№ 22
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание
на седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100106494 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от ЛЮБ. Г. ЯН. срещу Агенция по вписванията иск, с
правна квалификация чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в
размер на 37 248.97лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, от които -
35 100,00лв. - заплатена продажна цена по договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 30, том I, per. №
1080, дело №26 от 2018г. на нотариус А.Д., нотариална такса в размер на 490,20лв., местен
данък в размер на 875,00лв., такса за вписване в размер на 35,00лв., и 748.77лв., заплатени
към приходната администрация данъци и такси, необходими за издаване на данъчна оценка
на имота, както и иск с пр.осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 11 702,38лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата от 37248,97лв., за периода от
07.03.2018 г. до 10.04.2020г.
Релевират се доводи, че ищецът е сключил договор за покупко-продажба на
недвижим имот на 14,02,2018год. с НА №30, том 1, рег.№1080, дело №26/2018 с продавач
В.Г.В.. За договорена цена в размер на 35000,00лв., с уговорка да бъдат заплатени от
купувача всички разноски по прехвърляне, в това число данъци, както и за издаване на
данъчна оценка на имота. Продавачът се легитимирал като собственик на основание
договор за покупко-продажба сключен по реда на чл.9а от Указ за създаване на жилищен
фонд при МНО с рег.№ 16, том 15, от 03,05,1983год. с купувач Г.В.В. и удостоверение за
наследници на Г.В.. Преди сключване на сделката е издадено удостоверение за тежести от
Агенция по вписванията с изх.№4340/07,02,2018год., съгласно което не са налице
вписвания, отбелязвания и заличавания след 03,05,1983год. В резултат на това ищецът е
предприел сключването на сделката по покупко-продажба и заплатил сума в размер на
35100,00лв. в периода от 14,02,2018год. до 07,03,2018год. Освен продажната цена заплатил
сума 490,20лв.-нотариална такса, 875,00лв.-местен данък, 35,00лв.-такса вписване,
1
748,77лв.- такса към СО за издаване на данъчна оценка; Впоследствие при прехвърляне на
имота от ищеца на 26,03,2018год. е установено, че праводателят В.Г.В. не е собственик на
имота, а удостоверената от АВп. информация в удостоверение за тежести е невярна.
Поддържа от неправилно удостоверената информация да са причинени имуществени вреди
за ищеца, съставляващи платената продажна цена и разходите по продажбата; В същото
време на осн.чл.49 от Правилника за вписвания ответникът носи отговорност от невярно
отразената информация в удостоверение за тежести.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Агенция по вписванията в указания законоустановен срок по чл. 131 от
ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Поддържа, че от самите твърдения изложени в исковата молба се сочи на осъществено
противоправно деяние от страна на В.Г.В., който с цел да набави за себе си имотна облага,
го е въвел в заблуждение, че е собственик на продавания имот, поради което е и
процесуално и материално легитимиран да отговаря за причинените вреди. При условията
на евентуалност при преценка за допустимост на исковата претенция се сочи да липсва
причинно-следствена връзка между издаденото удостоверение за тежести и сключената
сделка за продажба. Поддържа, че от нотариалния акт от 14.02.2018г., с който В. прехвърля
собствеността на процесния апартамент на ищеца Я., при сключване на сделката пред
нотариуса са представени описаните в акта документи, сред които и Договор за продажба на
жилище от 03.05.1983 г. и удостоверение за наследници, но не и удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания, поради което се налага извод ищецът да е приел, че
В. е собственик на обекта на сделката без удостоверение за вещни тежести. Твърди се и да
липсва вписана искова молба или вещна тежест по партидата на лицата В.Г.В. и Г.В. В.а,
която да не е отразена в удостоверението. Вписването на данни за принадлежността на
правото на собственост върху недвижим имот в Агенция по вписванията, Имотен регистър,
се извършва чрез отбелязване на данни по партидата на собственика, т. е. на лицето, което
подлежащият на вписване акт сочи като носител на вещното право, като в случая договорът,
с който наследодателят на В.Г.В. е придобил имота, не подлежи на вписване, поради което
не може да се обоснове противоправно поведение от страна на служител на Агенция по
вписванията. Справките се извършват по реда на чл.39 от ПВп. По името на лицето, а
справка по имот има само помощен характер за индивидуализация на имота. Агенция по
вписванията няма трудови или служебни правоотношения със съдиите по вписванията,
поради което не може да отговаря за техни действия или бездействия. Излагат се доводи и за
нищожност на процесната сделка по продажбата.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата
претенция. Претендира разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от правна и фактическа страна
следното:
2
Съгласно установената съдебна практика (ППВС 7/1958 г.; ППВС 7/1959 г.; ППВС
9/1966 г.;/ отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, гаранционна и възниква за
възложителят на определена работа (вкл. юридическо лице), ако изпълнителите на работата
- физически лица, са извършили виновно противоправно деяние (чл. 45 ЗЗД). Релевантните
факти обосноваващи основателност на иска са противоправно деяние-/действие или
бездействие/, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, характера на
същите, възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносния
резултат.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В тежест на ответната страна е да ангажира доказателства относно възраженията в
отговора, включително издаденото удостоверение с изх.№4340/2018/07,02,2018год. да е със
съдържание съответстващо на данните по книгите за вписване.
В конкретния случай, в исковата молба са наведени доводи, че противоправното
поведение на ответника се изразява в невярно удостоверяване по чл.44 и чл.45 от
Правилника за вписване, в удостоверение изх.№4550/2018, издадено на 07,02,2018год.
9,22,21часа, което сочи да липсват вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от
03,05,1983год. до 01,02,2018год. по отношение на лицата В.Г.В. и Г.В. В.а и за описания
имот, от което ищецът е обосновал извод за собственост на продавача В. В. относно
недвижим имот предмет на сделката.
По делото не е налице спор относно фактите изложени от ищцовата страна.
Видно е да е сключен договор за покупко-продажба на 14,02,2018год., по силата на
който В.Г.В. продава на Л.Г. Я. недвижим имот, апартамент №70, с идентификатор
68134.1108.48.10.70, с адрес гр.София, жк.Красна поляна , ул.****, с площ от 53,21кв.м.,
заедно с 0,562% ид.части от общите части на сградата, при съседи описани в НА №30, том
1, рег.№1080, дело №26 от 2018год.
Не е спорно продавачът В. Г. В. да се е легитимирал като носител на вещно право на
собственост върху имота на основание наследствено правоприемство от Г.В. В.а-майка на
В. В., която от своя страна се легитимира като собственик на имота на основание договор за
покупко-продажба на жилище сключен по реда на чл.9а от Указа за създаване на
жилищен фонд при МНО, сключен на 03,05,1983год.
Видно от удостоверение за наследници изх.№18-УГ01-694/25,01,2018год. на
Столична община правоприемник на Г.В. В.а, починала на 08,01,2015год. е В.Г.В..
Не се спори в удостоверение изх.№4550/2018, издадено на 07,02,2018год.
9,22,21часа, Агенция по вписванията да е удостоверила, че не се оказват за периода от
03,05,1983год. до 01,02,2018год. вписвания, отбелязвания и заличавания по наличната
документация в службата, което включва искови молби, възбрани и ипотеки относно
лицата В.Г.В. и Г.В. В.а.
Видно от доказателствата по делото е постановено решение №29/20,02,1995година,
3
отбелязано в книгите по вписвания с рег.№495, к.д.№1/1995, лист 29, с което по касационно
дело №1006/1994год. по описа на ВКС, 2 ГО, на осн.чл.229, ал.1 от ГПК/отм./, вр.чл. 208,
ал.1 и чл.207, б.“а“ от ГПК/отм./ ВКС е отменил по реда на надзора влязло в сила решение
на Софийски градски съд от 29,07,1994год. по гр.д.№750/1994год. и вместо това е обявен за
окончателен сключен предварителен договор на 16,02,1993год. между Г.В. В.а и М.Л.П.
относно процесния имот за сумата от 450000лева, при условие да бъдат заплатени в 2
седмичен срок от влизане на решението в сила.
Впоследствие са извършени поредица от прехвърлителни сделки от купувача по
предварителен договор, респективно негови правоприемници относно имота.
По делото е видно да е постановена не влязла в сила присъда
№20019103/21,01,2021год. на СРС, НО, 93 състав по НОХД №14971/2020год., с която се
твърди В. Г. В., да е признат за виновен за извършено престъпление по чл.211, вр.чл.209,
ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК за с цел да набави за себе си имотна облага като въвел
заблуждение купувача по отношение на процесния имот и относно договор от
14,02,2018год.
Представени са доказателства стр.38-47, от които се установява да са извършени
разходи по сделката от 14,02,2018год., както следва:
-35100,00лв.-продажна цена/ сума в размер на 9800,00лв.-разписка от 14,02,2018год.
за получена от продавача сума, разписка за получена сума от 07,03,2018год. в размер на
8300,00лв., вносна бележка за платена по банкова сметка на продавача сума в размер на
8500,00лв. от 15,02,2018год., вносна бележка от 15,02,2018год. за сума 8500,00лв./
-490,20лв.-нотариални такси -сметка №**********/14,02,2018год.;
-35,00лв.-такса за вписване в АВп.;
-875,00лв.-местен данък по прехвърляне на имота-преводно нареждане от
14,02,2018год.;
-748,77лв.-платени данъци и такси за имота по партида №7208Н1748 –приходна
квитанция от 26,01,2018год.;
Съгласно нормата на чл.42 от Правилника за вписванията (в ред. към извършване на
удостоверението ДВ, бр. 92 от 2014г., в сила от 07.11.2014 г.) Всеки може да поиска справки
по вписванията, отбелязванията и заличаванията, извлечения от съдържанието на всички
книги, незаверен препис от всички вписани и отбелязани актове или актове за заличаване,
както и удостоверение за наличието или за отсъствието на вписване. Писмените справки
съобразно чл.44 от ПВп. се състоят в издаване удостоверения за вписванията,
отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от
съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на
лицата. В съдържанието на удостоверение по имот, каквото е издаденото от ответника на
07,02,2018год. съгласно чл.47, ал.1 от Правилника следва да се означават вписванията,
отбелязванията и заличаванията за тежести и права или пък да се удостоверява, че такива
4
няма.
При така установената фактическа обстановка и предвид действаща нормативна
уредба към датата на издаване на удостоверението, съдът обсновава да е налице
противоправно деяние от страна на служител на ответника, доколкото е налице невярно
удостоверяване на вписвания за имота. Действително актът, с който наследодателката на
продавача- Г.В.В. се легитимира като собственик, а именно: договор за продажба на
жилище, сключен по реда на чл.9а от Указа №463 от 07,09,1950год. за създаване на
жилищен фонд при министрество на народната отбрана, не подлежи на вписване в АВп. по
арг. на чл.5 от правилника за вписване /ред.ДВ, бр. 30/1955год./, което не касае
прехвърляне на собствеността върху същия, с оглед изричната норма на чл.9а, ал.5 от
горния указ, съгласно която купувачът придобива собствеността на жилището и другите
обекти и на припадащата се идеална част от общите части на сградата със съответно право
на строеж върху държавната земя по силата на самия договор, без да е необходима за това
нотариална форма.
Въпреки това, с оглед установените впоследствие обстоятелства за проведено
производство по иск с пр.осн.чл.19, ал.3 от ЗЗД се обосновава извод за невярно отразени
обстоятелства. Безспорно съгласно чл. 11, б.“б“ от Пвп.(ДВ, бр. 30 от 1955 г.) трябва да
бъдат вписани или отбелязани исковите молби за постановяване решение за сключване на
окончателен договор (чл. 19, ал. 3 от ЗЗД), с който се прехвърля или учредява вещно право
върху недвижим имот. Вписването се извършва по реда на чл.12 от правилника, а съгласно
чл.12, ал.3, ако актът, до който се отнася исковата молба, не е вписан, вписването на молбата
става по реда, установен в чл. 9. Препращането към посочения текст, доколкото вписването
е по персонална партида, предполага откриване на партида на лицето легитимиращо се като
носител на правото на собственост-продавача по предварителен договор от 10,11,1993год.
или Г.В.В.. Основание за откриване на партида на купувача като собственик на имота
възниква едва при влизане в сила на решението, с което е уважен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Това вписване на искова молба е извършено, тъй като са налице данни за извършено
отбелязване в книгите по вписване на решение на ВКС, с което е обявен предварителен
договор за окончателен съобразно чл.14 от Пвп. Дори и да е открита партида на името на
купувача по предварителен договор, вместо на легитимиращото се лице като собственик на
имота, то същото е незаконосъобразно, тъй като вписването на исковата молба е тежест, а
не акт подлежащ на вписване като основание легитимиращо правоимащо лице.
Ето защо съдът обосновава извод да е налице невярно удостоверяване на
обстоятелства касаещи собствеността върху имота предмет на сделка от 14,02,2018год.,
чрез липса на отбелязване на постановено съдебно решение, респективно извършено
прехвърляне, в противовес с нормативното задължение, което е противоправно.
Съгласно съдебната практика „на основание чл.569 т.5 и т.7 ГПК вписванията,
отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи, както и издаването на
удостоверения за наличието или липсата на тежести представляват нотариални
удостоверявания, акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично
5
е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на
правилата за охранителните и нотариалните производства. Актове в това охранително
по своя характер производство не представляват индивидуални административни актове
по смисъла на чл.21 АПК, тъй като с тях нито се създават права или задължения или
непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или
организации, нито представляват волеизявление за издаване на документ от значение за
признаване, упражняване или погасяване на права или задължения“. /В този смисъл
определение № 79/06.08.2018 г. по дело № 30/2018 г., определение № 50 от 04.09.2017 г. по
д. № 22/2017 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 44/05.07.2016 г.
по дело № 25/2016 г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС на РБ/, поради което за
претърпени вреди от невярно удостоверяване, исковете подлежат на разглеждане от общите
граждански съдилища.
Съгласно чл. 49 от ПВп. когато се констатира несъответствие между данните по
книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това,
което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които
произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи. Отговорността на
агенцията е специална деликтна отговорност, изрично предвидена в правната норма, поради
което се установява и пасивната материалноправно легитимация на ответника.
Възражението на ответника удостоверенията да се издават по разпореждане на съдията по
вписванията, респективно отговорността за отразени неверни обстоятелства да е на МП е
неоснователно.
От констатираното противоправно деяние за ищеца са настъпили имуществени
вреди, реализирани разходи по изповядване на сделката. Не се спори по делото от ищеца да
са заплатени на В.Г.В. сума за покупка на имота в размер на 35100,00лв., както и разходи по
сделката -490,20лв.-нот.такси, 35,00лв.-такса към АВп., 875,00лв.-местен данък.
Констатираното по-горе невярно отразяване посочено в удостоверение от
07,02,2018год., съдът намира да е в пряка причинна връзка с реализираните вреди.
Удостоверението за тежести е сред документите послужили за изповядване на сделката/
въпреки, че не е изброено сред документите изброени в НА/, доколкото видно от
нотариалното досие по съставянето на акта, този документ е представен, респективно
наличието му е било основание за вземане на решение за изповядване на сделката. В този
смисъл събраните гласни доказателства, чрез показанията на св.Я., от които се установява
намерение на купувача да извърши покупка на имота след като се е уварил да липсват
тежести върху същия, така и предвид житейски обоснованата логика на добросъвестен
участник в гражданския оборот, полагайки дължимата грижа, чрез справка в публичните
регистри-Авп., да заяви волеизявление за придобиване на вещ/имот/ от лице, което е
собственик на същата, с оглед транслативния ефект на договора за покупко-продажба.
Издаденото удостоверение на 07,02,2018год. -7 дни преди изповядване на сделката, съдът
намира да не опровергава горните изводи, доколкото в периода от издаването му до
изповядване на сделката не се твърди и установи да са извършени други противопоставими
6
вписвания имащи отношение към покупко-продажбата.
Размерът на претърпените имуществени вреди е общо 36500,20лв. Съдът намира
претенцията за сума в размер на 748,77лв., представляваща данък за имота и такса битови
отпадъци да е неоснователна. В приложената по делото приходна квитанция от
26,01,2018год. е видно да е платена за имота, но липсват данни от кого е извършено
плащането. Това обстоятелство не се установява и от ангажираните по делото гласни
доказателства. Извън това за сочената сума, съдът намира ответникът да не е пасивно
материалноправно легитимиран, тъй като дори и дължимите публични задължения да са
заплатени от продавача, то е налице неоснователно обогатяване на продавача, за което
платилият разполага с правата по чл.74 от ЗЗД.
Възраженията на ответната страна сделката по покупко-продажба да е нищожна,
поради което по същата се следва връщане на разменените престации са ирелевантни за
настоящото производство.
С оглед основателност на главната искова претенция основателно е и вземането за
обезщетение за забава, което определено по реда на чл.162 от ГПК е в размер на
7766,44лв., за периода от 07,03,2018год. до 20,04,2020год., в който размер исковата
претенция е основателна и подлежи на отхвърляне за разликата до предявения размер.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира
за доказани в размер на 3562,24лв. от общо 3958,05лв., от които 1958,05лв.-д.т. и
2000,00лв.-адв. възнаграждение./ Възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК съдът
намира за основателно, с оглед фактическа и правна сложност на делото, бр. съдебни
заседания и вида на извършените процесуални действия. Минималното по чл.7, ал.2 от
НМРАВ възнаграждение е 1998,54лв., поради което съдът определя същото за ищеца в
размер на 2000,00лв., вместо договорения и платен размер от 3500,00лв./
На ответната страна на осн.чл.78, ал.3 от ГПК се дължат разноски, които съдът
намира за доказани в размер на 218,70лв. от общо 2430,00лв.-адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, с адрес гр.София, ул.**** да заплати на Л.Г. Я.,
с ЕГН **********, със съд. Адрес гр.София, ул.****, партер на осн.чл.49 от ЗЗД сума в
размер на 36500,20лв., обезщетение за причинени имуществени вреди от невярно отразено
обстоятелство по удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличаване на имот, с изх.
7
№4540/07,02,2018год. 9,22часа, както и на осн.чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на
7766,44лв., обезщетение за забава върху главница, за периода от 07,03,2018год. до
20,04,2020год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба-
20,05,2021год. до изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за сумата
над 36500,20лв. до предявения размер от 37248,97лв.-главница и над 7766,44лв. до
11702,38лв.-обезщетение за забава като неоснователни.
ОСЪЖДА Агенция по вписванията, с адрес гр.София, ул.**** да заплати на Л.Г. Я.,
с ЕГН **********, със съд. Адрес гр.София, ул.****, партер на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума
в размер на 3562,24лв. – разноски.
ОСЪЖДА Л.Г. Я., с ЕГН **********, със съд. Адрес гр.София, ул.****, партер да
заплати на Агенция по вписванията, с адрес гр.София, ул.**** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК
сума в размер на 218,70лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8