РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Габрово, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Н.а
в присъствието на прокурора А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Благовеста Костова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224200600198 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба на адв.Д. С. в
качеството и на защитник на подсъдимия А. Г. К. срещу Присъда № 50 от
15.08.2022г., постановена по НОХД № 501/2022г. на РС- Габрово.
С горната присъда, Габровски районен съд е признал подсъдимия А. К.
за виновен в това, че на 21.03.2022 година, в гр. Габрово, при условията на
опасен рецидив, след предварителен сговор с подс. А. С. А., С. А. А. и М. К.
Н., в немаловажен случай, от двор на фирма – „Г.” ООД – Габрово, находящ
се на ул. „О.” №*** в същото населено място, чрез използване на техническо
средство – ножовка, отнел чужди движими вещи – медна бобина с тегло 260
кг., представляваща част от индукционна пещ за топене на метални сплави и
метална количка с едно колело, всички на обща стойност 11 292,50
(единадесет хиляди двеста деветдесет и два лева и петдесет стотинки),
собственост на посоченото дружество, от владението на неговия управител М.
В. Т., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с
което е извършил престъпление, за което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1,
б. „А” във вр. с чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК РС-Габрово го е осъдил на
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като е постановил
наложеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим. Съдът е
1
приспаднал предварителното задържане на К. по делото.
Със същата присъда подсъдимият М. Н. е признат за виновен в това, че
на 21.03.2022 година, в град Габрово, при условията на опасен рецидив, след
предварителен сговор с подс. А. С. А., С. А. А. и А. Г. К., в немаловажен
случай, от двор на фирма – „Г.” ООД – Габрово, находящ се на ул. „О.” №***
в същото населено място, чрез използване на техническо средство – ножовка,
отнел чужди движими вещи – медна бобина с тегло 260 кг., представляваща
част от индукционна пещ за топене на метални сплави и метална количка с
едно колело, всички на обща стойност 11 292,50 (единадесет хиляди двеста
деветдесет и два лева и петдесет стотинки), собственост на посоченото
дружество, от владението на неговия управител М. В. Т., без нейно съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление,
за което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5
във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” във вр. с чл. 58а,
ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК съдът го е осъдил на ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като е постановил наказанието да
изтърпи при първоначален строг режим. Съдът е приспаднал
предварителното задържане на Н. по делото.
С обжалваната присъда, подсъдимият А. А. е признат за виновен в това
,че на 21.03.2022 година, в град Габрово, при условията на повторност, след
предварителен сговор с подсъдимите М. К. Н., С. А. А. и А. Г. К., в
немаловажен случай, от двор на фирма – „Г.” ООД – Габрово, находящ се на
ул. „О.” №*** в същото населено място, чрез използване на техническо
средство – ножовка, отнел чужди движими вещи – медна бобина с тегло 260
кг., представляваща част от индукционна пещ за топене на метални сплави и
метална количка с едно колело, всички на обща стойност 11 292,50
(единадесет хиляди двеста деветдесет и два лева и петдесет стотинки),
собственост на посоченото дружество, от владението на неговия управител М.
В. Т., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, с
което е извършил престъпление, за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 2-ро и т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 във вр. с чл.
58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК съдът го е осъдил на ЕДНА ГОДИНА и
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като е постановил същото да
изтърпи при първоначален строг режим. Съдът е приспаднал
предварителното задържане на А. по делото.
Със същата присъда подсъдимият С. А. е признат за виновен в това, че
на 21.03.2022 година, в гр. Габрово, при условията на немаловажен случай,
след предварителен сговор с подс. М. К. Н., А. Г. К. и А. С. А., от двор на
фирма – „Г.” ООД – Габрово, находящ се на ул. „О.” №*** в същото населено
място, чрез използване на техническо средство – ножовка, отнел чужди
движими вещи – медна бобина с тегло 260 кг., представляваща част от
индукционна пещ за топене на метални сплави и метална количка с едно
колело, всички на обща стойност 11 292,50 (единадесет хиляди двеста
деветдесет и два лева и петдесет стотинки), собственост на посоченото
2
дружество, от владението на неговия управител М. В. Т., без нейно съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, с което е извършил престъпление,
за което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. чл. 58а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК съдът го е осъдил на ЕДНА
ГОДИНА ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е
отложил изпълнението на това наказание за изпитателен срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно на „Г.” ООД, ЕИК ***,
сумата от 11 250 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на описаното по-горе престъпление, в едно със
законната лихва, считано от 21.03.2022 г. до нейното окончателно изплащане,
на основание чл. 45 от ЗЗД. Подсъдимите са осъдени да заплатят солидарно и
направените от гражданския ищец разноски за повереник.
На подсъдимите са възложени направените по делото разноски.
В законният срок присъдата е обжалвана от С. в качеството и на
защитник на подсъдимия А. К. , като неправилна и незаконосъобразна
досежно размера на наложеното наказание.Защитникът счита, че наложеното
наказание на подсъдимия К. е прекалено тажко и се явява явно
несправедливо.
Подсъдимият А. К. се явява лично в съдебно заседание пред ГОС. Явява
се и неговия защитник адв.С.. И двамата поддържат депозираната жалба по
изложените в нея съображения.Молят да се намали размера на наложеното
наказание.
Подсъдимият М. Н. се явява лично пред настоящата инстанция и с
назначения му служебен защитник адв.Р. Р..И двамата изразяват становище,
че наложеното наказание на Н. е прекалено високо и се присъединяват към
депозираната жалба от подсъдимия А. К..Прави се искане за изменение на
присъдата досежно наложеното наказание на Н..
Подсъдимият А. А. се явява лично и с назначения му служебен
защитник адв.Г. Г. от ГАК. Подсъдимият А. заявява ,че е съгласен с
постановената присъда и не се присъединява към депозираната жалба.
Подсъдимият С. А. редовно призован не се явява пред настоящата
инстанция за да изрази лично становище по жалбата на подсъдимия К..Явява
се неговия защитник адв.Р. Б. от ГАК, която от името на своя доверител
заявява, че същият е доволен от постановената по отношение на него присъда
и нежелае да се присъедини към жалбата на А. К..
За гражданския ищец „**“ООД се явява адв.Ж.. Повереникът оспорва
жалбата.
Представителят на Габровска окръжна прокуратура оспорва жалбата.
Счита ,че присъдата на РС-Габрово е правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните,
3
доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната
присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:
Атакуваната присъда на РС- Габрово е постановена по реда на глава 27
от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимите и техните
защитници. При провеждане на предварителното изслушване на
подсъдимите, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, те признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направеното от подсъдимите самопризнания по
чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата, без да се
събират доказателства за същите факти.
Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от
НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт,
като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимите и на
доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги
потвърждават и сочат на категоричния извод, че всеки от тях е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между
признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед
изискванията на чл. 305, ал.3 НПК.
Първоинстанционният съд е извършил необходимия критичен анализ на
събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата
обстановка, която и настоящата инстанция възприема.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия А. К., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А” от
НК за което го е признал за виновен.
РС-Габрово задълбочено е анализирал наличните смекчаващи и
отегчаващи вината на К. обстоятелства и е достигнал до извода ,че е налице
превес на смекчаващите вината такива.като смекчаващи вината обстоятелства
съдът е отчел направените самопризнания на К. на досъдебното производство
с които е съдействал за разкр. на обективната истина по делото и в които е
изразил критично отношение към стореното. Правилно РС-Габрово е отчел
като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние, определяща се както от стойността на
предмета на престъплението така и от механизма на престъпното деяние.
Отчетена е и високата степен на обществена опасност на дееца, който
многократно е осъждан за тежки умишлени престъпления, като дванадесет от
присъдите му са за престъпления против собствеността. К. многократно е
търпял наказания лишаване от свобода ефективно и очевидно наложените до
4
момента наказания не са постигнали целите на личната превенция.При така
изложените факти , РС-Габрово е определил на подсъдимия А. К. наказание
от шест години лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а
ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание лишаване от
свобода, като е наложил на К. наказание от четири години лишаване от
свобода. Правилно е определен и режима за изтърпяване на присъдата.
Въззивният съд изцяло споделя изводите на РС-Габрово и намира ,че така
наложеното наказание на подсъдимия К. съответства на тежестта и
обществената опасност както на конкретното деяние така и на дееца. Не са
налице смекчаващи вината обстоятелства, които да са пренебрегнати от
решаващия съд и които да мотивират настоящата инстанция да редуцира
наложеното наказание.
На основание приетата за установена фактическа обстановка,
решаващият съд е приел от правна страна, че подсъдимия М. Н., както от
обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е
осъществил състава на престъплението по осн. чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 29, ал. 1, б.
„А” и б. „Б” от НК.
РС-Габрово задълбочено е анализирал и наличните смекчаващи и
отегчаващи вината на Н. обстоятелства и е достигнал до извода ,че е налице
превес на смекчаващите вината такива. Като такива съдът е отчел
направените самопризнания от М. Н. на досъдебното производство с които е
съдействал за разкр. на обективната истина по делото и в които е изразил
критично отношение към стореното, както и младата му възраст. Правилно
РС-Габрово е отчел като отегчаващи вината обстоятелства високата степен на
обществена опасност на конкретното деяние определяща се както от
стойността на предмета на престъплението така и от механизма на
престъпното деяние. Отчетена е и високата степен на обществена опасност на
дееца, който многократно / осем пъти/ е осъждан за тежки умишлени
престъпления и е търпял наказания лишаване от свобода- ефективно. РС-
Габрово е констатирал, че наложените до момента наказания не са
постигнали целите на личната превенция. При така изложените факти,
решаващият съд е определил на подсъдимия М. Н. наказание от четири
години лишаване от свобода и съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от
НК е намалил с една трета така определеното наказание лишаване от
свобода, като е наложил на Н. наказание от две години и осем месеца
лишаване от свобода. Правилно е определен и режима за изтърпяване на
присъдата. Въззивният съд изцяло споделя изводите на РС-Габрово и намира
,че така наложеното наказание на подсъдимия Н. съответства на тежестта и
обществената опасност както на конкретното деяние така и на дееца. Не са
налице смекчаващи вината обстоятелства, които да са пренебрегнати от
решаващия съд и които да мотивират настоящата инстанция да редуцира
наложеното наказание.
По отношение на подсъдимите А. А. и С. А. на основание приетата
5
фактическа обстановка съдът е признал всеки от тях за виновен и го е осъдил
за престъплението за което е предаден на съд. А. е осъдил за престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 и т. 7 във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28,
ал. 1 от НК, а А. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2-ро и т. 5 във вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК. Двамата подсъдими не са обжалвали размера на
наложените им наказания и доколкото въззивният съд не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото,
размерът на наказанията не подлежи на преценка от настоящата инстанция.
Присъдата не е обжалвана и в гражданско-правната и част. Настоящият
съдебен състав констатира, че и в тази част решаващия съд е приложил
правилно материалния закон.
При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314
от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 50 от 15.08.2022г. постановена по
НОХД № 501 по описа за 2022г. на Габровски районен съд, като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6