РЕШЕНИЕ
№2368
гр.
Пловдив, 20 ноември 2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав, в открито заседание на двадесет и
първи октомври, две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ
ПАСКОВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно
административно-наказателно дело № 2517 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Филипова е депозирал жалба, с която обжалва Решение № 1113
от 11.06.2019 г., постановено по АНД № 2472/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив,
26 състав, с което е отменено Наказателно постановление № 395125- F428960
от 08.01.2019 г., издадено от Заместник
директор на ТД на НАП Пловдив. С посоченото наказателно постановление на В.А.П.
с ЕГН ********** от с.Катуница е наложена глоба от 200 лева на основание чл.74,
ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение по чл.38, ал.1, т.1,
във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от същия закон.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд с доводи
за неправилно определяне на нарушението като маловажен случай. Моли се да се
постанови решение, с което да се отмени първоинстанционното съдебно решение и
се потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят не
е изпратил представител.
Срещу
жалбата е постъпило възражение от ответника по същата В.П., с което се заявява,
че тя е неоснователна, а решението на Районния съд е правилно, обосновано и
законосъобразно. Излагат се конкретни съображения по същество. В съдебно
заседание, редовно призован,ответникът по касационната жалба не се е явил и не
е изпратил представител.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Вълев, изразява становище за основателност
на жалбата.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи
квалификацията на установените факти,
направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани
на анализ на събраните в хода на пълно и всестранно проведено съдебно дирене
доказателства. Законосъобразен е в крайна сметка извода на Районен съд Пловдив за
наличие на извършено от В.П., като управител на ЕООД „ПАН 2018“, нарушение по
чл.38, ал.1, т.1, вр. с чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, както и за точното посочване
на санкционната разпоредба в наказателното постановление.
Направената
обаче с обжалваното решение преценка на конкретния случай на административно
нарушение като маловажен не се споделя от настоящия съдебен състав, който
счита, че същата е неправилна.
Първоинстанционният съд е счел, че
установеното нарушение извършено от В.П.
съставлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид, тъй като нарушението е извършено за първи път,
жалбоподателят е признал вината си, изразил е съжаление за стореното, ГФО е
подаден преди съставянето на АУАН и така нарушението е отстранено.
Действително,
не се спори, а и в самото наказателно постановление е отразено изрично, че
нарушението е за първи път. Независимо от това обаче, същото не може да се
определи като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от посочения вид, а и обстоятелството, че
нарушението е за първи път е отчетено при определяне на санкцията, която е в
минималния предвиден в закона размер. Налице е неизпълнение на задължително
предписание на ЗСч, което е свързано с важното изискване за публичност на
финансовите отчети, както е озаглавена и Глава шеста на ЗСч, в която се намира
нарушената разпоредба. Вярно е, че е налице последващо отстраняване на
нарушението, но то в никакъв случай не може да бъде определено като своевременно,
доколкото е сторено три месеца след изтичане на законоустановения срок за
публикуване на ГФО чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в ТР,
при това едва след получаване на поканата за съставяне на АУАН и то не веднага
след получаването й. Посоченото в обжалваното решение като основание за
преценка маловажност на случая обстоятелство, че жалбоподателят бил признал
вината си и изразил съжаление за извършеното не може да бъде отчетено като
достатъчен довод, който съществено да натежава при преценка маловажност на
нарушението, доколкото е видно, че при съставяне на АУАН нарушителят не само не
е признал за извършване на нарушението, а на практика го е оспорил, като е
посочил във възраженията си по акта, че ГФО всъщност бил подаден в срок в Агенция
по вписванията, като поради това, че Агенцията не работела, заявлението за
публикуване на ГФО не било обработено. Доказателства за това си твърдение
жалбоподателят не е ангажирал. Следва да се има предвид в тази насока и че
обработката на заявлението, както впрочем е видно и от извлечението от ТР по
партидата на дружеството, управлявано от жалбоподателя, е последващ подаването
на заявление Г2 етап. Сиреч, т.нар. признаване на вината за нарушението е
станало едва с жалбата срещу наказателното постановление, а както е видно, в
хода на производството пред административния орган и в това пред Районния съд,
нарушителят не е изразявал изрично съжаление за извършването му. Пред РС
Пловдив жалбоподателят е навел довод относно това, че от нарушението му не са
произтекли вреди за фиска. Нарушението е
такова на просто извършване, поради което и за осъществяването му не е
необходимо реално да са настъпили вреди за фиска и затова изтъкването на този
довод също не би могло да натежи в насока преценка маловажност на нарушението. В
тази насока и като съобразява факта, че нарушителят е бездействал в един
значителен период от време в рамките на законоустановения срок, с което е
осъществил нарушението и значително време след изтичането му, то с това си
поведение съществено е засегнал обществените отношения, защитени с нормата на
чл.38 от ЗСч, а именно изискването за публичност на финансовите отчети.
С
оглед на изложените мотиви, касаещи установена неправилна оценка за
законосъобразност на наказателното постановление от страна на
първоинстанционния съд, съставът на Административния съд счита, че оспореното в
настоящето производство съдебно решение следва да бъде отменено, а вместо него
да бъде постановено друго такова по същество, като се потвърди наказателното
постановление.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1113 от 11.06.2019 г., постановено по АНД № 2472/2019
г. по описа на Районен съд Пловдив 26 състав, вместо което постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
395125- F428960 от 08.01.2019 г., издадено от Заместник директор на ТД на НАП
Пловдив, с което на В.А.П. с ЕГН ********** от с.Катуница е наложена глоба от
200 лева на основание чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството за нарушение по
чл.38, ал.1, т.1, във вр. с чл.16, ал.1, т.4 от същия закон.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.