№ 824
гр. П., 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220101247 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба „Т. Ф. С.” АД, със седалище
и адрес на управление гр. С., район Л., п.к. 1407, бул. „Ч. в.” № 43, с ЕИК *******,
представлявано от ЮР. АС. СТ. - изпълнителен директор, срещу П. В. П., ЕГН **********,
с адрес: област П., община П., гр. П., ул. „Н. В.“ № 25, ет. 3.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2009 г. между ,,Т. Ф. С.“ (ТФС) АД и П. В. П.
(Клиент) е сключен Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта, по силата
на който на последната е отпуснат кредит в размер на 4 500 лева /четири хиляди и
петстотин лева/. На 11.01.2010 г. между страните е сключен Анекс, по силата на който
сумата по кредита е увеличена на 6 000,00 лева /шест хиляди лева/.
Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 1, б. „а“ от сключения Договор за кредит, свързан с
използването на кредитна карта, Клиентът заплаща задълженията си по договора в срок до
15-то число на всеки месец, следващ този през който са усвоени суми по кредита. В случай,
че Клиентът погаси в пълен размер всичките си задължения, натрупани през съответния
месец до 15-то число на следващия месец, съгласно чл.4, ал.2 от Договора за кредит,
последният ползва безлихвен период по кредита, който започва да тече от датата на първата
транзакция и може да продължи до изтичане на срока за договора за кредит. Ако до 15-то
число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, считано от 16-то
число на същия месец, формираното салдо по кредита започва да се олихвява с лихва в
размер на 15,7% на годишна основа, съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит. В този
случай, за да се счита за редовно обслужван кредита, Клиентът дължи в срок до 15-то число
1
на всеки месец да издължава минималната погасителна вноска по кредита. Минималната
погасителна вноска представлява сбор от: непогасеното превишение над договорения
максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита;
начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни и 3 %
от дължимата за конкретния месец главница. Посочва, че в периода след 09.09.2009 г.
ответницата е извършвала платежни операции, чрез изпълнението, на които е усвоявала
суми в рамките на предоставения лимит. Поради невнасяне на минималните погасителни
вноски в 4 последователни месеца и на основание чл.4, ал.7 от Договора за кредит, свързан с
използването на кредитна карта от 09.09.2009 г., всички вземания на дружеството по
горепосочения Договор за кредит, са обявени за предсрочно изискуеми, което е било
представено на вниманието на ответника в писмена кореспонденция, с Отговор с изх.
№20200436/29.07.2020г.. Твърди, че към момента на подаване на настоящата молба, П. В. П.
има непогасено задължение към дружеството в размер на 5 986,27 лева (пет хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и двадесет и седем стотинки), представляващо главница
по Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта от 09.09.2009 г. За
ползването на предоставените потребителски кредити и на основание чл.4, ал.1 от Договора
за кредит, са начислени договорни лихви в размер на 377,81 лв. (триста седемдесет и седем
лева и осемдесет и една стотинки) за периода от 01.07.2020 г. - 28.07.2020 г., изменена по
размер в проведеното съдебно заседание – на 69,52 лева, както и на основание чл.2, ал.2 от
Договора за кредит, са начислени договорни такси по кредита в размер на 96,60 лева
(деветдесет и шест лева и шестдесет стотинки), начислени за периода от 01.03.2020 г. -
28.07.2020 г.
Във връзка с изложеното е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответницата, като било образувано ч. гр. дело № 343/2021,
по описа на Районен съд - гр. П.. В рамките на това заповедно производство е издадена
заповед за изпълнение за сумата от 6 460,68 лева, срещу която е постъпило възражение.
Сочи, че длъжника, към момента на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от
ГПК, не е погасила посочените по-горе суми, дължими на основание сключен Договор за
кредит, свързан с използването на кредитна карта и анекс към него.
Посочил е сметка, по която може да бъдат заплатени горепосочените суми банкова
сметка на „Т. Ф. С.” АД в „Инвестбанк” АД: IBAN: BG66 IORT *******, BIC: IORTBGSF..
По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на ответницата, че има парично задължение
към ищцовото дружество, произтичащо от Договор за кредит, свързан с използването на
кредитна карта от 09.09.2009 г. и Анекс към него от 11.01.2010 г. в размер на 6 460,68 лева
(шест хиляди четиристотин и шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки), от които: 5
986,27 лева - дължима и непогасена главница; 69,52 лева лева - договорна - възнаградителна
лихва, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. и 96,60 лева - договорни такси
2
по кредита за периода 01.03.2020г. - 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й заплащане. Претендират се разноски.
В проведеното съдебно заседание ищцовото дружество при редовност на призоваването не се явява
и не изпраща законов или процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи
изцяло исковата претенция, като съобрази направено намаляване на размера на договорната лихва.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът П. В. П. депозира отговор, в който изразява
становище за недопустимост, неоснователност и недоказаност на исковата претенция..
Ответницата твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано в съда на 28.01.2021 г, т е. дванадесет години след изтичане на крайния падеж,
поради което счита, че е изтекла предвидената от закона пет годишна давност за
предявяване на иска. На следващо място сочи, че недопустимостта на иска е обусловена и
от факта, че липсват доказателства относно спазване на едномесечния срок за депозиране на
иска след подаване на възражението й.
Счита, че липсва валидно сключен договор, че представеният договор е сключен в
противоречие със Закона за потребителския кредит и търговския закон. Посочва, че не може
да се формира извод относно изискуемостта на главното вземане, тъй като договорът не
съдържал основни параметри - размер па вноска, падеж. Твърди, че от представените
доказателства, не можело да се направи извод за изискуемостта на лихвата за забава. Счита,
че договорът за кредит, свързан с използването на кредитна карта е недействителен на
основание чл.27 ЗЗД, като сключен от лице без представителна власт, че текстовете на чл.6
и чл.8 от договора са неравноправни и поради това нищожни, противоречащи и на
Директива №2008/48/ на ЕО от 23,04.2008 г.. Оспорва иска по размер.
Моли съда да отхвърли исковата претенция, като недопустима, неоснователна и
недоказана.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването ответникът не се
явява. Изпраща процесуален представител – адвокат Иванка Добрева от САК, която моли
съда да отхвърли исковата претенция, като недопустима, неоснователна и недоказана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 196/01.02.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 343/2021 г., съдът е разпоредил длъжникът П. В. П., да заплати на
кредитора „Т. Ф. С.” АД сумата в размер на 6 460,68 лева, от която за главница 5 986,27
лева, 377,81 лева договорна лихва от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г., 96,60 лева договорни
такси по кредита за периода 01.03.2020г. - 28.07.2020 г., ведно със законна лихва от
28.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и сторените разноски в размер на 129,21
3
лева заплатена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. В срока по чл.
414 ГПК, длъжникът П. В. П. е възразил срещу издадената заповед за изпълнение, като е
посочила, че е погасила изцяло дълга.
Видно е от приложеното на л. 7-8 от делото заверено от страната копие на договор за
кредит, свързан с използването на кредитна карта, подписан от ответницата и неоспорен от
същата, че „Т. Ф. С.” ЕАД и П.П. са сключили договор за кредит, по силата на който „Т. Ф.
С.” се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит с горна граница в размер
на 4500 лева, който се усвоява чрез кредитна карта Транскарт Gold. В чл.2 от договора е
уговорено, че картодържателят има право да усвоява суми до горната граница на
предоставения по договора кредит еднократно или на части в срока по чл.11. В ал.3 на
същия член е уговорено, че в случай, че картодържателят превиши кредитния си лимит,
сумата на превишаването се отразява в месечното извлечение, а картодържателят дължи
комисионна за превишаване на кредитния лимит, в размер посочен в ценовата листа. В чл.3,
ал.1 е посочено какво представлява общото задължение по кредита, а именно сбор от
следното – непогасените суми по револвиращия кредит, които са усвоени чрез транзакции с
картата; сумата, представляваща превишение над договорения кредитен лимит; начислените
и неплатени такси съгласно ценовата листа на издателя; дължимите лихви по револвиращия
кредит. В ал.2 е посочена как се формира минималната вноска по кредита, която
представлявала сбор от пълния размер на превишението над договорения кредитен лимит,
посочено в последното месечно извлечение; сумата на всички изчислени и неплатени такси,
посочени в последното месечно извлечение; дължимите лихви по кредита, посочени в
последното месечно извлечение и сумата, равна на 3 % от непогасената главница по
кредита, посочена в последното месечно извлечение. В чл.4 са уговорени условията за
олихвяване и обслужване на кредита – всички парични задължения по главницата на
кредита, включително и превишението над договорения кредитен лимит, се олихвяват с
лихва в размер на 15,7 %; картодържателят ползва безлихвен гратисен период по кредита
при условие, че до 15-то число на всеки месец погасява пълния размер на общото
задължение по кредита, натрупано към последната дата на предходния месец и посочено в
съответното месечно извлечение; предвидена е възможност кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем. В чл.6, ал.1 е предвидена възможността на кредитора да променя
едностранно таксите и лихвите, приложими по този договор, при възникване на някое от
условията изрично посочено в съответния член. Посочено, че задълженията по кредита се
погасяват чрез банков превод по сметка, посочена от издателя или в брой /чл.7/. В чл.8 е
уговорено, че лихвите и таксите са дължими до пълното погасяване на общото задължение
по кредита, включително и след изтичане срока на договор, както и при събирането им по
съдебен ред или чрез принудително изпълнение. В чл.9 са уговорени задължения на
картодържателя, а именно да заплаща до 15-то число на всеки месец сума равна или по-
голяма от минималната погасителна вноска, посочена в последното месечно извлечение и
други. Предвидена е възможност, картодържателят да прекрати договора с едномесечни
писмено предизвестие до издателя, след погасяване на всички задължения. Издателят е се
4
задължил да предостави на картодържателят разрешение кредит и кредитна карта. Срокът
на договора е 12 месеца, като действието му се продължава за нов дванадесетмесечен срок в
случай, че никоя от страните, най-малко 30 дни преди изтичането на текущия срок на
договора не заяви писмено, че желая действието му да се прекрати, като продължаването на
срока се прилагало неограничен брой пъти /чл.11/. В чл.13 от договора са уговорени
случаите, при които може кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем. От приложения
към делото заверен препис на анекс към договор за предоставяне на кредит, подписан от
ответницата и неоспорен от същата се установява, че на 11.01.2010 г., страните се
съгласили, че чл.1 от договора между тях ще бъде изменен в следния смисъл – издателят
предоставя на картодържателя револвиращ кредит с горна граница /кредитен лимит/ в
размер на 6000 лева. Горната граница на револвиращия кредит не ограничава начисляването
на лихви върху непогасените суми от кредита, както и начисляването на такси, съгласно
условията на настоящия договор и ценовата листа, представляваща част от договора.
Уговорено е, че за усвояването на кредита се предоставя кредитна карта ТРАНСКАРТ,
посочена е целта на кредита и условията, ползването и издължаването на предоставения
кредит, както и издаването, ползването, обслужването, блокирането, деблокирането и
анулирането на кердитни карти, свързани с кредита, се извършват съгласно условията на
настоящия договор, общите условия и ценовата листа. В чл.2 е посочено, че всички останали
клаузи на договора остават в сила.
По делото са приложени общите условия по договор за кредит, свързан с
използването на кредитна карта.
От приетата като доказателство по делото ценова листа за издаване и обслужване на
национални кредитни карти Транскарт в сила от 15.04.2009 г. се установява размерът на
кредитния лимит съгласно видът на кредитната карта – Classic или GOLD, като годишния
лихвен процент за кредитна карта GOLD е 15,7 %. Посочен е гратисния период,
минималната погасителна вноска и дължимите такси и комисионни.
По делото е приета като доказателство справка за дълга към ищеца на П.В. за периода
от 14.09.2009 г. до 30.11.2020 г.. От същата се установява номерът на картата, от която са
извършени операциите, датата на извършването им, вида и размера на валутата, размерът на
дължимите такси, обектът и вида на операцията – теглене на пари, рефинансиране на
кредит, покупка, депозит и т.н.. Посочено е, че общо дължимата сума от ответницата е в
размер на 6875,12 лева., от която главница в размер на 5986,27 лева, лихви 702,26 лева и
такси в размер на 186,60 лева. Отразено е, че първото усвояване на парична сума е на
14.09.2009 г. в размер на 600 лева, а последното усвояване е на 25.03.2020 г. в размер на 280
лева.
От приложената по писмо, наименувано „отговор“ с изх. № 20200436/29.07.2020 г.,
изходящо от ищеца и адресирано до ответницата се установява, че последната е уведомена,
че процесният кредит е обявен за предсрочно изискуем. Същото е получено лично от
5
ответницата видно от приложената обратна разписка на 30.07.2020 г..
По делото е представена молба от ответницата, с която моли да й бъде увеличен
кредитния лимит по ползваната от нея кредитна карта № 7670025119270246905 от 4500 лева
на 6000 лева. Приложени са и приемо-предавателни протоколи, от които се установява, че
ответницата е получавала запечатани пликове с платежна карта с посочени номера, издадени
от Транскарт Файненшъл на следните дати – 14.11.2011 г., 15.10.2013 г., 15.10.2015 г.,
21.09.2017 г. и 11.10.2019 г.. Горната молба и приложените към нея протоколи не са
оспорени от ответната страна.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение е
неоспорено от страните и съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От
него се установява, че общият размер на усвоените суми от ответницата са следните: теглене
на пари от POS - 22 345 лева; рефинансиране на кредит - 2 935,75 лева и покупки POS –
79,72 лева. Вещото лице е посочило, че общо изразходвани са 25 360,47 лева, внесените
суми по картовата сметка са 19 374,20 лева и размерът на непогасената главница е 5 986,27
лева. Посочва, че размерът на дължимата от ответника договорна лихва само за периода от
01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. е 69,52 лева, а размерът на начислените такси за периода от
01.03.2020 г. до 28.07.2020 г. е 96,60 лева, който съвпадал с ценовата листа. Изяснява, че
размерът на начислените договорни лихви съвпадат с определения в договор за кредит 15.7
% годишен лихвен процент. Вещото лице сочи, че първото усвояване от кредитната карта е
на 14.09.2009 г., а последното усвояване е на 25.03.2020 г..
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното ч.гр.д.
№ 343/2021 г., по описа на РС П., че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед
за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжника П.П. в срок е подадено
възражение, в което е посочило, че е погасила изцяло дълга. Искът е предявен в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок, което обуславя допустимост на
производството и правен интерес от воденето му за ищеца, поради което е неоснователно
възражението за недопустимост на производството.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е издадена заповедта,
респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя на главното и пълно доказване
да установи факта на съществуване на валидно сключен Договор за кредит, свързан с
използването на кредитна карта, по силата на който на ответника е отпуснат кредит в размер
на 4 500 лева /четири хиляди и петстотин лева/, че на 11.01.2010 г. между страните е
сключен Анекс, по силата на който сумата по кредита е увеличена на 6000,00 лева /шест
хиляди лева, под формата на разрешен кредитен лимит, усвояването на който става чрез
кредитна карта, предоставянето на последната, че ответникът е усвоил предоставения
6
кредитен лимит, размера на вземането по пера и настъпване на тяхната изискуемост.
Настоящият съдебен състав намира, че представените по делото доказателства
несъмнено сочат, че на 09.09.2009 г. между ,,Т. Ф. С.“ (ТФС) АД и П. В. П. (Клиент) е
сключен Договор за кредит, свързан с използването на кредитна карта, по силата на който
на последната е отпуснат кредит в размер на 4 500 лева /четири хиляди и петстотин лева/.
На 11.01.2010 г. между страните е сключен Анекс, по силата на който сумата по кредита е
увеличена на 6 000,00 лева /шест хиляди лева/, както и че за усвояването на който на
ответника била предоставена кредитна карта. Този договор е консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на
волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения,
чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора. В
подкрепа на горния извод е, че договорът и анексът са подписани от ответницата и същите
не са оспорени от последната, че ответницата е извършвала плащания на задълженията си
по него. Последното се установява и от заключението на вещото лице - че последната вноска
е на 15.03.2020 г. в размер на 164,72 лева, което по същество не би могло да се третира по
друг начин освен като признаване на задължението, респективно като признание на
вземането на кредитора. На следващо място от приложените, подписани и неоспорени от
ответницата приемо-предавателни протоколи се установява, че е получила запечатани
пликове с платежна карта с посочени номера, издадени от „Транскарт Файненшъл“ на
следните дати – 14.11.2011 г., 15.10.2013 г., 15.10.2015 г., 21.09.2017 г. и 11.10.2019 г., т.е.
предоставена й е кредитната карта за усвояване на кредитния лимит. Предоставянето на
първоначалната карта се извежда от неоспорената по делото молба изходяща от
ответницата, в която изрично е поискала кредитния й лимит да бъде увеличен, като в нея е
посочила и номера на ползваната от нея кредитна карта. От установеното от вещото лице, че
първото усвояване от кредитната карта е на 14.09.2009 г., а последното усвояване е на
25.03.2020 г. се налага извод за неоснователност на релевираното от ответника възражение,
че договорното правоотношение между страните е било прекратено с изтичане на 12-
месечен срок от подписването му. В случая не се твърди, нито се установява, че
кредитополучателят е отправил волеизявление за прекратяване на договора с изтичане на
срока му. С оглед изложеното се налага извод, че процесният договор за кредит е
продължил своето действие до обявяването му за предсрочно изискуем с уведомление
„отговор“ получено от ответницата и изтичане на едноседмичния й срок предоставен от
кредитора за заплащане на задълженията по него. При така установените обстоятелства
съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за кредит, свързан с
използването на кредитна карта, като чрез използването й картодържателят усвоява
отпуснатия от кредитната институция кредит в пределите на уговорения лимит.
Процесният договор за кредит е сключен през 2009 г. а анексът към него на
11.01.2010 г. и попадат в обсега на ЗПК (приет 2006 г. и отменен 2010 г.), поради което
трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.10 ЗПК
7
(отм.), ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит, свързан с използването на
кредитна карта. Според чл.14 ЗПК (отм.);, когато не са спазени изискванията на чл. 6, чл. 7,
т. 4 – т. 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Процесният договор е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин. Посочена е стойността на предоставения за усвояване кредитен
лимит, горната граница на кредита, условията за ползване и връщане на кредита лихвеният
процент по кредита, условията за издължаване на кредита от потребителя, годишния лихвен
процент и разходите, възможността на кредитополучателя да прекрати договора. Съдът
приема, че в случая са спазени изискванията на закона и процесният договор е
действителен. В този смисъл следва да се посочи, че към момента на сключването на
процесния договор не е имало изискване на кредитополучателя да бъде предоставен
стандартен европейски формуляр, поради което това възражение е неоснователно. По
отношение на другото възражение, че не можело да се установи кой е титуляр на
рефинансиран кредит в размер на 2935,75 лева на 15.09.2009 г., поради което счита, че
липсвало валидно сключен договор, съдът намира, че същото е неотносимо към предмета на
делото.
По възражението на ответника, че договорът не съдържа основни параметри – размер
на вноска и падеж. Тъй като предоставеният потребителски кредит е под формата на
кредитен лимит, при който ответникът има възможност да осъществява тегления и внасяния
на суми посредством издадената му карта, не е било възможно изготвяне на погасителен
план с посочване на размера и падежа на всяка погасителна вноска, а страните са уговорили
плащане на минимална погасителна вноска, до 15-то число на всеки месец. Договорено е
също и задължението на ищеца ежемесечно да снабдява кредитополучателя с извлечение за
състоянието на договора и за задълженията по усвоените кредити. Поради това
възражението е неоснователно и сключеният между страните договор е действителен и като
такъв е породил облигационните си последици.
Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изисква нето за добросъвестност и води до
значително неравновесие между права та и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма. Не се
констатира процесния договор и общите условия към него да съдържат неправноправна
клауза по смисъла на чл.143-147 ЗЗП, поради което възраженията на ответника в тази връзка
са неоснователни. Установената възможност за едностранна промяна на лихвения процент,
съдът не намира, да е установена единствено в полза на кредитора по възникналото
облигаторно правоотношение, като в този смисъл, при разрешаване на правния спор съдът
цени заключението на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице
е приело, че лихвения процент е останал непроменен по време на действие на договора
между страните.
Съдът намира, че таксите, установени от кредитора във връзка с поддържане на
8
кредитната карта, откриване и поддържане на сметка и тези, начислявани при теглене на
пари в брой от картата, не са начислени на основание неравноправни клаузи и като такива
последните са дължими. Тези такси са установени с оглед покриване на разходи на
кредитодателя по поддържане на сметка, от която чрез използване на предоставения
финансов инструмент да се усвояват суми по предоставения кредитен лимит, и по този
начин не се установява скрита печалба за кредитора. Дължимостта им е предвидена в чл.2,
ал.2 от договора, като размерът им е установен в Ценовата листа, предоставена на
кредитополучателя и представляваща неразделна част от договора за кредит.
В разпоредбата на чл.4, ал.3 от договора е установено, че при неизпълнение от страна
на клиента на задължението за погасяване в срок на минималните погасителни вноски,
кредиторът има право да изпраща на клиента уведомителни съобщения, като начислява
такси за това съгласно ценовата листа. Съдът намира клаузата на чл.4, ал. 3 от договора за
неравноправна. В случая тази клауза е установена с цел заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК /отм./, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва за времето на забавата. Това правило е уредено от норми от императивен порядък,
които са установени в обществен интерес с оглед целта на закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставянето на потребителски кредит – арг. чл.2 ЗПК /отм./.
Съдът счита за неоснователно и възражението на представителя на ответника, че
представеният договор, от който произтичат процесните вземания, е подписан от лице без
представителна власт, а именно Николай Джонев назначен да действа като прокурист.
Действително съгласно чл.42 ЗЗД лицето, от името на което е сключен договор без
представителна власт, може да го потвърди. За потвърждаването се изисква същата форма,
която е предвидена за упълномощаването за сключване на договора. Доколкото
представляваната страна е юридическо лице, търговец приложение намира разпоредбата на
чл.301 ТЗ. Според текста на цитираната разпоредба, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не
се противопостави веднага след узнаването. В хипотезата на чл.301 ТЗ ефектът на
потвърждаване на действията, извършени без представителна власт от името на търговец,
настъпва при непротивопоставяне от негова страна веднага след узнаването им.
Противопоставянето на търговеца, но само ако е направено веднага след узнаването,
представлява отказ за потвърждаване и позоваване на недействителността. Това
противопоставяне трябва да е изрично и по категоричен начин да изразява непризнаването
на действията на мнимия представител. Приложението на презумпцията на чл.301 ТЗ
предполага изследване на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че
търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без
представителна власт действия. За да се приложи чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че
търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт
действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат. В случая с
9
отпускането на процесната сума, респективно издаването на кредитните карти на
ответницата ищцовото дружество е одобрило подписания от лицето договор за кредит,
свързан с използването на кредитна карта.
Вещото лице е установило, че последното усвояване на суми по кредита е от
25.03.2020 г. за сумата в размер от 280 лева, а последното плащане по кредита е
осъществено на 15.03.2020 г., след което са останали непогасени задължения по договора за
кредит. Тъй като след тази дата – 15.03.2020 г., ответникът е преустановил плащанията си
по кредита, като не е погасявал и минимално дължимата погасителна вноска, съдът в
настоящия съдебен състав намира, че са настъпили обективните предпоставки на
предсрочната изискуемост по чл.13 от договора с неплащане на 4 минимални погасителни
вноски по кредита. С изпратено до длъжника и получено от последния на 30.07.2020 г.
уведомително писмо, което е представено по делото, ведно с обратна разписка за
изпращането му, последният е уведомен от кредитора за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането по договора. Поради което съдът в настоящия състав, намира че
вземането по договора за кредит е било изцяло изискуемо към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.01.2021 г.. Неговата изискуемост е
настъпила след изтичане на едноседмичния срок предоставен на длъжника да изпълни
изцяло задълженията си по процесния договор за кредит – 07.08.2020 г..
Предвид изложените съображения съдът намира, че по силата на възникналото между
страните облигаторно правоотношение, в полза на кредитора е възникнало вземане за
непогасената главница и договорна лихва в размерите, установени от вещото лице – за
сумата от 5986,27 лева – незаплатена главница и за сумата от 69,52 – договорна лихва за
периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г.. На кредитора се следва и дължимата и незаплатена
такса месечно извлечение в размер на сумата от 16,60 лева, като искът следва да се отхвърли
за сумата от 80 лева, представляваща начислени от ищеца такси за изпращане на
уведомителни съобщения, поради установяване на това задължение с клауза, която като
нищожна, не е породила права и задължения между страните. Вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза е установило, че за периода от 01.03.2020 г. до 28.07.2020 г.
са начислени такси за уведомителни писма в общ размер от 80 лева, или по 20 лева всяка,
начислени на 20.04.2020 г., 20.05.2020 г., 20.06.2020 г. и 20.07.2020 г..
По възражението за давност:
Процесното вземане произтича от договор за кредит, разновидност на договора за
заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 ЗЗД. В този смисъл е налице константна съдебна
практика, обективирана в решение № 540 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 110/2011 г., IV
ГО, решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV ГО, решение № 28 от
05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III ГО и др. По отношение началния момент на
давността следва да се съобрази разпоредбата на чл.430, ал.1 ТЗ, съгласно която с изтичане
10
на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да върне цялата сума, ведно с уговорената
договорна лихва, като ако не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, вземането на
кредитора става изискуемо след изтичане на уговорения срок. От този момент започва да
тече давността по чл.114 ЗЗД, като е приложим общият петгодишен давностен срок за
вземанията за главница и тригодишния давностен срок за вземанията за договорна лихва и
такси. Поради изложените съображения съдът намира, че задължението за плащане на
усвоената заемна сума няма характер на периодично, поради което не попада в хипотезата
на чл. 111, б. "в" от ЗЗД, а се погасява с изтичането на общата петгодишна давност,
респективно тригодишна давност за лихвата и таксите.
В конкретния случай сключеният между страните договор по своята правна същност
представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са
се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да
разполага с определена сума /кредитен лимит/ в случая - в размер на 6000 лева, която може
да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на
договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за
разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения
кредитен лимит се ползва многократно, като липсват установени в конкретен размер и
падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно
дадената в заем сума както е при стандартния договор за потребителски кредит. При
договора за револвиращ кредит връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята
на държателя на картата и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. За
разлика от стандартния договор за потребителски кредит, при който падежът за плащане на
изначално определените по размер вноски, на които е разсрочено плащането на части на
еднократно отпуснатата в заем сума, при договора за кредитна карта /револвиращ кредит/
падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към установения краен
падеж, респ. - при предсрочно прекратяване на договора, каквото е налице в случая. Както
бе посочено, характерно за револвиращия кредит /какъвто е процесният договор/ е, че в него
не е уговорен брой на погасителните вноски на предоставената сума. Възникването, падежът
и размерът на задължението за погасяване нито са определени в договора, нито са
определяеми, а зависят изцяло от поведението на длъжника. Погасяването на задълженията
по договора за револвиращ кредит не се изпълнява на предварително договорени анюитетни
вноски. При ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят има възможност да тегли
суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит. Кредитният лимит може
да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване на средства по сметката,
като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща, се начислява само върху
ползваната част и за дните, през които тя е ползвана. Това обаче не означава, че
изискуемостта на вземането е започнала да тече от възникването му, т. е. от всяко отделно
усвояване на кредитната сума. Безспорно се доказа, че процесният договор е обявен за
предсрочно изискуем, считано от 07.08.2020 г.. Падежът на задължението за връщане на
заемната сума именно тази дата /чл. 430, ал. 1 от ТЗ/, от която дата започва да тече
11
давностният срок за главница, такси и лихва, като същият изтича на 07.08.2025 г. за
главницата и 07.08.2023 г. за лихвата и таксите. Към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 27.01.2021 г.,
задължението за връщане на процесните суми не е погасено по давност и се дължи в
претендирания размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сторените в хода на настоящото
производство и заповедното производство разноски за заплатена държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете претенции, като общият размер на същите възлиза на 904,79 лева, от които
629,21 лева в исковото производство и 275,58 лева в заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените от него разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, които са в размер на
8,58 лева. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 660
лева. Съдът намира направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК от ищцовата страна за
неоснователно. Претендираното възнаграждение е в почти минимален размер, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно цитирания текст минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 653,03 лева, а ответната страна претендира
възнаграждение, което е в размер на 660 лева. Съдът намира, че разликата от 6,97 лева не се
явява прекомерна, с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Съдът намира, че сторените разноски следва да се присъдят по компенсация, с оглед
улесняване изпълнението на съдебния акт и за яснота за страните. /В този смисъл
Определение № 599 от 5.11.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 787/2018 г., II т. о., ТК./.
Във връзка с горното ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото
разноски в общ размер от 896,21 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Т. Ф. С.” АД, със седалище и адрес на
управление гр. С., район Л., п.к. 1407, бул. „Ч. в.” № 43, с ЕИК *******, представлявано от
ЮР. АС. СТ. - изпълнителен директор срещу П. В. П., ЕГН **********, с адрес: област П.,
община П., гр. П., ул. „Н. В.“ № 25, ет. 3, че ответникът дължи на „Т. Ф. С.” АД, сумата в
размер на 5 986,27 лева - дължима и непогасена главница; 69,52 лева - договорна -
възнаградителна лихва, начислена за периода от 01.07.2020 г. до 28.07.2020 г. и сумата в
размер на 16,60 лева - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020г. - 28.07.2020 г.
12
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на сумата над 16,60 лева, до претендирания размер от 96,60 лева,
представляваща договорни такси по кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г..
ОСЪЖДА П. В. П., ЕГН **********, с адрес: област П., община П., гр. П., ул. „Н.
В.“ № 25, ет. 3, да заплати на „Т. Ф. С.” АД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Л., п.к. 1407, бул. „Ч. в.” № 43, с ЕИК *******, представлявано от ЮР. АС. СТ. -
изпълнителен директор, сумата от 896,21 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото и заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
съразмерно на уважената част от исковата претенция по компенсация.
Присъдените суми може да бъдат заплатени по банкова сметка на „Т. Ф. С.” АД в
„Инвестбанк” АД: IBAN: BG66 IORT *******, BIC: IORTBGSF.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13