№ 502
гр. Видин, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тодор Г. ПопИ.
при участието на секретаря Полина П. Каменова
като разгледа докладваното от Тодор Г. ПопИ. Гражданско дело №
20241320100042 по описа за 2024 година
Предявен е брачен иск, с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, от М. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ******, обл. ******, ул. ****** против Л. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ******, обл. ******, ул. ******.
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права са: че
страните са разделени от повече от 15 години и не поддържат семейни
отношения помежду си, поради което счита, че гражданския брак е дълбоко и
непоправимо разстроен; че децата от сключения граждански брак са
пълнолетни и живеят самостоятелно.
Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да прекрати
гражданския брак между страните с развод по вина на ответницата; не
претендира предоставяне на семейно жилище, тъй като сочи, че страните
нямат такова поради дългогодишната си раздяла; не претендира издръжка за
бъдеще време; иска ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име
– М.. Иска поставяне в дял на страните по един от придобитите по време на
брака им недвижими имоти.
В срока за отговор на исковата молба, ответницата е подала писмен
отговор, с който признава, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо
разстроен, но по вина на ищеца; също не претендира предоставяне на семейно
1
жилище, издръжка за бъдеще време, както и иска да възстанови пред –
брачното си фамилно име; оспорва искането на ищеца за поставяне в дял на
недвижими имоти между страните като недопустимо.
Налице са обстоятелства, които се признават от ответника и които не се
нуждаят от доказване, именно: че страните нямат непълнолетни родени от
брака деца и че се намират във фактическа раздяла повече от 15 години.
В съдебно заседание на 11.07.2024 г. страните са заявили, че искат бракът
да се прекрати без съда да се произнася по въпроса за вината. И двамата са
заявили, че желаят съдът да им предостави за ползване семейното жилище,
находящо се в гр. ******, на ул. ******, обективирано в нотариален акт №
199/1991 г.
Съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Страните са сключили граждански брак на **.**.**** г. с акт за граждански
брак № ****/**.**.**** г., видно от представеното удостоверение за сключен
граждански брак, изд. от Община Видин. Не е спорно, че имат родени от брака
деца, които към датата на подаване на исковата молба са пълнолетни.
В съдебно заседание на 11.07.2024 г. страните са заявили, че са съгласни
бракът им да бъде прекратен без съдът да се произнася по въпроса за вината.
В исковата молба и отговора страните не претендират заплащане на издръжка
по между си, като жената желае след прекратяване на брака да носи
предбрачното си фамилно име М..
Единствения спорен въпрос между страните е на кого да бъде
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ******, на
ул. ******, обективирано в нотариален акт № 199/1991 г.
По делото са разпитани свидетелите С. А. И. – брат на ищеца и Ц. М. Д.
– без родство.
От показанията на свидетеля С. И. се установява, че същият е брат на
ищеца и живее в същата къща на ул. ******, на втория етаж; сочи, че брат му
живее на първия етаж. Посочва, че ответницата също е живяла в къщата на
първия етаж с ищеца, като твърди, че след това заминала за чужбина. Излага,
че от 4 – 5 години страните не са заедно, като от тогава до сега ответницата е
пребивавала в къщата само когато е била в отпуск и се е прибирала от ******.
Твърди, че ответницата последно е идвала в къщата преди около месец и
2
изхвърлила от там багаж. Сочи, че от както ответницата разбрала за делото в
рамките на 40 дни идвала около 4 или 5 пъти в къщата, като твърди, че той не
е бил там, а това го е чул от баща си. Твърди, че когато ответницата е идвала е
отсядала на първия етаж на къщата, където живее брат му. Сочи, че същата е
изнесла багажа си от къщата и сега нощува в дома на майка си.
От показанията на свидетелката Ц. Д. се установява, че същата познава
страните по делото, тъй като са живели в един квартал. Посочва, че къщата им
се намира в гр. ******, на ул. „******, като страните по делото живели на
първия етаж на къщата, а братът на ищеца на втория етаж. Твърди, че страните
живели в ******, като тя също заминала за ******. Посочва, че когато си
идвали от чужбина, живели в къщата на ул. „******. Сочи, че последните
пъти, когато ответницата си идвала, ищецът не я допускал в къщата, като през
май месец я изпъдил от там и тя сега отсяда при майка си когато се прибира от
чужбина. Посочва, че ответницата рядко си идва от ****** – в годината по два
пъти, освен ако не се наложи нещо спешно.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, същите са последователни,
непротиворечиви и кореспондират на останалите доказателства по делото.
Ищецът претендира предоставянето на семейното жилище, находящо се
на ул. „******, тъй като твърди, че няма друго жилище, където да живее, а
именно сочи, че има жилищна нужда, както и твърди, че здравословното му
състояние е влошено.
Ответницата също претендира предоставяне ползването на семейното
жилище находящо се в гр. ******, на ул. ******, обективирано в нотариален
акт № 199/1991 г. или алтернативно предоставяне на ползването на семейното
жилище и на двамата съпрузи, като всеки от тях да ползва по една стая, а
холът, кухнята и сервизните помещения да се ползват общо от тях.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК, при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Съгласно чл. 56, ал. 5 от СК, когато съпрузите са
съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище,
съдът предоставя ползването му на единия от тях, като взема предвид
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства.
3
Съдът намира, че следва да отхвърли исканията на страните за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ******, на
ул. ******, обективирано в нотариален акт № 199/1991 г., като неоснователни,
поради следното:
Видно от приложения по делото нотариален акт № 199, том I, нот. дело
№ 412/1991 г. на нотариус при Видински районен съд – Л. Ц., страните са
придобили по време на брака процесното жилище, за което се твърди, че е
семейното такова, а именно: ½ ид. част от масивната двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ от 100 кв. метра, построена по силата на отстъпено
право на строеж в парцел XII-4460 в кв. 327 по плана на гр. ******, който
парцел е идентичен с парцел IX в кв. 25 по стария план на гр. ******, целият
от 348 кв. м., както и ½ ид. част от правото на строеж върху посочения парцел.
От представения по делото нотариален акт № 173, том III, рег. № 4365,
нот. д. № 459/2014 г. на нотариус Л. Ц. с район на действие РС – Видин,
вписана в НК под № 029 се установява, че страните са придобили по време на
брака си и друго жилище, а именно: находящо се в гр. ******, на ул. ******.
По делото не са събрани доказателства относно обитателите на това жилище и
дали същото е обитаемо въобще. Ищецът твърди, че ответницата може да
разполага неограничено с този имот, но не посочва защо той не може да
обитава същия, а именно не се доказа по делото, че ищецът има жилищна
нужда, тъй като е очевидно, че освен семейното жилище страните притежават
и друг имот.
Също така, ищецът се позовава на хипотезата на чл. 56, ал. 5 от СК, че
при решаване на въпроса на кого да предостави ползването на семейното
жилище, съдът следва да съобрази здравословното състояние на ищеца.
Същият е представил по делото Епикриза при изписване от Европейска
болница от гр. ******, ******, в която е посочена крайна диагноза –
Исхемична кардиопатия. Съдът констатира, че в епикризата е посочена дата
на изписване от болницата 20.04.2011 г., а именно здравословното състояние,
което ищецът установява е преди повече от десет години, а по делото липсват
доказателства за здравословното състояние на ищеца към настоящия момент.
Не е спорно по делото, а и от разпита на свидетелите също се установява,
че ответницата преимуществено живее в ****** и рядко се прибира в ******.
Същевременно са налице данни по делото, че ответницата когато се прибира в
4
****** отсяда в това жилище. Както се посочи по-горе страните притежават и
друг имот, където също ответницата би могла да живее.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че ищецът не доказа по
безспорен и категоричен начин нито жилищната си нужда, нито влошеното си
здравословно състояние. Ответницата също не доказа, че има жилищна нужда.
С оглед на това, съдът намира че следва да отхвърли исканията на страните за
предоставяне на един от тях ползването на семейното жилище, находящо се на
ул. ******. Същевременно, установи се по делото, че процесното семейно
жилище представлява етаж от къща, с площ е от 100 кв.м., тоест състои се от
достатъчно обособени стаи за ползване от всека от страните, и при положение,
че ответницата работи и живее приемуществено в чужбина и рядко се прибира
в Р.******, нямо пречки жилището да се ползва от двамата съпрузи.
С оглед изхода на делото съдът счита, че разноски по делото в полза на
страните не следва да се присъждат, а окончателната държавна такса по
делото следва да бъде заплатена по равно.
На основание чл. 329 ГПК, окончателната държавна такса, която Съдът
определи на 40.00 лв. ще следва да бъде заплатена от страните по равно.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданския брак между М. А. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, обл. ******, ул. ****** и Л. Г. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, обл. ******, ул. ******, сключен на **.**.**** г. с акт за
граждански брак № ****/**.**.**** г., изд. от Община Видин, без да се
произнася по въпроса за вината.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на М. А. И., ЕГН ********** за
ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр.
******, общ. ******, обл. ******, ул. ****** на него, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО на Л. Г. И., ЕГН ********** за
ПРЕДОСТАВЯНЕ ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище, находящо се в гр.
******, общ. ******, обл. ******, ул. ****** на нея, като неоснователно.
След прекратяване на брака, жената ще носи предбрачното си
фамилното си име М..
5
ОСЪЖДА М. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, обл. ******, ул.
******, да заплати окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева в полза
на Районен съд - Видин.
ОСЪЖДА Л. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, обл. ******, ул.
******, да заплати окончателна държавна такса в размер на 20.00 лева в полза
на Районен съд - Видин.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
6