РЕШЕНИЕ
№ 1440
гр.
Пловдив, 04 август, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив Петър Петров, като разгледа докладваното
от съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно дело № 1208 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател „М ДИ СИ“ ЕООД гр. Пловдив,
чрез пълномощника си адв. С., обжалва Решение № 306
от 25.02.2020 г. на Районен съд Пловдив, 5 наказателен състав, постановено по
АНД № 8075/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 475341-F487605 от 07.11.2019 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив за наложени на жалбоподателя пет имуществени санкции от по
1600 лева на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС за пет отделни нарушения по чл.78,
ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.66, ал.1, и ал.2 от ППЗДДС и дружеството е осъдено
да заплати на НАП разноски от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С касационната жалба се претендира отмяна на решението на
Районния съд с доводи за незаконосъобразност поради постановяване при
неизяснена фактическа обстановка, неправилна оценка на събраните доказателства
и неправилно приложение на материалния закон. Възразява се по оценката на
районния съд относно липсата на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Прави
се искане за отмяна на атакуваното решение на РС Пловдив и съответно отмяна на
потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на
разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не е изпратил
представител.
Ответната по жалбата страна ТД на НАП Пловдив, в писмен
отговор по жалбата, както и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт М., моли за оставяне на касационната жалба без
уважение и присъждане на разноски.
Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез
прокурор Петров, изразява становище за неоснователност на жалбата, като моли
решението на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи,
направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на
достатъчно ясен и пълен анализ на събраните в хода на проведеното всестранно и
пълно съдебно дирене доказателства. В тази насока и не се споделят възраженията
за непълнота на доказателствения материал, като е
видно, че районният съд е положил необходимите усилия и е събрал относимите към разрешаване на правния спор доказателства и
не е препятствал възможността на страните да ангажират такива. Въззивната съдебна инстанция е дала конкретен и подробен
отговор на всички спорни въпроси и възражения, като е достигнала до
законосъобразен извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Настоящата
съдебна инстанция напълно възприема посоченото в мотивите на районния съд, като
на основание чл.221, ал.2, пр. посл. от АПК препраща
към тях и в допълнение намира за нужно да посочи следното: С оглед конкретиката
на случая, при който е установено, че на практика е налице по преписката
договор, който с оглед предмета му би следвало да е задължително в писмена
форма, за да е валиден, но който същевременно не носи подписи на нито една от
страните, то без съществено значение е обстоятелството дали по отношение на т.нар.
предварителен договор от 01.10.2017 г., какъвто не е валидно сключен, са били
осъществени изискванията на ЗЗД за неговото надлежно разваляне и в тази връзка
правилно съдът не е съобразил като годно доказателство представеното от
жалбоподателя уведомление за разваляне на договор. Разпоредбата на чл.78 от ЗЗД, уреждаща случаите на извършване на корекции на ползван данъчен кредит,
освен това, говори за разваляне на доставка, а не за разваляне на договор. Очевидно
е от доказателствата по делото, че в случая е била налице уговорка между
жалбоподателя и друго дружество, във връзка с която са осъществени няколко
авансови плащания, достатъчно индивидуализирани като основания в издадените на
жалбоподателя фактури. Видно е също така, че за сумите, които са били платени
от страна на жалбоподателя по фактурите, издателят на фактурите е издал
впоследствие кредитни известия и е върнал заплатените авансово суми на
посочения получател. Сиреч, установено е, че доставката е била практически
развалена и не е била изпълнена, а жалбоподателят не е изпълнил задължението си
да извърши в предвидения за това срок изискуемата корекция относно размера на
ползвания по тези фактури данъчен кредит. Впрочем, даденото обяснение от
дружеството-жалбоподател до ТД на НАП Пловдив от 09.04.2019 г. относно това, че
сделката е била анулирана към 28.05.2018 г. напълно съответства на съдържанието
на останалите писмени доказателства по делото и не противоречи и на общия
принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, а ако декларираното от дружеството в тези
обяснения не е било действително така, то не става ясно защо това не е било
отразено във въпросните обяснения, като се има предвид, че се твърди, че
уведомлението за разваляне на договор е направено още през 2018 г. Последното обаче не е упоменато в
обясненията.
Точен
е анализът на въззивния съд относно липсата на
нарушение на чл.18 от ЗАНН, като се има предвид, че се касае до авансово
плащане по отношение на пет различни обекта, за което са издадени и процесните
пет фактури, по които е ползван данъчен кредит. Тоест, налице са били пет
развалени доставки.
Неоснователни
са възраженията за неправилна оценка на районния съд за липса основания случаят
да бъде приет като маловажен случай на нарушение. Всяко от петте нарушения, за
които е издадено наказателното постановление, само по себе си не съставлява
маловажен случай като се има предвид стойността на ползвания некоригиран
данъчен кредит, както и периода на закъснението в извършването на вменената от
закона корекция.
С оглед на обстоятелството, че Районният съд е
достигнал до законосъобразен и мотивиран извод за потвърждаване на
наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в
жалбата касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, включително и в частта му за
разноските, съдът счете, че същото следва да бъде оставено в сила на основание
чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, във връзка с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При този изход на делото и при направено
своевременно искане ще следва на ответника по касационната жалба да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което с оглед характера и тежестта на проведеното
пред Административен съд Пловдив производство и на основание чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37
от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ ще
следва да се определи в размер на 80 лева.
Затова и
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 306 от 25.02.2020 г.,
постановено по
АНД № 8075/2019 г. на Районен съд – Пловдив, 5 наказателен състав.
ОСЪЖДА „М ДИ СИ“ ЕООД гр. Пловдив
с ЕИК ********* и адрес бул.“Дунав“ №5, вх.Г, ет.1, ап.14, да заплати в полза
на ТД на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв./осемдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.