№
гр.Варна, 14.06.2021г.
Варненският административен съд, VІ - ти състав, в
закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
като разгледа докладваното от съдията Пекова
адм. дело N 696 по описа за 2021год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е за
проверка редовността по чл.158 от АПК и за допустимостта по чл.159 АПК.
Постъпила е жалба от Д.Р.С.,***.
В жалбата се описва автобусна спирка, и навлизане в имота му. В жалбата не е
посочен акт, действие или бездействие на административен орган, които да се
оспорват. Не се съдържа описание на такъв акт. Няма ясно посочено искане до
съда. Не е приложен документ за платена държавна такса.
С разпореждане №
4421/05.04.21г. съдът е оставил без движение жалбата и е указал на
жалбоподателя в 7-дневен от връчване на съобщението да уточни изрично оспорва
ли административен акт и на кой административен орган, или предявява иск, или
прави друго искане /сред изрично предвидените в АПК, които подлежат на
разглеждане от административния съд/; в случай, че оспорва административен акт
да конкретизира същия, да посочи в какво се състои незаконосъобразността му и
да уточни искането си до съда, както и да представи доказателства за подаване
на жалбата в срок; в случай, че предявява иск- да уточни предмета на същия,
ответника по него и искането си до съда; да посочи всички доказателства и да
представи писмените доказателства за обстоятелствата, на които се основава
жалбата му против административен акт, съответно предявения иск/ако има такива;
в случай, че оспорва административни актове и/или предявява иск или прави друго
искане /подведомствено на административен съд/ да представи по делото документ
за платена държавна такса в размер на по 10/десет/лева, внесена по сметка на
Административен съд – гр.Варна за всеки от тях.
С молба
с.д.6505/29.04.21г. жалбоподателят е представил б.б. за внесена ДТ.
С молба
с.д.6704/07.05.21г. адв.С., процесуален представител на жалбоподателя, е
поискала удължаване на дадения срок за изпълнение на указанията, като съдът е
продължил същия с 20 дни, считано от изтичане на първоначалния.
С молба
с.д.7163/14.05.21г. адв.С. е уточнила,
че искането е такова по чл.257 АПК, като бъде задължен административния орган
да извърши дължимите по ЗУТ действия, по подадените многобройни искания от
доверителя й, и съдържащи се в отговори до него констатации за липса на
документи. Счита, че административния орган е следвало да състави констативен
протокол за описаните от него констатации, въз основа на който да реализира
процедура по ЗУТ за представяне на документи от страна на нарушителите.
Искането до съда е на основание чл.257 АПК да задължи община Варна да състави констативните
протоколи относно статута на обектите като преместваеми, както и за време,
основание за поставяне, съгласие на доверителя й.
Посоченото в молбата
няма връзка с твърденията в подадената жалба. Отново не е посочен акт, действие
или бездействие на административен орган, които да се оспорват, нито се съдържа
описание на такъв акт. Неясно е и искането до съда, както и основанието, което
се твърди/цитираната разпоредба е отменена/. Не са посочени обектите, какви са,
къде се намират, какви са исканията, за които се твърди, че жалбоподателят е правил, до кой орган, кога.
С разпореждане № 6437/19.05.21г.
повторно е оставена без движение жалбата и е указано на жалбоподателя в 7/седем/
– дневен срок от връчване на съобщението да уточни фактическите си твърдения;
действията/бездействията, които оспорва; кой е административният орган, чиито
действия/бездействия оспорва; кога е поискал извършването на фактически
действия или въздържането от действие; в какво се състои незаконосъобразността
на действието или бездействието; в какво се състои искането до съда.
С молба с.д.8189/02.06.21г. е уточнено, че се оспорва бездействието на административен орган Главен архитект на община Варна и на кмета на община Варна относно задълженията им по ЗУТ, да провеждат процедури по установяване незаконност на поставяне на преместваеми обекти и изграждане на постройки и огради в поземлен имот, както и за установяване на лицето, което е поставило респективно изградило обекта.
С молба с.д.8751/11.06.21г.
е уточнено, че приложим е текста на чл.256 АПК, а искането му е да бъдат
задължени административните органи кмет и Главен архитект на община Варна да
съставят необходимите констативни протоколи, относно описаните обекти, като
констатират вида на обекта, начина на извършване, статут, лице, което го е
поставило, респективно построило и да предприеме действия по установяване
законността на обекта и при установяване
на незаконност преместването на обекта.
Не са посочени какви
са исканията, за които се твърди, че жалбоподателят е правил, до кой орган, кога. Представено е
писмо до него от кмета на район „Аспарухово“ относно заявление от 25.03.21г.,
съгласно което е уведомен, че във връзка със заявлението са извършени проверки
на място от служители на район „Аспарухово“ и съставени констативни протоколи
от 26.04.21г. и 17.05.21г. Посочено е, че е представено уведомление по чл.151
ал.1 т.4 и 11 ЗУТ за изграждане на подпорна стена с височина до 1,20 м. и на
лека прозирна ограда и плътна ограда с височина на плътната част до 0.60м.
Посочено е, че при проверката на 17.05.21г. е установено, че по материализираната граница между ПИ
30497.501.58 и ПИ 30497.501.66 е изградена подпорна стена с височина около
0.70м., като в останалата е поставена лека прозирна ограда, които обекти
попадат в приложното поле на чл.151, ал.1, т.4 и т.11 ЗУТ и за тях не се
изисква разрешение за строеж.
Съдът намира, че жалбата е недопустима.
Изрично
в чл.128 ал.1
и ал.2 от АПК
са уредени производствата, които са подсъдни на административните съдилища като
първа инстанция, които включват както производства по жалби срещу актове и
действия на административни органи, така и искови производства в изрично
предвидените случаи. За да е валидно сезиран съдът да разреши един правен спор,
подаденото до него искане следва да отговаря на определени изисквания, точно и
изчерпателно посочени в закона.
В случая
жалбоподателят иска да
бъдат задължени административните органи кмет и Главен архитект на община Варна
да съставят необходимите констативни протоколи, относно описаните обекти, като
констатират вида на обекта, начина на извършване, статут, лице, което го е
поставило, респективно построило и да предприеме действия по установяване
законността на обекта и при установяване
на незаконност преместването на обекта.
Бездействието
по чл.256 АПК касае неизвършването на фактически действия от страна на
административния орган, който е задължен за тях по силата на нормативен акт. Съставянето
на констативни протоколи, съответно издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж не е фактическо действие, а правно такова, поради което
неиздаването им не представлява бездействие по смисъла на закона. Наличието на
бездействие е процесуална предпоставка за разглеждане на иска и при неговата
липса производството е недопустимо.
Не
са налице фактически действия, които ответникът е длъжен да извърши, за да се
приложи реда по чл.256 АПК.
В случая не се касае и за правни действия, тъй като липсват законови основания,
регламентирани в ЗУТ, които да вменяват задължение на органа по чл.225а от ЗУТ да се произнася по отправените до него сигнали и искания за
издаване на заповеди за премахване/преместване на незаконни строежи. Дали ще се
произнесе със съответен акт е въпрос на самостоятелна преценка на контролния
орган и израз на неговата оперативна самостоятелност. Кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 или на части
от тях. Незаконен е строеж, когато се извършва в хипотезите на чл.225 ал.2 ЗУТ, след които е и строеж, който
се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
В случая жалбоподателят твърди, че е налице незаконен строеж, за който не са
налице необходимите документи.
Съдът
не разполага с правораздавателна компетентност в случая да разпореди на
ответника да формира волеизявление с желаното от оспорващия съдържание. Не е
налице задължение на кмета на общината или района да се произнесе, съответно да
извърши исканите от жалбоподателя действия, тъй като при упражняване на
правомощията си по чл.225а от ЗУТ, включително и по чл.224а от ЗУТ действа
служебно и не може да бъде обвързан от наличието или липсата на сезирания от
граждани или организации за спиране или премахване на незаконни строежи.
Съгласно чл.214 т.3 от ЗУТ заповедите за премахване на незаконен строеж подлежат на съдебен
контрол, но не и неиздаване на такива.
С оглед горното, съдът намира, че следва да се остави без
разглеждане жалбата на Д.Р.С. и производството по делото следва да се прекрати.
Предвид гореизложеното
и на основание чл.159, ал.1 на АПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Р.С..
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 696 по описа на
Административен съд- Варна за 2021г., шести състав.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщението на страните.
Съдия: