ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ- 2114 04.11.2019
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, втори въззивен граждански състав
На: четвърти
ноември две хиляди и седемнадесета
година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
разгледа въззивно гражданско дело номер 1492 по описа за 2019 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „ВИСТА БИЛДИНГ ГРУП“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Равда, общ.Несебър, ул.“Лазур“
№ 14, ап.4, представлявано от управителя Ирина Андреева, подадена чрез
пълномощник адв.Х.М., против решение № 145/03.07.2019
г., постановено по гр.д.№ 685/2018 г. по описа на РС-Несебър, с което „ВИСТА
БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД е осъдено да заплати
на Д.Н.Б. ***, Р.Н.Н. от гр.Варна, кв.”Св.Иван Рилски” № 56, вх.Б, ет.1, ап.3 и
Р.Н. ***, сумата в размер на 12 660 лв.,
представляваща неустойка по т.4 от Нотариален акт № 28, том XV, рег.№ 16809, дело № 2655/2016 г.
на нотариус Стоян Ангелов, рег.№ 208 на НК, с район на действие РС-Несебър за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за довършителни работи и въвеждане в
експлоатация, за периода от 02.12.2017 г. до 30.06.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
03.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като исковата претенцията
е отхвърлена над уважения размер от 12 660 лв. до претендирания такъв от
13 400 лв., предявен частично от цялата сума в размер на 21 100 лв.
Въззивникът „ВИСТА
БИЛДИНГ ГРУП” ЕООД обжалва първоинстанционното решение в
осъдителната му част за осъждане на дружеството да заплати на ищците сумата
от 12 600 лв., като счита, че същото е необосновано и неправилно,
постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Счита се за неправилен извода на
съда, че за ответника не са били налице обективни пречки по смисъла на чл.81 ЗЗД за извършване на процесните СМР, като съдът неправилно не е кредитирал
съставените от независимия строителен контрол Актове № 10 за спиране на строежа
и Актове № 11 за възовновяване, както и писмата от НИМХ-Варна с информация за
атмосферните и климатични условия. В тази връзка се сочи, че забраната на
контролния орган за извършването на СМР на обекта представлява административна
пречка за извършване на строителни работи от ответника, което го поставя в невъзможност
по смисъла на чл.81 ЗЗД и съставлява непреодолима сила по смисъла на чл.306,
ал.2 ТЗ. Сочи се също, че издадените актове обр.10 и обр.11 имат обвързваща
материална доказателствена сила относно установяване наличието на основания за
спиране и възобновяване на строителния процес, като създават безусловно
задължение за бездействие на всички участници по време на спряното
строителството до възобновяването му, а съгласно т.5 от процесния нотариален
акт от 2012 г. срокът за завършване на сградата не тече при наличието на
административни пречки. Счита се за неправилен и извода на районния съд относно
задължението на ответника да изгради канализационните вътрешни връзки, като
според въззивника е налице вътрешно противоречие в мотивите на съда по този въпрос
и неправилно прилагане на чл.302 ТЗ, както и неправилно тълкуване на
съдържанието на уговорките, а оттам и задължения на ответника, каквито той не е
поемал, за което в жалбата са изложени подробни доводи. Посочва се също, че
съдът не е обсъдил и не е съобразил заключението на приетата по делото СТЕ и
поясненията на вещото лице в съдебно заседание, че задължението на инвеститора
(т.е. ответника) по одобрените проекти е само да включи сградата в уличен
водопровод, който обаче е бил даден като изграден, но на практика не е бил
изграден, което е потвърдено и от ВиК, поради което е следвало да бъде одобрен
нов допълнителен проект за външни ВиК-връзки и същите да бъдат изпълнени до
изградения от частния инвеститор. При това, въззивникът счита, че при наличието
на указания в одобрените проекти за наличие на външни ВиК-връзки, към които да
се включи сградата, чието изграждане е в задължение на общината и при липсата
на поето в нотариалните актове задължение от ответника за изграждането на тези
външни връзки, районният съд
необосновано и неправилно е приел, че ответникът е следвало да изгради същите
за своя сметка, като неправилно е приложен чл.302 ТЗ. Моли въззивния съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да се отхвърли
изцяло исковата претенция. Не са направени доказателствени искания. Претендира
се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи, че въззивната жалба е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от
обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите-ищци Д.Н.Б., Р.Н.Н.
и Р.Н.Н., подаден от пълномощника им адв.Т.И., в който се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Оспорват се като
неоснователни доводите на въззивника за наличието на административни пречки и
форсмажорни обстоятелства за завършване на строителните работи, за което се
излагат подробни съображения и се сочи, че представените от ответника протоколи
и актове обр.10 са били оспорени от ищците като антидатирани и неверни, а строителната
забрана по чл.15 ЗУЧК е известна на строителя и е предвидима като нормативно
установена, поради което не е налице обективна невъзможност по смисъла на
чл.306, ал.2 ТЗ. Оспорват се като неоснователни и доводите във въззивната жалба
за неправилно прилагане на чл.302 ТЗ досежно грижата на добрия търговец и се
счита, че въззивникът се опитва да черпи права от неправомерното си поведение,
като още към момента на входиране на проектната си документация същият е
представил невярна обяснителна записка относно изграждането на битова
канализация в парцела, каквато не е била изградена нито към момента на
изготвяне на ВиК проекта, нито към сключването на договора за присъединяване
към ВиК и като изпълнителна проекта ответникът е бил изцяло наясно със
създалата се ситуация към момента на сключване на нотариалния акт № 28/2016 г.
за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за довършителни работи и въвеждане
в експлоатация. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна и да потвърди решението на районния съд като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се
направените по делото разноски.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1492/2019
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ответника „Виста Билдинг Груп“
ЕООД и постъпилия писмен отговор от въззиваемите-ищци Д.Н.Б., Р.Н.Н. и Р.Н.Н..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като на въззиваемата преписът да се изпрати
на посочения в отговора e-mail адрес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.