РЕШЕНИЕ
№ 1621
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20225300502477 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на ответника по
спора А. Р. Г., ЕГН – ********** срещу Решение № 233 от 14.97.2022 г., пост. по гр.д. №
2012/2021 г. по описа на РС – Асеновград, с което на основание чл. 422 от ГПК е признато
за установено съществуването на парични вземания на ищеца „ ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК
********** към Г., произтичащи от сключен между нея и Юробанк и Еф Джи България „
АД договор за потребителски кредит № ***от ***г. и прехвърлени на ищцовото дружество с
Договор за цесия от 18.01.2016 г. както следва: 2 010, 83 лв. – главница, съставляваща
непогасени за период 17.04.2016 г. – 17.01.2019 г. вноски; 576, 31 лв. – непогасени вноски
договорна лихва за период 17.04.2018 г. – 17.08.2019 г. и 543, 49 лв. – лихва за забава за
период 17.04.2018 г. до датата на депозиране на заявлението в съда / 26.05.2021 г. /, ведно
със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане – които вземания
предмет на издадената по ч.гр.д. № 1030/2021 г. на РС – Асеновград Заповед за изпълнение
на парично задължение № 421/01.07.2021 г..
Въззивницата поддържа че обжалваното решение е неправилно поради
необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. Конкретно заявените оплаквания са:
1/ Настоява че представените заверени от адвоката на въззиваемото дружество –
ищец преписи от договора за прехвърляне на вземанията - на английски език, и на неговия
превод на български е следвало на осонвание чл. 183 от ГПК да бъдат изключени от
доказателствата по делото – поради непредставянето на оригинала, вследствие което да се
приеме че ищецът не е носител на процесните вземания срещу нея на основание този
1
договор;
2/ Изводът на районния съд че договорът за потребителски кредит валидно обвързва
страните по него е неправилен, тъй като посредством назначената и приета по делото
психиатрична експертиза е по несъмнен начин доказано, че към датата на неговото
сключване тя е страдала от *** заболяване с диагноза ***, вследствие което не е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. Настоява че
това й състояние я прави недееспособна и като така договорът е нищожен като сключен при
липса на съгласие, евентуално – договорът е унищожаем на основание чл. 31 от ЗЗД.
3/ Настоява че вземането е погасено по давност, тъй като съгласно чл. 15 от договора
за кредит предсрочната изискуемост на кредита настъпва автоматично и е настъпила през
2014 г. – последното й погашение по договора е извършено на 17.05.2014 г., като до датата
на предявяване на иска – 26.05.2021 г., давността не е била прекъсвана чрез предприети
действия в такава насока както от пърноначалния кредитор, така и от ищцовото дружество
– цесионер. Настоява да е нищожна клаузата на чл. 15 от договора в частта й, според която
при настъпила предсрочна изискуемост на кредита действието на договора не се прекратява.
В тази насока се позовава на ТР № 3/2019 г. по ТД № 3/2017 г., в което е дадено
задължително разяснение, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна
изискуемост се определя само в размер на непогасения остатък от предоставената в заем
парична сума – т.е. само непогасената главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост.
По така изложените доводи се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване
от въззивния съд на решение за отхвърляне на иска. Претендират се деловодни разноски за
двете инстанции.
От въззиваемото дружество е депозиран отговор за неоснователност на жалбата.
Поддържа че договорът за прехвърляне на вземането – оригинал и превод на български език,
е представен в заверени от адвоката на дружеството преписи, които – съгласно разпоредбата
на чл. 32 от ЗА, имат силата на официално заварени преписи от документи по чл. 183 от
ГПК. В тази хипотеза страната дължи представяне на оригинала само ако насрещната страна
оспорва съществуването на документа в правния мир или неговата истинност – каквото
оспорване в случая не е направено. Възразява въззивницата да е недееспособно лице –
липсват доказателства за поставянето й под запращение, а наличното *** заболяване само
по себе си не води до липса на дееспособност. Възразява вземанията да са погасени по
давност, считано от твърдяната дата на 2014 г., като в тази насока се поддържа вземанията
да не се претендират на основание предсрочна изискуемост на кредита и такава да не е
настъпила, тъй като банката не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
По така изложеното се иска потвърждаване на първоинстанционното решение. Не
претендира разноски за въззивното производство. Заявява възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на въззивницата.
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ ЕОС Матрикс „
ЕООД, ЕИК ********** срещу А. Р. Г., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422
от ГПК за признаване за установено съществуването на парични вземания на ищеца към
ответницата, произтичащи от сключен между нея и Юробанк и Еф Джи България „ АД
договор за потребителски кредит № ***от ***г. и прехвърлени на ищцовото дружество с
Договор за цесия от 18.01.2016 г. както следва: 2 010, 83 лв. – главница, съставляваща
непогасени за период 17.04.2016 г. – 17.01.2019 г. вноски; 576, 31 лв. – непогасени вноски
договорна лихва за период 17.04.2018 г. – 17.08.2019 г. и 543, 49 лв. – лихва за забава за
период 17.04.2018 г. до датата на депозиране на заявлението в съда / 26.05.2021 г. /, ведно
2
със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до окончателното изплащане – които вземания
предмет на издадената по ч.гр.д. № 1030/2021 г. на РС – Асеновград Заповед за изпълнение
на парично задължение № 421/01.07.2021 г..
Заявените от ответницата възражения по иска с отговора на ИМ са поддържаните във
въззивната жалба – за липса на материално правна легитимация на ищеца досежно
процесните вземания на основание твърдения договор за цесия; за изтекла погасителна
давност; за нищожност на договора като сключен от нея като недееспособно лице и за
унищожаемост на договора поради невъзможност на ответницата към датата на сключването
му да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи по причина на ***
заболяване. Заявено е било и възражение за нищожност, което не се поддържа във
въззивната жалба, а именно, че положения в договора подпис на ответницата –
кредитополучател не е изпълнен от нея. В тази насока ищецът е представил договора за
кредит в оригинал, доказателства в подкрепа на възражението си ответницата не е
ангажирала при лежаща върху нея доказателствена тежест.
От приложеното ч. гр.д. № 1030/2021 г. на РС – Асеновград се установява, че за
процесните вземания на възведеното основание е издадена в полза на „ ЕОС Матрикс „
ЕООД, ЕИК ********** като цесионер срещу длъжника А. Г. Г., ЕГН – ********** Заповед
за изпълнение на парично задължение № 421/01.07.2021 г. по чл. 410 от ГПК. В срока по чл.
414 ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение за тяхната недължимост, в срока по чл.
415 ал. 4 от ГПК кредиторът ищец е предявил настоящия установителен иск.
По силата на процесния договор за потребителски кредит № ***от ***г. „ Юробанк и
Еф Джи България „ АД е предоставила на А. Р. Г. заемни средства в размер на 7 300 лв. за
срок до 17.09.2021 г., като е договорено че кредитът, ведно с договорената възнаградителна
лихва се изплаща на равни месечни вноски съгласно приложения към договора и
съставляващ неразделна част от него погасителен план. Годишния лихвен процент по
кредита е фиксиран на 12% за първата година, а за всяка следваща ГЛП се формира от
базовия лихвен процент / БЛП / на банката плюс константна надбавка от 3, 750 пункта, като
е посочено как се формира БЛП, както и че към датата на сключване на договора той е в
размер на 10, 250%. ГПР е определен в размер на 15, 08%. Договорено е че при забава в
плащането се дължи неустойка в размер на законната лихва върху просрочените суми за
периода на забавата. Кредитът не е обезпечен.
При дължимата от съда служебна проверка не се констатират нищожни или
неравноправни на договора по смисъла на ЗЗП, като към датата на неговото сключване ЗПК
не е бил приет.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява че Г. е извършвала
плащания по кредита съгласно договореното до 19.08.2014 г., посочени са извършените до
тази дата погашения, както и дължимите такива след това и конкретно за исковите периоди,
които са в размер на исковите суми.
Вземанията на кредитора „ Юробанк и Еф Джи България „ АД са прехвърлени от
него на ищцовото „ ЕОС Матрикс „ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г., с договора първоначалния кредитор е упълномощил цесионера да уведоми
длъжниците за прехвърлянето на вземанията, такова уведомление е изпратено от последния
до Г. по пощата, но не й е връчено - върнато като непотърсено от адресата. Но въззивница –
ответник, е уведомена за прехвърлянето на вземанията и новия кредитор чрез връчване на
исковата молба и приложенията към нея – сред което приложения е и договора за цесия.
Неоснователно е възражението й, че този договор следвало да бъде изключен от
доказателствата по делото на основание чл. 183 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 32 от
ЗА заверени от адвоката преписи от документи имат силата на официално заверени
документи по чл. 183 от ГПК. В тази хипотеза – съгласно трайно установената съдебна
3
практика, страната дължи представяне на оригинала само ако насрещната страна оспорва
съществуването на документа в правния мир или неговата истинност – каквото оспорване в
случая не е направено. Процесуалния представител на въззивницата е поискал от противната
страна представяне на договора в оригинал на английски език „ за да проследи връзката на
текста със страницата, на която е посочено вземането на А. Г. като длъжник „ – вж с.з. от
11.04.2022 г. пред районния съд / л. 148 стр. 1 от първоинстанционното дело /, като в същото
съдебно заседание / стр. 2 на лист 148 / е заявил „ оригиналът на договора е в делото,
отказвам се от това искане“.
Процесните вземания не се основават на настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, такава не е обявявана нито от първоначалния кредитор до 2016 г., нито
впоследствие от цесионера, поради което възраженията за недължимост на процесните
вземания поради изтекла погасителна давност са неоснователни. Предсрочната изискуемост
не настъпва автоматично / т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК /, независимо от
клаузата на чл. 15 от договора в противна насока.Процесните вземания са изискуеми от
датата на крайния падеж на кредита – 17.09.2021 г., считано от тази дата тече срокът на
погасителната давност и същата не е изтекла към предявяването на иска.
Доводите за нищожност на договора на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД са
неоснователни. Възведените твърдения относно дееспособността на Г. обосновават
фактическия състав на чл. 31 от ЗЗД и в тази насока по делото е назначена и приета съдебно
психиатрична експертиза.
От заключението на вещото лице д-р Д.К. се установява, че считано от ***г.
въззивницата е диагностицирана с *** заболяване „ *** „. На *** г. е хоспитализирана за
трети път, като при приемането й в *** относно състоянието й е отразено че е напрегната,
тревожна, оглежда се , храни се оскъдно, не спи, мисловно разкъсана, засилили са се
гласовете, които чува, споделя параноидни мисли и слухови халюцинации, некритична към
това си състояние. Изписана е на *** г. с отразяване че психотичната продукция е частично
редуцирана и с препоръка да продължи лечението. Потвърдена е диагнозата „ *** – ***“.
След изписването й и до датата на сключване на договора са проведени два контролни
прегледа, на ***г. и ***г., а след сключването на договора на *** г., е проведен и преглед на
*** г.. На база медицинската документация от тези прегледи вещото лице констатира, че
заболяването на Г. – въпреки проведеното лечение, прогресира необратимо, като за
посочения период отпреди и месец след сключването на договора, Г. е с тежки нарушения на
мисленето, на емоциите и волята и на възприятно –представната сфера. На тази база
експертът счита че към *** г. болестно променените възприятия и мислене на Г. не са й
позволявали да може да възприеме правилно и адекватно сложната материя – каквато
представлява процесния договор за кредит, същата е била с нарушена психична годност да
разбира и ръководи постъпките и действията си и да осъзнава последиците от тях.
Заключението не е оспорено от страните и се кредитира от съда, като в тази насока са
и показанията на свидетеля И.Р.Г. / брат на ответницата / относно състоянието на сестра му
през ***г., преди и след месец септември.
Следователно договорът е унищожаем на основание чл. 31 от ЗЗД. Съответно
неправилно районният съд е уважил иска като е приел че въззивницата е пропуснала 3 –
годишния давностен срок да обяви унищожаемостта на договора. Съгласно разпоредбата на
чл. 32 ал. 3 от ЗЗД отричащият спорното право ответникът по иск за изпълнение на
унищожаем договор може да поиска унищожаемостта чрез възражение и след като
давността е изтекла – какъвто е настоящия случай.
Предвид изложеното жалбата е основателна. Първоинстанционното решение за
уважаване на иска е валидно и допустимо, но неправилно, поради което същото се отменя
изцяло и искът се отхвърля.
4
С оглед този инстанционен резултат на въззиваемата се присъждат всички направени
от нея деловодни разноски – за първоинстанционното производство в размер на 640 лв. и за
въззивното в размер на 536,66 лева. Всичко разноски - 1 176, 66 лева. Възражението за
прекомерност на адвокатските възнаграждения / 390 лв. за първа инстанция и 468 лв. за
въззивната / са неоснователни.
И съдът
РЕШИ:
Отменя изцяло Решение № 233 от 14.07.2022 г., пост. по гр.д. № 2012/2021 г. по
описа на Районен Съд – Асеновград, вместо което Постановява:
Отхвърля предявеният от „ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК ********** срещу А. Р. Г.,
ЕГН – ********** иск за признаване за установено съществуването на парични вземания на
„ ЕОС Матрикс „ ЕООД към А. Р. Г., произтичащи от сключен между А. Р. Г. и Юробанк и
Еф Джи България „ АД договор за потребителски кредит № ***от ***г. и прехвърлени на
ищцовото дружество с Договор за цесия от 18.01.2016 г. както следва: 2 010, 83 лв. –
съставляваща непогасена за период 17.04.2016 г. – 17.01.2019 г. главница; 576, 31 лв. –
непогасени вноски договорна лихва за период от 17.04.2018 г. – 17.08.2019 г. и 543, 49 лв. –
лихва за забава за период 17.04.2018 г. до датата на депозиране на заявлението в съда /
26.05.2021 г. /, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021 г. до окончателното
изплащане – които вземания предмет на издадената по ч.гр.д. № 1030/2021 г. на РС –
Асеновград Заповед за изпълнение на парично задължение № 421/01.07.2021 година.
Осъжда „ЕОС Матрикс „ ЕООД, ЕИК ********** да заплати на А. Р. Г., ЕГН –
********** деловодни разноски в размер на 1 176, 66 лв. / хиляда сто седемдесет и шест
лева и шестдесет и шест стотинки/.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5