РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. * , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и осми
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440100919 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД гр.*, представлявано
от ** против „*“ЕООД гр.*, представлявано от **, в която се твърди от ищеца,че на
14.10.2015г. е продал на ответника следните стоки: 20 броя листове поликарбонатни
плоскости марка „*“, вид „Standard“ , цвят „Clear“, с дебелина 4 мм, с размери на всеки лист
6000 мм дължина и 2100 мм широчина и обща площ на доставените плоскости 252 кв.м. при
цена 4,36 лв. за квадратен метър без включен ДДС; 6 броя листове поликарбонатни
плоскости марка „*“, вид „Standard“ цвят „Вгоnze", с дебелина 4 мм, с размери на всеки лист
6000 мм дължина и 2100 мм широчина и обща площ на доставените плоскости 75,6 кв.м.
при цена 4,57 лв. за квадратен метър без включен ДДС; 29 броя листове поликарбонатни
плоскости марка „*“, вид „Standard“ , цвят ,, Clear“ , с дебелина 6 мм, с размери на всеки
лист 6000 мм дължина и 2100 мм широчина и обща площ на доставените плоскости 365,4
кв.м. при цена 7,37 лв. за квадратен метър без включен ДДС; 6 броя листове поликарбонатни
плоскости марка „*“, вид „Standard“, цвят „Вгоnze“, с дебелина 6 мм, с размери на всеки
лист 6000 мм дължина и 2100 мм широчина и обща площ на доставените плоскости 75,6
кв.м. при цена 7,74 лв. за квадратен метър без включен ДДС; 3 броя листове
поликарбонатни плоскости марка „*“, вид „Standard “, цвят „Clear“, с дебелина 8 мм, с
размери на всеки лист 6000 мм дължина и 2100 мм широчина и обща площ на доставените
плоскости 37,8 кв.м. при цена 8,03 лв. за квадратен метър без включен ДДС; 1 брой лист
поликарбонатна плоскост марка „*“, вид „Standard“, цвят „Вlue“, с дебелина 8 мм, с размер
6000 мм дължина и 2100 мм широчина и площ 12,6 кв.м. при цена 8,45 лв. за квадратен
метър без включен ДДС; 11 метра поликарбонатни профили „UР-6-Профил“ с размери 6 мм
и 2,1 л/м, при цена 1,71 лв. за метър без включен ДДС; 6 броя поликарбонатни профили
1
„НР-6-Профил“ с размери 6 мм и 6 л/м, при цена 11,17 лв. за метър без включен ДДС.
Ищецът твърди,че е издал Фактура № * г. на стойност 6261,82 лв., с включен ДДС, в която
фактура е посочен ДДС номер на доставчика и е посочена банкова сметка в ”*” АД, по която
да се направи плащането. На ответника многократно и изрично е било обърнато внимание
да плати дължимата сума по така посочената конкретна сметка в ”*”. Фактурата е
осчетоводена от страните, включена е в дневниците за покупки и продажби на страните,
представени в НАП, и за доставката по фактурата е ползвано правото на данъчен кредит.
Доставката не е платена и до настоящия момент.
С оглед горното, моли съда да постановите решение, с което да ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 6261,82 лв. , представляваща цена на продадена
стока, за която е издадена Фактура № * г., ведно с лихва за забава върху главницата за
периода от 13.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба - 12.10.2020 г. в размер на
1 908,27 лв., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба-14.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и за разноски по
водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска. Твърди, че между страните няма и никога не е имало договорни отношения,
които да пораждат твърдяното задължение по приложената към исковата молба фактура № *
г. Ищецът не му е доставял описаните във фактурата стоки, съответно ответникът твърди,че
не е закупувал такива стоки от ищеца. Приложената към исковата молба фактура с това си
съдържание никога не му е предоставяна, респективно не е осчетоводявана от него.
Ответникът твърди,че всъщност през 2015 г. е имал търговски отношения с търговското
дружество „*“ ЕООД , ЕИК *, което търговско дружество му е доставило описаните в
исковата молба стоки, на посочената стойност от 6 261.82 лева. За така доставените стоки е
издадена данъчна фактура от 14.10.2015 година, но издател-доставчик по тази фактура е
търговското дружество „*" ЕООД , ЕИК *, а не дружеството „***“ ЕООД , ЕИК *. Тази
фактура е осчетоводена в счетоводството на ответника , включена е в дневниците за
покупки по ДДС, респективно по нея е извършено пълно плащане на 29.12.2015 година.
Видно е, че двете търговски дружества имат един и същ собственик на капитала – „**“,
Идентификация **. Чуждестранно юридическо лице. Държава: САЩ, както и един и същ
управител: **, Държава: Индия, което означава, че двете дружества са свързани помежду си
лица. Търговски отношения, обаче, между ищцовото дружество и ответника не са
съществували никога. Същевременно всяка доставена стока до момента от страна на „*"
ЕООД е надлежно заплатена, включително и стоката, описана в исковата молба. Ето защо
така предявената претенция е напълно неоснователна и следва да бъде отхвърлена., като му
бъдат присъдени разноските по делото.
В с.з. ищецът р. пр. поддържа иска чрез пълномощника си адв.*.
Ответника оспорва иска чрез пълномощника си адв.*.
2
Съдът, като взе предвид изложеното от страните в исковата молба и отговора,
становищата им в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства
приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът “***” ЕООД е издал на ответника ”*” ЕООД фактура № *г. за стоки на
обща стойност 6 261,82лв. д ДДС , к с посочено наименование на стоки с наименование,
количество и единична стойност, подробно описани във фактурата. Фактурата не е
подписана от представител на ответника.
Ответникът представя към отговора на исковата молба фактура със същия номер и
дата на издаване- №*г., за същите стоки, като тези в представената от ищеца фактура с
наименование, количество и единична стойност, подробно описани във фактурата ,които
стоки също са на обща стойност 6 261,82лв., с издател на фактурата „*“ ЕООД.
По делото е представена от ответника извадка от банковата му сметка, съдържащо
плащане по фактура №**г. с издател „*“ в размер на 6261,82лв.
Ищецът представя товарителница серА *г. за доставка на 65 бр. поликарбонат с
получател „*“ ООД. Видно от товарителницата в нея като изпращач е посочен „*“ ЕООД с
адрес *,ул.“*“ №22.
В приемо-предавателния протокол за доставка на стоките, подписан от получателя
им „*“ЕООД, като Продавач/доставчик на стоките е посочен “*“ с адрес гр.*, ул.* №22, ап.4.
Представени са и разпечатски от коресподнденция между страните по ел.поща,
видно от която на 06.01.2016г. ищецът е уведомил ответника,че фактура №*г. е в
значително просрочие , на което ответникът същия ден е отговорил,че задължението по
фактурата е платено.
Разпитана, свидетелката А./ посочена като лице, приело стоките в приемо-
предавателния протокол/сочи, че работи в ответното дружество на длъжност „закупчик“.
През 2015г. им е доставена стока- поликарбонат от фирма „*“, като не се ангажира за
инициалите назад, като такива не са посочени в приемо-предавателния протокол.
Свидетелката установява,че стоката се получава с товарителница и след това се попълва
приемо-предавателния протокол. Данните в проимо-предавателния протокол за
продавач/доставчик и адрес на управление не са попълнени от нея. Сочи,че приемо -
предавателния протокол е дошъл попълнен с тези данни, а данните за купувач/получател и
нейното име е попълнено от нея, както и подписа и печата, че стоката е получена. Подписа
за получател в протокола е неин. В случая с поликарбоната стоката е доставена на ответното
дружество с нает превоз от доставчика. Сочи,че след получаване на стоката, същата отива в
склада, където се подписва товарителницата на превозвача и от там се носи приемо-
предавателния протокол, като преди това колегите са проверили дали стоката отговаря на
това, което е написано в приемо-предавателния протокол. Сочи,че е виждала фактура за
3
тази стока- поликарбоната, но не веднага с протокола, а след като е дошла на имейла на
ответното дружество. Обичайната практика е фактурите да идват в ответното дружество по
имейл и после при нея разпечатани на хартия, за да види договорената цена и дали
фактурата отговаря на доставените количества. Доставчика по фактурата, която тя е
видяла е „*“, както и предишните им доставки са били от „*“. Сочи, че тя, като закупчик,
няма отношение към плащанията по фактурите. След като види фактурата я предава в
счетоводството. В момента, когато стоката се заприходи се вижда в системата, че фактурата
е за плащане. От там насетне счетоводството си поемат нещата. Заявките към „*“ са давани
по един и същи начин, на имейл. Телефона за контакти и имейла на доставчика са били
едни и същи. Правила е всичките заявки към „*“. Всички фактури по заявките са били
издавани от „*“.
Свидетелката Ч.-установява, че като главен счетоводител в „*“ ЕООД по принцип
няма пряка връзка с доставките и заявките на стока. За случая с „*“ и „***“ е разбрала още
2015 г., когато получили имейл, че не е платена фактурата. Тя съответно е върнала имейл,
че тази фактура е платена. Никой след това не й е върнал обратна информация ,че
фактурата е платена на „*“, а не на „***“. Не е намерила никаква разлика между
фактурите, защото при ответника дефакто няма фактури на „***“. Фактурите са
осчетоводени само на „*“. Фактурата на „*“ я била получила преди този имейл, тъй като е
осчетоводена още месец октомври 2015г. Сочи, че във фирмата им има практика всички
фактури да се изпращат на имейл точно по причина, че самата организация е направена така:
идва доставката и приемчика проверява дали получената стока съответства на заявената.
След това фактурата идва по имейл, стоковеда завежда стоката и фактурата идва в
счетоводството, за да се осчетоводи. Когато настъпи падежа на дадена фактура софтуера
показва, че идва падежа на фактурата и се дава справка на човека, който плаща, че тази
фактура е за плащане и се извършва плащането. Плащането се извършва по банковата
сметка, която е на фактурата. Свидетелката сочи, че не е уведомявана относно някакви
проблеми на дружеството „*“ и не е получавала указания от тях, че банковата сметка на
доставчика е променена. Такова уведомяване за промяна на банковата сметка трябва да е
писмено по имейл, а не с обаждане по телефона. Това не е единственото плащане към „*“,
през 2015г. има още 2 или 3 плащания по същата банкова сметка. Не си спомня, каква
фактура им е била изпратена, като прикачен файл на имейла,че фактурата не е платена- дали
на „БГ“ или на „6Г“. По скоро имейла е бил само текст, без прикачен файл. След като
отговорила, че фактурата е платена е останала с впечатление , че всичко е наред щом никой
не ми е върнал имейл, че трябвало да платят на „***“. Ако действително е имало грешно
плащане този доставчик е трябвало да каже, че са платили неправилно на „*“, а е трябвало
да платят на „***“. Ако действително е така получателят е следвало да върне превода и да
каже, че няма издадена фактура към тях, и че превода е грешен и да го преведат на
действителния доставчик. Това не е направено. Виждала е фактурата с издател „*“ и
съответно тази фактура е осчетоводена при ответника.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана СИЕ. От
4
заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът възприема като
компетентно изготвено се установява, че Фактура № * г. на стойност 6 261,82 лв. с
доставчик „***” ЕООД и получател „*” ЕООД е осчетоводена в счетоводството на ”***”
ЕООД. Фактурата е влючена в дневниците за продажби по ЗДДС за м.10.2015г. Фактура №
* г. на стойност 6 261.82 лв. с доставчик „***” ЕООД и получател „*” ЕООД не е
осчетоводена в счетоводството на „*“ ЕООД, не е включена в дневниците за покупки на „*”
ЕООД и съответно не е ползвано правото на данъчен кредит за доставката по нея. Фактура
№ * г. е отразена като неплатена в счетоводството на „***” ЕООД. Съгласно представената
справка за вземанията от клиенти към 31.12.2015 г., вземането от „*” ЕООД е 6 261,82 лева.
По фактурата няма отразени плащания от „*” ЕООД. Фактура № * г., издадена от „***“
ЕООД не е осчетоводена в счетоводството на „*” ЕООД и няма данни за извършено
плащане по нея.
В счетоводството на „*” ЕООД е осчетоводена фактура № * г. с издател „*.БГ”
ЕООД с ЕИК *. За доставката по фактура № * г. с издател „*.БГ” ЕООД и е ползван
данъчен кредит, като същата е включена в дневниците за покупки по ЗДДС през м.10.2015 г.
Задължението в размер 6 261,82 лева по фактура № * г. е заплатено на „*.БГ” ЕООД на
29.12.2015г. При извършената проверка в ТД на *, офис * вещото лице е установило, че
фактура № *г. с издател „*.БГ” ЕООД е включена в дневниците за покупки по ЗДДС на „*”
ЕООД през м. 10.2015 г.
Счетоводствата на „***” ЕООД и на „*” ЕООД са заведени в съответствие със
Закона на счетоводството и Националните счетоводни стандарти. В дружествата се
поддържа аналитична счетоводна отчетност.
Размерът на лихвата за забава върху сумата 6 261.82 лева за периода 13.10.2017 г. -
13.10.2020 г. е 1908,12 лева.
В допълнителното заключение, вещото лице сочи, че фактура №*г. на стойност
6 261,82лв. с получател „*“ ЕООД не е включена в дневника за продажби за м.октомври
2015г. на „*.БГ“ЕООД с ЕИК *1 представен в НАП. През 2015г. номерата на фактурите,
които дружеството „*.БГ“ ЕООД е издавало и са включени в дневниците за продажби са с
номерация *…През м. октомври 2015г. в дневника за продажби на дружеството са
включени фактури с номера *. Фактура №*г. не е осчетоводена в счетоводството на „*.БГ“
ЕООД, съгласно представените справки. В счетоводството на „*.БГ“ ЕООД за 2015г. са
заведени регистрите в съответствие със ЗДДС.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че от предоставените й от ответното
дружество аналитични регистри, вещото лице е установило, че към 2015г. е имало повече
от една доставка с „*“ . От предсттавения на вещото лице регистър към 2015г. „***“ не е
бил заведен като контрагент на ответното дружество.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
5
Предявени са искове с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Договорът за търговска продажба е неформален договор. Законът не предвижда
форма на договора,като условие за неговата действителност, нито страните са уговорили
такава форма. Договорът за търговска продажба се счита за валидно сключен щом
страните постигнат съгласие върху основните елементи на продажбата – предмета и цената.
Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или
на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Безспорно се установи в настоящото производство, че за процесната доставка на
стоките са съставени и представени по делото две фактури с идентичен номер и дата на
издаване с получател ответното дружество, като посочения в тях доставчик е различен-
според представената фактура с исковата молба доставчикът на стоката е ищцовото
дружество „***“, а според представената фактура с отговора на исковата молба от ответника
доставчик на стоката е „*.БГ“. По делото няма спор,че се касае до една и съща доставка и че
стоката е получена от ответното дружество. Спорен е въпроса кое дружество е продавач по
договора за търговска продажба на процесната стока, на който ответника, като купувач
дължи заплащане на цената на доставената стока.
По въпросът дали фактурата материализира договор за търговска продажба
и изпълнение на задължението на продавача за предаване на стоката посочена във
фактурата в съдебната практика се приема, че фактурата представлява частен
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ
няма обвързваща съда материална доказателствена сила, каквато сила има официалния
документ. Частния свидетелстващ документ има формална доказателствена сила , която
обхваща единствено авторството на документа и изявленията, които се съдържат в него. При
положение, че фактурата няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното съдържание тя ще материализира договор за търговска продажба само, ако
установява съгласие на страните по предмета и цената на договора. Освен това фактурата
трябва да съдържа съществените елементи на договор за продажба. Ако фактурата не е
подписана от страните по сделката , но е осчетоводена в счетоводството на ответника,
включена е в дневника за продажбите и евентуално ответника е ползвал данъчен кредит по
сделката , то при това положение следва да се приеме валидното сключване на договор за
продажба и изпълнение на задължението за предаване на стоката от страна на купувача.
Приема се от ВКС , че гореописаните действия на ответника представляват
негово извънсъдебно признание за сключването на договора , изпълнение на задълженията
от страна на продавача и признание на задължението от страна на купувача / в този смисъл
виж Р № 42/19. 04. 2010г. по т. д. №593/ 2009г. на 2-ро т. отд. на ВКС; Р. № 23/ 07. 02.2011г.
по т. д. № 588/ 2010г. на 2-ро т. отд. на ВКС /; От представените по делото фактури от
страните се установява, че те не носят подпис нито на доставчика ,нито на получателя на
стоката . Следва да се има предвид,че към момента на издаването на фактурите закона не е
6
изисквал като техен задължителен реквизит име , фамилия и подпис на съставителя и/ или
на получателя на фактурата /чл. 6 ал. 2 от ЗСч. , ред. Дв.бр. 94/2010г. в сила от 01. 01.
2011г. и чл. 114 ал. 1 от ЗДДС/ .
В конкретния случай от свидетелските показания и заключението на вещото лице се
установи,че за процесната доставка, към момента на извършването й, ответникът е получил
фактурата, представена от него към отговора на исковата молба с посочен в нея доставчик
„*“, както и че получаването на фактурата е извършено по електронен път- на имейла на
ответното дружество. При изпращане на фактурата по електронен път законът изисква
фактурата да бъде „приета“ от получателя на доставката., което се извършва от получателя
с писмено или мълчаливо съгласие/ чл. 114 ал. 9 от ЗДДС ,ред. Дв. бр.94/ 2012г.в сила от
01. 01. 2013г. /.
От заключението на вещото лице по назначената основна и допълнителна СИЕ се
установи ,че фактурата, която е „приета“ от ответника е тази, с посочен в нея доставчик „*“.
Този извод следва от факта на осчетоводяването й в счетоводството на ответника.
Освен това тази фактура е включена в дневника за покупки по ЗДДС през месеца на
осчетоводяването й –м. 10.2015г. и е ползван данъчен кредит по нея. Установи се също,че
на 29.12.2015г. ответникът е извършил плащане по нея. Последното е видно и от
представеното извлечение от банковата сметка на ответното дружество.
С оглед посоченото съдът приема, че договорът за покупко продажба на процесните
стоки е бил сключен между „*“-като продавач и ответника „*“ -като купувач. Този извод се
потвърждава и от показанията на свидетелката А., която е категорична, че към 2015г.
ответното дружество е било в трайни търговски взаимоотношения с „*“ и към това
дружество е била отправена заявката за доставка на процесните стоки. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, като съответстващи на констатираното от вещото лице от
аналитичните регистри в ответното дружество, според които през 2015г. ищцовото
дружествмо е имало доставки от „*“ , не и от „***“.
След като фактурата с доставчик „*“ е осчетоводена в счетоводството на ответното
дружество и е включена в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС това недвусмислено води
до извода за изпълнение на задължението по чл. 187 от ЗЗД , от страна на продавача по
сделката.
Съдът счита,че факта на осчетоводяване на фактурата, в която като доставчик е
посочено ищцовото дружество в неговото счетоводство, сам по себе си не е достатъчен да
обоснове категоричен извод, че ищцовото дружество фактически е доставило стоките на
ответника т.е. че ищецът е страна- продавач по договора за търговска продажба. Такъв извод
- че ищцовото дружество, а не „*“ е доставчика на стоката не може да се направи и от
другите съставени във връзка с процесната доставка документи- товарителница и приемо-
предавателен протокол. В тях наименованието на дружеството-доставчик на стоката,/ което
не е попълнено от ответника/, е изписано некоректно, само като „*“. От справка в ТР се
7
установява,че към момента на доставката -14.10.2015г. в ТР са били вписани двете
дружества „*.БГ“ и „***“, които са с еднаква правноорганицационна форма ООД или ЕООД
/ в различни периоди, но променяни по едно и също време/, с един и същ управител и с
идентично седалище и адрес на управление/ отново променено по едно и също време/.
Съдът счита, че извършеното от ответника плащане по фактурата с доставчик
„*.БГ“ е било добросъвестно и не може да се приеме, че е направено без основание.Това е
така, защото няма спор ,че стоката е получена от ответника, а задължението за плащане при
договора за търговска продажба произтича не от съставянето на фактурата, а от факта на
получаването на стоката. Цената по договора за търговска продажба се дължи, не защото е
издадена фактура, а защото е извършено доставянето на описаните в нея стоки. Въпреки,че
се установи от заключението на вещото лице, че така изпратената и получената от
ответника фактура не е осчетоводена от „*.БГ“ , не се събраха никакви доказателства, че
същата е анулирана по реда на чл.116 от ЗДДС, и че ответникът преди плащането е бил
уведомен,че доставчика на стоката е ищцовото дружество. Дори и да се приеме,че в
изпратения на ответника от ищеца имейл като прикачен файл е била изпратена издадената
от ищеца фактура, то това е извършено а на 05.01.2016г.- след плащането от ответника-
купувач по фактурата ,която е получил към момента на доставката.
По изложените съображения съдът счита,че ищецът не доказа при условията на
пълно и главно доказване ,че той е страна-продавач по договора за търговска продажба на
процесната стока-поликарбонатни плоскости, поради което искът за главницатата в размер
на 6261,82лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради неоснователността на
главния иск, на отхвърляне подлежи и аксесорната претенция за лихви за забава върху
главницата за периода от 13.10.2017г. до датата на предявяване на иска-12.10.2020г. в
размер на 1 90-8,27лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, на основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на
916,20 лв., от която 886,20 лв. с ДДС- адвокатско възнаграждение и 30,00 лв. за вещо лице.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*” ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр.*, р-н „*“ , ул.“*“ №12, ет.1, представлявано от ** против „*“ ЕООД ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр. *, ул.“*“ №11, представлявано от управителя **
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 6 261,82лв.
с вкл.ДДС, представляваща цена на продадена стока, за която е издадена Фактура № * г.,
ведно с лихва за забава върху главницата за периода от 13.10.2017 г. до датата на подаване
8
на исковата молба - 14.10.2020 г. в размер на 1 908,27 лв., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-14.10.2020г. до окончателното
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „*” ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.*, р-н „*“ ,
ул.“*“ №12, ет.1, представлявано от ** против „*“ ЕООД ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. *, ул.“*“ №11, представлявано от управителя ** направените по делото
разноски в размер на 916,20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд * в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
9