Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /02.05.2019г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На двадесет и втори април 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Анатолия Атанасова
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№101 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от
ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* против решение №27/16.01.
2019г., постановено по гр.д.№1044/2018г. по описа на Районен съд-Търговище, с
което са отхвърлени предявените от дружеството срещу ответника Ю.Р.Д. *** установителни
искове по чл.422 от ГПК във вр.с чл.240 и чл.92 във вр.с чл.99 от ЗЗД за
съществуване на парични вземания в общ размер на 1315.88 лв., представляващи неизпълнено
задължение по договор за паричен заем в размер на 700 лв. и договорна лихва в
размер на 8.65 лв. за периода 25.08.2016г.–15.09.2016г., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 447.93 лв. за периода
25.08.2016г. – 23.02.2017г. и лихва за
забава в размер на 159.30 лв. за периода 16.09. 2016г. до 06.02. 2018 г., ведно
със законната лихва, считано от 06.02. 2018г., до окончателното плащане на
главницата, претендирани по договор за паричен заем № 84322/18.08.2016г.,
сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника
Ю.Д., които задължения са цедирани на ищеца с договор за цесия от 31.05.2017г.(
приложение № 1 от 31.05.2017г.), за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК № 157/08.02.2018г. по ч.гр.д. №244/18г.
на РС-Търговище.С доводи за нарушения на материалния закон и за необосно-ваност,
въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявените
искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК назначеният особен представител на въззиваемата страна-адв.М.Б. ***
оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на
отхвърлителното решение.
След проверка по реда на чл.269-271 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба
е допустима и частично основателна.
Предявените искове чл.422 от ГПК във вр.с чл.240, чл.92 и
чл.86 във вр.с чл.99 от ЗЗД за съществуване на парични вземания в общ размер на
1 315.88 лв., представляващи неизпълнено задължение по договор за паричен заем
в размер на 700 лв. и договорна лихва в размер на 8.65 лв. за периода
25.08.2016г.–15.09.2016г., неустойка за неизпълнение на договорно задължение в
размер на 447.93 лв. за периода 25.08.2016г. – 23.02.2017г. и лихва за забава в размер на 159.30 лв. за
периода 16.09. 2016г. до 06.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
06.02. 2018г., до окончателното плащане на главницата, претендирани по договор
за паричен заем №84322/18.08.2016г., сключен между „Сити кеш“ ООД-гр.София и ответника Ю.Д., които задължения са цедирани
на ищеца с договор за цесия от 31.05.2017г.( приложение № 1 от 31.05.2017г.),
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410,
ал.1, т.1 от ГПК № 157/08.02.2018г. по ч.гр.д. №244/ 18г. на РС-Търговище, са обосновани с неизпълнение на договора от
кредитополучателя.
С писмен отговор
по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен
представител на ответника-адв.М.Б. *** оспор-ва исковете
с възражение по чл.99, ал.3-4 от ЗЗД, а именно-че прехвърлянето на вземането не е
произвело действие, тъй като не е съобщено от предишния кредитор на длъжника,
както и с възражение за нищожност по чл.26, ал.1 от ЗЗД на клаузата за
неустойка в размер на 447.93 лв., поради нейното противоречие с добрите нрави.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Съгласно
представения писмен договор №84322/18.08.2016г., праводателят на ищеца „Сити кеш“ ООД-гр.София предоставил заем на ответника
в размер на 700 лв. за 27 седмици, с краен срок за връщане 23.02.2017г., при
договорна лихва в размер на 77.83 лв., платима на 27 вноски в размер на 28.81
лв., с посочена в чл.8 от същия неустойка в размер на 447.93 лв. за неизпълнение
на задължение по чл.6, ал.2 от договора за представяне в 3-дневен срок на
банкова гаранция или поръчителство.Предвид заключението на назначената
счетоводна експертиза, по кредита е извършено едно единствено плащане от
ответника на 02.05.2017г. в размер на 245.15 лв., отразено от кредитора като погасяване на неустойка
от 20 % по чл.7, ал.4 от договора за
предсрочна изискуемост, като в този вид вземанията на заемодателя са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 31.05.2017г., за което ответникът не
е редовно уведомен.
Спори се дали
цесията има действие спрямо длъжника, дали клаузата за неустойка по чл.8 от
договора е валидна, дали е настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг на
16.09.2016г., поради неплащане на 4 вноски-чл.7, ал.4 от договора и в крайна
сметка задължен ли е кридитополучателят на цесионера към настоящия момент.
В тази насока,
връчването на исковата молба на особения представител на ответника по чл.47,
ал.6 от ГПК не е надлежно уведомяване на длъжника, тъй като особеният представител
няма връзка с представлявания и е в невъзможност да доведе посоченото
обстоятелство до неговото знание, но нередовното съобщаване на цесията от
страна на стария кредитор по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД не освобождава длъжника
от отговорност и възражението е противопоставимо на новия кредитор, само ако
същият вече е платил на цедента, която предпоставка в случая не е налице.
Не е налице,
обаче, и предсрочна изискуемост на дълга от 16.09. 2016г., тъй като посоченото
едностранно изменение на договора по чл.20а от ЗЗД може да породи целените
последици, само ако обявяването на предсрочната изискуемост е стигнало до знанието
на насрещната страна.Действително чл.60, ал.2 от ЗКИ е неприложим за
небанковите институции, но разясненията по т.18 на Тълкувателно решение
№4/18.06. 2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС са относими и към заповедите
за изпълнение по чл.410 от ГПК.С оглед на това, кредитополучателят не дължи
неустойка за предсрочна изискуемост от 20% по чл.7, ал.4 от договора в размер
на 245.15 лв., нито неустойка по чл.8 от същия в размер на 447.93 лв. за
неизпълнение на задължение по чл.6, ал.2 от договора за представяне в 3-дневен
срок на банкова гаранция или поръчителство, която клауза е нищожна като неравноправна,
по силата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП, резп.заобикаля нормата на чл.33, ал.1 от ЗПК и противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД, както
поради необосновано завишения си размер, кратък срок за изпълнение и то не на
основното задължение, извън рамките на обезпечителните и обезщетителните
функции на неустойката.Но дори и при валидност, последната би била недължима
при претендираната от ищеца предсрочна изискуемост-Тълкувателно решение
№3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС.
С изтичането на
крайния срок на договора-23.02.2017г. и то преди подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, обаче, целият непогасен
дълг в размер на 700 лв. е станал изискуем и на общо основание кредитополучателят
дължи връщане на главницата, ведно с възнаградителната лихва в размер на 77.83 лв., което не е сторил.Едва на
02.05.2017г. е направил плащане в размер на 245.15 лв., което на осн. чл.76,
ал.2 от ЗЗД е относимо към погасяване на лихва за забава в размер на 13.03 лв.
за времето от 24.02.2017г. до 01.05.2017г., на договорната лихва в размер на 77.83лв.
и на част от главницата до размера й над сумата 545.71 лв.Или към подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК ответникът дължи на ищеца връщане на главница по
заема в размер на 545.71 лв. и лихва за забава в размер на 42.60 лв. за времето
от 02.05.2017г. до 06.02.2018г.Именно до посочените размери установителните
искове по чл.422, ал.1 от ГПК са основателни (и
допустими, въпреки необявената предсрочна изискуемост-ТР №8/02.04.2019г. по
т.д.№8/2017г. на ОСГТК) и следва да бъдат уважени, а останалите претенции на ищеца следва да бъдат
отхвърлени.
Предвид горното,
обжалваното решение на районния съд в частта му, с която предявените искове по
чл.422 от ГПК за сумите 545.71 лв.-главница
и мораторна лихва в размер на 42.60 е неправилно и следва да бъде
отменено, като се постанови друго решение по същество, с което посочените
претенции да бъдат уважени, ведно с дължимите по съразмерност разноски за
заповедното производство в размер на 34.12 лв. и за исковото производство разноски
в общ размер на 619.04 лв.В останалата му обжалвана част решението е
постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърдено.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение №27/16.01.2019г.,
постановено по гр.д. №1044 /2018г. по
описа на Районен съд-Търговище в
частта му, с която предявените от ищеца
„А.з.с.н.в.” ЕАД-гр.София, ЕИК ********* против ответника Ю.Р.Д. ***, ЕГН:********** установителни искове по чл.422 от ГПК
във вр.с чл.240 и чл.92 във вр.с чл.99 от ЗЗД за съществуване на парични вземания
в общ размер на 1 315.88 лв., представляващи неизпълнено задължение по договор
за паричен заем в размер на 700 лв. и договорна лихва в размер на 8.65 лв. за
периода 25.08.2016г.–15.09.2016г., неустойка за неизпълнение на договорно
задължение в размер на 447.93 лв. за периода 25.08.2016г. – 23.02.2017г. и лихва за забава в размер на 159.30 лв. за
периода 16.09.2016г. до 06.02. 2018 г., ведно със законната лихва, считано от
06.02.2018г., до окончателното плащане на главницата, претендирани по договор
за паричен заем № 84322/18.08.2016г., сключен между „Сити кеш“ ООД и ответника Ю.Д., които задължения са
цедирани на ищеца с договор за цесия от 31.05.2017г.( приложение № 1 от
31.05.2017г.), за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК № 157/08.02.2018г. по ч.гр.д. №244/18г. на РС-Търговище,
са отхвърлени в частта им за сумата 545.71 лв., представляваща неизпълнено
задължение по договор за паричен заем-главница и лихва за забава в размер на 42.60 лв. за времето от 02.05.2017г. до
06.02.2018г., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК,
като
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО съществуването на вземания на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД-гр.София, ЕИК 20367 0940 против ответника Ю.Р.Д. ***, ЕГН:********** за сумата 545.71 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за паричен
заем № 84322/18.08. 2016г., сключен
между „Сити кеш“ ООД и ответника Ю.Р.Д.,
което задължение е цедирано на ищеца с договор за цесия от 31.05.2017г.( приложение
№ 1 от 31.05.2017г.) и лихва за забава в размер на 42.60 лв. за времето от
02.05.2017г. до 06.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
07.02.2018г. до окончателното плащане, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410, ал.1,
т.1 от ГПК № 157/08.02.2018г. по ч.гр.д. №244/18г. на РС-Търговище, на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.240 и
чл.86 във вр.с чл.99 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана отхвърлителна част, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.Р.Д. ***, ЕГН:********** да заплати на ищеца
„А.з.с.н.в.“ ЕАД-гр.София, ЕИК
********* направените в заповедното
производство разноски в размер на 34.12 лв. и направените в исковото
производство разноски в общ размер на 619.04 лв., определени съразмерно на
уважената част от претенциите.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.