправени заплахи че ще я убие. Действително липсват преки доказателства за случилото се, но именно поради естеството на домашното насилие законодателят е предвидил, че съгласно чл.13, ал.3 ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само и единствено на основание на приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от Закона. В този ред на мисли са събрани по делото косвени доказателства, като според показанията на свидетелите Петров и Стефанова, в разговор по телефона са разбрали от молителката за семейните и неволи. Не на последно место съдът взема под внимание и последващите действия на молителката, сочещи необходимост да се почувства защитена, а именно същата е напуснала заедно с детето семейното жилище и е потърсила убежище в дома на майка си в гр.Н..

Ето защо съдът намира, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на молителката и по отношение на нея и детето следва да бъде наложена мярка за незабавна защита, като в случая ответника следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителката и детето Л., както и да му бъде наложена забрана да приближава на по-малко от 100 метра пострадалата, детето и жилището което обитават в гр.Н., ул.Р.№ .., общ.Н..

С оглед на горните изводи и на основание императивната разпоредба на чл.5, ал.4 от ЗЗДН, съдът счита, че на ответника следва да бъде наложена глоба в размер на 200лв./двеста/ лева в полза на Държавата, като същия бъде предупреден, че при неизпълнение решението на съда, полицейският орган констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

В заключение, съдът определя държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева, която с оглед изхода по делото следва да бъде възложена на ответника И.Т.. С оглед изхода по делото в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от насрещната страна разноски за заплатен адв.хонорар в размер на 300лв..

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 15, ал.1 от ЗЗДН, Районен съд-Н.

 

Р    Е    Ш    И:

 

      НАЛАГА мярка за защита на В.Е.М. с ЕГН-********** и малолетното й дете Л.И.Т. с ЕГН-**********, двамата живущи на адрес *** като :

ЗАДЪЛЖАВА И.Ц.Т. с ЕГН-********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу В.Е.М. с ЕГН-********** и малолетното и дете Л.И.Т. с ЕГН-********** за срок от 6 месеца.

ЗАБРАНЯВА на И.Ц.Т. с ЕГН-********** да приближава на по-малко от 100 метра В.Е.М. с ЕГН-********** и малолетното и дете Л.И.Т. с ЕГН-**********, както и жилището, което обитават,  находящо се в гр.Н., ул.Р.№ .., общ.Н. за срок от 6 месеца.

  НАЛАГА на осн.чл.5, ал.4 от ЗЗДН на И.Ц.Т. с ЕГН-**********, ГЛОБА в размер на 200лв./двеста/ лева в полза на Държавата.

ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита по ЗЗДН.

ЗАПОВЕДТА подлежи на незабавно изпълнение.

УКАЗВА на осн.чл.21, ал.1 от ЗЗДН на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.

ПРЕДУПРЕЖДАВА И.Ц.Т. с ЕГН-**********, че на основание чл.21, ал.3 от ЗЗДН, при неизпълнение на съдебната заповед полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА И.Ц.Т. с ЕГН-********** да заплати на В.Е.М. с ЕГН-********** сторените съдебни разноски в размер на 300лв. за заплатен адв.хонорар.

ОСЪЖДА И.Ц.Т. с ЕГН-********** да заплати по с/ка на РС-Н. сума в размер на 50лв./петдесет/лева, представляваща дължимата по делото държавна такса.

ЗАПОВЕДТА и препис от настоящото Решение да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ по местоживеене на извършителя И.Ц.Т. с ЕГН-**********   и на пострадалото лице.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано  в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Бургас.     

                     

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: