гр. Сливен, 23.09.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - Сливен в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ: Детелина
Бозукова
при участието на
секретаря Радостина Желева, като разгледа адм. дело № 265 по описа за 2022
година докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/.
Образувано е по
жалба на Р.М.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0306-000237 от 14.06.2022 г., издадена от Началник
група в РУ Нова Загора към Областна дирекция на МВР Сливен, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, на Р.М.Д. *** е наложена принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на ППС", за срок от 1 година,
считано от 14.06.2022г. и са отнети 2
бр.табели с № ********.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради
липса на изложени в него мотиви за продължителността на срока на ПАМ. Твърди,
че липсва основание за издаването на заповедта. Моли за отмяна на акта,
алтернативно за намаляване срока на наложената ПАМ. В съдебно заседание
оспорващия не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата – Началник Група в РУ Нова Загора към Областна дирекция на МВР Сливен,
в съдебно заседание редовно и своевременно призован, не изпраща представител. В
писмено становище оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Прави възражение
за прекомерност на адвокатски хонорар, в случай че се претендира такъв.
Административен
съд Сливен приема от фактическа страна следното:
На Р.М.Д. *** е
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 687968 от 14.06.2022г. Административно
наказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 14.06.2022
г. около 00.15 ч. в г. Н. З. до бензиностанция Лукойл в посока юг-север,Д.
управлява лек автомобил "Ауди А4" с рег. № ********, като след справка в информационната система на
КАТ е установено, че същият не е правоспособен.
Нарушението е повторно в едногодишен срок от влязло в сила НП № 21-0813-001876/06.12.2021г.,
връчено на 16.02.2022г. и влязло в сила
на 03.03.2022г.
С оспорената в
настоящото съдебно производство Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП /л.4/, на жалбоподателя Р.Д. е
наложена принудителна административна мярка – "прекратяване на
регистрацията на ППС", за срок от 1 година, считано от 14.06.2022г. и са
отнети 2 бр.табели с № ********. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, като от фактическа страна е обоснован с
обстоятелството, че на 14.06.2022 г. около 00,15 ч. в г.Н. З. до бензиностанция
Лукойл в посока юг-север е спрян за проверка движещият се лек автомобил "Ауди
А4" с рег. ********, управляван от с. Р.Д., без същия да е правоспособен
водач – не притежава валидно СУМПС и за това е съставен АУАН.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в образуваната
административна преписка по издаване на обжалваната заповед – заповед
№343з-3031/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР Сливен /л.26/, справка за
нарушител водач на Д. /л.6/, НП№ 21-0813-001876/06.12.2021г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР Ямбол, с което на основание чл.15 ал.2 от ЗАНН
глобата на Р.Д. е заменена с обществено порицание, влязло в сила на 03.03.2022г. /л.33/, АУАН № GА № 687968 от 14.06.2022г., съставен срещу Р.Д. /л.5/,
резолюция № 22-0306-М 000079/14.06.2022г. на Началник група РУ Нова Загора към
ОДМВР Сливен /л.7/ и справка за собственост на превозно средство с рег.№ ******** /л.8/.
Въз основа на
така установените факти и всички събрани доказателства, неоспорени по
предвидения процесуален ред, съдът приема
от правна страна следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с
обжалваната заповед принудителна административна мярка, в законово установения
преклузивен срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледано по
същество, оспорването направено с жалбата е неоснователно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а",
т. 6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 343з-3031 от 31.12.2021 г. на
Директора на Областна дирекция на МВР Сливен, с която на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и Заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОДМВР Сливен, които да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл. 171, т. 2а от ЗДвП/, сред които е Началник на група „Пътен контрол“ в РУ Нова
Загора. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП № 22-0306-000237 от 14.06.2022 г.
е издадена от материално и териториално компетентен административен орган и в
рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми
реквизити. Противно на твърденията в жалбата заповедта е мотивирана, като са посочени релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално
правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП на лице, което е и собственик на МПС, непритежаващо
свидетелство за управление – неправоспособен
водач. В мотивите й изрично се препраща към фактическите обстоятелства,
удостоверени в приложения по делото АУАН GА № 687968 от 14.06.2022г., съставен против Р.Д., които
мотиви обезпечават възможността за възприемане съдържанието на волеизявлението
– прекратяване на регистрацията на ППС поради установено нарушение, изразяващо
се в нарушаване на забрана за управление на МПС без правоспособност, за което
отговорен е водачът - собственик на автомобил. Същите осигуряват и възможност
за извършване на съдебен контрол спрямо приложения, респ. спрямо дължимия
материален закон.
С оглед на
гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Съдебният
контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт
обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно -
следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните
административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ,
техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0306-000237 от 14.06.2022 г., е издадена на
основание чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се
прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство" на собственик, който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК– за срок от 6 месеца до
една година.
Както се
отбеляза, приложената на Р.Д. с обжалвания административен акт ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП от фактическа страна се основава на това, че 14.06.2022
г. около 00,15 ч., в г.Н. З. до бензиностанция Лукойл в посока юг-север е спрян
за проверка движещият се лек автомобил "Ауди А4" с рег. ********, с.
на Р.Д., като е установено, че автомобилът се управлява от Д., който е неправоспособен – повторно в едногодишен срок от
влязло в сила НП № 21-0813-001876/06.12.2021г., връчено на 16.02.2022г. и
влязло в сила на 03.03.2022г.
Следователно
наложената на жалбоподателя принудителна административна мярка е в хипотезата
на чл. 171, т. 2а, б.
"а", предл. първо от ЗДвП - на водач, собственик на
превозно средство, който го управлява, без да е правоспособен
водач.
Не е спорно по
делото, че лек автомобил "Ауди А4" с рег. № ******** - превозното
средство, което е било управлявано от неправоспособен
водач и респ. което ППС е обект на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, е собственост на водача и жалбоподател Р.Д.. Оспорва се
от страна на жалбоподателя фактическото извършване на деянието, като се излагат
твърдения, че същият към момента на проверката е бил извън автомобила, а
последният е бил паркиран.
Съдът
констатира, че административният орган – Началник Група към ОДМВР Сливен РУ Нова
Загора е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата,
необходими за установяване на релевантните факти по случая. Безспорно се
установява, че лицето Р.Д. е управлявал собствения си автомобил на посочените в
акта дата и място без да е правоспособен водач, видно от приобщения по делото
АУАН GА № 687968 от 14.06.2022г., чиято
доказателствена сила не е оборена по предвидения процесуален ред в хода на
настоящото производство. Обстоятелството, че Д. е неправоспособен водач се
установява от справката за нарушител/водач и от приложеното НП № 21-0813-001876/06.12.2021г., връчено на
16.02.2022г. и влязло в сила на
03.03.2022г. Тези факти не са оборени по делото с ангажиране на
допустими и относими доказателства, поради което съдът приема за безспорно
установено, че е нарушена забраната по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като така установеното
нарушение е юридическият факт, пораждащ правомощието на административния орган
да наложи на собственика, в случая и водач на моторното превозно средство ПАМ
по чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП.
Оспорената
заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ
прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на
движението и преустановяване на административни нарушения. Видно от
представената справка за нарушител/водач, издадена по отношение на Р.Д. на л.6
от делото, за същия няма данни към момента на извършване на нарушението да има
СУМПС. След като липсват данни за налично свидетелството за управление на МПС,
то водачът е неправоспособен и е налице
хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.
"а", от ЗДвП. В случая, административният орган не само е имал право,
но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е
императивна и органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е.
преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от
законодателя при създаване на правната норма.
Наложената
принудителна административна мярка е съобразена и с целта на закона, установена
както в обществен интерес, така и в интерес на самия водач - да се гарантира
безопасността на движението по пътищата, като се предотвратят тежките последици
при управление на МПС от водачи, които са неправоспособни и представляват
сериозен риск както за себе си, така и за останалите участници в движението по
пътищата. Не се установява и засягане на права и законни интереси на
жалбоподателя Д. в степен, несъответстваща на необходимото за постигане на
целта, за която е издадена оспорената заповед. В този смисъл не са налице
основания нито за отпадане на процесната принудителна административна мярка,
нито за намаляване на срока й на действие.
Принудителните
административни мерки са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава
легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона
случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от
категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат
подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и
по отношение на изпълнението им. Целта на принудителните административни мерки,
налагани по реда на чл. 171 от ЗДвП е да се осигури
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения. Конкретно, принудителна административна мярка,
приложена по реда на чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, видно от съдържанието на същата законова норма, е
преустановителна по характера си, т. е. тя се налага за да се преустанови
извършването на едно нарушение, като цели възстановяването на законосъобразното
фактическо състояние. Това предполага към датата на издаване на административен
акт за прилагане на ПАМ, административното нарушение да съществува. В случая
административният орган правилно е отчел факта, че се касае за прилагане на
преустановителна ПАМ, като законоустановените изисквания за взетото
административно решение са обективирани към датата на волеизявлението на
административния орган, последното е задължително условие за точното прилагане
на закона.
С оглед на
изложеното съдът приема жалбата на Р.Д. за неоснователна.
При този изход и
поради липса на заявено искане за разноски на ответника не се дължат такива.
Решението не
подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр.
второ от ЗДвП.
С тези мотиви, на
основание чл.172 от АПК, Административен съд Сливен
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.М.Д. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-0306-000237 от 14.06.2022 г., издадена от Началник група в РУ Нова
Загора към Областна дирекция на МВР Сливен, с която на основание чл. 171, т. 2а, б.
"а" от ЗДвП, на Р.М.Д. *** е наложена принудителна административна
мярка "прекратяване на регистрацията на ППС", за срок от 1 година,
считано от 14.06.2022г. и са отнети 2
бр.табели с № *******, като неоснователна.
Решението е
окончателно.
СЪДИЯ: