№ 15
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Васил С. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600203 по описа за 2021 година
след като се запозна с материалите по ВЧНД № 203 по описа на ПАС за 2021 година,
докладвано от съдия Рангелова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Второинстанционното производство е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК, като се развива по
глава 22-ва от НПК
Образувано е по протест на ОП – Пазарджик и по частна жалба на адв. Р.П., защитник на
подс. Т. Р. Т., срещу определението от 18.03.21 г. по н.о.х.д. № 67/21 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд, с което в разпоредително заседание съдебното производство е
било прекратено, а делото – върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
В протеста, който не е просрочен, се обосновава мнение, че съдът не е изтълкувал
правилно правната страна на тезата му, вследствие на което му е дал некоректно указание за
коригирането й относно източника на нарушеното служебно задължение на подсъдимия.
Сочи, че според обявеното в обвинителния акт становище г-н Т. е нарушил изискванията на
законова норма. Подчертава, че никога не е твърдял успоредно нарушаване на служебна
характеристика и счита, че позицията му не би и могла да се интерпретира по подобен
начин. Претенцията е да се отмени атакуваният акт, като въззивната инстанция разпореди
продължаване на съдебното разглеждане на делото.
В жалбата на защитата се атакува отказът на съда да върне делото за отстраняване на още
няколко процесуални нарушения. Адв. П. обосновава виждане, че въпросните нарушения
препятстват ефективната защита срещу обвинението.
Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени
1
съображенията в протестираното определение, в протеста и в жалбата, прие, че протестът е
основателен, а жалбата – не.
1.За да постанови определението си за прекратяване на съдебното производство по
посоченото наказателно дело и да го върне на първата процесуална фаза, съдът е счел, че
обвинителната теза е противоречиво представена – в постановлението за повдигане на
обвинението и в диспозитива на обвинителния акт била фиксирана законова норма като
източник на задължението на длъжностното лице Т. (и нарушението е окачествено като
престъпление по чл. 282 НК), а в обстоятелствената част на обвинителния акт било
визирано нарушение на неговата длъжностна характеристика. Според проверяваната
инстанция не ставало ясно кое е нарушеното служебно задължение и къде е закрепено.
ПАС счита, че възражението на автора на обвинителния акт срещу изложената критика е
основателно. Фактът, създаващ нарушеното (според обвинението) служебно задължение на
началника на сектор ПП-П, привлечен като обвиняем, е назован ясно и непротиворечиво във
всеки от обвинителните документи по делото. Става дума за разпоредбата на чл. 159, ал. 2
ЗДвП. Дали подобна материалноправна конструкция е възможна, т.е. дали полицейски
началник може да наруши разпоредба с общ характер, адресирана не към него конкретно, а
към широк кръг (служебни) лица, е въпрос по съществото на делото. По реда на настоящото
производство не може да се възразява срещу подхода на прокурора по идентификация на
източника на инкриминираното служебно задължение. Важното е, че подходът в случая е
обявен недвусмислено, което означава, че обвинителната концепция е ясна и разбираема. В
следващ процесуален момент решаващата инстанция ще прецени дали е приемлива.
Действително в обстоятелствената част на обвинителния акт е визирана и длъжностната
характеристика на подсъдимия. Протестиращият обаче не е обявил, че инкриминираното
задължение на началника сектор ПП-П изхожда от някоя нейна част. А е изразил мнение, че
фиксираното в споменатата характеристика задължение „лично да участва“ (в изпълнението
на задачите на сектора) е уточняване изискванията на инкриминираната норма от ЗДвП.
В заключение следва да се обобщи, че за четеца на обвинителния акт изразената в него
теза не е неясна, което означава, че не е допуснато видяното от ПзОС процесуално
нарушение. Формулираната теза може да бъде успешно атакувана от защитата с правни
съображения, каквито впрочем адв. П. вече е изложил (в своя писмен отговор по чл. 248, ал.
1 НПК), респ. възприета или отхвърлена от съда.
2. Защитата не е права в мнението си за допуснати процесуални нарушения:
2.1 Не е вярно, че твърдението на обвинителя относно специалната цел по смисъла на чл.
282 НК било само декларирано (което ограничавало правото на защита). Виждането на
прокуратурата, че обвиненият началник е имал за цел да набави облага за св. К.Р. и за св.
А.Д. се базира на обективните признаци, относно подробното и ясно описание на които
защитата не възразява. Изложението в обвинителния акт не оставя място за съмнение, че
2
според визираната теза споменатите признаци са били съзнавани, а целта – преследвана.
Казано накратко, фактическите констатации в обвинителния акт касаят и всички
съставомерни признаци от субективен характер, така че обвинителната теза не се нуждае от
допълване, за да бъде възприета или отхвърлена. Следователно искането на защитата за
връщане на делото заради разискваното „нарушение“ не е основателно.
2.2 Твърдението за настъпване на вредни (имуществени) последици следва да бъде
придружено с констатация относно техния източник. В случая сумата от 810 лв. е посочена
като размер на инкриминираното вредоносно последствие, а преди това са посочени
наказателните постановления и фишовете, предметите на които я образуват. Т.е. е изложено
разбираемо обвинително твърдение относно въпросния обективен съставомерен елемент.
Дали прокурорът е успял да докаже твърдението си, не е въпрос, който може да се постави и
реши по време на разпоредителното заседание. От тази гледна точка ПзОС е бил прав да не
се съгласи с мнението на адв. П., че му е отнета възможността да контрааргументира тезата
за „немаловажни“ последици от престъплението по чл. 282 НК.
2.3 Не се възприема и възражението на защитата за липсващи факти относно обективния
елемент „отговорно служебно положение“. Обвинителният акт съдържа необходимият обем
факти, чрез анализа на които може да се поддържа, респ. атакува тезата за осъществяване на
въпросния квалифициращ признак.
По изложените съображения обвинителната постановка се оказа законосъобразно
представена. Не е допуснато нито посоченото от първия съд, нито твърдените от адв. П.
процесуални нарушения. Така че няма основание за прекратяване на съдебното
производство.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението от 18.03.2021 г., с което на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 НПК
съдебното производство по н.о.х.д. № 67/21 г. на ПзОС е прекратено, и ВРЪЩА делото на
Пазарджишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4