№ 406
гр. Варна, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. СВ. ЯНЧ., с ЕГН **********, с
адрес: гр.Белослав, ул.”Роза” №34, действащ чрез адв.С.К., със съдебен адрес:
гр.Варна, ул.”Бдин” №21а, ет.1, офис 4, против Решение №262843 от
22.11.2021г. постановено по гр.д.№15975/2020г. на PC Варна, в частта, с която
са уважени предявените от ”А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Кукуш” №1, представлявано
от А.В.Д. и М.М., действащи чрез адв.А.П., преупълномощена от АД ”Попов,
Арнаудов и партньори”, със съдебен адрес: гр.София, пл.”Света Неделя” №4,
ет.4, против жалбоподателя, искове с правно основание чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК вр. с чл.92 от ЗЗД, за приемане на установено, че въззивника
дължи на въззиваемия сумата от сумата от общо 812.51лв., представляваща
сбор от неустойките за предсрочно прекратяване на Рамков договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане №********* от
11.12.2015г., ведно с Приложения №1 от 12.05.2017г. и от 29.06.2017г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда-11.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за
което вземания е издадената Заповед №1785/13.05.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4401/2020г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като се оспорват изводите на съдът, че
1
претендираните неустойки могат да се кумулират, тъй като обезщетяват
различни вреди. По отношение на неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, се поддържа, че същата не е дължима доколкото няма ангажирани
доказателства за прекратяване на договора, а предвид факта, че ищеца не се е
позовал на спиране на достъпа до мрежата на потребителя, то в отговора на
исковата молба такова оспорване не е и направено. Сочи се, че доказателства
за спрян достъп до мрежата на потребителя, не са събрани в производството.
Ето защо се поддържа, че липсва валидно предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, съответно претенцията на ищеца за неустойка
в общ размер на 239.82лв., се явява неоснователна. Относно неустойката,
представляваща стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните
устройства, се сочи, че същата е втора уговорена неустойка, дължима
кумулативно с първата посочена такава в т.6.3.1 от договорите. Твърди се че
въпросната неустойка в размер на 77.69лв. цели обезщетяване вредите от
неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя, като
същата е уговорена не в договора за продажба на изплащане, а в основния
договор. Поддържа се, че тази неустойка е уредена като кумулативно
дължима с първия вид неустойка, респективно че с предвиждането в договора
за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими
санкции, се надхвърля обезпечителната и обезщетителна функция на
неустойката и тя се явява необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от
ЗЗП. Поддържа се още, че тъй като клаузата за неустойка не е индивидуално
уговорена, то тя е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Касателно
предвидената в т.6.3.4 от Приложения №1 към договорите неустойка
претендирана в размера на стойността на оборудването, се твърди, че такава
не се дължи, защото между страните не е уговорена неустойка за процесното
неизпълнение. Сочи се, че в т.6.3.4 от процесните Приложения №1, е
предвидено, че операторът има право да получи обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора,
т.е. приложим е чл.79 от ЗЗД, според който се дължи за обезщетение за вреди
от неизпълнението, а не неустойка по чл.92 от ЗЗД. На последно място, се
оспорват изводите на първоинстанционният съд, че размера на неустойките
не е оспорен от ответника, поради което съдът не дължи проверка на същите
по размер. Сочи се, че в депозирания отговор на искова молба исковите
претенции са оспорени изцяло, както по основание, така и по размер. Моли ли
се за отмяна на решението в обжалваната му част, съответно за отхвърляне на
исковите претенции, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемият, е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за неоснователност на
същата. Поддържа се, че решението в атакуваната му част, е правилно,
2
законосъобразно и мотивирано, поради което се моли за потвърждаването му.
В съдебно заседание въззивникът, чрез назначеният му особен
представител поддържа жалбата и моли за уважаването ѝ.
Въззиваемата страна, чрез писмено становище от процесуалният
представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. вр. чл.415 от ГПК вр.
с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.205 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД за установяване в
отношенията между ”А1 България” ЕАД и Д. СВ. ЯНЧ., че последният дължи,
както следва: -сумата от 577.49лв., представляваща сбор от непогасено
задължение за ползвани електронни съобщителни услуги, за които са
издадени фактури за периода от 12.09.2017г. до 26.01.2018г., в общ размер на
525.57лв. и незаплатена цена за предоставени продукти на изплащане, в общ
размер на 51.92лв., дължими на основание Рамков договор за електронни
съобщителни услуги и продукти на изплащане №********* от 11.12.2015г.; -
сумата от 143.58лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху
сумата на главницата от 577.49 лв. за периода от 03.10.2017г. до 04.05.2020г.
и -сумата от 812.51лв., представляваща сбор от неустойките за предсрочно
прекратяване на договори за мобилна интернет услуга и за пакетна услуга,
като и за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на
продадени крайни устройства, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението в съда- 11.05.2020г., до
окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор с
№********* от 11.12.2015г., който има рамков характер и за предмет
предоставянето на електронни съобщителни услуги /мобилни услуги за SIM
карти с телефонни номера, телевизия, интернет и пр./ и продукти /апарати/ на
изплащане. Сочи се, че параметрите на конкретно предоставяните услуги и
продукти са фиксирани в допълнително подписани индивидуални договори
и/или приложения към рамковия договор. С Приложение №1 от 12.05.2017г.
ищеца е предоставил на ответника мобилна абонаментна услуга за SIM карта
с телефонен №********** с месечна абонаментна такса от 20.99лв. с ДДС за
срок от 24 месеца, т.е. до 12.05.2019г. С Договор за продажба на изплащане от
12.05.2017г. е предоставен Апарат Huawei P8lite DS Black MAT 25, чиято
цена следва да се заплати на 24 вноски-една първоначална и 23 месечни
вноски, всяка в размер на по 12.98лв. С Приложение №1 от 17.05.2017г. е
предоставена мобилна интернет пакетна абонаментна услуга за SIM карта с
3
телефонен №********** с месечна абонаментна такса от 15.99лв. с ДДС за
срок от 24 месеца. С Приемо-предавателен протокол от 17.05.2017г. е
предоставен продукт-устройството СС Partner Huawei B310s-22 LTE Hotspot
Black. С Приложение №1 от 29.06.2017г. е предоставена пакетна услуга-
фиксиран интернет през мобилна мрежа /Net Box/ с телефонен №**********,
телевизия през сателитна технология /Мтел ТВ/ с №2011000306025 и мобилна
услуга /Мтел Безкрай/ с телефонен №**********. с обща месечна
абонаментна такса от 39.99лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С Приемо-
предавателен протокол от 29.06.2017г. е предоставен продукт-устройство
Huawei 2ТЕ CPE В310. С Приложение №1 от 29.06.2017г. е предоставена
мобилна абонаментна услуга за SIM карта с телефонен №**********, с
месечна абонаментна такса от 8.99лв. с ДДС за срок от 24 месеца. С
Приложение №1 от 29.06.2017г. е предоставена мобилна интернет
абонаментна услуга за SIM карта с телефонен №**********, с месечна
абонаментна такса от на 9.99лв. с ДДС за срокът от 24 месеца. Според
постигнатите договорености между страните, използваните от абоната услуги,
излизащи извън обхвата на избраните тарифни планове, се таксуват съгласно
ценоразписа на мобилния оператор, посочен в отделно/и Приложение/я и/или
достъпен на интернет адреса на А1 България, а за неуредените в
индивидуалните договори въпроси, се прилагат Общите условия за
взаимоотношенията между “Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи. На основание горепосочените
договори и във връзка с предоставяните услуги и продукти на изплащане,
ищецът е издавал ежемесечни фактури, в които са отразени таксите за
ползваните електронни съобщителни услуги и месечните вноски за
предоставените продукти на изплащане. Съгласно чл.26.5 от ОУ абоната
разполага с 15-дневен срок, след издаването на всяка една фактура, за
плащане на посочената в нея сума, през който период вземането е ликвидно, а
след изтичането му става изискуемо. Сочи се, че в случая са налице
изискуеми и незаплатени задължения на ответника по горепосочените
договори в общ размер на 577.49лв., които включват незаплатени задължения
за ползвани електронни съобщителни услуги по фактури издадени през
периода от 12.09.2017г. до 26.01.2018г., възлизащи на сумата от общо
525.57лв. и непогасени задължения за месечни вноски за предоставени
продукти на изплащане по фактури издадени през периода от 12.09.2017г. до
29.12.2017г., в общ размер на 51.92лв. Поддържа се, че при неплащане на
дължимите суми по фактурите, след изтичане на срока им за плащане,
договорът се счита за едностранно прекратен от страна на мобилния оператор
по отношение на услугата, за която е забавено плащането. Ето защо и на
основание чл.92 от ЗЗД и договорените между страните условия, поради
виновното неизпълнение от страна на ответника, от страна на ищецът е
4
начислена неустойка в общ размер на 812.51лв. Сочи се, че при прекратяване
на абонаментът по договор за услуги бъде прекратен по инициатива или вина
на абоната преди изтичането на срока за ползване, същия дължи на оператора
неустойка, в размер на месечните абонаментни такси, по техния стандартен
размер, без отстъпка и без ДДС, считано от датата на прекратяване до
изтичане на съответния срок за ползване. Сочи се, че ако абонатът е
физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване не може да бъде по-голям от сбора на три месечни абонаментни
такси по техния стандартен размер без отстъпка и без ДДС. В конкретният
случаи се претендира неустойка за предсрочно прекратяване размер на 3
месечни такси, както следва: -52.47лв. по договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен №**********, за което е издадена сметка №********* от
29.12.2017г.; -39.96лв. по договор за мобилна интернет услуга за SIM карта с
телефонен №**********, за което е издадена сметка №********* от
16.02.2018г.; -99.96лв. по договор за пакетна услуга /пакет/-фиксиран
интернет през мобилна мрежа /Net Box/ с телефонен №**********, телевизия
през сателитна технология /Мтел ТВ/ с №2011000306025 и мобилна услуга
/Мтел Безкрай/ с телефонен №**********, за което е издадена сметка
№********* от 29.12.2017г.; -22.47лв. по договор за мобилна услуга за SIM
карта с телефонен №**********, за което е издадена сметка №********* от
09.02.2018г. и -24.96лв. по договор за мобилна интернет услуга за SIM карта с
телефонен №**********, за което е издадена сметка №********* от
23.02.2018г. Претендира се и неустойка за възстановяване на стойността на
отстъпките от пазарните цени на крайните устройства /закупени изцяло или
предоставени на изплащане/, както и стойността на невърнатото техническо
оборудване, предоставено за временно ползване, чиито общ размер възлиза на
572.69лв. и се формира, както следва: -77.69лв., съставляващи неустойка за
възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство-Апарат
Huawei P8lite DS Black MAT 25, предоставено c Договор за продажба на
изплащане от 12.05.2017г., предоставено в пакет с мобилна услуга за SIM
карта с телефонен №**********, за която е издадена сметка №********* от
29.12.2017г.; -140лв., съставляващи неустойка за възстановяване на
стойността на невърнато техническо оборудване СС Partner Huawei B310s-22
LTE Hotspot Black, предоставено по договор за мобилна интернет услуга за
SIM карта с телефонен №**********, за която в издадена сметка
№********* от 16.02.2018г.; -90лв., съставляващи неустойка за
възстановяване на стойността на невърнато техническо оборудване-приемник,
предоставено по договор за пакетна услуга /пакет/-фиксиран интернет през
мобилна мрежа /Net Box/ с телефонен №**********, телевизия през
сателитна технология /Мтел ТВ/ с №2011000306025 и мобилна услуга /Мтел
Безкрай/ с телефонен №**********, за което е издадена сметка №*********
5
от 29.12.2017г.; -140лв., съставляващи неустойка за възстановяване на
стойността на невърнато техническо оборудване-Huawei 2ТЕ CPE В310,
предоставено по договор за пакетна услуга /пакет/-фиксиран интернет през
мобилна мрежа /Net Box/ с телефонен №**********, телевизия през
сателитна технология /Мтел ТВ/ с №2011000306025 и мобилна услуга /Мтел
Безкрай/ с телефонен №**********, за което е издадена сметка №*********
от 29.12.2017г. и -125лв., съставляващи неустойка за възстановяване на
стойността на невърнато техническо оборудване-приемник, предоставено по
договор за пакетна услуга /пакет/-фиксиран интернет през мобилна мрежа
/Net Box/ с телефонен №**********, телевизия през сателитна технология
/Мтел ТВ/ с №2011000306025 и мобилна услуга /Мтел Безкрай/ с телефонен
№**********, за което е издадена сметка №********* от 29.12.2017г.
С отговора на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на претенциите, като се оспорва твърдението на ищеца, че
ответника има неизплатени задължения, произтичащи от сключените между
страните договори за мобилни и пакетни услуги, ведно със съответните им
приложения, както и че ищецът е прекратил валидно същите. Сочи се, че
дължимостта на претенциите за неустойки се предпоставя от установяване на
факта на предсрочно прекратяване на договора, а с оглед липсата на такова,
претенциите на ищеца за неустойка се явяват неоснователна. В условията на
евентуалност, се прави възражение за нищожност на клаузите на чл.6.34 от
Приложенията, на основание чл.26, ал.1. пр.3 от ЗЗД, поради накърняване на
добрите прави, като се поддържа, че е допустимо уговарянето на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент. Сочи се, че според чл.6.3.1 от
процесиите приложения, неустойката при предсрочно прекратяване на
договор за услуга, е в размер на сбора от всички абонаментни такси до края
на срока му. Ето защо мобилният оператор ще получи имуществена облага по
прекратения договор от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, и то без да се предоставя ползването на
услугата по договора, като ирелевантно в случая е обстоятелството, че
претенцията е само за част от неустойката, след като основанието за нейното
възникване е нищожно. Относно неустойката в размер на стойността на
отстъпката от пазарната цена на устройство Апарат Huawei P8lite DS Black
MAT25, се поддържа, че същата е уговорена като втора неустойка, дължима
кумулативно с първата такава по чл.6.3.1., тъй като цели обезщетяване вреди
от неизпълнение на задълженията по договора от страна на потребителя.
Твърди се, че с предвиждането в договора на две различни и едновременно
6
дължими санкции за едно и също неизпълнение, се надхвърля
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката, поради което тя се
явява необосновано висока по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП. Ето защо и
доколкото клаузата не е индивидуално уговорена, тя се явява нищожна на
основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Относно неустойката в размер на стойността
на невърнато техническо оборудване, се поддържа, че така заведената
претенция е недопустима. Сочи се, че съгласно чл.6.3.4 от процесиите
приложения при прекратяване на договора за мобилни услуги операторът има
право да получи от абоната обезщетение в размер на стойността на
оборудването, съгласно действащия ценоразпис на първия. Сочи се, че с
въпросната разпоредба, страните са уговорили правото на обезщетение за
претърпените от оператора вреди, а не неустойка за обезпечаване
изпълнението на задължението от договора по смисъла на чл.92 от ЗЗД. В
условията на евентуалност ако се приеме, че така договореното обезщетение,
представлява неустойка по своята същност, то претенцията е неоснователна
по изложени по-горе аргументи. Наред с това се поддържа, че тъй като сборът
от претендираните неустойки надхвърля значително претенцията за главница,
е налице противоречие с добрите нрави.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно
формираните от съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на изводите на районният съд, че са
налице предпоставките за уважаване на претенциите за неустойки. Така
направеното оспорване не съставлява новонаведено възражение или
фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по същество.
За пълнота, следва да се посочи, че в случая съдът има служебно задължение
да следи дали обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
7
императивна материалноправна норма, включително такава предвиждаща
закрила на потребителите, независимо дали страните са посочили тези пороци
като основания за обжалване.
Видно от материалите по ч.гр.д.№4401/2020г. на РС Варна е, че в полза
на ищецът е издадена Заповед №1785/13.05.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, за вземания от ответника за потребени и
незаплатени услуги по Рамков договор за електронни съобщителни услуги и
продукти на изплащане с №********* от 11.12.2015г., а имено сумата от
577.49лв., представляваща сбор от задължения за ползвани електронни
съобщителни услуги и незаплатена цена за предоставени продукти на
изплащане, сумата от 143.58лв., представляваща законна лихва за забава,
изчислена върху въпросната главница за периода от 03.10.2017г. до
04.05.2020г. и сумата от 812.51лв., представляваща сбор от неустойките за
предсрочно прекратяване на договори за мобилна интернет услуга и за
пакетна услуга, като и за възстановяване на стойността на отстъпките от
пазарните цени на продадени крайни устройства, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда-
11.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането. Посочената заповед е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което за
заявителят е възникнала необходимостта да предяви настоящите искови
претенции по надлежният ред.
Първоинстанционното решение е изцяло положително за ищеца, като
същото не е обжалвано в частта за дължимите суми за ползвани електронни
съобщителни услуги и незаплатена цена за предоставени продукти на
изплащане, и обезщетение за забава, респективно същото е влязло в законна
сила. Предмет на настоящото въззивно произнасяне, при условията на
съдебно установена облигационна връзка и неизпълнение на задълженията по
същата отстрана на ответника, е дължимостта на претендираните от ищеца
неустойки.
Доводите на жалбоподателят, че в случая не се дължи неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, поради липса на доказателства за
прекратяването на същия и защото ищецът не се е позовал в процеса на
дължимостта , поради спиране на достъпа на потребителя до мрежата, са
неоснователни. Както се посочи по-горе наличието на неизпълнение от
страна на потребителят-ответник на задължението за заплащане на цена за
предоставени далекосъобщителни и електронни услуги, е установено със
силата на пресъдено нещо. Ето защо в полза на ищецът е възникнало
потестативното право да прекрати едностранно договорната връзка между
страните на основание чл.6.3 от рамковият договор във връзка с чл.27.2 от
ОУ. Липсата на ангажирани в настоящото производство доказателства за
8
достигане на формално волеизявление на оператора до абоната за
едностранното прекратяване на договора, поради неизпълнение на
задължението за заплащане на абонаменти такси, се преодолява чрез
връчването на исковата молба, която по същество е имено такова
волеизявление. Тук е мястото да се посочи, че връчването на особен
представител, представлява надлежно уведомяване на ответника-длъжник по
договор, в който смисъл е и приложимата по аналогия съдебна практика
обективирана в Решение №198 от 18.01.2019г. по т.д.№193/2018г. на ВКС, I
т.о.
С оглед прекратяването на процесните договори за електронни
съобщителни услуги, за ищецът е възникнало правото да получи неустойка в
размерът визиран в т.6.3.1 от Приложения №1, а имено в трикратният размер
на месечните абонаменти такси, които според изчисленията на съдът за
съответните услуги, след премахване на дължимото ДДС от съответната
месечна такса, кореспондира с размерите претендиране от ищеца (пр. по
договор за телефонен №********** с месечна абонаментна такса от 20.99лв.
с ДДС: 3 х 20.99лв. / 20 % = 52.47лв.). В тази връзка доводите на ответникът,
че въпросната уговорка накърнява добрите прави, доколкото позволява на
оператора да получи неустойка, която е излязла извън присъщите и функции,
защото съставлява сбора от всички абонаментни такси до края на срока
договора, се опровергават от доказателствата по делото.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателят, че е недопустимо
кумулирането на горепосочената неустойка с тази, представляваща
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайни устройства, тъй като и
двете обезщетяват вреди от неизпълнението на абоната. На първо място,
следва да се има предвид, че е без значение в кой договор /в основния или в
този за продажба на изплащане/ е включена клаузата за неустойка, защото тя
обвързва страните със силата на закон-чл.20а, ал.1 от ЗЗД. На следващо място,
не е налице припокриване на вредите, които всяка от претендираните
неустойки обезпечава. Неустойката за неспазен срок на договора в тройният
размер на съответната абонамента такса има за цел да набави заместваща
облага за оператора, поради факта, че същият пропуска възможността да
реализира приходи от предоставянето на услуги за по продължителен срок,
като той вече е осигурил техническата възможност за това. Неустойката в
размер на предоставената в полза на абоната отстъпка от пазарната цена на
крайно устройство има за цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал
възможността да продаде устройството по пазарна цена, като го е
предоставил на намалена такава на клиент, който към този момент се е
легитимирал като дългосрочен такъв по силата на облигационната връзка
между страните. В последствие това условие е отпаднало, респективно е
9
отпаднал и интересът на операторът да се лиши от разликата в цените, която
евентуално би могъл да компенсира в условията на дългосрочна обвързаност.
В този смисъл доводите на въззивника, че кумулацията на въпросните
неустойки води до надхвърляне на обезпечителната и обезщетителна функция
на неустойката, респективно че я прави необосновано висока по смисъла на
чл.143, т.5 от ЗЗП, са неоснователни.
Възраженията, че в т.6.3.4 от Приложения №1 към договорите, не е
предвидена неустойка, а обезщетение за неизпълнение в размера на
стойността на предоставено оборудване за ползване от абоната, респективно
че в случая е приложим чл.79 от ЗЗД, като се дължи обезщетение за вреди от
неизпълнението, а не неустойка по чл.92 от ЗЗД, са неоснователни. На първо
място задължението за неустойка произтича от сключен договор, в който тя
трябва да е изрично предвидена, а обезщетението за вреди се дължи по силата
на закона, без да е нужно съгласие на страните. На следващо място
дефинитивно заложеното в закона определение на неустойката е, че същата
обезпечава вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, т.е.
на доказване подлежи само неизпълнението, но не и размера на претърпените
вреди. Не така стоят нещата с дължимото обезщетение по реда на чл.79 от
ЗЗД, което по своя характер е санкция различна от неустойка, макар и със
сходна функция. Когато се претендира обезщетение, то следва да се проведе
доказване, не само за неизпълнението на база, на което се дължи
обезщетение, но и неговият размер. В случая въпреки не особено удачната
формулировка в процесният договор, между страните е уговорена неустойка
при неизпълнение, като е визиран и нейният размер, а имено стойността на
предоставеното оборудване на абоната, което не е заплатено от него при
сключване на договора.
Относно доводите на жалбоподателя досежно оспорването по размер на
претенциите за неустойка, важат гореизложените мотиви за правилност на
изчисленията на ищеца, чиято коректност е проверена от съдът, доколкото се
касае за прости аритметични действия, които не налагат нуждата от
специални знания.
В заключение настоящият състав на съдът, намира, че атакуваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалвана част.
Поради липса на направеното искане, в полза на въззиваемият, не следва
да се присъждат деловодни разноски за настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262843 от 22.11.2021г. постановено по
гр.д.№15975/2020г. на PC Варна, в обжалваната му част, с която са уважени
предявените от ”А1 България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.”Кукуш” №1, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. с чл.92 от
ЗЗД, за приемане на установено, че Д. СВ. ЯНЧ., с ЕГН **********, с адрес:
гр.Белослав, ул.”Роза” №34, дължи сумата от общо 812.51лв., представляваща
сбор от неустойките за предсрочно прекратяване на Рамков договор за
електронни съобщителни услуги и продукти на изплащане №********* от
11.12.2015г., ведно с Приложения №1 от 12.05.2017г. и от 29.06.2017г., заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда-11.05.2020г., до окончателно изплащане на вземането, за
което вземания е издадената Заповед №1785/13.05.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4401/2020г. на РС Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11