РЕШЕНИЕ
№ 1743 22.11.2019 година гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пернишки районен съд
Х-ти гр. състав
На тридесети октомври 2019
година
В публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: НАТАША ДИНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията, гражданско дело №7725 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съдът взе предвид следното :
Предявен е иско с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 93 и чл. 73 от ЗС.
Производството по делото е образувано въз основа
на постъпила искова молба от Ц.Г.Т., ЕГН **********,***, ЕИК *********, с която
се иска осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 9557,50 лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на материални блага, свързани със собствеността
на ½ ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр.П., представляващ имот, пл.
№ *****, в кв.8 по плана на гр.П., кв. ”***”, с идентификатор *****.***.*** по кадастралната
карта на гр. П. за периода 05.11.2016г. до 05.11.2018г., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото,
като в хода на производството в последното по делото съдебно заседание и във
връзка с излушаната втора СТЕ по делото, приета от съда, по реда на чл.214, ал.1
изр.3 от ГПК, съдът е приел изменение на
иска при увеличение на същия, като искът след изменението е приет да се счита
предявен за сумата от 11 639.89 лв., вместо
първоначално заявената цена от 9557,50 лв. за периода - 05.11.2016г. -
05.11.2018 г. включително, или увеличението на размера на иска е със сумата
2082,39 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното
изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът в исковата си молба твърди,
че е собственик на основание наследство, делба и придобивна давност на ½
идеална част от дворно място с площ от 1 170 кв.м.,находящо се в гр.П., в местността
«***»/"***"/, което по кадастралния план на гр.П., е част от имот пл.№
***при съседи на частта:В.С., Е.С., наследниците на Л.В., Л.А., В.Г.и път. Въз основа
на влезлия в сила дворищно-регулационен план на Община П.,одобрен със заповеди №***.
и № ****/**.**.****г., имотът бил отреден
за дворно място, с площ от 1 142 кв.м., находящо се в гр.П.,кв."***",образуващо
имот пл.№ *****, в кв.8 по кадастралния план на гр.П., кв."***", при съседи:
улица,В.Г.Ж., Н-ци на В.С., Н-ци на Е.С., попадащ в УПИ-1-за районен център. След
влизането в сила на новата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.П., одобрени
със заповед № РД-***. на АГКК-гр.София,СГКК-гр.П., същият имот получил идентификатор
*****.***.*** и адрес гр.П.,п.к.2300,ул.***, №20 и следните индивидуализиращи данни
- площ 1 134 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин
на трайно ползване-за друг вид застрояване, и съседи- поземлени имоти, с идентификатори
*****.***.***,*****.***.***,*****.***.***,*****.***.***,*****.***.***,*****.***.***,*****.***.***.
Ищецът твърди, че собственик на другата ½ идеална част от описания имот е
брат му С.Г.С.. Твърди, че от повече от 30 години мястото било изцяло завзето от
ответната Община, като без негово знание и съгласие в имота били изградени постройки,
които се стопанисвали и ползвали от Община П.. Отделно от това ответникът изцяло
асфалтирал имота, извън постройките в него. Твърди, че действията на ответната община били лишени от правно основание, защото не било
извършвано отчуждаване на имота, учредяване на ограничено вещно право или облигационно
правоотношение по договор за наем. Поради това и собствениците на имота били и собственици
на изградените в него постройки, както следва:1.СГРАДА *****.***.***,със застроена
площ от 62 кв.м., брой етажи 1,предназначение-сграда за търговия, 2. СГРАДА
55981.504.976.1, със застроена площ 5кв.м.,брой етажи 1, предназначение:сграда за
търговия, 3.СГРАДА *****.***.***.2,със застроена площ 102 кв.м., брой етажи 1, предназначение:
сграда за търговия, 4. СГРАДА *****.***.***.3,със застроена площ -5кв.м., брой етажи
1,предназначение: селскостопанска сграда, 5.СГРАДА *****.***.***.4 със застроена
площ 8 кв.м., брой етажи 1, предназначение селскостопанска сграда, 6.СГРАДА *****.***.***.5,
със застроена площ 149 кв.м., брой етажи 2, предназначение: сграда за търговия.
Въпреки отправените покани до Община П., същата отказвала да заплати обезщетение
за ползваните от нея имоти за периода от 01.11.2014г.- 01.11.2016г.включително,
от където ищецът извежда претенцията си за заплащане на обезщетение за лишаването
му от ползването на застроени площи на сградите,описани в исковата молба, и на останалата незастроена-асфалтирана част от
поземления имота, което изчислява за всеки имот и за всяка година поотделно, ползвайки
за база месечни наемни вноски, които твърди, че би получавал, ако ответникът му
заплаща наем по пазарни цени, или ако отдаде под наем по пазарни цени същите площи
на трето лице. При така изложените фактически твърдения отправя искане към съда
да осъди ответника да му плати посочените суми /след изменението на иска/-от 11
639.89 лв., вместо първоначално заявената цена от 9557,50 лв. за периода -
05.11.2016г. - 05.11.2018 г. включително, или увеличението на размера на иска е
със сумата 2082,39 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска
до окончателното изплащане. Към молбата са ангажирани набор от писмени
доказателства по делото, приети впоследствие от съда, в това число-1.Удостоверение
за наследници №*** **.**.****г.;Делбен протокол от **.**.****г. на Пернишкия районен
съд по гр.дело № ***/****г.;Нот.акт № ***том ** дело № ****/****г, на нотариуса
на ПРС, Скица на имота от
21.07.1999г. на Община П.;Скица на имота, изх.№ ***-**-****/31.10.2007г. на Община
П.; Скица на поземлен имот № **-******-22.10.2018г. на АГКК,СГКК-гр. П.; Молба вх.№55.01.28/ 23.08.1988г.на Община П.;
Заявление вх.№ ***-***/ 01.04.1992г. на Община П.; Жалба вх.№ 47/16.03.1993г, на
Община П.; Молба вх,№ ***-***/23.08.1993г. на Община П.; Възражение вх.№***-***/24.08.1993г.на
Община П.; Удостоверение № 226/18.02.1994г. на ТДД-гр.П.; Писмо изх.№ 288/30.07,1992г.
на „Булгарплод”ЕООД-гр.П.; Заповед №405/17.02.1993г на Кмета на Община П.; Писмо
изх.№ 47/ 23.04.1993г. на Община П.; Писмо изх.№ ****/**.**.****г. на Областния
управител на Софийска област; Писмо изх,№ ****/ 08.12.1997г. на Кмета на Община
П.; Удостоверение №ф 809 от 21,07.1992г. на Община П., Приходни квитанции за платени данъци и такси за имота за
2010-2018 г.вкл.; Удостоверение
за данъчна оценка, изх.№ ********** от 22.10.2018г..
Към доказателствената съвкупост е приложено в
цялост и гр.д. 4862/2016 г. по описа на ПРС, ведно с всички приложени към него
решения и материали от инстанционния контрол на това решение, касаещо същия
спорен предмет, но за друг исков период. По делото са били допуснати две комплексно съдебно-технико-оценителна експертизи,
за изясняване на спорните факти, като на П.та такава и била извършена и
доработка по допълнително поставени задачи. И двете експертни заключения са
били приети по делото.
Община П. е оспорила в отговора си по чл.131 ГПК, предявените искове като неоснователни с конкретни съображения, че не било
налице разместване на имуществени блага. Поддържа, че по делото не е установено
основание за изчисляване наемоподобен доход за търговска площ, доколкото ищцата
се легитимирала като собственик само на ½ ид.ч. от незастроен поземлен имот.
Оспорва отправянето на покана за доброволно изплащане на сумите. Оспорва ищцата
да е собственик на изградени в имота сгради, като подчертава, че няма ангажирани
доказателства в тази връзка. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли предявените искове, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Районния съд,
преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Видно от удостоверение за наследници № 326/07.07.1992 година на Община П., Ц.Г.Т.
и С.Г.С. са законни наследници на Г.С.Ж., бивш жител ***, починал през 1932
година. Като такива по силата па чл.15, ал.1 във връзка с чл. 14 от ЗН (отм.),
те се явяват наследници по право на заместване на Л.С.Ж.а, бивша жителка па гр.
П., починала на 28.11.1943 година. Същата е майка на починалия преди нея неин
син Г.С.Ж.. Впоследствие, видно от протокол от 25.06.1959 година по гр. д. № ***/****
година е извършена делба на наследството на Л.С.Ж.а, при която в дял на Ц.Г.Т.
и С.Г.С. са поставени три имота, един от които е имотът предмет па настоящето
производство. След това осъществяваното от тях владение е продължило от тях,
като през 1976 година, двамата са се снабдили с нотариален акт № **том ** дело № ****/****година на Нотариуса при Пернишкия районен съд
за право на собственост върху имота, придобито на основание давностно владение.
С цитирания нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена
проверка №***том ** дело №****от 1976г. на нотариуса при ПРС на ищцата и нейния
брат С.Г.С., е било признато правото на собственост, придобито по наследство, делба
и давностно владение върху следния недвижим имот:дворно място с площ от 1 170
кв.м. в местността „***”,в кв.”***”, което по кадастралния план на гр.П. е част
от имот с планоснимачен номер №***при съседи на тази част: В.С.,Е.С. ,наследниците
на Л.В.,Л.А. и В.Г.. Представени са скици за имот пл.№***** и скица на поземления
имот, с идентификатор *****.***.***, с попадащите върху него сгради по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.П., одобрени със заповед № **-**-**от
13.10.2008г.
Не се спори между страните, а и
от представените по делото доказателства се установява, че строежът на сградите
в имота е извършван в периода-1970-1980 г.
По делото са представени с исковата
молба -молби №**-**-**/23.08.1988г.,№ ***-*** от 11.05.1992г., № 47 от
16.03.1993г. и №***-*** от 23.08.1993г., от които е видно, че ищцата Ц.Г.Т. и С.Г.С.
са поискали да им бъде заплащан наем за имота или да бъде извършено надлежно отчуждаване
на същия.
Представени и приети като доказателства
по делото са и писма №****от 31.07.1997г. и № **** от 08.12.1997г. на Община П.,
от които е видно, че със заповед № 467 от 11.05.1966г. на тогавашния ГНС, е било
открито производство по отчуждение на процесния имот, като с протокол от
15.03.1967г. е определен размерът на обезщетенията, които да бъдат изплатени на
засегнатите лица. Със заповед № 405 от 17.02.1993г. на Кмета на Община П. е открито
ново производство по отчуждаването на процесния недвижим имот. С писмо, с изх.№
**** от 08.12.1997г. на Община П. със съображения, че не са налице данни за извършено
плащане на отчуждените имоти, отредени за Районен търговски център и осъщественото
строителство в тях, на единия съсобственик -С.Г.С., е предложено от ответника същите
да бъдат закупени за цена от 9 000лв. за кв.м.В същото това писмо е посочено,че
сградите и трафопоста се използват за обществените нужди на кв.”***”. Представени
са и приходни квитанции за заплатени местни данъци и такси, от които се установява,че
данъкът за земята се начислява на името и по партида на Ц.Г.Т. и се заплаща от нея
в продължение на години,вкл. и за процесния исков период.
По делото освен писмените доказателства
е било допуснато събирането и на гласни такива, като в качеството на свидетели
на ищеца са били разпитани- С.М.П. и Т.Т.П.. Видно от разпита на свидетелката- С.М.П.,
то същата посочва, че живее в гр.П., в центъра като има братовчед- Р.В., който е в чужбина, и същата
заплаща данъците в общината за имотите на братовчед й в кв.*** в последните 20
години. Сочи, че преди да плати данъка минавала
да види в какво състояние е имота му. Неговият имот описва, че го ползва общината и е съседен на имота на Ц. /ищцата/.
Върху имота на братовчед си сочи, че имало направена улица. В имота на Ц. описва,
че имало магазин. В разпита си свидетелката посочва, че в имота на Ц. има кафе и клуб, магазин и ресторант,
които функционират отдавна, като сградите описва като такива в горе-долу в добро състояние, като сочи, че всичките сгради
имали дограми и прозорци. В сградата, която е в имота на Ц. – двуетажната, на втория
етаж се описва, че дори се помещавали изборните секции при избори. Целият имот отдавна
бил асфалтиран, като имотът не бил заграден,
и дори коли паркирали, всеки има достъп до него. Впечатленията си описва, че са
такива и към момента на нейния разпит –20.03.2019 г. Така заявеното от тази
свидетелка се явява, в смислово единство и с описаното в разпита на свидетеля Т.Т.П.,
разпитан в същото открито съдебно заседание, където заявява,че знае процесния имот
като като от време на време минава през ***, защото
негов роднина има имот там, като сочи, че имало няколко имота на родата на предишната
свидетелка, която е негова съпруга и по този повод понякога минава. Посочва, че
–«На мястото на Ц. след Девети септември направиха трафопост, направиха едно двуетажно,
отдолу има магазин, на горния етаж има кафе, читалище беше там едно време, сега
какво е не знам…». Посочва, че имотът е асфалтиран. Показанията на тези двама
свидетели, които съдът прецени съобразно разпоредбите на ГПК счете, че съответстват на останалия,
горецитиран писмен доказателствен материал, съдът кредитира, като еднопосочни,
достоверни и обективни. Същите се потвърждават в по-голямата си част, досежно
сградите в имота и състоянието им и с констатациите на двете изслушани по
делото комплексни експертизи, като същите досежно състоянието на сградите в
имота не се различават съществено помежду им, като основни разлики между
заключенията се наблюдават относно определянето за процесния период на наемоподобния
доход, като именно по този въпрос, във връзка с посочване на използваните от
първото вещо лице Ал.Ц. пазарни аналози за определяне стойността на наема, е
било допуснато от съда и допълнително заключение, за което пък в допуснатата
повторна експертиза второто вещо лице, обосновано според настоящия съдебен
състав е обосновало отговора и на този въпрос, поради което и относно този
факти, съдът дава вяра именно на това заключение, като поставя него в основата
на своите решаващи изводи, досежно тези изчисления, които вещото лице е
защитило и в разпита си пред съда, непосредствено преди приемането на
експертизата. Така следва да се посочи, че съгласно заключението на изслушаната
по делото съдебно-техническа експертиза, с вещо лице Ц., се установява, че процесният
имот – ПИ, с идентификатор *****.***.*** по КК,
не е заграден и няма видими белези да е заграждан някога във времето от
собствениците. Намира се в кв.***, гр.П.,
като имотът има частична асфалтова настилка. В
имота има Сграда, с идентификатор *****.***.***.6 по КК със 31м2,на един етаж, представляващ
трафолост за захранване на съседни къщи и обекти на ЧЕЗ, Сграда с идентификатор
*****.******.* по КК със ЗП 8м2 на място
няма такава. Сграда, с идентификатор *****.***.***.3 по КК със ЗП 5м2 на един етаж,
представляваща пристройка към сграда е идентификатор *****.***.*** -В имота попада
Сграда с идентификатор *****.***.*** /сграда от съседен имот/ по КК с площ попадаща
в процесния ПИ -31,50 м2 ,на един етаж, представляваща разрушаваща се сграда използвана
за сметище от местното население и Сграда
с идентификатор ********.***.*по КК със ЗП 5 м2 На един етаж – като е посочено,
че това е преместваем обект, а не сграда- от ПВЦ профили и е вид павилион. Сграда
е идентификатор *****.***.***.2 но КК със ЗП 102м2 ща един етаж, представляваща
заведение-търговско помещение; Част от Сграда с идентификатор *****.***.***.5 по
КК със ЗП 149м2 на два етаж, представляваща заведение-тьрговско помещение.Частта
от сградата, попадаща в процесния имот е е ЗП 67,40 м2 и РЗП 134,80м2 по КК. Описано е, че теренът на място е застроен с описаните
по горе сгради и голяма част от него е асфалтирана. На място свободната площ се
ползва от съседните места /собственици/ да си паркират леките автомобилите. Сградите на място са описани, като масивни с
изключение на преместваемия обект 1 -ПВЦ профил. Относно
наемоподобен доход за процесния период е посочил, че го изчислява на сумата от-
8 610,03лв. за процесния период. Изрично в с.з. и двете вещи лица, посочват, че
този имот няма пълен аналог, заради което двете вещи лица са използвали приблизителни
такива от други квартали, близки до процесния, откъдето като база за извършили
своите изчисления.
Така в
допълнителната задача по дорбатоката на СТЕ Ц., посочва, че -За определяне на
наемоподобния доход е използван Метод на пазарните сравнения (аналози), който
се базира на пазарните цени, на сравними по местоположение и предназначение
имоти и на другите действуващи пазарни регулатори при сделки с недвижими имоти,
които са извършени при пазарна конкуренция и удовлетворяват изискванията за
сравнимост с предмета на оценката.
В своята експертиза вещото лице - Н. Й. Е., е посочено,
че процесният имот, предмет на настоящото дело се намира в кв. „***“ на гр. П.,
Община П. и е поземлен имот - ПИ *****.***.***, покадастралната карта на гр.П.,
кв, „***“, одобрена със Заповед РД- 18-91/13,10.2008 год.на изпълнителен директор
на агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, гр. София, служба по геодезия,
картография и кадастър /САГКК/, гр. П., с адрес на поземления имот; гр. П., п.к,
2300, кв. „***“, ул. „П.“, № 20 е с площ: 1134 м2.
Процесният имот
сочи, че не е ограден по регулационните граници, има свободен достъп, към момента
на огледа имало паркирани частни коли в имота, монтирана е детска пързалка, част
от имота бил асфалтиран и попадал в асфалтираната улица. В имота е това вещо
лице, посочва, че попадат следните сгради, съгласно скицата- Сграда с идентификатор
*****.***.***.1 по КК със ЗП 5м2 , брой етажи. 1, сграда за търговия. Същата, в
констативно съобразителната част на СТЕ е посочено, че представлява –сграда от лека
конструкция, ПВЦ профили и е вид – павилион, който към процесния момент не
се използвал. Сграда с идентификатор *****.***.***.2
по КК със ЗП 102 м2 , брой; етажи 1, предназначение - сграда за търговия. Сграда
с идентификатор *****.***-***.*по КК със ЗП 5м2 , брой етажи 1, предназначение
- селскостопанска сграда;Същата представлява пристройка към сграда с идентификатор
*****.***.***.2;Едноетажната масивна постройка, с две пристройки към нея -сгради
с идентификатор *****.***.***.2 и *****.***.***.3, предназначена в момента на огледа за заведение.
Общата застроена площ е описана като 107 м2 , от които 68 м2 търговска площ - зала,
29 м2 кухня, 5 м2 склад и 5 м2 тоалетна. Към момента на огледа не се използвала
постоянно.Сграда с идентификатор *****.***.***.4 по КК със ЗП 8м.2 , брой етажи
1, предназначение - селскостопанска сграда; При огледа не установила такава, Сграда
с идентификатор *****.***.*** .5 по КК със ЗП 149 м2 , брой етажи 2, предназначение
- Сграда за търговия; Сградата с идентификатор *****.***.*** .5 по КК -на два етажа,
в която са били поместени заедение и търговско помещение. На първия етаж сочи,
вещото лице, че са разположени помещения
за магазин и складове. Магазинът се ползвал под наем от „Естир“ ЕООД. Вторият етаж
се състои от четири помещения, коридор и тоалетна, Едно от помещенията се използва
за кафе от ЕТ „Стоян Арсов“. Частта от сградата
попадаща в процесния имот по кадастралната карта е с ЗП /застроена площ/- 67.00
м2, конто са складови помещения.РЗП /разгънатата застроена площ/, попадаща в процесния
имот с идентификатор 55871,504.976.5 по кадастралната карта е -134. 00 м2; Сграда с идентификатор *****.***.***.6 по КК със
ЗП 31 м2 брой етажи 1, предназначение - Сграда за енергопроизводство, Същата е
описано, че представлява трафопост за захранване на жилищните сгради в квартала
и обекти на ЧЕЗ и се стопанисва и обслужва от ЧЕЗ Разпределение България” АД.В продесния
имот е описано, че попада Сграда с идентификатор *****.***.*** / сграда от съседен
имот/ по КК с площ попадаща в продесния ПИ31,50 м2 , на един етаж, масивна конструкция,
използвана като магазин в минали години. В заключението е посочено, че по регулационния план: общата застроена площ на
продесния имот е 260 кв. м.; Незастроената площ е 882 кв. м. / Обща площ по регулационния
пплан -1142 кв, м./ ; По КК и КР: общата застроена площ на продесния имот е 242
кв. м,; Незастроената площ е 892 кв. м, / Обща площ по скица -11.34 кв, м./.
Изведен е извод и че имотът по исковата молба е ПИ с идентификатор *****.***.***
по КК на гр.П., със площ 1134 кв. м. е идентичен с имота по описание в КК и
регистрите. Поземлен имот с № *****у в кв,
9008, но регулационния план на гр .П. от ****г. и 1990г. е с площ 1142 кв. м. По
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит чрез обстоятелствена проверка
Ns *** том ** дело Ne 1673/76 г. С.Г.С. и Ц.Г.Т. са собственици на дворно място
от 1170 кв.м, в местността "***” /кв. ***/, което по кадастралния план. на
гр. П. е част от имот пл. N ***Имот пл. № *** по отменения кадастралния план на
гр. П. е посочено, че отговаря на УПИ1 в кв, 8 по регулационния план на гр. П.
- ***.Имот№ ***** в кв. 8 по КРП на гр. П. - кв. *** е част от УПИ I в кв, 8 по
същия, план отреден "За районен център”. Имот пл. № ***** в кв. 8 по КРП на
гр. П. – кв. ***, попада в имот № *** по отменения кадастралния план на гр. П..
Имот с идентификатор *****.***.*** по кадастралната карта, и кадастралните регистри
на гр. П. отговаря, на имот пл. No ***** в кв. 8 по КРП на гр, П. - кв. ***.
Така изведените изводи от вещото лице, коресподиращи в по-голямата си част с
констатциите и по П.та СТЕ по делото, съдът кредитира в посочения смисъл, като
същите се явяват съответни и на изводите, до които се е стигнало при решаването
на процесния спор и по гр.д. 4862 от 2016 г. на ПРС, преминало и през
инстанционна проверка. Вещото лице по втората експертиза по следващия поставен
въпрос, а именно- да даде заключение за пазарната
стойност на наемоподобния доход по отношение на незастроената и застроената част
от имота-последната като разгърната застроена такава, а за незастроената част от
имота-съобразно посочените прилежащи площи към всяка една от: построените в имота
сгради и изградени в същия съоръжения, като посочи ответникът с оглед на заетата
и ползвана от, него площ какъв наемоподобеи доход дължи за всяко едно помещение
и за всяка една обособена част от незастроения процесен терен за посочения период
от време 05.11.2016г. -05.11.2018 г., видно от заявеното и в съдебно заседание
като технически корекции по експертизата е посочило, че пазарната стойност на наемоподобния
доход на продесния имот за посочения период 05.11.2016 г. до 05.11.2018 г. включително
за идеална част собственост на ищцата възлиза на- 11 639,89 лв. В разпита си
пред съда, вещото лице, изрично посочва, че поддържа заключението си, като прави една
корекция в крайната сума в заключението, поради това, че е допуснала техническа
грешка в изчисленията- в крайната сума, намираща се на ред №6 -свободната площ,
без сгради и прилежащ терен в таблицата на стр.7, като се увеличи цифрата
972,00лв. /деветстотин седемдесет и два лева/ с 507,60лв. /петстотин и седем лева
и шестдесет стотинки/, и общата цифра в реда става 1479,60лв. /хиляда четиристотин
седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, а крайната сума за ½ идеална
част на ищцата след корекцията възлиза на 11639,89лв. /единадесет хиляди шестстотин
тридесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/. Грешката сочи, че е допусната в таблица №2, приложение №1, като неволно
е направена техническа грешка при изчисляването за 2018г. 10м. и 5 дни наем, вместо
151,20лв /сто петдесет и един лева и двадесет стотинки/, трябва да се запише
658,60лв. /шестстотин петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/, видно е, че за
десет месеца цифрата 151,20лв. е сбъркана, в какъвто смисъл и корекциите са
приети от съда, а впоследствие на база същите и заявената претенция на ищцата е
била изменена по реда на чл.214 ГПК, по искане на нейния процесуален
представител.Следва да се посочи, че вещото лице изрично отбелязва, че е
посетило имота, за да направи своите изчисления, като и извършила
оглед и необходимите измерваниия и е проучила и пазарните условия на подобни сделки
направени за подобни наеми. Във връзка с възраженията на ответната страна, за
начина, по който са били извършени изчисленията, то вещото лице обосновано е
посочило, че по сравнителния метод е направила своите анализи и заключение и е представила
сумите. Уточнява и че, че сградата, която е с енергопроизводството, т.е. трафопостът,
заедно с полагащите му се прилежащи терени за обслужване, не е предмет на исковата
молба и не я счела при пресмятанията си. Излага,че има разлика
в имота, както е по нотариален акт и както е отразен по кадастрална карта. Имотът
по кадастрална карта, съгласно регулационния план на град П. одобрен през ****г.
имот с № *****, сочи че е с площ 1142 кв.м., а по нотариален акт неговата площ е
1170кв.м., като сочи, че е валидна кадастралната карта това, като имотът е идентичен с този в исковата молба.
Относно възраженията на ответнатас страна за аналозите, по които е извършило
сравненията вещото лице и впоследствие и изчисленията в експертизата, то същото
посочва, че иметът се намира на по-малко
от един километър разстоянието между от центъра на град П., или около петстотин
метра, но имотът е в центъра на кв.“***“, като същият този квартал е в периферията
на центъра на град П., близо до кв. „Т.Л.“, като почти се сливали двата квартала,
поради което използвала данни и от тези съседни квартали, тъй като този имот
нямал аналог в квартала, за което доводи застъпва и вещото лице Ц. по П.та
експертиза. В заключението и на
двете вещи лица тези сгради подробно са индивидуализирани с техните идентификатори
по КК и КР на гр.П..Общо разгънатата застроена площ на имота по регулационния план
е 260кв.м.,а незастроената част е в размер на 892кв.м. и е асфалтирана.Съгласно
кадастралната карта и кадастрални регистри в сила и одобрени за процесния имот със
заповед N2 **-**-**от 13.10.2008г., тези площи съответно са 242кв.м. и 892кв.м.,както
в.л.инж.Е. сочи в експертизата си.
Видно оразпитаните по делото в с.з.
на 20.03.2019г. свидетели-св. С.М.П. и св.Т.Т.П. /заявяли обстоятелства в
горепосочения смисъл/, се установява,че процесният
имот е застроен след 1970год. и по-късно от страна на ответната Община П.. От писмо
№ ****/08.12.1997г. и писмо № ****/**.**.****г. на Община П. е видно,че през
1966г. със заповед No ***/**.**.****г.е открита процедура за отчуждаване на имота
,като обаче няма данни собствениците да са били обезщетени. От писма № ****/**.**.****
година и № ****/08.12.1997 година и двете на Община П. е видно, че със заповед
№ ***/**.**.**** година на ГНС, е открито производство по отчуждение па
процесния имот, като с протокол от 15.03.1967 година е определен
размерът на обезщетенията, които да бъдат изплатени на засегнатите лица. Сумите
за обезщетение са били депозирани в ДСК- гp. П. с платежно нареждане № ****/**.**.****
година, но липсват разписки за уведомяване на собствениците, както и че
обезщетението е получено. С молби № **.**.**/23.08.1988 година, № ***-***/l1.05.1992 година, № 47/16.03.1993 година и ***-***/23.08.1993
година Ц.Г.Т. и С.Г.С., са поискали да
им бъде заплащан наем за имота или да бъде извършено надлежно отчуждаване па
същия. Вследствие на тези молби със заповед № 405/17.02.1993 година на Кмета на
Община П., е открито производство по отчуждаването на имота. Липсват
доказателства това производство да е приключило към настоящия момент. От
показанията на посочените свидетели, както и от
заключението на изслушаните по делото съдебно-техническа експертиза- два
броя се установява, че изградените в
имота сгради с изключение на трафопоста, се ползват от Община П., лично или
чрез трети лица, на които помещенията са отдадени под наем.
С оглед на гореизложеното е
установено, че и С.Г.С. е собственик на имота предмет на иска, и доколкото не с опровергана презумпцията на
чл.30, ал.2 от ЗС, ищецата и нейният брат са
собственици всеки на по 1/2
идеална част от имота. Това право па собственост не е отречено и от Община П.,
която първоначално извършва отчуждаване на имота, но без да изплати дължимото
се на собствениците обезщетение, а впоследствие по повод молба на С.Г.С. е
започнала ново производство за отчуждаването му по отношение на тях. Община П.
е завзела имота, позовавайки се на извършено със заповед № ***/**.**.****
година, на ГНС и протокол от 15.03.1967 година отчуждение на имота. Съгласно
разпоредбата па чл. 39, ал. 1 от ЗПИНМ (отм.) в редакцията и към посочения
момент за да се счита за отчужден определен имот, то собственикът му трябва да
е бил реално обезщетен. Доколкото по делото няма доказателства дължимото се на Ц.Г.Т.
обезщетение за отчуждаването на имота да
е било заплатено, то същото не е породило действие и правото на собственост на
имота не е било придобито от държавата. При това положение за Община П. не е
съществувало законово основание, въз основа на което тя да завземе имота
предмет па делото
Предвид на изложеното по-горе е
налице хипотезата па чл.2, ал.2 от ЗВСОНИ и имотът подлежи на възстановяване,
ако са налице предпоставките на чл.2, ал.3 от същия закон. Върху така завзетия имот Община П.
е осъществила строителство, като е изградила посочените по-горе сгради.
Доколкото обаче имотът не е бил държавна или общинска собственост, то общината
е могла да извършва строителство в него само ако притежава съответно учредено право
на строеж. Съществуването на такова не е установено, поради което Община П. е
реализирала строителството, без да има законово основание за това, така както
същото е дефинирано с разпоредбата на чл.2, ал.4 от ЗОСОИ. С оглед на това
приложение намира разпоредбата на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, съгласно която, ако
върху одържавената, отчуждената или незаконно отнетата земя са извършени
строежи или са направени други промени без законно основание или след
25.02.1992 година, собствеността върху земята се възстановява реално, а
отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия-промените, се
уреждат съгласно чл.73 и чл.74 от ЗС, като добивите и обезщетенията по П.та от
разпоредбите се дължат от 25.02.1992 година. Това означава, че собствеността
върху имота се възстановява, като собственика придобива собствеността и на
извършените строежи, които заплаща на строителя, както на недобросъвестен
владелец. Само заплащане обаче не е предпоставка да бъде придобито правото па
собственост върху строежите, тъй като това става по силата на законовата
разпоредба и именно с оглед на това възникна и задължението по чл. 74 от ЗС. На следващо място – Придобивна давност не тече в полза на
Общината предвид чл.5, ал. 2 ЗВСОНИ.
С оглед па горното трябва да се
счита за доказано, че Ц.Г.Т. е собственик на 1/2 идеална част от имота и на
изградените в него постройки. Също така е доказано, че имотът, с постройките в
него, с изключение на трафопоста, се ползват от Община П.. Няма доказателства това
ползване да се осъществява на правно основание. Ако ползването на имота, се
осъществяваше на правно основание, собствениците би трябвало да получат
стойността на същото. След като няма такова основание ползващия си спестява
разхода за стойността на ползването, като по този начин се обогатява за сметка
па собствениците. Предвид на изложеното е налице хипотезата на чл. 59 от ЗЗД, и
така предявеният иск срещу Община П. с доказан по основание.
Искът е процесуално допустим-налице
и активна, и пасивна процесуална легитимация,както и правен интерес от водене на
процеса, при валидно и надлежно упражнено право на иск от страна на ищцата.Характера
на твърдените факти сочат на безспорната допустимост на субсидиарния иск по чл.59
от ЗЗД,тъй като не се установи,че в полза на ищцата да е налице друга правна възможност
за защита на правата си поради твърдяното,че без правно основание ответника ползва
съответните собствени на ищеца идеални части и по този начин го лишава от възможността
да ги ползва и да получава гражданските плодове-наем от същите.
Съгласно чл.59,ал.1 ЗЗД всеки, който
се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи връщане на онова,с което
се е обогатил до размера на обедняването.Предпоставките за уважаване на предявения
иск са увеличение без основание на имуществото на ответника за сметка на имуществото
на ищеца, причинна връзка между обедняването и обогатяването, да не са налице предпоставките
на трите състава по чл.55,ал. 1 ЗЗД/с оглед субсидиарния характер на иска по чл.59 ЗЗД и обеднелият да не разполага с друга правна възможност за защита.В този смисъл
е и ППлВС №1 от 1979г.
В случая са налице предпоставките
за ангажиране на отговорността на ответника с иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД. Предвид ангажираните по спора доказателства съдът приема за безспорно установено
по делото,че ищцата е - собственик-на-1/2-идеална-част от процесния недвижим имот
и по силата на приращението.-на изградените в имота сгради,като фактът на ползването
им от ответника е установен от събраните гласни доказателства и заключението на
вещото лице.Нещо повече не бе установено ползването на имотите да е на правно основание,
доколкото липсват доказателства за приключване на започналото отчуждаване с изплащане
на обезщетение, поради което и искът се явява доказан по своето основание.
Съгласно задължителната и константна
практика на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК с иска по чл.59 ЗЗД се цели обезщетение
за неоснователно обедняване на собственика, което е за сметка на неоснователното
обогатяване на лицето, което използва неговата вещ.Отговорността на ответника да
обезщети ищеца-собственик се изразява в спестен наем,който ползващия би плащал за
имота.Прието е,че стойността на обедняването на собственика и стойността на обогатяването
на ползвателя са една и съща сума.Тази сума представлява пазарния наем, който би
се получил за процесния имот Съгласно представеното по делото съдебно решение № 276 от 22.10.2013г. по гр. дело № 1172/ 2012г. по описа на ВКС, четвърто
гражданско отделение, Определение 575/07.05.2013г, по к.гр.д. 1172/2012 г. на ВКС IV Г.О. и постановеното по същото дело Решение
276/22.10.2013 г /по същия спор досежно страни и имот/,при определяне на дължимото
обезщетение по иск с правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД следва да се има предвид цялата
площ на имота,ведно с цялата площ на постройката в него,т.е. следва да се има предвид
разгънатата застроена площ.Поради това и за определяне на размера на обезщетението
съдът взема предвид изчисленията и изводите,дадени в приетото второ по делото
заключение на вещото лице Е.. Налице е целият правопораждащ фактически състав на иска по чл. 59 ЗЗД в
случая- и обедняване на ищеца, изразяващо се в лишаването му от ползата,респективно-от
наемоподобни доходи от процесния имот и съизмеряващо се със средния пазарен наем
за имота в течение на процесния период,но само до размер на 1/2 от него- какъвто
е обемът на правото на собственост на ищцата.
С оглед на всичко изложено,
искът следва да бъде уважен за процесния период от 05.11.2016г.- 05.11.2018г.включително, ведно със законната лихва върху посочената
сума,считано от предявявартето на иска до окончателното изплащане, като
възражението за изтекла погадителна давност, наведено от страна на процесуалния
представител на ответника, съдът намира за неоснователно. Исковата молба е била
депозирана в съда на 05.11.2018 г., като
се иска обезщетение, предвид естеството на претенцията, която се погасява с
кратката периодична давност –три години, за времето от 05.11.2016 г. до
05.11.2018 г. /тоест датата на депозиране на молбата в съда/, с оглед на което
и обхваща точно период за три години
назад, поради което и това възражение на ответника се явява неоснователно
такова. Що се отнася до размера, в който иска срещу Община П.
се явява основателен, то видно от заключението на вещо лице Е., което съдът възприема като
компетентно дадено, по гореизложените вече съображения, дължимото се за посочения период от време
обезщетение е в размер на 11639,89лв. /единадесет хиляди шестстотин тридесет и девет
лева и осемдесет и девет стотинки, за колкото е и предявен иска с правно
основание чл. 59 от ЗЗД. С оглед на това искът срещу Община П. следва да бъде
уважен, така както е предявен и приет като изменен досежно размера по реда на
чл.214 ГПК.
Върху така определените
обезщетения следва да бъде присъдена и законна лихва, считано от датата на
предявяване на иска- 05.11.2018 година до окончателното заплащане на сумите,
което е и законова последица от уважаването на исковата претенция.
Разноски
С оглед изхода
на делото ответната община ще трябва да бъдат осъдени да заплати на Ц.Г.Т. по
реда на чл. 78 ГПК. Видно от представен списък по чл.80 ГПК /стр.123 от
делото/, и от заявеното от процесуалния представител на ищеца по делото, че
моли за присъждане на разноски съгласно списъка, то в същия са отбелязани
разноски, както следва: внесена държавна такса- сумата от 382,30 лв, общо
внесен депозит 610 за извършените експретизи по делото, както и сумата от 900
лева, заплатено адвокатско възнаграждание. Във връзка с направеното възражение
от представителя на ответната страна за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждание, следва да се посочи, следното- по делото са налични
доказателства за реалното заплащане на претендираното възнаграждение, като
относно размера на същото, то съгласно чл. 7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнагражденият. 4. (изм. - ДВ, бр. 2 от
2009 г., бр. 28 от 2014 г., бр. 84 от 2016 г.; отм. относно изменението с бр.
28 от 2014 г. с Решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от 2017 г., в сила
от 23.05.2017 г.) при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв.; В случая се касае за материален интерес от
11639,89лв. /единадесет хиляди шестстотин тридесет и девет
лева и осемдесет и девет стотинки/, то минималният адвокатски хонорар по делото
възлиза на сумата от 879, 20 лева, като претенцията е за сумата от 900 лева,
или с 20, 8 лв над същия, което предивд разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, тоест
вземайки предвид че се касае за дело с фактическа и правна сложност, протекло в
множество съдебни заседания и при ангажирани множество доказателства, солидни
по обем, то претендираният адвокатски хоронар се явява обосновано заявен и
съдът намира, че следва дъ бъде изплатен за сумата от 900 лева, като
възражението за неговата прекомерност, съдът намира за неоснователно.
По изложените
съображения съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., ЕИК *********, С АДРЕС: ГР. П., пл.”Св.Иван
Рилски”, №1, да заплати на Ц.Г.Т.,ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес;***-
адвокат Б.Б., сумата от 11 639,89лв /единадесет хиляди шестстотин тридесет и девет
лева и осемдесет и девет стотинки/, представляващи
обезщетение за неоснователно ползване- представляваща общият наемоподобен доход -за 1/2 идеална
част от недвижим имот, представляващ имот пл. № *****, в кв.8, по плана па гр. П.,
кв.»***», с идентификатор *****.***.***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.П., одобрени със заповед № РД-***., за периода от 05.11.2016 г. до
05.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на иска – 05.11.2018 година до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА П., ЕИК *********, С АДРЕС: ГР. П., пл.”Св.Иван Рилски”,
№1, да заплати на Ц.Г.Т.,ЕГН**********, с адрес: ***, със съдебен адрес;***- адвокат
Б.Б., сумата от 1892, 30 лева- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи па обжалване, пред Пернишки окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: