РЕШЕНИЕ
№ 16973
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110112791 по
описа за 2023 година
В. З. К. е предявила срещу .... ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответното
дружество сумата от 118,13 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за
периода от 06.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 15,24 лева,
представляваща договорна лихва за периода 14.12.2007 г. – 15.02.2008 г., 116,58 лева – лихва
за периода 15.12.2007 г. – 18.11.2016 г., както и сумата от 175 лева, представляваща
разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по гр. д. № 855/2017 г. на СРС, 155 състав, която впоследствие е била обезсилена поради
неизпълнение от заявителя на указания на съда за предявяване на установителен иск по реда
на чл. 422 ГПК.
Ищцата твърди, че срещу нея е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по гр. д. № 855/2017 г. на СРС, 155 състав, с която е осъдена да заплати в полза
на ответното дружество процесните суми, произтичащи като задължения по Договор за
стоков кредит № CRED – 06050971/08.2007 г., сключен между нея и ...“ ЕАД /заличен
търговец/. С договор за цесия тези задължения на ищцата били прехвърлени в полза на ....
ЕАД, за което същата не била уведомена. Посочва, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
депозирала възражение срещу издадената заповед, с оглед на което на заявителя са дадени
указания да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението,
довнасяйки дължимата такса. Изпълнение на указанията от страна на ответното дружество
не последвало, поради което издадената заповед за изпълнение била обезсилена, а
1
производството прекратено на 08.06.2017 г. с определение, влязло в сила на 14.11.2017 г.
Евентуално заявява, че не дължи процесните вземания поради погасяването им по давност,
доколкото същата е започнала да тече с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 15.02.2008 г. и е изтекла на 15.02.2011 г., при приложим тригодишен
давностен срок. Посочва, че дори и да се приеме, че се прилага общата петгодишна давност,
то вземанията отново се явяват недължими, тъй като същата е изтекла най-късно на
15.02.2013 г., още преди подаване на заявлението за издаване на процесната заповед.
Уточнява, че въпреки изтеклата погасителна давност, ответното дружество продължава да
изпраща невярна информация до ЦКР на БНБ по отношение на нея, с оглед на което
нарушава правата като потребител и препятства получаването на банкови кредити и
използване на други банкови услуги.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество .... ЕАД депозира писмен отговор на
исковата молба, с който признава на основание чл. 237 ГПК, че сумите 118,13 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 06.01.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, 15,24 лева, представляваща договорна лихва за
периода 14.12.2007 г. – 15.02.2008 г. и 116,58 лева – лихва за периода 15.12.2007 г. –
18.11.2016 г., са погасени по давност и оспорва като недопустим иска за сумата от 175 лева,
представляваща разноски по делото. Не оспорва, че вземанията, предмет на Договор за
стоков кредит № CRED – 06050971/08.2007 г., са му прехвърлени, че за процесните суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 855/2017 г. на СРС, 155 състав,
която впоследствие е била обезсилена, както и че подал данни до ЦКР, че ищцата има
вземане към него по Договор за стоков кредит № CRED – 06050971/08.2007 г. Счита, че
цесията следва да се счита съобщена на длъжника с връчване на препис от отговора на
исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съдът е обявявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: наличие на облигационно отношение по Договор за стоков кредит № CRED –
06050971/08.2007 г., цедиране на процесните вземания на ответното дружество, погасяване
по давност на следните суми: 118,13 лева, представляваща главница, ведно със законната
лихва за периода от 06.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, 15,24 лева,
представляваща договорна лихва за периода 14.12.2007 г. – 15.02.2008 г. и 116,58 лева –
лихва за периода 15.12.2007 г. – 18.11.2016 г., подаване на данни от ответника до ЦКР, че
ищцата има вземане към него по Договор за стоков кредит № CRED – 06050971/08.2007 г.
Доколкото ответникът признава предявения иск за сумите 118,13 лева,
представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 06.01.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, 15,24 лева, представляваща договорна лихва за
периода 14.12.2007 г. – 15.02.2008 г. и 116,58 лева – лихва за периода 15.12.2007 г. –
18.11.2016 г., което обстоятелство е обявено за безспорно, то същият следва да бъде уважен
по отношение на тях.
2
Със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК гр. д. № 855/2017 г. на СРС, 155 състав,
съдът е разпоредил длъжникът В. З. К. да заплати на кредитора .... ЕАД и сумата от 175 лева
– разноски по делото. С определение от 08.06.2017 г. съдът е обезсилил издадената заповед
за изпълнение, включително и по отношение на разноските. Определението е влязло в сила
на 14.11.2017 г. Погасителната давност за вземанията за разноски, които не са периодични
вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, е 5-
годишна. Така съдът намира, че по отношение на вземанията за разнокси давността е
изтекла 14.11.2022 г., поради което предявеният иск и по отношение на сумата 175 лева,
представляваща разноски по делото, е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски, тъй
като съдът приема, че ответникът с извънсъдебното си поведение е дал повод за завеждане
на иска, тъй като декларира пред ЦКР информация, че има вземане към ищцата в размер на
процесните суми. Ищцата е сторила следните разноски: 50 лева – държавна такса и 480 лева
– адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. З. К., ЕГН **********, срещу
.... ЕАД, ЕИК ..., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че В. З. К. не дължи на .... ЕАД
сумата от 118,13 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит CRED-
06050971 от 08.2007 г., фигуриращ като дължим в ЦКР към БНБ, ведно със законната лихва
за периода от 06.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 15,24 лева,
представляваща договорна лихва за периода 14.12.2007 г. – 15.02.2008 г., 116,58 лева – лихва
за периода 15.12.2007 г. – 18.11.2016 г., както и сумата от 175 лева, представляваща
разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по гр. д. № 855/2017 г. на СРС, 155 състав, която впоследствие е била обезсилена поради
неизпълнение от заявителя на указания на съда за предявяване на установителен иск по реда
на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА .... ЕАД, ЕИК ..., да заплати на В. З. К., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 530 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3