Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Шумен, 27.01.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменски
административен съд, в публично заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря С.Атанасова, като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 438 по описа за 2020 год. на Шуменски
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка във връзка с
чл.73 ал.4, във връзка с чл.27 ал.1-7 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/.
Образувано е по жалба на „В.и к.- Ш.“
ООД, представлявано от управителя Ж.Г. П.срещу Решение за налагане на финансова
корекция по Договор № ДОП-17/28.09.2020г. на стойност 897 000,00лв., издадено
на 05.11.2020г. от Главен директор на ГД ОПОС и ръководител на управляващия
орган по ОП „Околна среда 2014-2020г.“ във връзка с проведена обществена
поръчка с предмет „Изпълнение на строителен надзор за обект: „Пречиствателна
станция за питейни води за водоснабдителна система Шумен“ гр.Шумен, като
санкцията представлява 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати
от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020г. разходи,
представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗУСЕСИФ от
стойността на договора.
Жалбоподателят оспорва изводите на
административния орган за нарушения в проведената обществена поръчка и
настъпила вреда на общия бюджет на Съюза от тях. Твърди, че критериите за
подбор от възложителя и използваната методика за оценка на офертите не
ограничават свободната и лоялна конкуренция и не представляват нарушения на
общите и специалните закони. Твърди, че процесният акт не е в изискуемата от
закона форма, понеже липсва определен размер на финансовата корекция и на
основата, върху която се налага, а е посочен единствено процентен показател. Актът
е и немотивиран и издаден в нарушение на чл.59 ал.2 т.4 и т.5 АПК, представляващо
отменително основание по чл.146 т.4 от АПК, понеже не съдържа правилни и
относими фактически и правни основания, обосноваващи издаването му. Излага аргументи,
че финансовата корекция не е определена съгласно чл.72 ал.1 ЗУСЕСИФ. Моли за
отмяна на оспореното решение. Представя писмени доказателства и претендира
разноски. В открито съдебно заседание изпраща представител - юрисконсулт М., която
поддържа жалбата и представя списък за разноски. В указан от съда срок
представя допълнителни писмени бележки.
Ответникът Главен директор на ГД ОПОС
и ръководител на управляващия орган по ОП “Околна среда 2014-2020г.“, в открито
съдебно заседание изпраща представител - С.З., юрист и сътрудник в дирекцията,
редовно упълномощена. Депозира писмени бележки, в които счита жалбата за
неоснователна. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото
доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:
Оспореното решение е получено на 05.11.2020г.,
според приложената разпечатка от ИСУН /стр.40/. Жалбата е депозирана пред административния
орган на 19.11.2020г. или в рамките на законоустановения срок. Жалбата е подадена
от адресат на акта, който представлява индивидуален административен акт по
смисъла на АПК и подлежи на съдебен
контрол. Поради това е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Между „В.и к.“ ООД - Ш. като
бенефициер и Главен директор на ГД ОПОС и ръководител на Управляващия орган по
ОП „Околна среда 2014-2020г.“, като бенефициент, бил сключен Административен
договор № Д-34-11/15.04.2020г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по оперативна програма ОП “Околна среда 2014-2020г.“ съфинансирана от
Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на Европейския съюз
по процедура чрез директно предоставяне BG16M1OP002-1.016
„Изграждане на ВиК инфраструктура“ по приоритетна ос 1 „Води“ за изпълнение на
проектно предложение ИСУН BG16M1OP002-1.016-0012 „Интегриран проект за
подобряване на водния сектор на обособена територия обслужвана от ВиК Шумен“ /стр.51
и сл. по делото/. Съгласно чл.2.1 от договора безвъзмездната финансова помощ е 85%
до 93 382 184,96лв. и същата
се предоставя за изпълнение на проекта в срок от 51 месеца/чл.2.3/. В Приложение
1-4 към договора се съдържа проектното предложение и условията за изпълнение на
договора. Във връзка с изпълнението на проекта, управител на „ВиК Шумен“ООД с Решение
№ ОП-1/15.01.2020г. открил процедура за провеждане на обществена поръчка чрез
публично състезание с предмет „Изпълнение на строителен надзор за обект:
„Пречиствателна станция за питейни води за Водоснабдителна система Шумен“
гр.Шумен“.
Прогнозната стойност на поръчката била 918 221,20лева без ДДС. Решението
за откриване на обявлението за обществена поръчка било публикувано в РОП,
съгласно чл.36 ал.2 на 15.01.2020г. с уникален номер 954242.
Според
критерии за оценка на офертите, приложени на стр.176-178 по делото, възложителят избрал критерий за
възлагане въз основа на „оптимално съотношение качество/цена“, съобразно чл.70
ал.2 т.3 от ЗОП.
1. В обявлението за обществената
поръчка било поставено условие за участие,
прието от УО като незаконосъобразен критерий за подбор и ограничаващо изискване
спрямо потенциалните участници, в раздел III 1.2.1 "Икономическо и финансово състояние", съгласно
което, участникът следва да е реализирал минимален общ оборот за последните три
приключили финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ в зависимост от датата,
на която участникът е създаден или е започнал дейността си, в размер на
двукратния размер на прогнозната стойност на обществената поръчка.
2. В раздел т.VI.3, графа
„Важно“ възложителят поставил изискване, прието от УО като ограничително, към
датата на подаване на офертата, лицата от екипа, предложен от участника, да
фигурират в Списъка на правоспособните физически лица, чрез които се упражнява
дейността, който е неразделна част от Удостоверението за извършването на
дейностите по чл.166 ал.1 т.1 ЗУТ. В съответствие с чл. 8 ал. 2 т.3 от Наредба
№ РД-02-20-25/03.12.2012г., за да бъдат вписани съответните правоспособни
физически лица в списъка към удостоверението, те следва да докажат наличие на
петгодишен стаж. В тази връзка не се поставяло изискване за доказване на общ
професионален опит. Като забележка било включено, че на етап подаване на
офертата чуждестранните лица следва да притежават съответната професионална
компетентност, съгласно националното им законодателство, която да обуславя
признаването на съответната професионална квалификация по реда на Закона за
признаване на професионални квалификации /ЗППК/. Преди сключването на договора,
по отношение на същите, следва да е налице признаване на съответната професионална
квалификация съгласно ЗППК /в случай, че е приложимо/.
3. Методиката, съдържаща критериите
за оценка на възложителя била приета от УО като незаконосъобразна, понеже
съдържа абстрактни и неясни понятия. Методиката включва два показателя за
оценка: ниво на изпълнение, като измерител на качеството- П1 с максимален брой
точки 50 и предлагана цена- П2 с максимален брой точки 50. С показател „Ниво на
изпълнение, като измерител на качеството” се оценява предложеният от участника
начин за изпълнение на поръчката, представен в работната му програма, като
индикатор и измерител на очакваното ниво на качество на изпълнение на
поръчката. Показателят има за цел да бъдат сравнени и оценени обективно
различните нива на изпълнение, изведени от техническите предложения на
участниците, чрез експертна оценка. Оценката по този показател се извършва по
точковата система на оценяване по начина, посочен по-долу и чрез експертна
оценка на основание чл.70 ал.7 т.3 буква „б” от ЗОП. Предложението трябва
задължително да е съобразено с Техническите спецификации, методиката за оценка
на офертите и условията на процедурата. Назначена от възложителя комисия,
предлага за отстраняване от обществената поръчка участник, който е представил
оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на Възложителя.
За целите на обективно сравняване и
оценяване на офертите, чрез прилагане на методиката се дефинира понятието
„Направление“, като под същото следва да се разбират областите, в които
участниците могат да предлагат „качествени мерки“. Предвидените направления в
методиката са както следва: Направление, свързано с организацията на
мобилизационните задачи и започване на изпълнението на СМР; направление, свързано с контрола на
влаганите материали; направление, свързано с контрола на начина на изпълнение
на СМР и направление, свързано с изготвянето на необходимата документация по
време на строителството, съобразно договора за строителен надзор, в това число
съставянето на технически паспорт на обекта, окончателен доклад.
Под „Качествена мярка“ за целите на
прилагането на методиката участниците следва да разбират направено от тях
предложение за дейности по конкретната мярка, свързани с гарантиране и
повишаване на качеството на изпълнение на дейностите по горепосочените четири
направления. Независимо от направлението, Качествените мерки трябва да се
отнасят до насоки начин на организация на дейността и начин на използване и
разпределение на ресурсите - човешки и технически.
Под „Насоки“ на качествените мерки
следва да се разбират областите, в които трябва да е ориентирана качествената
мярка, независимо от „Направлението“, за което ще се използва. По всяко едно от
направленията участниците могат да използват мерки по свое усмотрение в
различните посочени насоки. Качествените мерки, предложени по гореизложените
направления следва да са аргументирани, адекватни и да имат качествен ефект,
като тези три изисквания към тях следва да са налични за всяка мярка кумулативно.
В методиката са пояснени понятията, а именно под „Аргументирана“ следва да се
разбира Качествена мярка, отчитаща спецификата на настоящата обществена поръчка
и съответстваща на конкретен елемент или съставна част от предмета на
поръчката, за който се отнася и предоставя описан мотив за избран вид, начин и
организация с цел обосноваване и доказване на изисканите или целени
характеристики, ефект или очакван резултат. Като „Адекватни” се приемат Качествени
мерки, които съответстват и отговорят на техническите спецификации,
нормативните изисквания за изпълнението на дейностите по предмета на
обществената поръчка, както и условията на настоящата обществена поръчка,
отчитащи нейната специфика и съответстваща на конкретен елемент или съставна
част от предмета на поръчката, за който се отнасят. Под „Качествен ефект“ на
мярката следва да се разбира ефектът от предлагането и използването на методи,
начини и организация на изпълнение, формиращи дейностите по конкретната мярка,
които имат като краен резултат ефект, чрез който се пести време за възложителя,
и/или се постига ефективност и/или се постига сигурност и законосъобразност при
съставянето на съответните документи и/или се постигат гаранции за по-високо
качество на дейността. Посочено е още, че за целите на настоящата методика няма
да се приемат предложения с мерки за предимства, които не са свързани с
предмета на поръчката, както и такива, които са неаргументирани, неадекватни и
нямат качествен ефект.
Оценката по първия показател се
извършва по точкова система на оценяване чрез описани пет нива на изпълнение. Първо
ниво на изпълнение, при което се присъждат 10 точки на база експертна оценка на
участник, за когото от предложения начин на изпълнение може да бъде направен
обоснован извод, че начина на изпълнение, използваните методи, експерти, както
начина на тяхното организиране и разпределението им и използваната методология
на работа отговарят на изискванията на спецификацията, изискванията на
нормативната уредба и другите условия на процедурата, но за тях не са налице
качествени мерки, които са аргументирани, адекватни и имат качествен ефект в
нито едно от горепосочените направления. Второ ниво на изпълнение, при което се
присъждат 20 точки на участник, предложението на когото отговаря на
изискванията за 10 точки и са налице допълнителни обстоятелства: от предложения
начин на изпълнение на обществената поръчка може чрез експертна оценка да се
обоснове извод, че са налице минимум две качествени мерки, които са
аргументирани, адекватни и имат качествен ефект само в едно от дефинираните
направления, включени като елементи за надграждане в методиката. Трето ниво на
изпълнение, при
което се присъждат 30 точки на участник, предложението на когото отговаря на
изискванията за 10 точки и са налице допълнителни обстоятелства: От предложения
начин на изпълнение на обществената поръчка може чрез експертна оценка да се
обоснове извод, че са налице минимум по две качествени мерки, които са
аргументирани, адекватни и имат качествен ефект в две от дефинираните
направления, включени като елементи за надграждане в настоящата методика. Четвърто
ниво на изпълнение, при което се присъждат 40 точки на участник, предложението
на когото отговаря на изискванията за 10 точки и са налице допълнителни
обстоятелства: От предложения начин на изпълнение на обществената поръчка може
чрез експертна оценка да се обоснове извод, че са налице минимум по две
качествени мерки, които са аргументирани, адекватни и имат качествен ефект в
три от дефинираните направления, включени като елементи за надграждане в
методиката. Пето ниво на изпълнение, при което се присъждат 50 точки на
участник, предложението на когото отговаря на изискванията за 10 точки и са
налице допълнителни обстоятелства: От предложения начин на изпълнение на
обществената поръчка може чрез експертна оценка да се обоснове извод, че са
налице минимум по две качествени мерки, които са аргументирани, адекватни и
имат качествен ефект във всички четири дефинирани направления, включени като
елементи за надграждане в методиката.
Видно от публикуваните документи, са били спазени
сроковете за достъп до документацията и за получаване на офертите, съгласно
чл.32 ал.1 т.1 и ал.2 и чл.45 от ЗОП и чл.24 ал.4 от ППЗОП. Съдът констатира,
че документите са налични и към момента на съдебното производство на сайта на ВиК
Шумен, конфигурирани по файлове под номер на поръчката в раздел „За
потребителите“- „Профил на купувача“ на адрес: https://www.vik-shumen.net/za-potrebitelite/profil-na-kupuvacha/obshtestveni-porachki/protseduri-po-zop/.
По така обявената процедура постъпили осем
оферти. Били отстранени седем участника на етап оценяване на допуснати оферти,
като по отношение на участника „Интернорм“ ДЗЗД с оферта №14/05.03.2020г. било
прието, че отговаря на критериите за подбор и същият бил класиран на първо и единствено
място. С Решение № ОП-141 от 26.08.2020г. на възложителя, по предложение на
комисията, бил определен за изпълнител на обществената поръчка участникът
класиран на първо място. Решението не било обжалвано.
Бенефициерът
сключил Договор № ДОП-17/28.09.2020г., приложен по делото на стр.223 и сл., на стойност 897
000,00лв. без ДДС, с предмет на договора: услуга, свързана с
осъществяване на независим строителен надзор при изпълнение на СМР на обект:
„Пречиствателна станция за питейни води за Водоснабдителна система Шумен“
гр.Шумен“ с детайлно определени срокове за изпълнение на отделните части по и
строителен надзор, изготвяне на технически паспорт и окончателен доклад в чл.4
и начините на авансово, междинно и окончателно плащане в раздел III.
Главна дирекция
„ОПОС“ осъществила последващ контрол по законосъобразност на обществената
поръчка и сключените в резултат на нея договори. С писмо изх. № 1-016-0012-2-664/16.10.2020г.,
връчено чрез ИСУН на 16.10.2020г./стр.136/, „ВиК“ООД Шумен било информирано, че
са констатирани три броя нарушения с финансов ефект, поради което се открива
производство по налагане на финансова корекция на осн.чл.73 ал.2 от ЗУСЕСИФ. На
29.10.2020г. били депозирани писмени възражения с изх.№ 1790 от бенефициера до Ръководителя
на УО на ОПОС с твърдения за липса на извършени нарушения и изложени аргументи/137
и сл./.
С оспореното
в настоящото производство Решение за налагане на финансова корекция с рег.№ BG16M1OP002-1.016-0012-C01-M023 от 05.11.2020г., Главен
директор на ГД ОПОС и ръководител на Управляващия орган по ОП“Околна среда
2014-2020г.“ наложил финансова корекция в размер от 5 % от
стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими
за финансиране по ОПОС 2014-2020г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по
смисъла на чл. 1 ал. 2 от ЗУСЕСИФ по договора, като установил три нарушения на
чл.2 ал.2, във връзка с чл.59
ал.2, вр. с чл.61 ал.1 т.1 от ЗОП и чл.70
ал.7 т.2 и т.3 и чл.70 ал.5, нередности по т.11 б.“б“ от Приложение № 1 към чл.
2 ал.1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за
извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с ПМС №57 от 28
март 2017г.
В
Решението е посочено, че възложителят издал Решение № ОП - 1 от дата
15.01.2020г., за откриване на обществената поръчка, с което одобрил два незаконосъобразни
критерия за подбор, посочени по горе под т.1 и т.2 и незаконосъобразна методика
за оценка, в частта ѝ посочена по-горе в т.3.
В Решението са съобразени
депозираните от възложителя възражения относно процесните нарушения и същите са
подробно обсъдени, като било прието, че са неоснователни. Направен бил извод,
че обществената поръчка съдържа незаконосъобразни ограничителни критерии и
нарушава принципите за равнопоставеност. Противоправното
поведение на възложителя, изразяващо се в нарушение на приложимото българско
законодателство, има или би могло да има за резултат ощетяването на бюджета на
Европейския съюз, тъй като утвърждаването на критерий за подбор, който води до
ограничаване на достъпа на участниците до процедурата, е или би могло да е
оказало възпиращ ефект върху потенциални участници да участват в процедурата,
които биха могли да подадат по-благоприятни ценови предложения. Прието е, че е
налице непосредствена причинно-следствена връзка между нарушението и нанесената
вреда на средствата, предоставени от европейските структурни и инвестиционни
фондове.
Допуснатите
нарушения следвало да се посочат като нередност, тъй като се установява
съставомерност по т.11 б.„б” от Приложение № 1 към чл.2 ал.1 от
Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на
финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на
финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ, приета с Приета с ПМС № 57 от
28.03.2017г. и нарушения по чл.59 ал.2 и
чл. 61 ал.1 т.1, във връзка с чл.2 ал.2 от
ЗОП по отношение на одобрените два незаконосъобразни критерия за подбор и на чл.70
ал.7 т.2 и т.3 и чл.70 ал.5 от ЗОП, във връзка с чл.2 ал.2 от ЗОП по отношение
на одобрената незаконосъобразна методика за оценка на офертите.
В Решението е
посочено също, че нарушенията имат финансово изражение- нанесена вреда на
средства от Европейския съюз при неспазване на принципите на ЗОП. Като е
съобразил естеството на всяко от нарушенията и свързаната с това невъзможност
да се направи точно количествено определяне на финансовото отражение на
нарушенията върху безвъзмездната финансова помощ по договорите, УО определил
финансова корекция, чрез прилагане на пропорционалния метод по реда на чл.5 от
Наредбата за посочване на нередности в размер 5% за нередностите по т.11 от
Приложение №1 на Наредбата от стойността на засегнатите от нарушението и
признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020г. разходи,
представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1 ал.2 от ЗУСЕСИФ, от
стойността на сключения договор № ДОП-17/28.09.2020 г. с изпълнител „Интернорм“
ДЗЗД, на стойност 897 000.00лв. без ДДС. Бил спазен принципът на кумулиране на
финансови корекции, съгласно разпоредбата на чл.7 от Наредбата и процентните
показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ,
при нередности засягащи едни и същи разходи, какъвто е процесният казус и била
определена една обща корекция в размер на 5% от допустимите за финансиране
разходи.
Предвид установеното от фактическа
страна и при извършване на проверка за законосъобразност на административния
акт по реда на чл.168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно
чл.33 ал.1 от Устройствения правилник на Министерство на околната среда и
водите, Главна дирекция "Оперативна програма "Околна среда" се
ръководи от Главен директор, а според ал.2, изпълнява функциите на управляващ
орган на Оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) за програмните периоди
на Кохезионната политика на ЕС и всички произтичащи от това задължения и
отговорности съгласно регламентите на ЕС, Кохезионния фонд и Структурните
фондове. Със заповед № РД-ОП-11/04.02.2020г. на Министъра на околната среда и
водите, е оправомощена В.К.– Главен директор на ГД "ОПОС" в МОСВ за ръководител
на Управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда 2014г.–
2020г."/стр.142/. Следователно оспореното решение е издадено от
компетентен орган.
Актът е издаден в изискуемата от
закона писмена форма и от формална страна съдържа фактическите и правни
основания за издаването му, с оглед на изискванията на чл.73 ал.3 от ЗУСЕСИФ и на
чл.59 ал.2 т.4 от АПК, при спазване на административно-производствените правила
и на материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона- да се
възстанови ситуацията при която всички разходи сертифицирани пред ЕК са в
съответствие с приложимото право на ЕС- чл.71 ал.1 от ЗУСЕСИФ.
Извършването на финансова корекция е
регламентирано в чл.71 ал.1- ал.5 от ЗУСЕСИФ, чрез отмяна на предоставената
финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или като се намалява размерът на
изразходваните средства- допустими разходи за целия проект или за отделна
дейност, отделен договор с изпълнител или за отделен разход. Наложената
финансова корекция е основание за приключване на процедурата по администриране
на нередността за същото нарушение. Съгласно чл.73 ал.1 от ЗУСЕСИФ финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаването на решението
управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в
разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени
възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при
необходимост да приложи доказателства. Решението се издава в едномесечен срок
от представянето на възраженията, като в неговите мотиви се обсъждат
представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. В
настоящия казус е спазена процедурата по издаване на оспореното решение, като е
било осигурено участие на бенефициера в производството.
Финансовата корекция е наложена с правно
основание чл.70 ал.1 т.9 от ЗУСЕСИФ и чл.2 ал.2 от ЗОП, представляващи
основания за извършване на финансови корекции по реда на ЗУСЕСИФ. В Наредба за
посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови
корекции и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции
по реда на ЗУСЕСИФ, приета с Приета с ПМС № 57 от 28.03.2017г. и приложима по
отношение на Оперативна програма "Околна среда 2014г.– 2020г.", се
посочват конкретните случаи на нередности, съставляващи нарушения на правилата
за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕСИФ, извършени чрез
действия или бездействия от бенефициера, които имат или биха имали за последица
нанасянето на вреда на средства от Европейските структурни и инвестиционни
фондове (ЕСИФ) и които представляват основания за извършване на финансова
корекция. "Нередност" съгласно определението, дадено в чл.1 параграф
2 от Регламент на Съвета (ЕО, Евратом) № 2988/95 от 18.12.1995г. за закрилата
на финансовите интереси на Европейските общности, означава всяко нарушение на
разпоредба на правото на Общността в резултат на действие или бездействие от
икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия
бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством
намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които
се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на
неоправдан разход. Съгласно чл.143 ал.1 от Регламент № 1303/2013 и чл.98 от Регламент
№ 1083/2006, държавите членки носят отговорност за разследването на
нередностите и за извършването на необходимите финансови корекции и
възстановяването на дължимите суми. Съгласно чл.122 ал.2 от Регламент №
1303/2013 държавите членки предотвратяват, откриват и коригират нередностите и
възстановяват неправомерно платените суми. Определението за нередност, дадено в
чл.2 т.36 от Регламент № 1303/2013, съдържа следните кумулативни предпоставки-
действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на
европейските структурни и инвестиционни фондове, което води до нарушение на
правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото
прилагането, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия
бюджет на Съюза, като се отчете неоправдан разход в общия бюджет. По делото е
безспорно, че първият елемент на определението е налице, понеже жалбоподателят „В.и
к.“ООД- Ш. има качеството на икономически субект по смисъла на чл.2 т.37 от
Регламент № 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските
структурни и инвестиционни фондове чрез административен договор по Оперативна
програма "Околна среда 2014г.– 2020г.", сключен на основание чл.45
ал.1 и ал.2 от ЗУСЕСИФ и е получил безвъзмездно финансиране. Като страна по
договор за безвъзмездна финансова помощ, оспорващият е осъществил действия по
възлагане на обществена поръчка за разходване на получено безвъзмездно
финансиране от ЕФРР. Спорът по
делото е дали са налице втория и третия елемент на определението, за да се
приеме, че наложената финансова корекция е законосъобразна по основание и
размер.
Съгласно разпоредбата на чл.70 ал.1 ЗУСЕСИФ,
финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни
фондове може да бъде отменена чрез наложена корекция само на някое от
лимитативно посочените правни основания. Финансовата корекция съгласно чл.70
ал.1 т.9 от ЗУСЕСИФ се налага за нередност, съставляваща нарушение на правилата
за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или
бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица
нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ.
Разпоредбите на чл.2 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от
ЗОП въвеждат императивното правило обществените поръчки да се възлагат в
съответствие принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз- равнопоставеност,
свободна конкуренция, пропорционалност, публичност и прозрачност. Съгласно чл.2 ал.2 от ЗОП при възлагането на
обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез
включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или
необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки
и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или
обема на обществената поръчка.
По делото не е спорно, че възложителят е
утвърдил критерии за подбор на офертите, които съдържат конкретни показатели,
по които да се класират участниците въз основа на критерий за възлагане- оптимално
съотношение качество/цена. В случая от страна на ръководителя на УО на ОПОС са
констатирани нарушения, които са квалифицирани като нередности по т.11 от
Приложение №1 към чл.2 ал.1 от Наредбата- използвани са основания за
отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане, които не са
дискриминационни по смисъла на т.10 от приложението, но ограничават достъпа на
кандидатите или участниците, посочени в т.1, т.2 и т.3 от установеното от
фактическа страна в настоящото решение. Според Приложение 1 към чл.2 ал.1 от Наредбата т.11 б.“б“ вид нередност представляват случаите, при които са
приложени дискриминационни критерии/условия/спецификации, но е налице минимално
ниво на конкуренция, т.е. получени са две или повече оферти, които са допуснати
и отговарят на критериите за подбор.
Спорен е въпросът дали е налице твърдяното от
страна на административния орган нарушение относно изискването поставено в раздел
III 1.2.1 "Икономическо и финансово състояние" от обявлението към
участниците, съгласно което, участникът следва да е реализирал минимален общ
оборот за последните три приключили финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./
в зависимост от датата, на която участникът е създаден или е започнал дейността
си, в размер на двукратния размер на прогнозната стойност на обществената
поръчка. Съдът споделя изложеното от УО в оспорения акт, че така поставено
изискването е ограничаващо и незаконосъобразно, понеже за конкретната
обществена поръчка последните три приключили финансови години се явяват 2017г.,
2018г. и 2019г., предвид разпоредбата на чл. 27 от Закона за счетоводството,
вр. с § 1 т.14 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч./, понеже отчетният
период съвпада с календарната година.
Съгласно чл. 61 ал.1 т.1 от ЗОП, в
относимата редакция на текста, в сила от 01.03.2019г., по отношение на
икономическото и финансовото състояние на кандидатите или участниците,
възложителите могат да поставят едно или повече от следните изисквания: за
последните три приключили финансови години да са реализирали минимален общ
оборот, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на
поръчката, изчислен на база годишните обороти. Видно от съдържанието на
разпоредбата, е налице изискване за периода, в който следва да е реализиран
минималния общ оборот, а именно последните три приключили финансови години. В
Република България календарната и финансовата година започват и завършват на
една и съща дата с оглед на дефиницията на "отчетен период" по
смисъла на § 1 т.14 от ЗСч, за разлика от сроковете, в които трябва да се
публикува годишен финансов отчет съгласно чл.38 ал.1 ЗСч и да се представи
годишна данъчна декларация, като последните са удължени със Закон за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с Решение на НС от
13.03.2020г. и за преодоляване на последиците от епидемията. Срокът за
изготвяне и обявяване на годишните финансови отчети няма правно значение за
изпълнение на изискването на чл.61 ал.1
т.1 ЗОП, във връзка с чл.62 ал.3 ЗОП. При обявена обществена поръчка на
15.01.2020г., последният 31 декември (краят на финансовата година) е този на
2019г. и съответно последната приключила финансова година се явява 2019г. и в
случая, констатираното несъответствие между определения от възложителя период-
последните три приключили финансови години и посочените конкретни такива, представлява
незаконосъобразно поставено изискване.
По отношение на изложеното в жалбата,
че чрез така предприетия подход на определяне на финансовите години в
поръчката, се цели да не бъде създадена административна тежест пред участниците
да представят информация и данни преди приключване на финансовата 2019г., съдът
намира същото за неоснователно. Доказването на изискването, касаещо
икономическото и финансово състояние, в случаите, в които по основателна
причина, каквато се явява неизтичането на определения в закона срок за
изготвяне на ГД и ГФО, участник не е в състояние да представи изисканите от
възложителя документи, освен със заверено копие от годишните финансови отчети,
е предвидено да се осъществи и с помощта на справка за общия оборот или всеки
друг документ, който възложителят приеме за подходящ. Тези възможности са
изрично предвидени в чл.62 ал.1 т.4 и ал.2 от ЗОП. Поради което, възложителят е
определил изискване към участниците в обществената поръчка, в несъответствие с
относимата в областта нормативна уредба, което представлява незаконосъобразен
критерий за подбор, чрез който е ограничил достъпа на участниците и същият
осъществява нарушение по чл.59 ал.2 от ЗОП, във връзка с чл.61 ал.1 т.1, във
връзка с чл.2 ал.2 от ЗОП. Съдът съобрази съдебната практика по сходни казуси /Решение
№ 14050 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3209/2020 г., VII о., и др/.
По
отношение на второто установено нарушение, представляващо ограничителен
критерий за подбор във връзка с изискването на възложителя посочено раздел т.VI.3, графа „Важно“ към датата на подаване
на офертата, лицата от екипа, предложен от участника, да фигурират в Списъка на
правоспособните физически лица, чрез които се упражнява дейността, който е
неразделна част от Удостоверението за извършването на дейностите по чл.166 ал.1
т.1 ЗУТ, съдът намира, възражението в жалбата за законосъобразност на
изискването за неоснователно.
Съгласно чл.166 ал.2 от ЗУТ упражняването
на строителен надзор в Република България се извършва въз основа на издадено и
вписано удостоверение за упражняване на дейността по реда на Наредба №
РД-02-20-25/03.12.2012г. за условията и реда за издаване на удостоверение за
вписване в регистъра на консултантите за оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Чуждестранните
икономически оператори могат да упражняват дейностите за оценяване на
съответствието на инвестиционните проекти със съществените изисквания към
строежите и/или упражняване на строителен надзор на територията на страната
само след издаване на удостоверение от началника на ДНСК. Съгласно чл.6 ал.1
т.3 от Наредба № РД-02-20-25 от 3.12.2012г., за да бъде издадено
удостоверението лицето, кандидатстващо за това, следва да "разполага с
нает по трудов или друг договор екип от правоспособни физически лица с доказан
професионален опит и технически компетентности, необходими за осъществяване на
дейностите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти със
съществените изисквания към строежите и/или упражняване на строителен
надзор". Съгласно чл.6 ал.2 от Наредбата "Екипът от физически лица,
чрез които консултантът упражнява дейност по оценяване на съответствието на
инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор, трябва да
включва съответните специалисти, които притежават квалификация и
правоспособност да оценяват съответствието на всички части на инвестиционните
проекти за видовете строежи по отделни категории съгласно чл. 137 ал.1 ЗУТ,
включително координатор по безопасност и здраве, но не по-малко от изброените в
разпоредбата". Съгласно чл.167
ал.2 т.3 от ЗУТ за издаване на Удостоверението, търговецът прилага списък на
правоспособните физически лица, чрез които се осъществяват дейностите по
оценяване съответствието на проектите и/или строителен надзор на строежите, с
доказателства за професионалния им опит и за 5-годишния стаж, както и други
индивидуални документи, удостоверяващи техните технически компетентности и способности
за упражняване на дейностите по чл.166 ал.1 т.1 от ЗУТ. Съгласно чл.13 ал.1 т.5
и ал.2 от Наредбата, издаденото Удостоверение съдържа Списък на правоспособните
физически лица, чрез които се упражнява дейността, който е неразделна част от
удостоверението. Следователно Удостоверение се издава и право да извършва
оценка на съответствието на инвестиционните проекти и строителен надзор, има
лице, консултант, което има издадено съответно удостоверение, включващо и
списък на посочените в чл.6 ал.2 от Наредбата лица със съответни специалности,
като това е условие за годност и правоспособност на участника. Следователно, вписването
в съответния регистър на лицата от екипа, предложен от участника е
обстоятелство, удостоверяващо правоспособността на лицето да извършва
дейностите предмет на процесната обществената поръчка. Но в настоящия случай,
възложителят е поставил не изискване за вписване на експертите в Списъка на
правоспособните физически лица, неразделна част от Удостоверението, а е
поставил критерий за подбор по чл.59 ал.1 т.3 ЗОП при подаване на офертата
участникът да декларира съответствие с поставеното изискване чрез представяне
информация за вписване в списъка на екипа на правоспособните физически лица,
неразделна част от Удостоверението/Лиценза за осъществяване на оценяване на
съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен
надзор. В случая УО не оспорва нуждата от наличие на посоченото в обявлението
удостоверение, издадено по реда на чл.166 ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.7 и чл.9
от Наредбата, което е посочил още в писмото, с което е съобщено за
констатираните нередности на възложителя/стр.123/. Но така поставеното в случая
изискване лицата от екипа да фигурират в Списъка към Удостоверението към датата
на подаване на офертата, т. е. на етап "подбор" в процедурата, е в
нарушение на принципите на чл.2 ал.1 и т. 2 от ЗОП, защото с него се ограничава
участието на неограничен брой лица, включително и чуждестранни такива, които
притежават нужната професионална квалификация за упражняване на строителен
надзор, установени в друга държава-членка и необходимия човешки ресурс с
професионален опит, но не са включени в Списъка към този ранен момент в
процедурата. В този смисъл правилно с оспорваното решение УО е приел, че с
поставеното изискване е допуснато нарушение на чл.2 ал.2 от ЗОП и чл.59 ал.2,
което е довело до необосновано ограничаване на правото на участие на субектите
в поръчката и е породило потенциален възпиращ ефект спрямо евентуални
участници. В този смисъл е практиката на ВАС- Решение № 7847 от 19.06.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 2250/2020 г., VII о. и др.
По отношение на третото установено
нарушение от УО, във връзка с незаконосъобразна Методиката за определяне на комплексната
оценка на офертите, определена от възложителя, включваща абстрактни и неясни
понятия, /текстът на методиката за оценка в частта относно заложените
показатели е посочен в т.3 от настоящото решение/, съдът напълно споделя
изводите на УО, обосноваващи нарушение на чл.70 ал.5 и ал.7 т.2 и т.3, във
връзка с чл.2 ал.2 от ЗОП.
Съгласно чл.70 ал.7 от ЗОП в
документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за
определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва да дава възможност да
се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с
предмета на обществената поръчка и техническите спецификации, да бъдат сравнени
и оценени обективно техническите предложения в офертите; да осигурява на кандидатите
и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката по всеки показател, като за: количествено определимите
показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът
за тяхното изчисляване; качествените показатели, които са количествено
неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна
стойност чрез експертна оценка. По силата на чл.70 ал.5 от ЗОП показателите,
включени в критериите по ал.2 т.2 и т.3, трябва да са свързани с предмета на
поръчката. Те могат да съдържат фактори, които се отнасят до всеки етап от
жизнения цикъл на строителството, доставките или услугите, независимо че тези
фактори не се отнасят до характеристиките, посочени в техническите спецификации,
но не трябва да дават неограничена свобода на избор и трябва да гарантират
реална конкуренция. При изготвяне на методиката възложителите трябва да спазват
основни законови положения, установени в ЗОП и ППЗОП. Залагането на качествени
показатели за оценка следва да осигурява на участниците достатъчно информация
за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки
показател, като конкретно за качествените показатели възложителят трябва да
посочи начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез
експертна оценка /чл.70 ал.7 т.3 б. "б" ЗОП/. Заложените в тази
насока показатели за оценка следва да не дават възможност за субективна
преценка от страна на комисията, а да съдържат ясни указания за обстоятелствата,
съдържащи се в офертите, които ще подлежат на оценка.
В случая правилно УО е изложил по
отношение на подпоказател П1- „Ниво на изпълнение, като измерител на качеството“,
че възложителят е утвърдил незаконосъобразна методика, която създава
предпоставки за неравно третиране и разубеждаващо въздействие за потенциалните
участници в процедурата, като не предоставя възможност да се прецени нивото на
изпълнение, предложено във всяка оферта, съответно да бъдат сравнени и оценени
обективно техническите предложения на участниците, същата не осигурява
достатъчно информация на участниците за правилата, които ще се прилагат при
определяне на оценката и която води до нарушаване на основни принципи в
процедурата по възлагане на обществената поръчка. В случая възложителят е
избрал възлагане въз основа на критерия "оптимално съотношение
качество/цена". Тази преценка е в условията на неговата оперативна
самостоятелност, но това не означава, че при възлагането на обществената
поръчка може да се нарушават изискванията на ЗОП. По отношение на този критерий
за възлагане, посочените показатели не трябва да дават неограничена свобода на
избор, което не е било гарантирано, доколкото комисията реално е притежавала
неограничена свобода на избор, при оценка на предложението на участника по
показателя П1. При преценката на качеството на предложения начин на изпълнение
от участника в Методиката /стр.177 по делото/ са дефинирани понятието
„направление“ относно качествените мерки и техните характеристики– „Аргументирани“,
„Адекватни“, както и „Да имат качествен ефект", които са прекалено общи и
не дават представа на евентуалните участници за това как ще бъдат приети от
комисията предложените от тях мерки. Дадените определения за аргументирани и
адекватни мерки, както и за качествен ефект, макар и сами по себе си да не са
неправилни, не могат да създадат представа в евентуалните участници за това
какво следва да предложат. Освен това, с оглед на техния общ характер, същите
се припокриват. Ако една мярка е аргументирана, то в същото време е и
адекватна, доколкото не би могло да се аргументира мярка, което не е относима
към предмета на обществената поръчка. Ако е адекватна, това може да е само в
случай, че е добре аргументирана връзката ѝ с обществената поръчка. В
случая участниците са в положение да не могат да преценят какви качествени
показатели да посочат, доколкото използваните понятия не създават необходимата
за тях яснота.
Освен изложеното относно понятията във
връзка с подпоказателя, налице е и другото посоченото нарушение по П1, а именно
неясна скалата за оценка, при която липсват точни и конкретни указания в
изискванията за присъждане на конкретен брой точки във връзка с броя на
предложените от участниците качествени мерки. Съобразно същата, участници с
мерки по четири и пет направления ще получат еднакъв брой точки по този
показател, макар че предлагат мерки по различен брой направления. По този начин
различни по същността си предложения ще получат еднакъв брой точки, което е незаконосъобразно.
Правилен е изводът на административния
орган, че чрез утвърдената методиката за оценка не се гарантира еднаква
конкуренция, доколкото не са налице ясни критерии при какви предложения участниците
ще получат най-висока оценка. Правният ефект на нарушаването на посочените
принципи е свързан с ограничаване на възможността на по-широк кръг
заинтересовани лица да формират предварителна преценка за потенциалната си
възможност за успешно представяне в процедурата. В случая нарушението засяга
основните принципи при провеждане и възлагане на обществени поръчки- принципите
за равно третиране, недискриминация и въвеждане на задължение за прозрачност,
посочени в чл.2 ал.1 от ЗОП, при което възложителят не е допуснал неопределен
потенциален кръг заинтересовани от изпълнение на поръчката икономически
оператори да представят оферти. Съдът съобрази практиката на ВАС по сходни
казуси относно утвърдена незаконосъобразна методология- Решение № 2225 от
11.02.2020г. на ВАС по адм. д. № 3100/2019 г., VII о., Решение № 4469 от
26.03.2019г. на ВАС по адм. д. № 10301/2018г., VII о. и др.
Като извод на гореизложените мотиви
относно трите констатирани нарушения на 1.
чл.59 ал.2, във връзка с чл.61 ал.1 т.1, във връзка с чл.2 ал.2 от ЗОП; 2. чл.59 ал.2, във връзка с чл.2 ал.2
от ЗОП и 3. чл.70 ал.7 т.2 и т.3 и
чл.70 ал.5, във
връзка с чл.2 ал.2 от ЗОП, съдът приема, че в следствие на незаконосъобразно
заложените ограничителни критерии и липсата на обективна и прозрачна оценка на
участниците в обществената поръчка при така утвърдената методика, е била
понижена възможността за избор на по-конкурентна оферта. Разубеждаващият ефект,
който има нарушението върху потенциалните кандидати за участие, има за възможна
пряка последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на
неправомерен разход в него. Но въпреки осъществените нарушения, в настоящия
казус е налице минимално ниво на конкуренция, т.е. получени са осем оферти,
които са допуснати и отговарят на критериите за подбор, следователно всяко едно
от нарушенията правилно е квалифицирано като нередност по т.11 буква „б“ от
Приложение № 1 към чл.2 ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, приета с
ПМС №57/2017г., за която се предвижда финансова корекция в размер на 5%.
По отношение на наложената с
оспореното решение финансова корекция, съдът намира, че нейната цел е да се
гарантира или възстанови положението, при което всички разходи, извършени в
рамките на предоставена безвъзмездна финансова помощ, да бъдат в съответствие с
приложимото национално и европейско законодателство. За да е законосъобразна
финансовата корекция трябва да бъде определена не само по основание, но и по
размер. Основанието, видно от изложеното, са допуснати от бенефициера три
нарушения на националното право, свързано с правото на Съюза, и възможността да
бъде нанесена вреда на бюджета на Съюза. Допуснатата нередност е съществена,
тъй като ако не е била извършена, би могло да се стигне до избягване
разходването на финансови средства на Съюза не по установения законов ред. Нарушението
на правото на Съюза и в частност на принципа на равнопоставеност, които
обективно се явяват нарушени при неспазване на изискването за неналагане на
ограничителни изисквания и принципа на свободна конкуренция при неправомерно
отстранен участник, винаги създава потенциална възможност за настъпване на
вреда в бюджета на Съюза.
Размерът на финансовата корекция следва да
бъде определен в съответствие с разпоредбите на чл.72 ЗУСЕСИФ. При определяне
размера на финансовите корекции, по правилото на чл.5 ал.1 от Наредбата се
прилага пропорционалният метод, когато поради естеството на нарушението е
невъзможно да се даде реално количествено изражение на загубата на публични
средства и каква би била стойността на договора за изпълнение, при спечелването
на поръчката от друг икономически субект. В този случай за определянето на
финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо допустимите разходи,
засегнати от нарушението, които са поискани от бенефициента за възстановяване.
Размерът на корекцията от 5%, кумулативно определен на най-високия процент,
приложен за всяко от нарушенията в акта е обоснован с фактът на добра конкуренция
при провеждането на обществената поръчки, съгласно т.11 буква „б“ от Приложение
№ 1 от Наредбата.
Твърдението, изложено в жалбата за
необоснованост на оспорения акт, предвид липсата на определен размер на
наложената финансова корекция е неоснователно. В диспозитива на решението, основата,
към която е приложен определеният процентен показател, е определена като „стойността
на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за
финансиране по ОПОС 2014-2020г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по
смисъла на чл.1 ал.2 от ЗУСЕСИФ“ по Договор № ДОП-17/28.09.2020г. на стойност
897 000,00лв. без ДДС, сключен между възложителя и „Интернорм“ ДЗЗД. Процесният
договор е в изпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ за проекти,
които се изпълняват и чрез собствен принос на бенефициера. В т.3.2 от
Административния договор/стр.54 по делото/ страните по него са уговорили
размера на междинните плащания и на окончателното плащане да се определя по
реда на Условията за изпълнение, неразделна част от договора. В глава трета от
същите- „Подлежащи на възстановяване разходи“ /стр.164/ и раздел втори от нея-
„Верифициране на разходи“ е посочено, че на възстановяване подлежат само
направените от бенефициера допустими разходи, които са за реално доставени
услуги и строителни дейности и крайният продукт функционира и се използва по
предназначение. Разходите се потвърждават въз основа на фактури или счетоводни
документи и съгласно чл.43 ал.1 от Условията, безвъзмездната финансова помощ се
предоставя под формата на възстановяване на действително направени и платени
допустими разходи. Следователно изчисление на финансовата корекция чрез
определянето на нейния абсолютен размер може да стане тогава, когато
съответният засегнат от нередността договор е изпълнен и бенефициерът е
предявил окончателното искане за верификация на разходите, а органът ги е
верифицирал, т.е. тогава, когато има яснота по окончателния размер на
верифицираните разходи по договора. Именно за такива хипотези законодателят в
чл.72 ал.3 ЗУСЕСИФ изрично регламентира прилагането на определения процентен
показател на финансовата корекция и за засегнатите от нарушението разходи,
включени в следващи искания за плащане, като в този случай не се издава отделно
решение за определяне на финансова корекция. От данните по делото, предвид
спецификата на обществената поръчка- строителен надзор за обект „Пречиствателна
станция за питейни води“ за града и заложеният срок на изпълнение на договора-
до приключване на задълженията по упражняване на строителен надзор, е
безспорно, че към датата на издаване на оспорения акт, договорът с "Интренорм"ДЗЗД
не е приключен и съответно бенефициерът не е предявил разходите за
верифициране. С оглед на тези законови и договорни рамки, правилно УО е
определил размера на финансова корекция в процентно изражение с основа
допустимите разходи по договора, финансирани от Европейските структурни и
инвестиционни фондове, като е изключил от основата собствения принос на
бенефициера. В този смисъл е практиката на ВАС- Решение № 254 от 11.01.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 2173/2020 г., VII о., докладчик председателят С.Я., Решение № 14050 от 12.11.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 3209/2020 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова и др.
Мотивиран
от горното, при проверката по чл.168 от АПК, съдът намира, че оспореният
административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма при
спазване на процесуалните правила и със съдържание, включващо достатъчно
обосновани и подробни мотиви относно нарушенията, съставомерността на
нередностите и определения размер на финансовата корекция в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. В настоящото съдебно производство бяха установени
и трите елемента на нередност от обективна страна по отношение на установените
нарушения, поради което подадената срещу Решението на УО жалба се явява неоснователна.
С
оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143
ал. 4 във вр. чл.228 АПК, съдът следва да осъди жалбоподателя да заплати на
Министерството на околната среда и водите- юридическото лице, в чиято структура
е органът ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от
доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, което следва да
бъде определено на 150 лева в съответствие с чл.78 ал.8 ГПК, във вр. с чл.144 АПК и чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.78
ал.5 ГПК, във вр. с чл.144 АПК, възражение за прекомерност може да се иска,
когато страната е представлявана от адвокат, какъвто не е настоящият случай,
поради което направеното от жалбоподателя възражение не следва да бъде
съобразено при определяне на разноските.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „В.и к.Ш.“ ООД, представлявано от
управителя Ж.Г.П.срещу Решение с рег.№
BG16M1OP002-1.016-0012-C01-M023, издадено на 05.11.2020г. от Главен директор на
ГД ОПОС и ръководител на управляващия орган по ОП“Околна среда 2014-2020г.“ за
налагане на финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от
нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС
2014-2020г. разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл.1 ал.2 от
ЗУСЕСИФ по сключен Договор № ДОП-17/28.09.2020г. с изпълнител „Интернорм“ДЗЗД на
стойност 897 000,00лв. без ДДС.
ОСЪЖДА „В.и к.Ш.“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Ж.Г.П.да заплати на Министерството
на околната среда и водите, гр. София, ул. "Уилям Гладстон" № 67, сумата 150.00лв./сто и петдесет лева/, представляващи деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-
дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Съдия: