РЕШЕНИЕ
№ 9003
гр. София, 17.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110120131 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от В. С. С., ЕГН **********, срещу В. А. Бонева - С.а, ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1и ал. 3 от СК за развод по вина на ответната
страна, както и иск по чл. 56 от СК за ползване на семейното жилище.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 12.01.1991 г., от
който нямат ненавършили пълнолетие деца. Сочи се, че отношенията между страните са се
влошили в резултат на ревността на ответницата и постоянните скандали, като от около две
година съпрузите не си комуникират, както и че между тях липсва всякакво чувство на
семейна общност, поради което ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен.
Твръди се, че семейното жилище в което продължават да живеят страните, находящо се в с.
Долни Лозен, ул. „Караджин“ № 23, представлява къща на 72 кв. м., на етаж и половина,
като заявява, че желае страните да продължан да го ползват заедно както до сега, а ако
ответницата възрази, заявява претенция ползването на жилището да бъде предоставено на
него. В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа иска.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответната страна е подала отговор, с които изразява
становище, че действително брака е дълбоко и непоправимо разстрон, но оспорва
твърденията, че вината за това е на съпругата. Осправа се твърдениятя в искавата молба, че
ответницата е залагала в заложни къщи вещи от семейното жилище като неверни. Не се
оспорва обстоятелството, че ищеца притежава 1/3 идеална част от семейното жилище, които
са придобити по наследство, а 2/3 идеални части с договор за доброволна делба, като се
1
твърди, че сумата общо от 60000 лева за уравняване на дяловете е заплатена изцяло слични
средства на съпругата. Възразява се семейното жилище да бъде ползвано от двамата
съпрузи, тъй като се твърди, че същото има само един санитарен възел и не би могло да се
ползва съвместно от двамата съпрузи. В същия срок депозира и насрещна искова молба от
В. А. Бонева - С.а, ЕГН ********** срещу В. С. С., ЕГН **********, с правно основание чл.
49, ал. 1и ал. 3 от СК за развод по изключителна вина на ищеца. Твърди се, че разривът в
отношенията между съпрузите се дължи на извънбрачна връзка на ищеца, която датира от
2008 година, като през годините ищец е отсъствал от дома си всеки вторник, четвъртък и
събота вечер, както и по Коледните и Великденските празници. Сочи се, че ищеца е
проявявал не еднократно неуважение и агресия към съпругата си и децата, едно от които
през 2011 година при което ответника ударил силен шамар на ищцата и тя паднала на
земята, като на този случай присъствал сина на ответницата и дъщерята на страните, като в
тази връзка се остпорват твърденията, че ищцата е настройвала децата. Оправя се и
претенция с правно основание чл. 56 от СК като се твърди, че съпругата няма друго жилище
и желае на нея да бъде предоставено за ползване семейното жилище. Заявява се, че след
брака съпругата желае да продължи да носи брачното си фамилно име Бонева- С.а. Отправя
и искане за заплащане на направените в хода на процеса разноски. В съдебно заседание
поддържа насрещната искова молба.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от първоначалния ищец, с които се оспрват
изцяло изложените в насрещната искова молб обстоятелства относно агресивното поведение
на ищце към ответницата и децата, извънбрачната връзка на ищеца с друга жена, както и
това, че ответника не се е грижел за семейството и не е работил, като се твърди точно
обратното. В условията на евентуалност се заявява претенция по чл. 57, ал. 2 от СК за
заплащане на наем съобразно дела на ищеца.
В първото съдебно заседание ответната страна отправя искане по чл. 57, ал. 2 от СК за
заплащане на наемната цена съобразно дела си, в случай, че семейното жилище бъде
предоставено за ползване на ищеца.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 2 от
делото/ страните са сключили брак на 12.01.1991 г. в гр. София, Република България. От
събраните по делото доказателства и съобразно становищата на страните съдът приема за
установено обстоятелството, че от около две години страните са в изключително влошени
отношения, не комуникират по между си, а всеки живее собствен живот, въпреки че все още
живеят в семейното жилище. Тези обстоятелства се установяват от показанията на св.
Вероника С.а – Стоичкова, които съдът прецени по реда на чл. 172 от ГПК с оглед близката
родствена връзка на свидетелката със страните по делото, както и досежно обстоятелството,
че страните живеят заедно, но с във влошени отношения към момонета са показанията на св.
Димитър Николчев. Показанията на свидетелите съдът кредитира като логични и
2
непротиворечиви в обсъдените им частти. Изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и двете
страни катерично завяват, че желаят брака им да бъде прекратен. При така установените
факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. В случая искане за това е направила и от двете страни. От показанията на св. Вероника
С.а – Стоичкова се установява, че ищеца по време на бака си е имал извънбрачна връзка с
друга жена, като сочи, че тя е звънна на телефон от разпечатката на баща с които той
комуникирал преимуствено и така разбрала, че той си има любовница. Сочи, че и техни
познати са виждали ищеца с любовницата му, както и че баща отсъства често от дома им
вторник, четвъртък и събота . Свидетелката заявява, че ищеца е биел както майка , така и
нея самата, като твърди, че отоншението на майка се е променило след като ищеца я е
пребил. Сочи, че тя самата не говори с баща си от около пет години поради агресията към
тях. От показанията на св. Николчев, не се установява единствено, че ответницата не
придружавала ищеца на сбирки, както и че не приготвяла вечеря след като двамата са
работили. Предвид събраните по делото гласни доказателства, съдът намира, че в случая по
безспорен начин се доказа, че вина за разстройството на барака има ищеца, тъй като от
показанията на св. Сладинова- Стоичкова се установи по един категоричен начин, че
ответника е осъществил физическо насилие към ответницата, както и че същия е имал
извънбрачна връзка. Последното обстоятелство не се опровергава и от представените от
ищоцовата страна доказателства, че лицето Веселина Михайлова е живеела и работила в
чужбина.
Относно ползването на семейното жилище:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака.
В случая ищеца е заявил искане семейното жилище да бъде предоставено за общо ползване
на страните, тъй като представлява къща, като в условията на евентуалност е заявил
претенция да му бъде предоставено на него ползването на семейното жилище. Ответната
страна/ищец по насрещната претенция също е отпарвила искане за предоставяне ползване
на семейното жилище.
С разпоредбите на чл. 56 и 57 от Семейния кодекс СК) се уреждат въпросите при
предоставяне на семейното жилище след развода. Чл. 56, ал. 1 от СК предвижда, че при
допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Предвид ал. 5 на същата разпоредба „ Когато съпрузите са съсобственици
или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът предоставя ползването му
на единия от тях, като взема предвид интересите на ненавършилите пълнолетие деца,
вината, здравословното състояние и други обстоятелства.“
3
В случая не е спорно между страните, че съпруга В. С. С. е едноличен собственик на 1/3
идеална част от семейното жилище находящо се в с. ******** представлява къща от 72 кв.
м., на етаж и половина, а 2/3 идеални части от същия имот страните са придобити в режим
на СИО предвид сключения от ищеца договор за добровна делба (л. 9 до 12 от делето).
Предвид това съпрузите се явяват съсобственици на семейното жилище при следните квоти,
ищеца претижава 2/3 идеални части, а ответницата притежава 1/3 идеална част от имота.
Начина на придобиване и съотношението на квотите не еспорно между страните. За
установяване на обстоятелство дали семейното жилище може да се ползва самостоятелно от
двамата съпрузи, с оглед и възражението на ответната страна в тази насока е назначена в
хода на съдебното дирене СТОЕ. От представената и прието по делото съдебно – техническа
и оценителна експетиза се установи, че към настоящия момент жилището не може да се
ползва от двамата съпрузи. Вещото лице е посочило, че отделянето на два самостоятелни
дяла на къщата и евентулно възможността му да се ползва и от двамата съпрузи би могло да
се случи, но при известно преустройство на жилището, което предполага изграждане на
втори санитеряне възел, както и ремонт на покрива на къщата. Вещото лице сочи, че на
тавана на къщата, където са обособени две стаи, като в едната стая се виждат изводи за вода,
но в съдебно заседанието вещото лице пояснява, че не е ясно състоянието на въдопровода.
Изрично в съдебно заседание вещото лице посочва, че към настоящия момент семейното
жилище не би могло да се ползва съвместно от двамата съпрузи. Предвид изложеното и от
съобразителната част на експертизата както и в крайните си изводи, съдът намира, че
семейното жилище не би могло да се ползва от двамата съпрузи, тъй като за
преустройството му макар и възможно би представлявало изключително затруднение,
предвид необходимостта от извършване на значителни строително ремонтни дейности, за да
могат да бъдат обособени два самостоятелни дяла.
С оглед липсата на възможност семейното жилище да бъде ползвано от двамата съпрузи
съвместно, съдът следва да извърши преценка на кого от съпрузите следва да предостави
ползването на семейното жилище. В случая от брака си страните нямат ненавършили
пълнолетие деца, а от представенито по делото справки от Агенция по вписванията Имотен
регистър се установява, че и двете страни нямат друго жилище в което могат да живеят,
съответно и двамата имат жилищна нужда. За предоставяне на ползването на семейното
жилище съдът взе предвид вината за дълбокото и непоправимо разстройство, както и
здравословното състояние, както повелява и разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от СК. От
събраните и приети от съда писмни документи, а именно медицинската документация се
установява, че съпругата В. Бонева – С.а страда от артериална хипертония /л. 127 от делото/
с чести пристъпи на предсърдно мърждене /л. 130 от делото/. На ищеца В. С. също му е
поставена диалгноза артериална хипертония, както и захарен диабет теп 2 /л. 132 и л. 133 от
делото/. За да извърши преценка на кого да бъде предоставено ползването на семейното
жилище съдът взе предвид и постъпилите по делото справки от НАП, от които се
установява, че за периода 01.03.2020г. и 28.02.25 г. съпругата получавала доходи в
минимален размер, като за 2025г. дохода от трудова дейност на съпругата възлиза на 1059,65
лева. /л. 123 от делото/. От справката от НАП по отношение на съпруга се установява, че за
4
периода от 01.04.23г. до 30.04.25г. е получавал доход от трудова дейност в размер на 2678,00
лева. Основополагащоза изваршване на преценката на кого да бъде предоставено семейното
жилище е и вината. Както вече беще посочено изключителна вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпруга, поради което ползване на семейното
жилище следва да бъде предоставено на съпругата В. В. Бонева – С.а.
При това положение съдът следва да разгледа претенцията на ищеца с правно основание
чл. 57, ал. 2 от СК, като ответницата следва да бъде осъдена да заплаща наем за ползваните
от нея идеални части принадлежащи на ищеца. Както съда вече отбеляза ищеца притежава
2/3 идеални части от семейното жилище, а ответницата 1/3 идеална част. За да бъде определ
размера на наемната цена съдът е назначил изготвянето на СТОЕ. Видно от заключението на
вещото лице, извършило оглед на имота, месечния наем на семейното жилище възлиза на
830,00 лева. Предвид което ответницата следва да заплаща наем на ищеца в размер на 553,34
лева за ползваните от нея 2/3 идеални части.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име. В случая съпруга е променила фамилното си име от Бонева на Бонева – С.а,
като само тя разполага с процесуална легитимация да заяви претенция по реда на чл. 53 от
СК за промяна на фамилното име, като иска възстановяване на същото. В случая
ответницата ищца по насрещната претенция сочи, че желае да запази фамилното си име
придобито при сключване на брака, предвид което в случая не е заявена претенция за
промяна на фамирното име на ответната страна.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото следва да бъдат възложени на ищеца, доколкото в хода на процеса се
установи, че именно той е отговорен за разпада на отношенията между страните довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ишеца следва да бъде осъден да заплати
на ответната страна разноски в размер на 1600,00 лева адвокатско възнагрждение, което се
установява да е реално заплатено. Съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за неонователно, тъй като минимума съгласно наредбата е в
размер на 1200,00 лева.
Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя на 50,00 лв.
съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на ищеца предвид
изхода на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 12.01.1991 г. в гр. София, Република България, за което е съставен акт за граждански брак
№ 12/12.01.1991 г. на Общински народен съвет „Оборище“, Област София, между В. С. С.,
ЕГН ********** и В. А. Бонева - С.а, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
5
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВИНА на съпруга.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 56 от СК ПОЛЗВАНЕТО на семейното жилище,
находящо се с. ******* на съпругата В. А. Бонева - С.а, ЕГН **********, като
ЗАДЪЛЖАВА съпруга В. С. С., ЕГН ********** да го напусне в срок от един месец от
влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 57, ал. 2 от СК съпругата В. А. Б. - С.а, ЕГН ********** да
заплаща месечен наем на съпруга В. С. С., ЕГН ********** в размер на 553,34
лева(петстотин петдесет и три лева и тридесет и четири стотинки).
ПОСТАНОВЯВА след прекратяве на брака съпругата В. А. Б. - С.а, ЕГН ********** да
продължи да носи брачното си фамилно име Боянова – С.а.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК В. С. С., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 50,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6