Р Е Ш Е Н И Е
гр.София ..…......
2020г.
Софийски градски съд – Наказателно отделение, 2 състав, в открито заседание
на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при участието на
секретаря Албена Арсова и прокурор Георги Мирчев разгледа докладваното от съдия
Ангелова НЧД 1394 по описа за 2020г. като прецени следното:
Производството е по реда на чл.44 и
сл. Закон за екстрадицията и европейската заповед за арест.
В Софийски градски съд е постъпило
искане от Софийска градска прокуратура за допускане и изпълнение на Европейска
заповед за арест, издадена на 14.01.2020г. от Районен съд – град Пирна – Федерална Република Германия по производство № 23 Js 518/2019г. за провеждане на
наказателно преследване по отношение на българския гражданин М.Е.А. – роден на ***г***, осъждан, с основно
образование, неженен, ЕГН: ********** по обвинение за извършване на престъпление
по параграф 96, ал.1, №1, ал.2, №5, 97 ІІ от Закона
за пребиваване на чужденци в Германия и 25, ал.2 от Наказателен кодекс на
Федерална Република Германия.
В съдебно заседание исканото лице М.А.
изразява желание незабавно да бъде предаден във Федерална Република Германия по
издадената Европейска заповед за арест.
Прокурорът моли да бъде уважено искането и бъде постановено решение, с
което българският гражданин да се предаде по издадената Европейска заповед за
арест.
Моли да бъде отложено предаването на А. поради наличната
в страната и света извънредна обстановка, свързана с обявената пандемия от коронавирусна инфекция.
Защитникът на исканото лице поддържа
направеното от неговия подзащитен изявление. Депозира
искане спрямо А. да не бъде вземана мярка
за неотклонение „задържане под стража“, тъй като към момента не се осъществяват
трансфери с Федерална Република България и до нормализиране на ситуацията би се
отлагало неговото предаване. В
изпълнение на процедурата по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА съдът разясни на исканото лице
възможността за изразяване на съгласие от А. за предаване и за отказ от
прилагане на принципа на особеността по чл.61 ЗЕЕЗА. Българският гражданин М.А.
изрази съгласие за незабавно предаване на немските власти и заяви, че желае да
се полза от принципа на особеността, за да не може да бъде наказателно
преследван, съден или задържан за престъпление, извършено преди предаването му,
различно от това, за което е издадена заповедта. Вземайки предвид хипотезата на
чл.45, ал.1 ЗЕЕЗА, в заседанието, в което исканото лице декларира желанието си
за предаване,
му бе определен тридневен срок за даване възможност за
оттегляне на депозираното съгласие, който изтече на 01.06.2020г. Фактът, че в
определения срок А. не декларира оттегляне на съгласието си с разяснените
последици от това, мотивира съда в определения от закона 7-дневен срок да аргументира
настоящото решение.
Съобразявайки материалите по делото и
наведените от страните доводи, съдът установи следното:
Българският гражданин М.Е.А. е роден на ***г***,
живущ ***, осъждан, с основно образование, неженен, ЕГН: **********.
В Софийски градски съд е постъпила
Европейска заповед за арест, издадена от Районен съд – гр. Пирна
– Федерална република Германия с искане за предаване на българския гражданин М.А.
за наказателно преследване по обвинение за осъществено престъпление за периода 02.11.2018г.
– 04.11.2018г. в град Дрезден в съучастие с други лица, оказвайки помощ на
седем иракски граждани да извършат действие в нарушение на закона – да ги
преведат в страната без те да имат разрешение за пребиваване. За тези си действия
А. е получил или му е било обещано да получи имотна облага. Нелегално
превозваните и прекарани във Федерална Република Германия лица са били
подложени на условия, застрашаващи живота им, на нечовешки или унизителни
условия или на опасност да получат тежки увреждания на здравето. Действията си А.
е осъществявал като член на банда, която се е организирала да извършва
продължително време такива престъпления и той го е извършвал системно с цел
получаване на облага. Така описаното
деяние е подведено под правните норми на параграф 96, ал.1, №1, ал.2, №5, 97 ІІ от Закона за пребиваване на чужденци в
Германия и 25, ал.2 от Наказателен кодекс на Федерална Република Германия, квалифицирани
като „подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната”. Според немския
наказателен закон за описаното престъпление се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ до 10 години. В този смисъл е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА за престъплението, за преследване на което се иска лицето, да се
предвижда наказание „лишаване от свобода”. Наред с това настоящият състав
счита, че деянието, за което е издадена заповедта, представлява престъпление и
по българския наказателен закон, като описаните факти биха били подведени под правната
норма на чл.281, ал.2, т.1, т.2, т.3, т.4 и т.5 вр.
ал.1 от българския НК. В конкретния случай, обаче, не е приложимо това
изискване за изследване на двойна наказуемост, тъй като визираното от издаващия
орган престъпление попада под хипотезата на чл.36, ал.3, т. 13 ЗЕЕЗА.
Запознавайки се със съдържанието на
коментираната Европейска заповед за арест, съдът прецени, че тя отговаря на
изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се придружава с превод на български език. Наред с
това не са налице основанията, при които съдът отказва или преценява отказ за изпълнението
й, тъй като това престъпление, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в
Република България, А. е пълнолетен и според изисканата справка за съдимост
същият е осъждан на територията на Република България, но на наказание
„лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за съответен изпитателен
срок, за да може да бъде направен евентуален извод, че той следва да изтърпи наказание
по постановена присъда или е осъден за същото престъпление, за което се
осъществява наказателно преследване на територията на Федерална Република
Германия, по повод на което е издадена Европейската заповед за арест. Съдът
съобрази и факултативните изисквания на чл.40 ЗЕЕЕЗА и прецени, че не са налице
предпоставки да откаже да изпълни коментираната заповед като наред с това издаващият
орган в писмо е депозирал гаранции, че българският гражданин ще бъде върнат в
Република България за изтърпяване на евентуално наложено наказание във ФРГ или
за прилагане на мярката за неотклонение „задържане под стража”.
По отношение претенцията на защитника
на исканото лице за неопределяне на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо подзащитния му, съдът преценява, че тя
не може да бъде удовлетворена, тъй като разпоредбата на чл. 44, ал. ЗЕЕЗА безапелационно
посочва, че във всички случаи, когато допуска изпълнение на ЕЗА съдът взема
мярка за неотклонение задържане под стража до фактическото предаване на
исканото лице на издаващата държава. В този смисъл мярката за неотклонение на М.А.
не е обвързана с последващи действия на прокуратурата
или съда, свързани с временно отлагане на предаването му. Тук е мястото да бъде
отговорено и на искането на прокурора за постановяване
от съда на временно отлагане на предаването на А. и максимално удължаване на
срока за предаването му по смисъла на чл. 23, т.3 от РРЕЗА. В това производство
съдът може да се произнесе по този въпрос в позитивен смисъл единствено при
наличие на лимитативно визираните в чл.52, ал.1 ЗЕЕЗА предпоставки – наличие на
незавършено наказателно производство или влязла в сила присъда по отношение на
исканото лице – до отпадане на тези предпоставки – приключване на наказателното
производство или изтърпяване на наложеното му наказание. В конкретния случай не
сме изправени пред подобна ситуация, а аргументите, изложени от прокурора,
свързани с налични ограничителни мерки за пътуване до ФРГ, касаят действия на
прокуратурата по чл.54 ЗЕЕЗА по фактическо предаване на лицето. Едва, ако в
рамките на визирания в чл. 54, ал.1 ЗЕЕЗА срок не се извърши предаване на лицето,
то тогава прокуратурата би могла да сезира съда за произнасяне в производство
по чл. 54, ал.3 ЗЕЕЗА. Това определя и претенцията на прокурора като
преждевременно афиширана в рамките на настоящото производство.
По изложените съображения и преценявайки,
че са налице предпоставките за предаване на българския гражданин М.Е.А. в
изпълнение на Европейска заповед за арест, като не са налице основанията по чл.
39 и чл.40 ЗЕЕЗА, настоящият съд счита,че следва да бъде уважено направеното
искане за предаване на М.Е.А. за осъществяване на наказателно преследване по
обвинение за извършване на престъпление по параграф 96, ал.1, №1, ал.2, №5, 97 ІІ от Закона за пребиваване на чужденци в
Германия и 25, ал.2 от Наказателен кодекс на Федерална Република Германия в
изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 14.01.2020г. от Районен
съд – град Пирна – Федерална Република Германия по
производство № 23 Js 518/2019г., поради което
Р
Е Ш И :
Предава на компетентните власти на
Федерална Република Германия М.Е.А. – роден на ***г***, живущ ***, български
гражданин, осъждан, с основно образование, неженен, ЕГН: ********** в
изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на 14.01.2020г. от Районен
съд – гр.Пирна – Федерална Република Германия по
производство № 23 Gs 518/19 за провеждане на наказателно преследване
по обвинение за извършване на престъпление по параграф
96, ал.1, №1, ал.2, №5, 97 ІІ от Закона за
пребиваване на чужденци в Германия и 25, ал.2 от Наказателен кодекс на
Федерална Република Германия.
На основание чл.44, ал.7 ЗЕЕЗА взема
по отношение на М.Е.А. с ЕГН: ********** мярка за неотклонение „задържане под
стража” до фактическото му предаване на Федерална Република Германия.
Преписи от решението да бъдат
изпратени на исканото лице и Софийска градска прокуратура.
Да бъде уведомен издаващият орган – съдия
при Районен съд – гр. Пирна– Федерална Република
Германия по производство № 23 Js 518/2019г.
Заверен препис от решението незабавно
да бъде изпратен на Върховна Касационна прокуратура за издаване на
постановление за неговото изпълнение.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
:
1.
2.