Определение по дело №373/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото въззивно частно гражданско дело е образувано по повод, депозирана от Х. Т. Х., Р. Т. П. и М. Х. С., чрез представител по пълномощие, частна жалба, с която се иска да бъде отменено определение № 91/18.03.2014 г., постановено по гр.д.№ 1323/2013 г. на Кърджалийския районен съд, вместо което бъде намалено присъденото по делото, адвокатско възнаграждение до определения с действащата наредба минимум от 278 лв. В частната жалба се излагат съображения, че делото не било от фактическа и правна сложност, поради което присъдените разноски за адвокатски хонорар били завишени. Жалбодателите твърдят, че същите не били съобразени с предвидения в чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимален размер, нито били съобразени с т.3 на ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В дадения срок е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба „И.” Е., гр. К, чрез представител по пълномощие, в който се излагат съображения за неоснователността й.

По повод и във връзка с подадената частна жалба, Окръжният съд съобрази следното:

По образуваното пред Кърджалийския районен съд гр.д.№ 1323/2013 г. е постановено в закрито заседание определение № 11/ 07.01.2014 г., с което производството по делото е прекратено, като исковата молба е върната на ищците Х. Т. Х., Р. Т. П. и М. Х. С.. С определението Х. Т. Х., Р. Т. П. и М. Х. С. са осъдени да заплатят солидарно на ответника „И” Е., гр. К., деловодни разноски в размер на 550 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. В последствие по повод подадена от ищците частна жалба срещу цитираното определение, Кърджалийския окръжен съд с определение № 226/10.03.2014 г., постановено в друго частно гражданско производство № 88/2014 г., като е приел, че направеното с частната жалба искане по своя характер е такова с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на постановеното прекратително определение в частта му за разноските, е върнал делото на компетентния КРС за произнасяне по направеното от Х. Т. Х., Р. Т. П. и М. Х. С., искане за изменение на прекратителното определение № 11/07.01.2014 г. на Кърджалийския районен съд в частта му за разноските. По този повод Кърджалийският районен съд в развилото се пред него производство с правно основание чл.248 и сл. от ГПК, с атакуваното в настоящото производство, определение № 91/18.03.2014 г., е отхвърлил искането на ищците Х. Т. Х., Р. Т. П. и М. Х. С. за изменение на прекратително определение № 11/ 07.01.2014 г. на КРС в частта му за разноските. За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел, че искането е допустимо, но неоснователно. Приел е, че съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г., минималното адвокатско възнаграждение при предявения материален интерес било в размер по-нисък от присъдения на ответника размер от 550 лв.,но не се явявало прекомерно, защото не надхвърляло трикратния размер, предвиден в §2 от ДР на цитираната наредба.

В този ход на констатации, въззивният съд изгради своето становище.

Стоящата в основата на настоящото производство частна жалба с правно основание чл.248, ал.3,предл. последно от ГПК, е допустима. Разгледана по същество е и основателна. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 и ал.3 от ГПК, в срока за обжалване, а ако актът е необжалваем - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските, като по направеното искане съдът в закрито заседание постановява определение. С постановеното в закритото съдебно заседание по повод своевременно подаденото искане с правно основание чл.248 от ГПК, определение, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г., но неправилно не е съобразил задължителната съдебна практика, обективирана в т.3 на Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г., пост. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. , ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимум. Водим от изложеното и изхождайки от развитието на първоинстанционното производство, настоящата инстанция намира, че следва присъденото от решаващия съд адвокатско възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и 2 от наредбата, действаща към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие – 30.10.2013 г., минимум, който за обективно съединените искове възлиза на 372 лв.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК,съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 91/18.03.2014 г., постановено по гр.д. № 1323/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което в производство по чл.248 от ГПК е отхвърлено искането на А. Д., действащ в качеството си на пълномощник на Х. Т. Х., Р. Т. П. и М. Х. С. за изменение на определение № 11/ 07.01.2014 г. по гр.д. № 1323/2013 г. по описа на КРС, в частта му за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

ИЗМЕНЯ определение № 11/ 07.01.2014 г., постановено по гр.д. № 1323/2013 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в частта му за разноските, като НАМАЛЯ размера на адвокатското възнаграждение, което Х. Т. Х., Р. Т. П. и М. Х. С. са осъдени солидарно да заплатят на „И.” Е., гр. К., от присъдените 550 лв. на дължимите се 372 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.