Р Е Ш Е Н И Е
№ 724/12.11.2020г
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи състав на тринадесети октомври през 2020г., в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: Даниела Дилова
при секретаря Венера Мушакова и с участието на
прокурор ….. като разгледа докладваното от съдията Дилова административно дело
№ 521 /2020 г.по описа на съда и на основание доказателствата по делото и
закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба подадена
от Б.П.Д. с която се обжалва Заповед №
316-з-1663/29.05.2020г. издадена от Директора на ОД на МВР Плевен, с която на жалбоподателя е наложена мярка
"временно отстраняване от длъжност" и е разпоредено да му бъдат иззети
служебна карта и личен знак, във връзка с образувано срещу него дисциплинарно
производство за извършени дисциплинарни нарушения. В жалбата се твърди, че в
мотивите за издаване на оспорената заповед ответникът е приел, че от проведен репортаж по „Нова телевизия“ е
станало достояние на много хора обстоятелството, че жалбоподателят е извършил
злоупотреби с гориво, които се свеждали до обстоятелството, че е зареждал с
гориво от ведомствена бензиностанция за личния си автомобил, като се
предполагало че не е заплащал горивото .Твърди се, че ответникът е приел че с
оглед служебното му положение свързано с осъществяването на пътен контрол и
достъп до лични данни на граждани му е предоставена възможност да открива
свидетели и да оказва въздействие върху тях, което е обосновало необходимостта
да бъде временно отстранен от служба. Жалбоподателят оспорва фактическата
обстановка в заповедта, така и мотивите за издаването и. Не оспорва, че срещу
него се провежда дисциплинарно производство образувано със заповед на Директора на ОД на
МВР по чл. 207 от ЗМВР.Излага доводи, че не е достатъчно волеизявлението да
бъде обективирано в писмена форма при налично дисциплинарно
производство,необходимо е да бъдат изложени конкретни мотиви как служебното
положение на служителя би затруднило разкриване на обективната истина, че
органът издател на оспорения акт е длъжен да обоснове с изрични мотиви
отстраняването от длъжност във всеки конкретен случай, за да може съдът да
упражни правомощията си по контрол за законосъобразността на административния
акт. Твърди, че отразеното в заповедта не е достатъчен мотив да обоснове
отстраняване от длъжност на жалбоподателя, че липсват конкретни съображения и
доказателства по делото как със своето служебно положение дисциплинарнопривлеченото
лице би затруднило разкриване на обективната истина. Твърди, че нарушението е
извършено на 01.03.2020г., а репортажът е излъчен по Нова телевизия на
24.05.2020г., през тези три месеца жалбоподателят е осъществявал служебните си
задължения, а в заповедта липсват доказателства и твърдения за конкретни факти,
от които да се съди, че през тези три месеца жалбоподателят е започнал да прави
опити за осуетяване на една евентуална проверка и респ. да счита, че ще
продължи да ги прави. В заключение
излага становище, че не може по презупция да се приеме, че служебното положение
на жалбоподателя би затруднило разкриване на обективната истина по образуваното
срещу него дисциплинарно производство, а отстраняването от длъжност лишава правото на жалбоподателя да упражнява
конституционно гарантираното му право на труд и възнаграждение. Счита, че не е налице втората кумулативна
предпоставка на чл. 215 ал.1 т.1 от ЗМВР, поради което властническото волеизявление по т.2 от оспорената заповед е
в противоречие както с материалноправните разпоредби, така и с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М., която изразява
становище че жалбата е основателна и атакуваната заповед следва да бъде
отменена.Претендира разноски.
Ответникът директор на ОД на МВР Плевен се представлява от юрк. Ф., която изразява становище за неоснователност на
жалбата, Счита, че заповедта е издадена от компетенен орган в рамките на
правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила.
Претендира разноски.
Като съобрази представените по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
Заповедта е връчена на 03.06.2020г. Жалбата е подадена
по пощата на 15.06.2020г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване, от
активно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
По делото не се спори, че жалбоподателят Б. П.Д. заема длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Д.Дъбник
при ОД на МВР Плевен.
По делото не се
спори а това се установява и от представената по делото Заповед № 316з-1663/29.05.2020г.
на Директора на ОД на МВР Плевен,че на осн. чл. 207 ал.1 т.2 и ал.2 и чл.
214ал.1 ал.1 т.1 от ЗМвР срещу мл.инспектор Б.Д.- мл. автоконтрольор в група
„Охранителна полиция“ към РУ Д.Дъбник при ОД на МВР Плевен е образувано
дисциплинарно производство за деяния, за
които се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ Със същата
заповед на осн. чл. 214 ал.1 от ЗМВР Б.Д. е временно отстранен от длъжност,
като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и оръжие.
Заповедта е издадена по повод постъпили данни по чл. 31 ал.4 от Инструкция №
8121з-470/2015г.за извършени от Б.Д. нарушения на служебната дисциплина / стр.
10 /, а именно че на 01.03.2020г. по
време на изпълнение на служебните задължения Б.Д. е заредил личния си автомобил
„*****“ комби, светлосив на цвят с ***от ведомствена бензиностанция на фирма
„Кеш транс“ без да заплати полученото гориво. Това неправомерно поведение на
служителя е станало достояние на обществеността чрез излъчен на 24.05.2020г. по
телевизионния канал „Нова телевизия“ материал. Деянието е квалифицирано като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР-неспазване на правилата на ЕК за поведение на държавните служители в МВР,
утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2017г.- т.8, т.11 т.13 б.г , т.15 т.19, т.20 т.
42 и т.49, като е извършил корупционнно поведение по
смисъла на т. 17, б. „в“ от ЕК-„възползвал се е от служебното си положение за
получаване за себе си облага, която не се следва“, за което на осн. чл. 203
ал.1 т.13 от ЗМВР –деяния несъвместими с етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата се предвижда
дисциплинарно наказание „уволнение“. С процесната заповед Д. е отстранен от
заеманата длъжност на осн. чл. 214 ал.1 т.1 ЗМВР, тъй като заеманата от
служителя длъжност и неговото служебно
положение свързано с осъществяване на пътен контрол и
административно-наказателна дейност, както и достъпа му чрез АИС на МВР до
данни от информационни фондове, в които се обработват лични данни на граждани,
предвид правомощията му по чл. 57 от ЗМВР му предоставят възможност да открива
евентуални свидетели и да оказва влияние върху тях или да способства за
укриване на доказателства, в резултат на което да не бъдат отразени обективно
обстоятелствата и да бъдат събрани в пълнота доказателствата по допуснатото
нарушение, както и за да се постигне обективност в дисциплинарното
производство.
По делото е представен протокол за разпит на свидетел
по ЧНД 352/2020г., от който се установява, че С. Г.Д.- собственик на
бензиностанция в гр. И. е дал показания
в хода на досъдебното производство. По своя характер документи от досъдебното
наказателно производство – напр. обяснения, показания на свидетели, са частни
документи със свидетелстващо съдържание, чиято доказателствена сила се
преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по
делото /в т.см. е и трайната съдебна практика - Определение № 610 от 8.05.2014
г. на ВКС по гр. д. № 959/2014 г., III г. о., ГК Определение № 536 от 2.07.2009
г. на ВКС по гр. д. № 501/2009 г., II г. о., ГК и др./. Така, в Решение № 28 по
гр.д. № 3114/97 г. на ВКС е прието, че саморъчните обяснения, дадени в
досъдебно производство имат доказателствена сила срещу подписалия ги, когато
той удостоверява неизгодни за себе си факти. По делото не са представени
обяснения на жалбоподателя дадени в хода
на досъдебното производство, а свидетелски
показания на св. Д., които като
доказателствено средство, следва да бъдат дадени в устна форма, в съдебно
заседание по настоящото делото. С оглед на изложеното съдът намира, че не
следва да бъдат кредитирани показанията на разпитания в досъдебното
производство свидетел Д., дадени пред състав на ОС Плевен.
В съдебно заседание ответникът не оспорва, че личния
му автомобил е *** с ДКН *** и че на
посочената дата е заредил гориво в бензиностанция на фирма „Кеш транс“ в гр. И.,
но заявява че по времето, когато е заредил личния си автомобил е бил в редовна
почивка за хранене.
По делото е разпитан като свидетел Т.Ц.- служител в
дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, от показанията на който се установява че
св. Св. Д. е заявил, че след като е станало известно че е дал показания по
наказателното дело, служители на КАТ са започнали да го спират, писани са му
фишове, което поведение свидетелят е квалифицирал като тормоз, както и че с
него са е свързали ръководни служители на ОД на МВР Плевен, които са се опитали
да ходатайстват да колегата си и да мотивират свидетеля да не ходи на
делата.Свидетелят твърди, че св. Д. не се е явил да свидетелства пред съда, тъй
като е притесняван. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото св. Ц.,
като обективни, безпротиворечиви и неопровергани от други представени по делото
доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, при извършване на задължителната проверка по
реда на чл. 168 АПК във вр. с чл. 146 от АПК съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По валидността на акта:
Заповедта е издадена от компетентен орган и в
изискуемата писмена форма и няма пороци, които да обосновават извод за
нищожност на акта.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта и съответствието му с целта на закона:
Съгласно чл.
214, ал. 1, т. 2 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно
отстранен от длъжност с писмена заповед, когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 и служебното му положение би затруднило
разкриването на обективната истина и в този случай отстраняването се извършва
от органа, образувал дисциплинарното производство. В ЗМВР липсват специални
изисквания относно формата на заповедта, поради което в случая са приложими изискванията посочени в чл. 59, ал.
2 от АПК. Оспореният акт е мотивиран с наличие на образувано дисциплинарно
производство срещу жалбоподателя за извършено нарушение на служебната
дисциплина, за което се предвижда наказание "уволнение" и
възможността служебното му положение да затрудни разкриването на обективната
истина. Съдът намира, че тези мотиви, дават възможност на жалбоподателя да
установи въз основа на какви факти е издаден административния акт, поради което
защитата му не е била осуетена. В заповедта, с която е образувано
дисциплинарното производство са посочени номер,
дата издател, фактически и правни основания за издаването и, определен е
дисциплинарно-разследващ орган, с което са спазени изискванията за форма предвидени с чл. 59,
ал. 2 от АПК. С оглед изложеното съдът
намира, че оспорената заповед е постановена при спазване на
административнопроизводствените правила.
Съгласно чл.
214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, държавен служител в МВР може да бъде временно
отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл. 207 от ЗМВР и служебното му положение би
затруднило разкриването на обективната истина. В този случай отстраняването се
извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. В хода на
настоящото производство е безспорно установено, че срещу жалбоподателя е
образувано дисциплинарно производство поради постъпили предварителни данни,
отразени в писмо до Директора на ОД на
МВР Плевен от Директора на "Вътрешна
сигурност" в МВР ст.комисар Ст. Б., че на 01.03.2020г. по време на изпълнение на
служебните си задължения мл. автоконтрольор
Б.Д. е заредил личния си автомобил на ведомствена бензиностанция а фирма
“Кеш транс“ без да заплати полученото гориво. Прието, че горното поведение е
несъвместимо с етичните правила на поведение регламентирани в Етичния кодекс за
поведение на държавните служители на МВР и
е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194 ал.2 т.4 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание
"уволнение". Предвид изложените в докладната записка факти, послужили
като основание за образуване на дисциплиналното производство, респективно –за
издаване на оспорената заповед, съдът намира за безспорно, че служебното
положение на жалбоподателя, който изпълнява длъжността младши автоконтрольор в
група ОП към РУ на Д.Дъбник при ОД на МВР, може да осуети разкриване на обективната
истина.
В производството по временно отстраняване от длъжност
следва да се съблюдава наличието на следните факти: образувано производство по
чл. 207 и възможност служебното положение на държавния служител да затрудни разкриване
на обективната истина, т.е. следва, че е достатъчно да има предположение за
това. В случая от показанията на св. Ц. се установява, че собственикът на
бензиностанцията, в която жалбоподателят е заредил бензиностанцията отказва да
де яви пред съда тъй като е притесняван от колеги на жалбоподателя, като са
били спирани камионите му, писани са му фишове, както и че ръководни служители
на ОД на МВР Плевен са се свързали със свидетеля и са се опитали да
ходатайстват за колегата си. Предвид характера на евентуалните нарушения и
начина на установяване включително със свидетелски показания, съдът намира че
правилно административният орган е приел, че служебното положение на
жалбоподателя може да затрудни разкриването на обективната истина. С оглед
нормата на чл. 214 ал.1 от ЗМВР в
настоящото производство съдът не следва да се произнася относно това извършил
ли е жалбоподателя дисциплинарното нарушение, за което е образувано
дисциплинарното производство, а това ще се установява в друго производство ако
бъде издадена заповед за налагане на дисциплинарно наказание и тя бъде оспорена
пред съда.
Ето защо, съдът намира, че не следва да обсъжда
доводите на жалбоподателя за недоказаност на вменените му дисциплинарни
нарушения, както и достоверността на събраните в хода на друго производство
гласни доказателствени средства.
На основание чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, при отстраняване
от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 1 и ал. 2 органът по чл. 207,
ал. 1 разпорежда изземване на служебната карта, личния знак и служебното
оръжие. В съответствие с посочената норма е разпоредено от жалбоподателя да се
изземат служебна карта, личния знак и служебното оръжие.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена в
съответствие с целта на закона, при спазване принципа за съразмерност по чл. 6
от АПК. Целта е да се осигури обективно провеждане на дисциплинарното
производство, поради което приложената мярка не засяга правата на лицето в
по-голяма степен от необходимото за осигуряване на законосъобразно приключване
на дисциплинарното производство. В тази връзка съдът съобрази и че нормата на
чл. 214, ал.3 от ЗМВ срокът за временно отстраняване по ал. 1, т. 1 е до два
месеца, като по дисциплинарни производства с фактическа и правна сложност
органът, образувал дисциплинарното производство, може еднократно да удължи този
срок с още един месец.
Ето защо, съдът намира, че с издаване на оспорената
заповед не са нарушени права и интереси на жалбоподателя, които да са по-големи
от най-необходимото за целта, за която е издаден административния акт. В този
смисъл е съдебната практика: решения по адм. дела №№ 4876/2016 г., № 98/2018
г., 14166/2016 г. на ВАС.
Предвид изложеното, съдът приема, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при спазване на
процесуалните правила, материалния закон и в съответствие с целта на закона,
поради което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 - 5 от АПК.
Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора в тежест на жалбоподателя следва
да бъдат възложени разноските на ответника, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 24 от
Наредбата за заплащане на правна помощ и фактическата и правна сложност на
делото, а именно -100 лева.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Б.П.Д. ЕГН **********
*** срещу Заповед № 316з-1663/29.05.2020г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с
която на основание чл. 214 ал.1 т.1 от Закона за МВР е постановено временното
отстраняване на жалбоподателя от длъжност младши автоконтрольор в група ОП към
РУ Д.Дъбник при ОД на МВР Плевен като
неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА
Б.П.Д. ЕГН ********** ***
да заплати на ОД на МВР Плевен сумата 100 лв. представляваща юрисконсултско
възнаграждение
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд -
Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
С Ъ Д И Я : /п/