№ 204
гр. С., 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100510722 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20129442/02.06.2021 г., постановено по гр. д. № 18668/2020 г. по описа
на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 51 състав, З.Д. „Б.И.“ АД е осъдено, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да заплати на Б. Г. Л. сумата в размер на 3 139 лева –
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
пътнотранспортно произшествие на 05.11.2018 г. в гр. С., бул. „8-ми декември“ на
кръстовището с ул. „*******“, между мотоциклет „Хонда ЦБР1000РР4”, с рег. *******,
управляван от Б. Г. Л., и лек автомобил „БМВ”, с рег. ******* по вина на водача на лекия
автомобил, чиято отговорност е била покрита от З.Д. „Б.И.“ АД по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, от които: 2 637 лева – разходи за закупуване на
заключваща тясна плака за дистален радиус с 5/4 дупки комплект с винтове, титан кат.№
5.9833.54 и разширен остеосинтезен пакет кат. № КГ-4, платени на 08.11.2018 г.; 102 лева –
разходи за закупуване на сет за ортопедична операция № 2, кат. № HIP SET 2, платени на
08.11.2018 г.; 200 лева – разходи за болногледач; и 200 лева – разходи за рехабилитационни
процедури, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над 200 лева до
претендираните 1 200 лева – разходи за болногледач, за разликата над 200 лева до
претендираните 400 лева – разходи за рехабилитационни процедури, както и за сумите 500
лева – разходи за закупуване на лекарства и медикаменти,1 080 лева – разходи за усилена
храна, и 200 лева – транспортни разходи.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника са възложени сторените от
ищеца разноски пред СРС съобразно уважената част от иска в размер на 836,54 лева. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са възложени сторените от ответника
разноски пред СРС съобразно отхвърлената част от иска в размер на 87,66 лева.
Срещу първоинстанционното съдебно решение в отхвърлителната му част, в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца Б. Г.
Л., чрез адвокат С. Н.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на
решението в обжалваната част. Въззивникът твърди, че по делото са събрани доказателства,
от които безспорно се установява необходимостта от прием на лекарства /fraxiparine,
1
болкоуспокояващи, антибиотици и витамини/ вследствие на процесното произшествие и
действителното извършване на разходи за тяхното закупуване. Счита за ноторно известно,
че за възстановяването на всеки болен се правят и допълнителни разходи за т. нар „усилена
диета“, като в конкретния случай и с оглед уврежданията на пострадалото лице е било
необходимо приемането на бульони с телешко месо, плодове и зеленчуци, неузряло сирене,
които оскъпявали ежедневния му бюджет с по 6 лева на ден съгласно заключението на
изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза. Оспорва като необосновано
първоинстанционното решение в частта, с която претенцията за заплащане на разходи за
болногледач е отхвърлена за горницата над 200 лева до пълния предявен размер от 1 200
лева, позовавайки се на практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4/20.10.1975 г., Решение
№ 808/06.09.1985 г. по гр. д. № 536/1985 г. на ВС, IV ГО, Решение № 893/27.01.1986 г. по гр.
д. № 502/1986 г. на ВС, IV ГО и др., съгласно която разходите за лечение и полагането на
необходимите за него грижи представляват пряка и непосредствена последица от
причиненото увреждане. Счита, че като такива следва да бъдат обезвъзмездени както
сторените разходи за заплащане на възнаграждение за болногледач, така и грижите,
полагани от негови близки и роднини. Поддържа, че по делото е установена необходимостта
от провеждането на рехабилитационни процедури, във връзка с които ищецът е сторил
разходи в претендирания с исковата молба размер. Намира за неправилен изводът на СРС за
недоказаност на претенцията за заплащане на разходи за транспорт. При тези аргументи
моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за постановяване на
друго, с което претенциите да бъдат уважения в пълния им предявен размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Застрахователно дружество „Б.И.“ АД.
С молба от 16.09.2021 г. въззиваемата страна З.Д. „Б.И.“ АД изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Поддържа правилност и законосъобразност на
решението в обжалваната част и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски
пред въззивната инстанция. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на 20.05.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззивникът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител. С молба от 19.05.2022 г. същият е отправил искане към съда делото да се
гледа в негово отсъствие и е направил изявление, че поддържа въззивната си жалба и няма
нови доказателствени искания. Претендира разноски съгласно представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която
са уважени претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на
процесното ПТП до размера на сумата от 3 139 лева, в т. ч. 2 637 лева – разходи за
закупуване на заключваща тясна плака за дистален радиус с 5/4 дупки комплект с винтове,
титан кат. № 5.9833.54, и разширен остеосинтезен пакет кат. № КГ-4, платени на 08.11.2018
г.; 102 лева – разходи за закупуване на сет за ортопедична операция № 2, кат. № HIP SET 2,
платени на 08.11.2018 г.; 200 лева – разходи за болногледач; и 200 лева – разходи за
рехабилитационни процедури, ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното
погасяване на задължението.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като
прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 ГПК за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 05.11.2018 г. в гр. С., бул. „8-ми декември“ на кръстовището с ул. „*******“.
Претенцията е предявена срещу застрахователя на виновния водач по договор за
застраховка "Гражданска отговорност".
Ищецът твърди, че на 05.11.2018 г., около 14:10 ч., се е движел с мотоциклет „Хонда
ЦБР1000РР4”, с рег. *******, по бул. „8-ми декември“ в посока от бул. „Акад. Стефан
Младенов“ към бул. „Климент Охридски“. На кръстовището с ул. „*******“ движещият се в
насрещната посока лек автомобил марка „БМВ”, с рег. № ******* в нарушение на правилата
за движение по пътищата, предприел маневра ляв завой без да изчака преминаването на
движещите се направо превозни средства и по този начин отнел предимството на
управлявания от ищеца мотоциклет, с което причинил процесното ПТП. Виновен за
2
произшествието бил водачът на лек автомобил „БМВ”, с рег. № ******* В резултат на
настъпилото ПТП ищецът получил следното травматично увреждане: сложно счупване на
долния край на лъчевата кост – закрито, чийто обем и сложност наложили извършването на
оперативна интервенция с фиксиране на остеосинтезни материали и автоостеопластика. Към
датата на депозиране на исковата молба увреденото място не било напълно възстановено,
лечението му продължавало, като ищецът продължавал да изпитва силни болки при
натоварване на лявата ръка, промяна на времето и при други обстоятелства. Вследствие на
инцидента претърпял имуществени вреди на обща стойност от 6 119 лева, в т. ч. разходи за
закупуване на лекарства – fraxiparin, болкоуспокояващи, антибиотици и витамини, в общ
размер на 500 лева за периода 05.11.2018 г. – 05.08.2019 г.; допълнителни разходи за усилена
храна за по-бързо зарастване на костите – бульон от телешко месо, плодове, зеленчуци и
неузряло сирене, в общ размер на 1 080 лева за периода 05.11.2018 г. – 05.05.2019 г. (по 6
лева на ден); разходи за закупуване на заключваща тясна плака за дистален радиус с 5/4
дупки комплект с винтове, титан кат. № 5.9833.54 и разширен остеосинтезен пакет кат. №
КГ-4 в размер на 2 637 лева, заплатени на 08.11.2018 г.; разходи за закупуване на сет за
ортопедична операция № 2, кат. № H. SET 2 в размер на 102 лева, заплатени на 08.11.2018 г.;
разходи за заплащане на болногледач в размер на 1 200 лева за периода 05.11.2018 г. –
05.05.2019 г. (по 200 лева месечно); разходи за заплащане на 20 броя рехабилитационни
процедури в размер на 400 лева (по 20 лева на процедура) за периода 05.01.2019 г. –
5.03.2019 г.; разходи в размер на 200 лева за транспорт с леки автомобили на близки и
роднини, тъй като не можел да ползва масовия транспорт, които включват транспорт за два
контролни прегледа от гр. Пирдоп до УМБАЛСМ „Пирогов” и транспортни разходи при
изписването му от болницата. Към датата на ПТП лекият автомобил „БМВ”, с рег. №
******* имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество по застрахователна полица № BG/02/118002050823, с период на покритие
20.07.2018 г. – 19.07.2019 г. С извънсъдебна претенция от 18.11.2019 г. ищецът отправил
покана към ответника да му заплати горепосочените суми. С писмо от 05.12.2019 г.
ответникът отказал заплащане на поисканото обезщетение за имуществени вреди. При така
изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати претендирана сума в общ размер на 6 119 лева.
С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявения
иск като неоснователен. Твърди, че не съществува застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между него и соченото като делинквент лице.
Оспорва описания механизъм на настъпване на ПТП и наличието на пряка причинно –
следствена връзка между ПТП и посочените в исковата молба имуществени вреди. Счита
претенцията за недоказана и завишена по размер. При изложените съображения моли за
отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски по делото.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на вещо лице д-р Д.Н. –
съдебен лекар, Началник на „Отделение по съдебна медицина“ при УМБАЛ „Царица
Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, по допуснатата по делото съдебномедицинска експертиза /СМЕ/,
изготвено въз основа на медицинската документация по делото. Съгласно експертното
заключение в резултат на претърпяното увреждане и след изписването на пострадалия от
болничното заведение, в което е бил настанен, на същия е било изписано продължаващо
лечение у дома с медикамент за профилактика на тромбозите, наречено „фраксипарин“,
което представлявало задължително лечение съгласно съвременния стандарт за лечение на
счупвания, особено след оперативно лечение, каквото било налице в конкретния случай; с
оглед възрастта на пострадалия, неговото телосложение и липсата на данни за други
здравословни проблеми, обуславящи по-лесното получаване на счупването, експертът е
заключил, че за долечението на полученото счупване при ищеца е напълно достатъчно
провеждането на нормално пълноценно хранене, а т. нар. „усилена диета“ в случая се явява
необоснована и видно от медицинската документация – непредписана от лекуващия лекар;
предвид конкретното нараняване на лицето, представляващо изолирано счупване на една
кост на лявата ръка, с последващо оперативно лечение на същата, експертът е посочил, че не
се установява необходимост от обслужване на пострадалия от специално лице –
болногледач, като е уточнило, че затрудненията в ежедневието за него биха били свързани с
извършването на фини движения, изискващи ползването и на двете ръце, но преодоляването
на тези затруднения е лесно постижимо с една ръка или с епизодична помощ от член на
семейството; прието е, че осъществяването на рехабилитационни процедури се явява
необходимо в следоперативния период с оглед по-бързото възстановяване на увредената
ръка; по отношение на възможността пострадалия да ползва обществен транспорт, вещото
3
лице е посочило, че предвид травмата на лицето, ползването на градски транспорт е напълно
възможно и невъзпрепятствано от увреждането на ръката. Изслушан в открито съдебно
заседание, експертът пояснява своето заключение, като посочва, че поначало всяка травма
представлява стрес за организма и приемът на медикаменти от групата на витамините би
имало полезен резултат; специални указания за прием на усилена диета има при
констатиран хранителен дефицит или заболявания, водещи до такъв, като в конкретно
разглеждания случай не се установяват предпоставки за подобна „усилена диета“; уточнено
е, че трайно отношение към физическото възстановяване на лицето има поставянето на
имобилизация на крайника и покой, за да се разнесат хематомите около фрактурата, но не и
храненето; относно необходимостта от специална помощ от болногледач експертът е
посочил, че такава е необходима и се предписва при множество счупвания, и то на двете
ръце, но няма практика подобна помощ да се предписва при единично счупване на
неводеща ръка, какъвто е настоящият случай; с оглед младата възраст на лицето експертът е
приел, че липсват каквито и да е пречки то да ползва обществен транспорт, а дори и сам да
управлява лек автомобил. Експертното заключение, изготвено от вещо лице д-р Д.Н., е
оспорено в горепосочените части от процесуалния представител на ищеца с доводи,
свързани с компетентността на вещото лице да отговаря на поставените въпроси, във връзка
с което е направено доказателствено искане за допускане на повторна експертиза по
въпросите, касаещи необходимостта от провеждане на „усилена диета“, ползването на
болногледач и възможността ищеца да ползва обществен транспорт, от вещо лице
травматолог.
Съгласно заключението на вещо лице д-р К.С. – специалист по ортопедия и
травматология, изслушано пред Софийски районен съд, т. нар. „усилена диета“ се означава
в медицинската практика като диета № 11 – диета с повишена калорийност /по 1 000 мг на
ден/, изискваща разнообразие на приеманите хранителни продукти; усредненият разход за
„усилена диета“ възлиза на около 6 лева на ден, като при нормално протичане на лечебния
процес срокът за зарастване на счупвания като това на ищеца е от порядъка на 35-40 дни;
съобразявайки приложимата нормативна регулация и данните по делото, експертът е
заключил, че в процесния случай ищецът не се е нуждаел от болногледач, като по-скоро се е
нуждаел от помощ при извършване на социално-битовите дейности, като пазаруване,
чистене, готвене и пр.; относно възможността за ползване на обществен транспорт,
експертът е посочил, че вследствие полученото увреждане ищецът е бил в невъзможност да
ползва пълноценно ръката си в период от около 3 месеца, през който би имал затруднения
да ползва градски транспорт при необходимост от хващане с ръка, носене на багаж и пр., но
тези затруднения не биха възникнали при ползване на местата, предназначени за лица с
увреждания.
Пред Софийски районен съд са събрани гласни доказателства чрез разпита на
свидетелката М. Л.а – майка на ищеца Б. Л., чиито показания следва да се ценят при
съобразяване на разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелката описва, че в резултат на
процесното ПТП ръката на сина била счупена, като знае, че той сам е заплатил за
операцията и за поставения му имплант. Имала спомен, че ищецът е вземал
болкоуспокояващи медикаменти и витамини, каквито сочи, че взема и понастоящем при
лошо време. В началото бил на инжекции, изписани от доктор, за които заплатил около 500
лева. Налагало се да си купува плодове и месо, за да може да се възстанови, но менюто му не
се променило след инцидента, тъй като и преди това се хранел с месо и плодове. Сочи, че
отишла при ищеца за около 2 седмици в началото /след инцидента/, за да му помага с
готвене, пазаруване и къпане, тъй като той нямал възможност да се обслужва сам. След това
наел жена, която да му помага и да пазарува, за което й платил към 200 лева. Същият ходел
на рехабилитация по препоръка на лекарите – направил към 10 процедури, които заплатил
лично. Пътувал с такси, тъй като не можел да управлява автомобил. По принцип ищецът
работел и живеел в гр. С., но след като приключило раздвижването, отишъл в гр. Пирдоп,
тъй като бил в болничен. Налагало се да ходи на контролни прегледи в гр. С., за които
пътувал с влак. В гр. Пирдоп били намерили жена за рехабилитациите.
Пред Софийски районен съд e ангажирана като писмено доказателство по делото
епикриза, издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, от която е видно, че Б. Г. Л. е
постъпил в лечебното заведение на 05.11.2018 г. и е изписан на 08.11.2018 г. с диагноза –
счупване на долния край на лъчевата кост – закрито. При изписване пациентът е бил
насочен за активно наблюдение с указания за продължаване на лечението в амбулаторен
порядък с фраксипарин 0.4 spr – по 1 апликация дневно подкожно. Като доказателство по
делото е прието и копие от рецепта, издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, на Б. Г.
4
Л. за fraxiparin 0.4 spr.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел наличието
на кумулативните предпоставки на нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ – виновно и противоправно
поведение на водача на застрахования при ответното дружество по застраховка "Гражданска
отговорност" автомобил, изразяващо се в нарушаване на правилата за движение по
пътищата; настъпили в патримониума на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за оперативно лечение, рехабилитации и болногледач, причинно – следствена
връзка между вредите и деянието. Кредитирал е заключенията на основната и повторна
СМЕ и свидетелските показания на свидетелката М. Л.а, и е приел, че относимите разходи,
които са били необходими за лечение и възстановяване на ищеца и представляващи
имуществени вреди са в общ размер на 3 139 лева, представляваща сбор от следните
платени суми: 2 637 лева – разходи за закупуване на заключваща тясна плака за дистален
радиус с 5/4 дупки комплект с винтове, титан кат. № 5.9833.54 и разширен остеосинтезен
пакет кат. № КГ-4.; 102 лева – разходи за закупуване на сет за ортопедична операция № 2,
кат. № HIP SET 2; 200 лева – разходи за болногледач; и 200 лева – разходи за
рехабилитационни процедури, до която сума е уважил предявения иск. За разликата до
пълния предявен размер претенцията е отхвърлена по съображения, както следва: разходът
за лекарства в размер на 500 лева не е доказан поради липса на ангажирани доказателства за
извършването му; разходите за усилена диета също са недоказани, а съгласно заключението
на основната СМЕ провеждането на такава диета не е било необходимо; разходите за
болногледач за горницата над уважения размер от 200 лева също са счетени за недоказани,
при кредитиране заключението на вещото лице по повторната СМЕ, съгласно което
вследствие на инцидента пострадалият е имал нужда единствено от помощ в социално-
битовите дейности поради невъзможността да ползва пълноценно лявата си ръка, като
кредитирайки показанията на св. М. Л.а, СРС е заключил, че разходи за предоставена
специална помощ от трето лице са извършени само до размера на 200 лева; прието е, че по
делото не е доказано ползването на помощ от болногледач за целия претендиран период,
нито необходимостта от такава в поддържания продължителен период; разходите за
рехабилитационни процедури са счетени за недоказани за разликата над уважения размер от
200 лева; разходите за транспорт са счетени за неоснователни предвид свидетелските
показания на св. М. Л.а, от които се установява, че за твърдените контролни прегледи в гр.
С. ищецът се е придвижвал от гр. Пирдоп с влак; допълнително е отчетено, че
местоживеенето на пострадалия е в гр. С. и при евентуална негова лична преценка да се
установи за периода на временна неработоспособност в друго населено място не може да
доведе до възлагане на допълнителни разходи за транспорт в тежест на ответника.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира следното от
правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – в този смисъл са задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната възможност на
увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди, които
представляват пряка и непосредствена последица от деликта, срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност.
Фактическият състав обхваща три групи материални предпоставки: 1./ застрахованият
виновно да е увредил ищеца; 2./ наличието на имуществени и/или неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от претърпяното увреждане и 3./ наличие на
застрахователно правоотношение, което да произтича от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между деликвента и ответника – застраховател.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на всички посочени по-горе кумулативни предпоставки
на исковата претенция.
5
В конкретния случай със сила на пресъдено нещо /с оглед обстоятелството, че
първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният иск, е влязло в сила/ е
установено наличието на предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране на отговорността на
ответното дружество – застраховател на делинквента В.Я.Я.в – водач на лек автомобил
марка „БМВ”, с рег. № ******* спрямо увредения ищец, а именно: наличието на
действителен застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, както и че в
срока на застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП – на 05.11.2018 г., около
14:10 часа в гр. С.; наличие на предпоставките по чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредения ищец – извършване на противоправно деяние
от страна на прекия причинител на вредите – управление на МПС в нарушение на правилата
за движение, установени в чл. 37, ал. 1 и чл. 47 ЗДвП; причиняване на ПТП и телесни
увреждания на ищеца, изразяващи се сложно счупване на долния край на лъчевата кост;
вредоносен резултат – имуществени вреди, представляващи разходи за оперативно лечение и
възстановяване на здравето на пострадалия; причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат до размер на уважената част от иска.
Спорни по същество във въззивното производство са въпросите, свързани с
настъпването на твърдените в исковата молба имуществени вреди, изразяващи се в сторени
от ищеца разходи за лекарства, усилена диета, болногледач – за разликата над уважения
размер от 200 лева до пълния предявен такъв от 1 200 лева, рехабилитация – за разликата
над уважения размер от 200 лева до пълния предявен такъв от 400 лева, и за транспорт,
техния размер, причинната им връзка с установеното по делото и получено от процесното
ПТП травматично увреждане и действителното им извършване.
С оглед спорния предмет в настоящата инстанция и във връзка с доводите във
въззивната жалба, съдът намира следното:
По претенцията за сторени разходи за лекарства
Въззивният съд намира за частично основателни оплакванията във въззивната жалба
по повод отхвърлената претенция за присъждане на разходи за лекарства.
От приложената по делото медицинска документация, неоспорена от ответната
страна – епикриза на Б. Г. Л., издадена от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, и копие на
рецепта, издадена на същия от д-р М. при УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, се установява,
че във връзка със следоперативното лечение и възстановяване на ищеца е предписан прием
на fraxiparin 0.4 spr. – по 1 бр. дневно и подкожно /чрез инжекции/. В тази насока е и
приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р Д.Н. по назначената пред
районната инстанция основна СМЕ, което настоящият въззивен състав кредитира в тази му
част по реда на чл. 202 ГПК като компетентно и обективно изготвено, съгласно което
изписаното на ищеца продължаващо лечение у дома с медикамент за профилактика на
тромбозите, наречено „фраксипарин“, представлява задължително лечение съгласно
съвременния стандарт за лечение на счупвания, особено след оперативно лечение. Относно
действителното извършване на разходи за закупуването на fraxiparin 0.4 spr. съдът
кредитира показанията на св. М. Л.а при съобразяване на нормата на чл. 172 ГПК като лично
възприети и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, от които се установява,
че вследствие полученото травматично увреждане на лявата ръка на ищеца, непосредствено
след неговото изписване от болничното заведение, същият е бил на инжекции, под каквато
форма е предписан именно приемът на fraxiparin 0.4 spr., макар и свидетелката да не сочи
точно наименованието на приеманите инжекции, което съдът намира за логично предвид
липсата на медицинска компетентност на същата. В тази насока съдът намира за
основателна претенцията на ищеца за присъждане на сторени разноски за fraxiparin 0.4 spr.,
чийто размер определя по реда на чл. 162 ГПК на стойност от 158 лева при липсата на данни
за размера на тези разходи и при съобразяване на посочения от повторната СМЕ обичаен
срок за зарастване на счупвания като процесното. Въззивният съд не кредитира показанията
на св. М. Л.а относно стойността на направените разходи за приеманите от ищеца инжекции,
като отчита обстоятелството, че в процесния случай ищецът претендира глобално сумата от
500 лева за всички приемани от него лекарствени медикаменти, в т. ч. fraxiparin,
болкоуспокояващи, антибиотици и витамини, както и с оглед на установения от показанията
на св. М. Л.а прием на инжекции „в самото начало“, но не и през продължителния около
деветмесечен период, през който ищецът сочи да е провеждал това медикаментозно лечение.
За частично основателни съдът намира и твърденията за сторени разходи за
6
болкоуспокояващи лекарства, като в тази насока съобразява поясненията на вещото лице д-р
Д.Н. по основната СМЕ в проведеното на 16.10.2020 г. съдебно заседание, съгласно които
всяко счупване винаги е съпроводено с болка и приемът на обезболяващи има своето място
при лечението на полученото увреждане. Приемът на болкоуспокояващи лекарства се
установява от показанията на св. М. Л.а, които съдът кредитира при изложените вече по-
горе съображения съобразно чл. 172 ГПК и в частта, в която свидетелката сочи, че в
резултат на увреждането ищецът е приемал обезболяващи. При липсата на данни за техния
вид и размер, въззивният съд определя размера им по реда на чл. 162 ГПК на стойност 60
лева. В останалата част – за разликата над сумата от 218 лева до пълния предявен размер от
500 лева, съдът намира исковата претенция за направени разходи за лекарства, в т. ч. за
антибиотици и витамини, за недоказана. При съвкупен анализ на доказателствата по делото
не се установява в причинна връзка с полученото телесно увреждане на ищеца да е било
предписано лечение чрез прием на антибиотици и витамини. Посочената от вещото лице по
основната СМЕ принципна възможност за благоприятен резултат при прием на витамини не
може да обоснове наличие на такава връзка. Изводи за това не могат да се направят и от
показанията на св. М. Л.а, доколкото от тях не следва еднозначно, че евентуалният прием на
витамини от страна на ищеца е бил обвързан с конкретното увреждане или с лекарско
предписание, тъй като твърденията са твърде общи. В тази насока, съдът намира, че от
доказателствата, ангажирани от ищеца в производството, чиято е и доказателствената
тежест съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, не се установява пълно и главно на същия
да са били предписвани други медикаменти за лечение на травмата на лявата му ръка, нито
се установява да е било необходимо приемането на подобни за неговото лечение, или да са
били реално закупени твърдените медикаменти. Поради така изложеното решаващите
изводи на Софийски районен съд за недоказаност на тези вреди се явяват обосновани.
По претенцията за сторени разходи за т.нар. „усилена диета“
В конкретния случай ищецът претендира сторени разноски за т. нар „усилена диета“
в общ размер на сумата на 1 080 лева, като сочи че с оглед по-бързото възстановяване на
костите е приемал по-калорична специализирана храна, включваща бульони от телешко
месо, плодове, зеленчуци, неузряло сирене, с което се е утежнил бюджета му в
претендирания размер.
Въззивният съд споделя мотивите на Софийски районен съд за неоснователност на
тази претенция и на основание чл. 272 препраща към същите. За пълнота следва да се
посочи следното:
От една страна, от заключението на вещото лице по основната СМЕ, ведно с
поясненията, дадени от същото в проведеното на 16.10.2020 г. открито съдебно заседание,
което настоящият съдебен състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и
компетентно изготвено и непротиворечащо на останалия доказателствен материал, се
установява, че с оглед на конкретно полученото при ищеца травматично увреждане, младата
му възраст и нормално телосложение, преценени в съвкупност с липсата на заявени или
констатирани при него здравословни проблеми, провеждането на т. нар. „усилена диета“ не
е необходимо. Извод в този смисъл следва и при анализ на ангажираните от ищеца писмени
доказателства, видно от които липсва лекарско предписание за провеждане на подобна
диета. В същата насока са и свидетелските показания на св. М. Л.а, които в тази им част
настоящият състав цени със завишена доказателствена стойност, тъй като отразяват
неблагоприятни за ищеца факти, от които се установява, че след настъпилото ПТП и
полученото увреждане хранителното меню на сина не се е променило – той е консумирал
месо и плодове и преди, и след инцидента. Предвид изложеното въззивният съд счита, че с
оглед разпределената му доказателствена тежест, ищецът не е доказал при условията на
пълно и главно доказване причинна връзка между счупването на лъчевата кост и
претендираните имуществени вреди под формата на разходи за т. нар. „усилена диета“. От
друга страна, въззивният състав приема, че по делото не е и доказано настъпването на
твърдените имуществени вреди. Единствените доказателства, ангажирани от ищеца в тази
насока, са показанията на св. М. Л.а. Последната обаче, както правилно е посочил и
районният съд, по общ начин сочи, че ищецът е закупувал плодове и месо, без да установява
по несъмнен начин, че се касае за конкретни хранителни продукти от естество да спомогнат
за по-бързия възстановителен процес. Поради това въззивният съд приема, че ищецът не е
представил по делото никакви конкретни доказателства относно вида и количеството на
изброените в молбата – уточнение от 04.06.2020 г. хранителни продукти, включени в
предписана му от лекар диета, нито е установил за какъв период е следвало да се спазва
поддържания хранителен режим или реално да е закупувал съответните продукти. Що се
7
касае до посочения от повторната СМЕ усреднен дневен разход за „усилена диета“, следва
да се посочи, че същият е определен от вещото лице като необходим дневен разход, който
едно лице /всяко едно, а не конкретно ищеца/ обичайно прави за закупуване на продукти
при провеждане на т. нар. „усилена диета“, без да приема, че в конкретния случай такава е
била необходима или преписана на ищеца. Поради това не може да се направи извод, че
експертното заключение подкрепя доводите на ищеца за наличие на причинна връзка между
увреждането и посочения усреднен размер на претендираните имуществените вреди, за
които се твърди, че са били претърпени от него в резултат от закупуването на продукти за
провеждане на „усилена храна“. При разпределена на ищеца доказателствена тежест да
докаже пълно и главно наличие на причинна връзка между твърдените имуществени вреди и
полученото травматично увреждане и действително настъпване на претендираните вреди, не
може да се приеме за доказана неговата претенция при съобразяване на сочените от
въззивника „ноторни“ обстоятелства.
По претенцията за сторени разходи за болногледач
В конкретния случай ищецът е претендирал присъждане на сумата от 1 200 лева или
по 200 лева на месец за периода 05.11.2018 г. – 05.05.2019 г. – разходи за заплащане на
болногледач.
Въззивният съд споделя мотивите на Софийски районен съд за неоснователност на
тази претенция за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от
1 200 лева и на основание чл. 272 препраща към тези мотиви. За пълнота следва да се посочи
следното:
На първо място, от приетото и неоспорено по делото експертно заключение на вещо
лице д-р К.С. по допуснатата повторна СМЕ, се установява, че с оглед конкретното
увреждане на ищеца и при съобразяване на приложимата нормативна регламентация,
касаеща професионалната компетентност на болногледача по смисъла на Наредба № 73 от
26 септември 2012 г. за придобиване на професионална квалификация по професията
„болногледач“ и условията за ползване услугите на такъв, ищецът не се е нуждаел от
предоставяне на специализирана помощ. Полученото от същия травматично увреждане е
създало за него единствено затруднения при осъществяване на ежедневните битови
дейности, като чистене, готвене, пазаруване и други подобни, в какъвто смисъл са и
показанията на св. М. Л.а, които съдът кредитира в тази част съобразно правилото на чл. 172
ГПК като непосредствени, последователни и житейски логични. С оглед облекчаване на
тези ежедневни трудности свидетелката сочи, че „в началото“ за около 2 седмици лично му е
помагала в битието, а след това ищецът е наел жена да му помага, за което заплащал към
200 лева, без да се уточнява дали тази сума е еднократно заплатена или е заплащана в по-
продължителен период от време. Същевременно по делото не е установено здравословното
състояние на ищеца да се е възстановявало по начин, различен от обичайното, поради което
и при съобразяване сочения от кредитираното заключение на вещо лице д-р К.С. обичаен
срок за зарастване на процесното счупване, и при липса на конкретика ищецът да е
извършил повече от едно плащане на стойност от 200 лева за оказана му чужда помощ,
въззивният съд намира претенцията за заплащане на разходи за предоставена помощ от
трето лице за период, по-дълъг от 1 месец и в размер, надхвърлящ присъдените от районната
инстанция 200 лева, за недоказана по делото. Това е така, тъй като при съвкупен анализ на
доказателствата по делото и при съобразяване процесното увреждане на лицето, неговата
млада възраст и липса на други здравословни проблеми, не се установява той да е бил в
невъзможност да полага грижи сам за себе си в период, по-дълъг от приетия от повторната
СМЕ обичаен възстановителен такъв от 35-40 дни, респ. не се установява наличието на
причинна връзка между евентуално сторени от него разходи за ползване на специализирана
помощ извън този първоначален период и полученото в резултат на процесното ПТП
травматичното увреждане.
По отношение релевираните във въззивната жалба доводи досежно дължимост на
обезщетение за грижите, полагани от неговата майка, въззивният съд счита същите за
неоснователни. От една страна, по същество така заявените в жалбата твърдения се явяват
нови такива, предвид формулираното от ищеца пред първоинстанционния съд искане за
присъждане на реално сторени от него разходи за болногледач, без да се сочи предоставяне
на такива грижи, които да се претендират да бъдат обезщетени в процеса, от страна на
неговата майка, поради което въззивният съд намира претендираните такива грижи за първи
път с въззивната жалба за недопустимо разширяване на предмета на делото. На практика
твърдения за предоставени такива грижи се въвеждат за първи път от свидетелката М. Л.а
8
при разпита на същата пред СРС и то при липса на твърдение за пропусната полза от
получавани до този момент трудови доходи от нея /в който случай приложение би намерило
разрешението, дадено в т. 4 на Постановление № 4/ 30.10.1975 г. на Пленума на ВС/, а по-
скоро при осъществен морален дълг спрямо своя син. Така събраните доказателства обаче не
подкрепят изложени от ищеца фактически твърдения и заявени от същия претенции за
обезщетяване, поради което по същество излизат извън очертания в исковата молба предмет
на делото. Предвид изложеното настоящият състав намира за необосновани и неоснователни
оплакванията в жалбата за неправилност на решението на СРС в частта, с която тази
претенция е отхвърлена за разликата над сумата от 200 лева до пълния предявен размер.
По претенцията за сторени разходи за рехабилитационни процедури
В случая ищецът претендира присъждане на сумата от 400 лева – разходи за лично
заплатени от него 20 броя рехабилитационни процедури.
Въззивният съд споделя мотивите на Софийски районен съд за неоснователност на
тази претенция за разликата над уважения размер от 200 лева до пълния предявен размер от
400 лева и на основание чл. 272 препраща към тези мотиви. За пълнота следва да се посочи
следното:
От приетото и неоспорено в тази му част заключение на вещо лице д-р Д.Н. по
основната СМЕ, което въззивният съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че провеждането на рехабилитационни процедури в
конкретния случай е било необходимо с оглед по-бързото възстановяване на увреденото
лице. За установяване извършването на претендираните разходи ищецът е ангажирал по
делото единствено гласни доказателства чрез разпита на своята майка – св. М. Л.а. Във
връзка с тази претенция на ищеца свидетелката посочва, че по препоръка на лекарите
ищецът е провеждал рехабилитации, като конкретно сочи, че са били осъществени около 10
сеанса, които синът лично заплатил. Съдът цени със завишена доказателствена стойност
тези свидетелски показания предвид родствената връзка между свидетелката и ищеца и
обективираните от нея показания, по същество опровергаващи твърденията на ищеца
относно броя на извършените възстановителни процедури, а оттук – на размера на
дължимото обезщетение. По делото не са представени каквито и да е други доказателства,
установяващи твърденията на ищеца за лично заплатени от него повече от посочените от св.
М. Л.а 10 процедури, поради което правилно и при съобразяване на правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, Софийски районен съд е счел така заявената
претенция за основателна до размера на сумата от 200 лева, съответстваща на приетите за
доказани 10 броя процедури, а за разликата е отхвърлил претенцията като недоказана. В
този смисъл и предвид изцяло бланкетните доводи, заявени във въззивната жалба,
обжалваното решение в тази част е правилно и законосъобразно и поради това следва да
бъде потвърдено.
По претенцията за сторени транспортни разходи
В конкретния случай, в сезиращата съда искова молба и уточнение към нея от
04.06.2020 г. ищецът е претендирал присъждане на сумата от 200 лева – транспортни
разходи, състоящи се в заплащане на гориво за осъществен превоз от близки и роднини за
извършването на два контролни прегледа в гр. С., всеки от които на стойност от по 100 лева,
както и разходи за транспорт при изписването му от УМБАЛ „Н.И.Г. Пирогов“ ЕАД.
Въззивният съд споделя мотивите на Софийски районен съд за неоснователност на
тази претенция и на основание чл. 272 препраща към същите. За пълнота следва да се
посочи следното:
За установяване извършените транспортни разходи ищецът отново е ангажирал
единствено гласни доказателства чрез разпита на св. М. Л.а. Свидетелските показания на
последната изцяло опровергават твърденията на ищеца, че при сочените два контролни
прегледа същият е бил превозван от гр. Пирдоп до УМБАЛ „Н.И.Г. Пирогов“ ЕАД в гр. С.
от свои близки и роднини, за което са били сторени претендираните разходи за гориво от по
100 лева за всеки отделен случай. Въззивният съд при вече изложените по-горе мотиви цени
показанията на св. М. Л.а със завишена доказателствена стойност съобразно правилото на
чл. 172 ГПК, като свидетелката посочва, че в случаите, когато се е налагало ищецът да
пътува за прегледи в гр. С., той е ползвал влак. В показанията на последната не се съдържат
данни за вида транспорт, използван от ищеца при изписването му от УМБАЛ „Н.И.Г.
Пирогов“ ЕАД, разходите за извършването на който са включени в исковата претенция.
Същевременно ищецът не ангажира каквито и да е други доказателства за доказване на
търсените имуществени вреди, изразяващи се в сторени транспортни разходи. В този смисъл
9
следва да се посочи, че изслушаните две експертни заключения по назначените СМЕ не
допринасят в подкрепа на доводите за основателност на заявената претенция, тъй като
същите са изслушани във връзка с принципната възможност ищецът да ползва обществен
транспорт при заявени от него претенции за заплащане на конкретни разходи за осъществен
частен такъв. По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства за реално сторени
транспортни разходи, поради което претенцията се явява изцяло неоснователна, а
обжалваното решение в тази част, като правилно и обосновано, следва да се потвърди.
Пред въззивната инстанция не са въведени каквито и да било други оплаквания,
касаещи правилността на обжалвания акт, поради което в рамките на правомощията си по
чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното съдебно решение следва да бъде
отменено единствено в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, състоящи се в заплащане на разходи за
лекарства – фраксипарин и болкоуспокояващи, до размера на сумата от 218 лева, а в цялата
останала обжалвана част – да се потвърди като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да се отмени и в
частта, в която ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сумата над 58,68 лева –
разноски в производството пред СРС, както и в полза на ищеца да се присъди сумата от още
58,10 лева – разноски в производството пред СРС.
По разноските във въззивното производство:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Въззивникът претендира разноски за платена държавна такса в размер на 59,60 лева,
както и разноски в полза на процесуалния си представител – адвокат С. Н., САК, за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 290 лева за предоставена адвокатска
помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. На основание чл. 273, вр. чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 4,36 лева – платена държавна
такса съобразно с размера на уважената част от въззивната жалба. На основание чл. 78, ал. 1
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съобразно с размера на уважената част от
въззивната жалба, в полза на адвокат С. Н., САК, следва да се присъди сумата от 21,21 лева
– разноски по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С оглед отхвърлената част на въззивната жалба, ответникът по въззивната жалба
Застрахователно акционерно дружество „Б.И.“ АД има право на разноски за въззивното
производство в размер на 92,68 лева.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящето решение подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, II E
въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20129442/02.06.2021 г. по гр. д. № 18668/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 51 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с
която е отхвърлен предявеният от Б. Г. Л., ЕГН **********, срещу З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК
*******, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лекарства до
размера на сумата от 218 лева, както и В ЧАСТТА , с която Б. Г. Л., с ЕГН **********, е
осъден да заплати в полза на З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, сумата над 58,68 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща сторени пред СРС разноски, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „******* ******* да заплати на Б. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Пирдоп, ул.
*******, вх. *******, на основание 432, ал. 1 КЗ, сумата от 218 /двеста и осемнадесет/ лева,
представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди – разходи за закупуване на
лекарства /фраксипарин и болкоуспокояващи/, във връзка с ПТП, настъпило на 05.11.2018 г.
в гр. С., бул. „8-ми декември“ на кръстовището с ул. „*******“, между мотоциклет „Хонда
ЦБР1000РР4”, с рег. *******, управляван от Б. Г. Л., и лек автомобил „БМВ”, с рег.
10
******* по вина на водача на лекия автомобил, чиято отговорност е била покрита от З.Д.
„Б.И.“ АД по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 19.02.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20129442/02.06.2021 г. по гр. д. № 18668/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 51 състав, в ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „******* *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати в полза на Б. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пирдоп, ул. *******, вх. *******, сумата от 58,10 лева – разноски в
производството пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „******* *******, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати в полза на Б.
Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Пирдоп, ул. *******, вх. *******, сумата от 4,36 лева –
разноски във въззивното производство за платена държавна такса, съобразно размера на
уважената част от въззивната жалба.
ОСЪЖДА З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „******* *******, да заплати в полза на адвокат С. К. Н. - Колева, с адрес: гр. С., бул.
„*******, сумата от 21,21 лева, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК –
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на жалбоподателя във
въззивното производство.
ОСЪЖДА Б. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Пирдоп, ул. *******, вх. *******, да
заплати в полза на З.Д. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „******* *******, на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 92,68 лева
– разноски във въззивното производство съобразно размера на отхвърлената част от
въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която
са уважени претенциите за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в резултат на
настъпилото на 05.11.2018 г. в гр. С. ПТП до размера на сумата от 3 139 лева, в т. ч. за
сумата от 2 637 лева – разходи за закупуване на заключваща тясна плака за дистален радиус
с 5/4 дупки комплект с винтове, титан кат. № 5.9833.54, и разширен остеосинтезен пакет кат.
№ КГ-4, платени на 08.11.2018 г.; сумата от 102 лева – разходи за закупуване на сет за
ортопедична операция № 2, кат. № HIP SET 2, платени на 08.11.2018 г.; сумата от 200 лева –
разходи за болногледач; и сумата от 200 лева – разходи за рехабилитационни процедури,
ведно със законната лихва от 19.02.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11